Как да освежим една измъчена връзка

В живота ми е интересно и другото! Както ти, Love, казваш, че като другия прави изцепки и ти изстиваш и т.н. Но може би ме обърква това, че наблюдавах много връзки, в които се правят изцепки, но продължават да се обичат, да се борят един за друг, изясняват помежду си отношения.....Мисля, че където има обич и чувства, хората се теглят един към друг...., независимо от всичко!

Ами, хората са различни....
Някои обичат борбата с вятърни мелници, аз я смятам за изгубена кауза.
Преди да се омъжа, съм имала 3 сериозни връзки и няколко кратки, "несериозни".     
Та, от моя опит, а и от наблюдения над познати/приятелки, съм стигнала до извода, че започне ли да се "работи по връзката", да се правят опити да се спаси, то тази връзка е обречена.
Не казвам, че всичко трябва да върви по мед и масло, но нещата трябва да се случват лесно, почти безпроблемно, с двустранно желание и всеотдайност.
А там, където се налага "работа по спасяването на връзката", обикновено единият не е всеотдаен в тази връзка.Затова и се стига до борбата за оцеляването й.

Мъжете са друга психика /истинските/ и аз от  опит знаме, че колкото му казваш да не излиза той толкова ще излиза за да прави напук.Това са мъжете.
Обсебването отблъсква. Един съвет-кажи му" излез ако искаш с приятели, а аз ще почистя".и ако ти го подтикваш да излезе със сигурност ще предпочете теб./ако вече не си го отблъснала с поведението си/ или пък да му звъниш през 5 мин.за да видиш къде  е...нееееее! В никакъв случай. Направи така, че той да те търси.Моята половинка, да, събира се с приятели и никога не съм го спирала. Ревнувам го и поради тази причина първата ми тема беше за това. Но вече не го показвам. Казвам му " ако искаш излез да се видиш с този-онзи" А той"не, предпочитам да съм с теб" Мъжете мразят контрола над тях. И колкото повече контрол налагаш, те толкова повече правят напук. Направи се, че не ти пука. Излизай и ти.Не забравяй, че  макар да вървите по пътя на живота заедно, вие сте личности и всеки има право на свой отделен собствен живот.

Magg-i, връзката ми е започнала да се руши точно, когато аз не забелязах, че все аз го търся по телефона и му звъня често! Аз не съм усетила, че всъщност той не ме търси въобще! Този миг съм пропуснала и един път той ми е казал - Спри да ме следиш по телефона! Аз много се учудих! Понеже му звънях, за да го чуя, защото ми е било мъчно без него и липсвал ми е! Трябваше да не го търся и като ми се обади, да му вдигна тел. чак след 3 дни.....след толкова дни, колкото не ми е звънял....Може би ви е чудно, но не знаех това, което ми пишете! Много съм спонтанна и изразявам това, което чувствам. Но ако съм попаднала на човек, който ме обича, нямаше да имам този проблем, така мисля!

Приятели по-скоро не. Товарят си, копелетата.

Търсете някаква изолация от ежедневната ви рутина - почивка на село, екзотична екскурзия или дори излет сред природата.

Toniliya, в нормалните връзки твоята спонтанност ще е чар, а не бреме и не, не е нужно да си играете игрички във времето кой, на кого, кога ще вдигне телефона. С точния човек нещата са леки, дори вдъхновяващи - карат те да ти се пританцува, да пееш,да се смееш повече, да рисуваш дори...такива неща...кастрят ли ти  дори само смеха - не е првилната връзка!

Зандали, наистина аз се чувствах виновна дори като го гледах! Аз имах вина и бях комплексирана дори като го питах, как си.....Но той е много еродиран, много е умен и изглежда просто отбивал с мен времето..., лъгал ме е! Анализирам всичко и все дъвча това, защото ме много боли, че съм отблъсната....

Там ти е грешката още в началото може би.Не мога да кажа дали те обича или не, но ако вече се е изчерпала няма смисъл да си удължаваш агонията. Аз казах за себе си-винаги съм карала мъжете да ме търсят, да, било ми е тежко, че някой не ми се е обадил точно в уречения час. И съм си мислела"ето, аз не знача нищо за него" Но въпреки това не съм се обаждала. Миналото си е минало-каквото било, било. За сегашната ми връзка-като семейство сме. Можеш да прочетеш първия ми пост тук за ревността. И макар да живеем заедно отново винаги той ме търси.. Никога, ама никога не съм го потърсила за да го чуя ей така какво прави. Това е голяма грешка на много жени. Пресен пример снощи-каза ми"ще изляза да се видя с приятели" ОК, излез.Аз го знам къде  се събират, на една улица, през две преки от нашата. И точно след 40 мин. се върна. Ако му бях казала"не, никъде няма да ходиш без мен" убедена съм, че нарочно щеше да излезе и да се върне след 3 часа.  Давам му свободата. Но не бива да се бърка свободата със свободия! Не го търся по телефони, само ако е крайно необходимо. Не ме интересува какво има в телефона му/ в първия ми пост при ревност бях започнала да проверявам с кого говори/ Осъзнах се. Ако той те обича ще дойде сам при теб. Ако той иска да е с теб-ще  е с теб! Мой съвет- поговорете, с открити карти. Само диалог. Не да се криете, и да се следите, тогава няма как да се спаси връзката. Ако вече си го обсебила и се е отдръпнал няма смисъл. Тежко е. Преживявала съм го с предишни връзки, тежко е, но се намира начин да се преживее. Затова-попитай го открито дали иска да е с теб все още, компромиси се правят, ако те обича. Ако ли не- не можеш да го накараш насила да бъде с теб. И в крайна сметка-мъжете не са свършили, нали Доверието гради връзката, ако не иска пък да е с теб, да върви където иска. И не на последно място-усмихвай се по често, мъжете не обичат намусени и вечно недоволни, мрънкащи жени.

Леле, това ми се струва доста крайно, да не кажа леко психопатско дори.

"Мъжете" са доста различни, изключително против съм подобно генерализации. Когато пропусна да се обадя на мъжа ми (от доста години сме заедно, да вметна), той все се сърди и нацупено ми заявява, че явно вече не съм си мислила за него, щом с лекота забравям да му звънна и просто да се поинтересувам как е. Не бих казала, че мъжете не харесват загрижени за тях жени, но има и нещо друго - когато си влюбен и държиш на партньора си (и това важи и за двата пола), никакви обаждания, въпроси, молби, разговори и т.н. не биха могли да не подразнят; все пак, става въпрос за любимия ти човек. Когато, обаче, всички тези неща водят до спорове и пререкания, тип: "Ама ще си излизам, ама ти ли ще ми кажеш какво да правя!", то тогава и чувствата между партньорите не са особено силни, поне от едната страна, според мен. Не ангажирам никого с мнението си.

Мисля, че когато хората държат един на друг, обичат един други са на първо място в живота един на друг, можеш да звъниш по тел. му, да се интересуваш, как е, какво прави...., можеш всичко и на това нещо той дори ще се радва, защото ще му е мило и драго да го потърси любимата жена.... Но за съжаление, по-често във връзките единият обича, а друг не изпитва особен интерес към тези отношения и затова се налага да прилагаме хватки! Но и аз от грешките си мисля, че НИКОГА не бива жена да търси мъж по тел. или да му показва, че е важен за нея!

Е, чак пък никога. И мъжете са хора, изпитват чувства, обичат, страхуват се. Ако не те обича, каквото и да правиш ще го дразниш. Ако отсреща не изпитват същите чувства като твоите, тогава е безсмислено да му се обясняваш, да.

Ако двамата се обичат няма проблем в това кой кого търси, ако не... се получава това, за което говорите

Явно не съм се изразила правилно Като казах "не го търся" нямах в предвид, че изобщо не му звъня. Когато ми се обажда и аз съм на работа, той ме потърси, аз не мога да говоря и му отказвам разговор. Естествено, че когато се освободя му се обаждам. Случвало се е, той си е в неговия град по работа, на мен ми долипсва/не, че през останалото време не ми липсва/ и му се обаждам. Но....да го търся, когато е с приятели и аз знам това...нееее..., освен ако не е крайно наложително.Искам да кажа това постоянно звънене през 10 мин. е досадно. Мъжете както казах мразят контрола и проверките.
Точно си се изразила"аз ще излизам, ти ли ще ми кажеш" И колкото повече натискаш и го заплашваш от типа"ще излезеш, ама....ще видиш"  това ги кара да правят напук и въпреки всичко той ще излезе.Няма да го спреш.Абсурд!

Маги, аз мисля, че и жените като цяло никак не обичаме контрола и проверките 

В нормални граници няма човек/дали мъж или жена/ да не обичат да го ревнуват като "подправка" към любовта.Казвам пак в нормални граници. Но да.....контрола  и проверките извън границите убиват любовта.