КГБ = Клуб на Готините Баби - 158.

Шпунци
Обичам Недялко Йорданов  .
И като гледам датата - ами  то прясно,прясно е произведението.
Аз бях Хабитурентка в далечната 1974 г. както е писала Шпунц - модерно беше коприненото кадифе.Купихме  плата - тъмночервено кадифе.Да амаа то всички с такива рокли ,че и две като моя цвят.
А бяхме малко девойките. По 5-6 във курс.
Запънах краката и казах - не го искам плата.
Ами сега? Татко имаше един братовчед тираджия. Той носеше разни красоти - различни от в Бг.
Така се сдобих с плат бледо сив на цвят ,почти бял  с тъкани сребърни цветчета.Много красив.
Ушиха ми роклята в Стара Загора.Дълга до земята.Пълен клош.Купиха ми и сребърни сандали - с висок ток с платформа / и сега са актуални/ /даже на сватбата ни след официалната част си ги обух,защото са много удобни/.
Аз доволна.   И много влюбени с  ММ.Той във сив костюм ,светло сива риза и с папионка  
Ръка за ръка - на бала.Някой път ще ви разкажа и моята love story.
Имаме снимка и от фотото.Трябва да я изровя ,че и аз като Иви да я покажа да ме видите  
 

А  към червеното кадифе    бяха ми купили "златни" сандалки. Тях си ги носих доста години по официални поводи,а плата мама продаде на някаква нейна приятелка.
Та така.
Луди и млади тодини
А с роклята ,която си е все така красива и до днес колко Снежанки и принцеси съм обличала  
Подгъвана /скъсявана/ според ръста на Снежанките.
Ама то и аз тогава бях 45 кг де

 

 Здравейте и от мен! Влизам да пусна стихотворението на Недялко Йорданов и добре, че рекох първо да ви изчета, пък добре, че редовно отварям скритите текстове.....Шпунц ме изпреварила И аз го обичам този наш поет! Ама така ги реди лесно и разговорно, все едно си разказва нещо! Е, да се надявам, че след месец и половина и аз ще бъда от тази партия!
 Гъбче, ние сигурно сме наборки - и моят бал беше през 1974 г. Моята рокля беше от чер сатен с релефни цветя \ по-светло черни \ и ръкави от червена, естествена коприна. Къса доста над коленете. Имах и наметало - от същия плат, обточено с червено бие. Майка ми ги уши и беше много трудно да си намеря съответни обувки. Накрая в магазин за втора употреба открихме едни черни с червено триъгълниче отстрани. Само за 2 лв. Та това беше разходът ми за бала, плюс 4 лв за ресторанта. Тогава през април беше IV фолклорен фестивал и аз пеех в група за руски частушки. В нашата област бяхме на първо място и съответно трябваше да участваме на гала концерта в София, който беше на 23 май вечерта. Участвахме и бегом назад! Към 3ч през нощта пристигам у дома, минавам през банята и лягам, а майка започва да ми навива косата на ролки \ тогава бях с доста дълга коса \.  Изпускам изпращането в гимназията, но за бала вечерта бях свежарка. Направихме го в единствения ресторант в града ни, който, обаче, беше с градина и жива музика. Танцувахме, смяхме се - до зори! Още си спомням - дансингът в градината беше осветен само с една петромаксова лампа  и събираше нощните пеперуди! И ние сред тях!Сутринта посрещнахме слънцето на панаира, който е през тези дни. Май се прибрах към обяд - уморена, но щастлива! А, имах и кавалер - последното гадже, съученик. Той не ми стана съпруг, но съдбата ни е свързана. Завърших БФ в Шумен, а той - математика и физика в Силистра. Започнах по разпределение в Беловец, а той дойде на другата година - в Беловец! Изкарах там вместо 3, 5 години и отидох в Помощното в Кубрат. След 3-4 години \ вече женен \ се прицънцури и той, та до ден днешен! С жена му сме приятелки \ тя е биоложка, но в др. у-ще \. Радвахме се заедно на деца, а сега и на внуци! Та така!

Янче, от подаръка на Фло ще има да слагаш и сутрешни и следобедни кафета 
Танче, ти си доказана бойна баба и съм сигурна, че ще намериш xxxl- ките и ще конкурираш абитуриентките 
svetal4o, не ги пускай такива за разсмиване посред нощите, че някои ще се разсънят и ще осъмнат в нета 
Янче, Гъбка, Шпунц, Иха, интересно ми беше да ви чета абитуриентските вълнения 
Фло, вярно много се постараха младите за цялостната организация. За маршрута участвахме всички, като моето предложение беше за алпийските езера. Цялата дестинация беше забележителност след забележителност.
За финансирането също се погрижи сина ми. Дори беше проверил в интернет за ресторанти с най-добри отзиви и ги издирвахме на място. Само в Сан Джиминяно голямо обикаляне падна, защото първите три ресторанта бяха претъпкани до 23 часа, та чак на четвъртия намерихме места. Дали защото бяхме изморени или наистина хората готвят мн. добре, но всичко ни хареса и си ометохме порциите.
Пробвахме местни специалитети, като не пропуснахме да опитаме любимата традиционна улична храна на флорентинците - trippa с bagnato, т.е. това е сварено шкембе, което се нарязва и се слага в кръгло хлебче, като горната част на хлебчето се топва в собствения сос от шкембето, отделен при готвене.
Е, опитахме едно хлебче четиримата, не че останахме много очаровани, но пък и не беше толкова зле колкото очаквахме  Само дето забравихме снимка да направим 
Изпратиха ми част от снимките, та качвам от различните градове по няколко снимки във ФБ. Ако някой иска да ги разгледа, но не ми е приятел там, може да ми изпрати покана. Не отказвам на никой 

Ето съм, изморена от работа, от търговия и от борба с ПИБ и банковата бюрокрация.
Преиздали дебитните карти на Ани, но не ми ги дават. Пълномощно, в което е упоменато точно това действие и точно тази банка не ги вълнува. Ако не ги вземе до 14.06 щели да ги унощожат. А че тя има планове да си дойде по друго време - не ги касаело. Ами направих им екшън в стил "Тризначките", накрая споменах, че ще ги изтипосам в БГмама. Последното ги стресна яко, специално се обаждаха картите  да  се пазят докато тя си ги получи лично.
За абитр. бал - моя беше пълна скръб. Събираха цели райони в зала Универсиада, всички училища.
Аз не исках да ходя, виждаше ми се тъпо, но стоически издържах проби на роклята и купуване на обувки/удобни/. По Валентините продаваха 3 -4 вида плат и повечето бяхме с някакъв японски жоржет. След стоене на опашка ми се падна парче червен, другите свършиха. С майка ми нямахме доверена шивачка, пазарувахме си конфекция. Е, те тогава настана мъката - познатите не си дават шивачките. Една уж приятелка на майка ми даже каза, че нейната починала. Пък тя беше майка на моя съученичка и си беше жива жената. С много мъки в шивашкия техникум ми ушиха роклята - с модерната тогава пола солей. Добре, че се преборих да не е дълга, а под коляното. В деня преди бала категорично отказах да ходя на това чудо - ами то не е вресторант, да седнеш, да се нахраниш. Майка ми изпадна в мирова скръб - какво съм пропускала. Та организирала колежките си да дойдат на изпращането ми. Едната се опитва да ме гримира, пък аз се мацах от 6 кл. и имах по-маркови козметики от нейните Дермакол и Бич може. Изпратиха ме благополучно, до у-ще ме закара персоналния шофьор на баща ми, караше Пежо/малко по-ниско от мерцедесите на ЦК,  защото нали другаря се оженил за засегната от мероприятията на народната власт/. От у-ще до залата ни караха с ....автобуси Икарус от гр. транспорт. Дойдоха прашни и мръсни, както са возили пътници през деня. В Залата ни заключиха 10 у-ща и трябваше да се веселим организирано с музика на Щурците, Сигнал и подобни. Храна - едно бюфетче със смрадливи сандвичи и разгазирано, наливно  газирано. То повечето си носеха патрончета алкохол по чанти и джобове. Е, като не са пили се опопиха набързо. Аз изкарах вечерта със съученика ми Сергей Игнатов, бяхме си много добри другарчета. Седнахме си на седалките, събраха се и други 2 -3 съученици. Щем, не щем дочакахме да отключат залата в 6.00 и се метнах на трамвай за в къщи. После имаше и втора вечер само с класа - ходихме на ресторант и после на нощен бар в хотел Хемус. Там вече си изкарахме  приятно. Но си бяхме само ние и клиенти на заведенията. След като ни раздадоха дипломите имахме и трета вечер. И трите пъти си бяхме заедно със Серги. Но не си мислете, само приятели за споделяне и за подсказване. Иначе си имах друго, сериозно  гадже, по-голямо.
А най-интересното беше, че за вечерта на абитур. бал някой пуснал донос как баща ми ме вози със служ. кола и шофьор до у-щето. Не, че е имало последствия, но беше смешно. Сигурно някой завистлив даскал го беше спретнал. Ама баща ми си го премести в другия крачол.
Янке, колегата с шкембенце бива. 
Танита, аз също много трудно намирам ХХХХL дрехи. Затова като видя купувам повечко.

Аз не си ходих на бала,това е ,инат

Хи, хи, хииииииииииииииии..................

Какво натиснах, всичко изчезна........................

Ще пиша отново !!! 

Хоп троп, хайде пак при вас
На ИХА И МЕРИ ПОПИНС пак благодаря, защото с увлекателните си разкази ни правят съпричастни на хубавите мигове, които са изживели, на интересните места, които са посетили.
ЯНЧЕ, ГЪБКЕ, ШПУНЦИ, ИВЛИН, ИХА, колко ми е приятно да чета за вашите абитуриентски вълнения, за тоалетите.
Ето и моя разказ. 1969. И аз като Ихичка съм на принципа: Отдалеко, та да е леко. През пролетната ваканция ми ушиха тоалета. По това време, от училище, с дълга рокля ходеше само по едно момиче. От нашата гимназия това бях аз. Дълга, бяла, права рокля, без ръкав, от коляното надолу златна шевица, бродирана с бели цветя. Около врата-от златното. Дълги, бели ръкавици, златисти обувки с бели цветя, Бяла пелерина от много фин вълнен плат и същата чантичка. Шивачът беше много известен, брат на дядо ми. На времето е шиел палта, манта, пелерини на оперетни и оперни звезди. Без грим , съвсем бледо розово червило, косата късичка, посипана с брокат. Бижу-златна гривничка, състояща се от 13 незабравки. Вот и все. Стигаме до кавалера. Ние бяхме женски клас-36 момичета и 6 момчета. Аз бях комсомолски секретар. В съседния клас - обратната ситуация. По комсомолска линия се договорихме с техния секретар и така се сдобих с кавалер. Купили му кафяв костюм, ама аз от къде да знам. Един ден си говорим и аз казвам, че много бих искала, кавалерът ми да е със сив костюм. Балът ни беше на 24.05.1969. Ние бяхме първите, които не празнувахме в ресторант, но за това после. У нас роднини, приятели, игла да хвърлиш, няма къде да падне. В уреченият час, пристига момчето, със сив Опел, в сив костюм, бяла риза, 2 букета-червени рози и червени карамфили. За мама и за мен. Тръгвайки от нас, вуйна ми си свали пръстена и ми го сложи на ръката, че не можело без пръстен. От нас отидохме у тях. И там гости, веселба. Пред у-щето ни чакаха автобуси и всички училища от Благоевски район се събрахме в зала България. На масов гювеч, както тогава казвахме. Песни, танци, Лили Иванова и така до 5 сутринта. Тръгнахме си, по Руски, към парка. Стигнахме до Народното събрание и гледам, пръстенът го няма. Ами сега? Момчето настоя да се върнем, а аз мислех, че няма смисъл. Върнахме се. Срещаме групи млади хора, непознати, питаме за пръстена. Няма го. Точно преди да се откажем, срещнахме мои съученици, с които съм учила до 8-ми клас и те ми дадоха пръстена. Намерили го в залата. Та така започнах волния живот с късмет. С момчето от бала и сега сме приятели. Призна си по едно време, че много искал да сме гаджета, ама не било речено. Ето това е моята история. Имах още един тоалет-бяла къса рокля, с релефни сребристи цветчета, но така и не я облякох тогава, защото не се организирахме за втора вечер.
Сега ви казвам лека нощ и отивам да спя.

ПП БОРЯНЧЕ, що се инатиш бе душо? ТАНИТКА и ти си била кукличка. АЙША както винаги всички наопъки, а тя на кестерме.

А сега дано не се разпадне пак. Пиша в леглото,като Джили, но непрекъснато ми излиза съобщение,че връзката ще прекъсне.
За баловете и аз като Фло, нали сме набори. С мерцедес до училище и после в рейсовете до зала България. Сутринта в парка и сеприбрах боса. Още си пазя обувчиците и чантичката/плик и се чудя как З см. Токче ми се е струвало много и се кандилках
Сега с прозата-ближа рани /образно и наяве/,направих си попарка течна и сега пия боза/да не ми е гладно/. Снабдила съм се с два литра, утре може да имам и кърма с толкова боза, ха-ха 
Докато не се е сринал нета ще публикувам.че толкова писане отдавна нее имало.

Не знам какво направих, но всичко изчезна, започвам от начало!

Значи, както писах преди малко, моята абитуриентска е била най-рано от досега описаните, на 24 май, през 1966 г., в р-т "Хавана" на Зл.пясъци.
Плата за роклята ми беше много хубав, не си спомням по колко лева метъра, но беше хубав. Бяла коприна на точки от бяло ламе. /точките с големината на по едра леща/
От "мъничка" си падам по лъскавичко! 
Ушиха ми я в шивашкото ателие на Битовия комбинат в квартала ни.
Модела- без ръкав, по врата, с цепка и копченце на тила, редингот и с черна копринена роза на талията в ляво. Като се събрахме направо в ресторанта, се оказа, че на повечето съученички роклите са с роза на талията- коя черна, коя бяла, коя зелена........ според плата! Ужас! Явно някоя е споделила тайно модела си , подочули сме нещичко и юрууууууууууууууш, всички с рози на кръста!
Черни обувки, черна чанта и черни найлонови ръкавички!
На една от съученичките ми, някаква роднина и беше изпратила от чужбина плата, подплатата и черни ръкавички без пръсти! Кой ти беше виждал подобно нещо! Видяха ни се скъсани, недовършени, но по-късно се изядохме от завист, че си гризкаше пържолата без да си сваля ръкавичките, а ние си ги бяхме свалили за да се навечеряме, пък и не знаехме "как е по протокол", с ръкавички ли се вечеря или без!!!
През тия години в нашия работнически квартал, я имаше две-три коли, а в нашия род дори и шофьори нямаше. Така че на ресторанта отидохме с приятелката ми с такси. Няколко дни по рано отидохме на пиацата в центъра на града да се запишем. Но, абитуриентки бол, има само ранни часове, но отказване няма, таксито ни остави пред ресторанта ДВА часа по рано и като седнахме на една пейка, дочакахме останалите! 
Не си спомням до колко часа сме били в ресторанта, но се разхождахме из Златните докато тръгне първия автобус за града в 5 часа! Как съм вървяла не знам, защото краката ми бяха в пришки от новите обувки, а уж ги обувах и "разхождах" в къщи!
В автобуса всички заспахме на рамото на съученичка, като се събудих видях, че съм си избърсала всичкото червило на рамото на новото резедаво манто на една Виолетка, но на нея също й се спеше, та не видя! И до сега не знам какво ли е било, като го е видяла в къщи!
Спомени, спомениииииииииииии..........................

Утре ми е напрегнат ден, лягам си по рано, да съм свежа "като репичка"!

Лека нощ!

Добър вечер и лека нощ.
Няма какво да кажа, но да съм и аз ,,барабар Петко с мъжете,, ,че изпусна ли ви във времето, съвсем загубвам дар-слово.
Почти  заспивам с таблета в скута.
Лека и спокойна нощ.

П.п. Танитка

Танита,
Моят бал!
Учих в Иконом. техникум в Пазарджик. Завърших през 1971 г. Първо имахме  празненство само на нашия курс и преподавателите ни в ресторант на Острова. Тоалет нямах. Обикновена поличка и блузка.
За бал нашите  смятаха, че е излишен разход, защото  пестяха за жилище на брат ми. Но снаха ми /жената на брат ми/ пристигна в Пазарджик и ме поведе по магазините. Купи ми БЯЛ шлифер /много бяха модерни/, плат за рокля  и ми остави пари за обувки и чанта да си купя като си харесам. И така вместо майка ми, снаха ми  подсигури тоалетите. Роклята беше от бледорозов  копринен плат, с лъскава нишка. Отпред около деколтето беше с машинна рязана бродерия, която ми направи бродирачка-специалистка. Тя също беше с лъскава нишка. Роклята беше дълга, без ръкави.  Коланът на роклята беше украсен отпред с подходяща брошка. Косата ми беше къса и ходих на фризьор за прическа.Моя съученичка имаше гадже. Той   живееше близо до моята квартира. Негов приятел ми стана кавалер. Беше  много хубав и се казваше  Милчо. Та двамата ме взеха, после заедно взехме Катето и отидохме  на бала в Младежкия дом, където бяха всички абитуриенти от града. Имаше 3 зали. Спомням си, че свиреше оркестър Метроном, имаше певци, ама не помня кои бяха. Май Богдана Карадочева  пя. Имаше само бюфет за газирани напитки. А аз харесвах един Любчо от гимназията . Той също беше абитуриент. Но си имаше гадже от неговия клас. Та аз бях  нещастно и несподелено влюбена. Видях го на бала. Поздравихме се, честитихме си и толкоз. А  с Милчо изтанцувахме 2-3 танца и той   изчезна из залите, а аз пък се присъединих  към съучениците ми. Сутринта пак в обратния ред оставихме Катето у тях , а Милчо  и Митко /съседа/ ме откараха в квартирата.  Останала ми е една снимка, на която съм със сина на хазяите, който имаше гадже от Химико-технологичното училище. също абитуриентка. Това беше. На абсолвентски бал не съм ходила, защото бях прясно омъжена и стягахме сватба. За сметка на това, бях на абсолвентския на мъж ми през далечната 1979 г. , който беше в "Тримонциум" в Пловдив и тогава бях щастливо  и споделено  влюбена и омъжена за настоящия ми мъж.
Това е.

           Навикът е голяма работа – влизам в темата е нещо ми липсва ? Няма го кафето на Янче-то ??/ Дано всичко да е наред и с нещо хубаво да е заета.
         Но Жабка , още в ранни зори /по-точно в тъмни доби/ се е погрижила за нас –БЛАГОДАРЯ !
         /Пак спомен / Като бяхме в Холандия ни обясняваха тези , които бяха идвали у нас , че при тях ( заради трудните  условията , в  които са са живяли - отвоювали земя от морето , религията им и т.н) е прието да се яде , за да се живее , докато при нас и другаде се живее , за да се яде. Та да поживеем на закуска

Добро утро  мили приятелки !


Не мога да ви изчета момичета. Снощи  влезнах с настроение   веднага да пиша , но като  започнах за чета и четох ,четох, накрая  ми се приспа .
Много ви се радвам на  хубавите постове с  красивите абитуриентски спомени.  Колко много години минаха от тогава , а сякаш беше вчера. Аз си спомням какви вълнения , какви притеснения бяха , коя ще е най-интересна и хубава.
През 1971 година ми беше бала. Ушиха ми роклята в една шивашка  кооперация на центъра на Пловдив беше ,къса ,без ръкав с широк колан на кръста и с роза от плата. Хахахха , явно такава е била модата  с тези рози, ноооо  не се харесах  с тази рокля ,като я  облякох и се разплаках. Не ми я бяха ушили както аз исках. Казах на мама ,че няма да ходя на бал. тя се видя в чудо , баща ми  и той.  В последният момент отидохме с мама по магазините из главната на Пловдив ,купихме плат ,цвят шампанско  нещо като коприна беше ,но много тежко падаше . Мама ми я уши роклята за един ден- късичка ,семпла,съвсем изчистена. Много се харесах .Бижутата бяха купени вече , а чантата и обувките и те в последният момент да си подхождат с роклята. Не купихме по рано ,че не исках да ходя на бал.
 Моите бижута- гривна и колие още са актуални и все така красиви. Купувах си ги от София от някакъв чешки магазин . Дъщеря ми беше с тях на бала й , а  може и внучката да ги  хареса , знае ли се ?
 Майче честито ходещи крачета на Тео !Да е здрав , щастлив , да играе , скача и здраво да рита топката !
При мен нищоинтересно. Вчера ходих до Асеновград да видя леля ми ,сестра на мама. Залежа се от две години , но си е с акъла . Постоях до обяд при тях , после с братовчедка ми отидохме до гробищащата при мама и татко. Пооправих  ги , приляхме , постояхме , но ми се отлепи едната чехла , та ща не ща си купих нови чехли , после седнахме та пихме кафенце и се разделихме , всеки по пътя си.
Днес имам доста  задачи-     Битовизми...
Утре  за два дни ще ходим на село , и там няма да е лежане... ,но нали трябва да си подържаме фигурите..

Спирам ,че доста се застоях пред компа , а искам докато е по- рано за си свърша работата.

Приятен и спорен ден на всички ви ... !

Ихааа сблъскахме се на входа..