Защо някои родители се месят в живота на своите женени деца?

Може би си права. Понеже аз самата почти никога не губя дар слово, затова и нямам представа как става това... Ако случайно остана безмълвна, което ми се е случвало сигурно 1 или 2 пъти, просто се изнасям на момента, като и двата пъти другата страна ме е гонила с обяснения 

Ми не е така..Има хора които при шок/стрес, блокират и физически,не само ментално. 
А да ми каже свекито,че няма място за детето ми на масата..Ми шок ще си е..

Схващане на краката не, ама се разтрепервам. Обикновено се оттеглям без бой. Заричам се, че при следващ подобен случай ще реагирам и така до момента, в който пак повтарям същото. Лошото е, че хората, с които работя, роднини и в самото мое семейство ме познават добре и затова си и позволяват. Сигурна съм, че един път да реагирам остро, може би няма да се опитват повече. Ама аз не! Я по-добре да си замълча, за да не си разваляме отношенията. Груба, груба грешка!

Наистина блокираш и губиш всякаква възможност за адекватна реакция. Изпитах го на свой гръб и чувството няма как точно да се обясни. Но го има и момента когато се натрупат няколко подобни шока и накрая става такова избухване, че всичко избива навън.
За да не съм голословна да се пооплача малко, макар се чувствам страшно неудобно и то спрямо детето. Оплаквам се от свекъра. Наложи ни се спешно да оставим децата за час и половина на свекървата да ги гледа. Жената само дето банкет не вдигна защото рядко ми се налага да я моля за подобна услуга. Първо защото на мен ми е неудобно и второ тя работа 6 дни в седмицата, все пак иска и да си почине. Та оставихме ги и на излизане се засичам със свекъра, който си носи пластмасово шише от 0,5 мл с вода. Поздравихме се набързо и се изстреляхме да действаме. Бързо свършихме и отидохме да приберем зверовете. Какво виждат очите ми още в коридора. Свекъра отново със шише, празно. Но едва се държи на краката си, видимо пиян. Дъщеря ми горката уплашена и свита, защото съм я учила да бяга от пияни. Свекърва още повече я съжалих, защото е злато човек и беше толкова притеснена. Само дето не се разплака. Явно господина се е разкрещяла и уплашил доста хлапетата, защото С едва беше успяла да успокои бебо и се опитваше и с голямата. Накрая аз успокоявах тримата, а мъжо се разправяше с баща си. Казах на свекърва ми, че това е последният път който ги оставям в тях. Винаги когато поиска е добре дошла у нас, даже съм готова да отида да я взема и после да я прибера. Кажете ми права ли съм в реакцията или преигравам?
П.П ММ е 1000 % зад мен в решението ми.

 100 % правилно.  Далеч от такива 

Аууууу ама що не ми казвате че съм сбъркала темата. Голяма бяла птица съм (не лебед), ама с тези зъби на дребният съм зверски недоспала. Извинете.

Забравяте, че тя не отива за първи път при свекърите. Многократно е чувала за нейни негативни изказвания, общували са и преди това. Ако не очакваш подобно поведение от някой, може да се стъписаш от изненада. Но в този случай свекърите са тип "очаквай неочакваното", стига да е в нейна вреда.

Деси я разбирам, ако си е глътнала езика.
Моята С е толкова нагла, че неведнъж успява да ме остави в нокаут с някое изказване.
Уж съм подготвена,  от нея всичко може да се очаква и пак успява да ме изненада.
И двете ми деца са от сина и, така че и това няма значение за простия и злобен човек.
И да, мъжа ми винаги апострофира, АКО е в стаята и чуе. Такива тежки думи и' е казвал, тя не отбира.  Но обикновено захапванията са когато излезе за малко.
Моето решение на проблема е - не мога да променя 60г човек. Просто не ходя. 4-5 празника в годината, толкова. И това ми е много де, май ще разредя

Доколкото разбрах и авторката не е очаквала,че няма да има място за тях,на Великденската трапеза.В противен случай,едва ли би подложила детето си на тва унижение.
Т.е.здравия разум говори,че ако очакваш неочакваното,няма да си заведеш детето..

Завела го е, защото както тя каза, е искала да им покаже, че е добронамерена, надявала се е, че като ги уважава и търпи, те ще мирясат най-после. Но надявам се, вече се убеди, че с такива хора е безсмислено, загуба на време и трупане на нерви. Колкото повече търпи и мълчи, толкова по-изобретателни ще стават те в своите унижения към нея.

То, че е просташко, просташко е, но кой им е дал козовете?

Един нормален мъж нямаше да стои на масата, а щеше да отстъпи място на жена си, да придърпа столче за детето и т.н. Разбирате ли, не е нужно синът им да се кара с тях, ако им покаже, че той уважава жена си, тя е неговото семейство, едва ли ще са толкова нахъсани.

Абе картинката май е друга - не е мястото на масата май 

жената каза, че остава с мъжа си и нашето мнение не я интересува.

Аз не съм казала да не остава с мъжа си, а че не е нужно да го противопоставя на родителите му, поне не непременно.
А дали ще остане с мъжа си, това си е неин избор.