Как да освежим една измъчена връзка

Това с временната раздяла си е на авторката предложение. Той си е дал свободно и я е оставил да се спасява. Лично за мен той е повече от красноречив и съм сигурна, че в даден момент 'и е казал, че не желае да са заедно.
Няма раздяла, която да е безболезнена особено, ако си имаш работа с човек, който не е на себе си.

+1 
 Това с брата, дето щял да се нанесе, направо ми е като дежа вю - аз по същия начин процедирах като вариант да се изнесе бившия  от дома ми .Казах, че  сестра ми ще идва да живее при мен. Не беше вярно, но нищо друго  не действаше и колкото и да говорихме и обяснявах, че искам да приключим - той  като някаква пиявица се беше впил... и се тръшкаше и истерии бяха, ужасно беше. 

Ясно. Аз разбрах, че той е предложил 1 седмица раздяла и че сега й казва тя да реши 
ако го е казал директно, не знам повече какво има да мисли.


Значи тогава го било страх, че ще скочи, ама след 5 г, не го е било, че децата му ще останат без майка. Въобще не му вярвам. Просто не е бил сигурен първия път и е избрал по-удобното решение...

Именно и вчера, доколкото разбрах не е казал тя да се върне вкъщи, а че не иска връзка. По-директно от това...
Със сигурност и за него не е по-малко мъчителна тази история.

А НСЧ не знам подробности.Фактите са така.А как е отвътре  те си знаят.

Това с брата е негово решение и не мисля, че има нещо общо с мен. Аз не съм в тях. Той каза че не го искал и не искал да му готви и пере, защото хлапето е на 17-18 и едва ли ще се хване да си готви или да се разчисти. Просто иска да си хойка без намесата на родителското тяло.Техните му намерили квартира. Ама това не е моя грижа кой къде ще живее.

Добре ,де този въпросният брат не знае ли че вие " живеете " заедно.Не знае ли че брат му си има приятелка с която уж живее.Как така ще се натриса.И на 17-18 г не трябва ли все още да ходи на училище

Както и да е
Симона ще те питам нещо.Ако искаш може да не ми отговаряш
Ти как виждаш нещата,какво усещане имаш
Не те питам какво искаш-това е ясно.Питам те как виждаш нещата от тук насетне
И след разговора  вчера ,той днес звънял ли ти е.Ей така просто да те чуе

Много млади хора живеят с братя/сестри, не е проблем това.


Ето това е било излишно:

Всякакви отношения трябва да се прекъснат, не да обяснява как можело да потръгнат  

Излишно, не излишно за мен си е жив опит да я държи спокойна и да се избегнат драми, и сцени. Той е заявил, че връзка не желае.

Но така нищо не е приключил, няма да се откачи от него, ще му звъни нон стоп и ще чака нещата да потръгнат.

При положение ,че човека е заявил ,че не иска връзка-това какво е

Човече, изглежда не си попадала във взаимоотношения с такъв човек. Наистина е ужасно и невъзможно. Авторката дори в темата демонстрира категорична невъзприемчивост. На мен ми е жал за човека.
Колкото и пъти да кажеш край, просто не става. Драми, изпълнения, сцени, чувство за вина... Сега се сетих, че тогава и аз се махнах, не вдигах телефони и пр, защото не ставаше с разговори и думи. Както казах и назад, до ден днешен ме побиват тръпки като видя този човек, тя е на път да постигне същото.

Точно затова трябва да е директен и категоричен. Не "И сега какво да правим?", а "Не те обичам вече, всичко е приключило, ако обичаш се изнеси." Тук няма за какво да се хване

Да, това би било добър вариант, но хората обикновено се стремят да не са толкова рязки към човекът, с когото са били близки. Искат той сам да се сети, а и да спестят  драмите, от които ще се чувстват нагнетени и виновни... Не  е правилно, знам и обикновено нараняването е в повече, когато отсрещния така и  не дава признаци на сещаемост и така преобразуват  близостта в непоносимост

Много хора не могат/не искат да кажат сурови думи на раздяла, като "Не те обичам", "Не искам да имам повече нищо общо с теб", "Излез от живота ми завинаги". Аз съм една от тях. Така че разбирам момчето и гледната му точка.
Някои му казват увъртане, аз му казвам деликатност и опит да не разбиеш достойнството и сърцето на човек, за когото ти пука.
Разчиташ, че човекът отсреща, колкото и да е влюбен и загубен, все пак ще се усети за какво става въпрос и малко по малко ще се откъсне. Без да се налага да го изритваш грубо.
Но ето в тази ситуация на авторката си проличават слабите страни на подобна деликатност или увъртане - когато си имаш работа с обсебен човек, той вместо да е благодарен, че си опитал меко да приключиш нещата, всъщност се надъхва още повече и се хваща за всяка изкопчена думичка, която може да е признак за надежда. Не мисля обаче, че момчето е виновно. Авторката е виновна, че като кон с капаци продължава да копае още дупката, в която е изпаднала.
В такива случаи и с такива хора явно наистина няма място за деликатност, човечност и мекота. Парният чук и толкова - та да се усети. Щото иначе се удължава агонията и на двамата, както в случая.
Симона, разбирам, че искаш този мъж и тази връзка. Само че всеки има право на избор. Неговият избор не си ти. Уважи го. Иначе рискуваш да си лепнеш един много неприятен етикет. И ако сега, макар че мъжът не те обича, то поне го е грижа за теб, ако продължаваш с поведението си на пиявица съвсем скоро ще започне да го втриса от теб и да бяга с двеста, само като те види. Това ли искаш?
Запази достойнството си и запази у него един хубав спомен за теб. След години като се сеща за тебе, да се сеща с добро. А не да си плюе в пазвата.