Защо някои родители се месят в живота на своите женени деца?

Аз пък предпочитам да си пратя детето при хора които го искат за няколко часа, да се срещна с неприятните ми хора, да си мълча или да водя общи неангажиращи разговори и да си тръгна бързо, бързо отколкото да водя битки и войни пред детето си за нашето място под слънцето.
Аз обаче във филма на Деси няма да се вкарам, защото съм си самодостатъчна финансово и емоционално. И мухльо да ми вика, мама и тате са му по-важни не ми трябва, да си стои с мама и тате. Ай сиктир.

      Имах предвид, че и тя не трябва да ходи, а не да си вкарва детето в битки. Без това демонстрират колко не я уважават, защо да ги посещава?

Защото иска да я приемат, готова е да понесе всякакви унижения сама и само да не е сама и да си остане с путьо. Няма лошо живота си е неин, но поне детето да е далеч от тази ситуация.

     По тази причина и мненията ни са различни. 
     Според мен, ако въобще има шанс свекрите да я приемат, е да покаже, че има самоуважение и не търпи да я обиждат в очите. Ако продължава да се държи като свито мишле и да угажда на съпруга си при показаното отношение (разбирай - да ги посещава), съпругът й още повече ще губи уважение. Не може на думи да е против отношението, а действията й да говорят, че ще търпи всичко.

Само да кажа, че има родители, чиято основна цел е да пречупят характера на децата си още от малки, да ги подчинят на своята воля и после цял живот да очакват да им се кланят, не приемат детето да има собствено мнение за каквото и да било, нито пък после като възрастен да стане самостоятелен човек
Пиша  го това от собствен горчив опит, с цената на много проблеми и усилия успях да си извоювам независимост, но остава горчив привкус от онези години
А има хора, които са толкова слабохарактерни и толкова пречупени още от деца, че губят желание за битка още при първото стълкновение и това проваля целия им живот


Сега прочетох и за великденското събитие и 10%
 
Маминка така е промила синчето, че за него семействи значи мама и тате, а не аз, жената и децата
Докато на родителите се гледа като на семейство, а не като на най-близките СЛЕД семейството, състоящо се от партньора и децата, спасение няма
Отдавна е минало времето да им се опълчи и да среже пъпната връв
Щом това не се е случило първите 20 год от живота му, не виждам надежда да се случи следващите 20
Или сам взима решение и се местите далече от тях и спира сам по свое желание всякакви контакти или го оставяй маминка да си го дондурка до края

 Разведена съм с две деца и минахме през подобна ситуация, макър и в по-мек вариант. Никой не ме е гонил от масата и не се е държал неуважително към мен още по-малко към децата ми. Майката на ММ е много властна и иска всичко да става по нейните правила. Имахме един-два сблъсъсъка, след които аз заявих, че повече там няма да ходя.  На него не съм му забранявала, даже го насърчавам, майка му е все пак. Празник- аз при мама с децата, той при мама. Уикедна- аз с децата за няколко часа в парка, него го пращам да види мама. И тук дойде неговата роля. След около 2-3 месеца прекарани по този начин, каза, че не може да продължаваме така. Обичал ни и иска да е с нас, а не да се делим и всеки в различни посоки. Щом сме семейство, трябва да сме заедно (не сме женени, но той винаги говори за нас като за семейство). Проведохме един дълъг разговор, после той поговори с майка си и вече повече от година всичко върви в правилната посока. Всяка от двете ни направи отстъпки, но се разбираме. Няма караници, няма тормоз. Ходим веднъж седмично да я видим, а празниците делим между едните и другите родители. 

Аз се чудя,каква ли порода са тези жени,на които им падат гащите,пред такъв мъж? 

Мъжете са ловци по природа. Лесната плячка може да ги нахрани, но няма да ги удовлетвори и заинтригува.
Освен това у всеки от тях се крие сексистко високомерие и желание да неглижира нейните изисквания. Поведението на жената ще им позволи да се изявят или не. Може да мъркаш като котка в ръцете му, но ако знае, че погали ли те срещу косъма, ще изфучиш, покажеш нокти и избягаш, поведението му ще е едно, ако лежиш като кученце в краката му и гледаш предано, въпреки всичко - съвсем друго.

Деси не споменава да е изгонена от трапезата. В средностатистически български дом няма  по 30 стола и огромна маса, на която да се вместят всички. И у нас като се съберем повечко се случва децата да седят на коляно на родител. А откакто са по-големи хапват набързо и отиват да си играят на втората по-малка маса в съседство. Не им се виси на приказка, играе им се.
В случая момичето се е обидило, защото има предистория на отношенията. Щото ако си на гости на обични и драги хора, малката маса няма да направи впечатление, нито ще се обиди, ако по двама делят 1 стол. А цопването на свободен стол на съпруга, без да е огледал има ли място за жена му и детето е доста селско. Но нека го отдадем на разсеяност, те мъжете не са така впечатлителни като жените.

Тя каза "за мен и детето нямаше място на масата", така че нищо не го оправдава. Той бързал да седне, пък тези двете да се оправят. Като знае, че родителите му се стремят да я унижат при всеки повод и тя не се чувства комфортно в къщата им, ще помисли първо за тях. Като няма място за тях и той няма да сяда. Ще каже "майко, нека се нахранят Х и У, после ще седнем ние". Като види, че цакайки така снахата, прецаква и сина си, другият път ще им намери и на тях място. Истината е, че от много "промиване" на мозъка му, той е започнал да се отчуждава от нея. И ако авторката продължава де се държи като мишка (без цел да я обидя) ще го загуби рано или късно. Мен ако питат, мъж, който показва подобно безразличие към мен, не бих търпяла, но щом авторката го обича, нека си промени поведението, за да се промени и той.
Относно изпращането на детето при други хора, не бих направила това. Как ще се почувства едно десетгодишно дете, което вече разбира всичко, ако на всеки празник го пращат при дядо му (съседка, стринка и пр.), а майка му и новият й мъж (и евентуално общо дете, защото авторката иска да му роди) отиват на гости другаде? Ще се почувства ненужно и отхвърлено. Или отиват майката и детето, или никой не ходи. 

Шапка ти свалям, браво!


АБСОЛЮТНО!
Авторке, къде изчезна? Да не се скри пак? Главата в пясъка не е решение!

АБСОЛЮТНО!
Авторке, къде изчезна? Да не се скри пак? Главата в пясъка не е решение!
[/quote]         Здравейте и днес!Нито съм си заровила главата в пясъка нито съм изчезнала,но смятам че неделята е един от многото дни в които е редно семейството да излезе на пица,разходка или просто по магазините.Не смятам да се обяснявам на никой къде съм изчезнала,аз да не стоя само в тоя форум нали и аз си имам работа която трябва да свърша?!Вие само тук ли стоите пред компа нон-стоп?!Аз имам и друг живот освен това да стоя и коментирам живота на хората.До сега само стоях и четях общо взето всякви коментари  ,ама айде вече стига ...вие който ме посъветвахте да не съм мишка и да напусна съпругът си замисляте ли се върху свойте проблеми,да не би вие да сте безпроблемни???Да може да изглежда отстрани слабо казано шокиращо държанието ми към свекърите ми или към мъжът ми,но човек има 5 пръста на ръката и 5 са различни нали???Така и хората сме различни .Едни са по импулсивни ,други емоционални ,а трети като мен предпочитат да помислят помълчат, и да намерят правилния изход на нещата.След всички ваши коментари аз си направих извод за себе си.Как ще постъпя сама решавам .Искам и смятам както казах да игнорирам проблема ,а за мен главният проблем са  свекърите ми,не казвам,че оправдавам или защитавам съпругът ми напротив,поставих нещата на масата и го оставих да реши дали иска родителите си или мен и детето.Никога не съм искала той да не зачита родителските си тела,искам само да прецени и порасне .Искам подкрепа и сигурност от него,да знам че мога да разчитам на него.Ако не се получи значи мястото ми не е с този човек .Така аз приемам нещата.За повечето от вас решението ми да остана със съпругът ми може би е грешка,но аз искам да опитам за последен път.Защото едно семейство лесно се разбива,но се създава цял живот .Искам да знам дори и да не се получи ,че аз съм пробвала,да надеждата умира последна.Още повече че това е и мнението на детето ми.Мамо нека не си тръгваме,искам да останем,много ще ми липсва.....!Сълзите в очите на дъщеря ми помогнаха да взема това решение,а вие може да ме обвинявате колкото искате.

Това се опитахме повечето да ти кажем.  Ако усещаш, че мъжът ти стои зад гърба ти, даже ще се присмиваш на поведението и напъните на свекърите да ви разделят. Не се сърди за коментарите. Щом си пуснала тема, трябва да очакваш всякакви отзиви. Важното е да отсееш тези, които наистина ще ти помогнат. Искрено се надявам мъжът ти да преосмисли поведението си и да стане такъв, какъвто трябва. Късмет!

Мирише ми на заключване на темата. Героинята си взе поука 

Няма да те обвинявам. Само ще ти пожелая положителна развръзка и дано мъжа ти се освести. А ако не, ти пожелавам да си достатъчно силна и отстояваща се, за да вземеш правилното решение......въпреки сълзите на дъщеря си. Тя е дете и не може да преценява трезво нещата. А и утре детето ще порасне и ще си хване пътя, а тогава може да нямаш втори шанс.