Бебешка близнашка тема XXV

това все едно аз съм го писала. Ама направо ме отчайваш, че чак до 6 годишна възраст е така.
Иначе аз в тоалетната не ги пускам, пазят вратата отвън. Иначе веднъж бях забравила отворена вратата и какво намерих-едната рови в канала, другата- изпуснала играчката в тоалетната и размахва четката за почистване на тоалетната

Моите засега само се скубят и се бутат, ако едната е по-близо или гушната в мен, другата я дърпа, докато не се гушне. Много са смешни, пазят си майката. Въпреки, че на моменти, като не ми дават да излизам от стаята, малко ме ядосват. Ама период. .

Ани Иванова_429091, оптимистка си, желая ти този късмет  
Моите единствено никога не са хапали, нито една друга нито други деца На това се радвам, защото знам какво е да си нахапан (навремето братовчед ми го правеше а и малките са страдали в яслата от хапещо дете).


ivankaka, то това да е. Вчера четох статия за 3 г. момиченце черпещо с "чай" от тоалетната баща си докато я гледа сам, за което той разбира след като майката го светнала   Имахме запушена с гумена играчка тоалетна, след като спасих няколко от този тип удавяне навреме, пропуснах поредната и стана авария  

Има ли други с еднояйчни близнаци? Моите не е сигурно, че са, но са почти еднакви, на размери също, дори темперамент. Има моменти, в които ги бъркам Луда работа. И много се забавляват самички.

ужас  е ми няма как все някой трябва да е оптимист ,не можем и да си помислим да ни е скучно.

Моите не е сигурно какви са. Срам не срам ще си признавам, дори аз в гръб отдалеч ги бъркам в еднакви дрехи   Иначе по характер са различни, темперамент и инат също. Миша е актриса от бебе, Вали непукист. С две думи са като деня и нощта по характер, по визия много хора не ги различават  

Имаш ли близнаци, едно е сигурно те никога няма да ти позволят да разбереш що е то скука  

у нас също на дневен ред са игрите с всякакви възможни глупости като дистанционни, кабели, опаковки от какво ли не и т.н., обаче най-неприятната за мен игра е с всякакви врати и най-любима, започне ли единия да блъска врата или стол, веднага дотичва и други и се разразява скандал кой ще блъска, често следват прищипани пръсти иначе навсякъде са с мен, по цял ден сме сами тримата, следват ме и в тоалетна, и в баня, за щастие още никой не е бръкнал в тоалетната бейби тв се гледа по цял ден, ако се превключи друг канал настава война

 Така е мамчета - с близнаци е весело! Да ви кажа от известно време си позволявам да ги оставя в тяхната стая,  с пуснат телевизор на Сити ТВ, за 15 минути.  В това време аз върша някакви домакински задължения.  Стаята на децата е максимално обезопасено и често се заиграват. Определено има значение да са по големи (1 г. и 9мес). Е е е,  често се случва и да притичвам,  но се моля "бог да ги пази, че и една минута невнимание" и може да се случи нещо неприятно... При нас, не знам защо но Никола от време на време тормози сестра си - скубе я. Говоря, говоря и нищо, и започнах, щом той я скубе, и аз го скубна леко (с което не се гордея),  тогава той започва да реве и да иска да го гушкам!  Наред с "тормоза" , често единия взима двете чаши с вода с твърд накрайник и дава едната на другия! Но така май ще е занапред - война и мир!

Предстои ви да разберете и в магазин колко е весело да пазаруваш със щъкащи около теб близнаци. Грабят всичко по две и пускат в количката. В по-ранни времена (преди 2-3 години) съм се оказвала и с по 6 бр. от едни и същи бисквити. Списъка върви бързо, мощничките също, ноооо да върнеш излишното по рафтовете отнема понякога тройно повече време от списъка и то не е само да връщаш а и да предотвратиш повторно пълнене  Ех спомени мили 
Сега "уж" сме разбрани, помагат ми като носят желаното по списъка, но пак се сдърпват понякога. Имаме и един инцидент от последните месеци, едната се спъна в един стелаж бутна сестра си и двете върху цял ред с вина в магазина. Разхвърчаха се бутилки, малките писнаха, продавчките скочиха. Цирка стана пълен. Добре че само една се пръсна на пода и на късмет не намокри и не наряза никоя от двете

Още преди 3 месеца при първите прещипани пръсти, купих от Лидл ограничители, обаче пак има известен риск, ако едната бута вратата, а другата мушне пръстите между вратата и касата.
Къпя се като им пускам бейби тв и ги сложа в кошарите. В банята не ми е безопасно да ги вкарвам.
Миналата седмица, тръгваме на почивка и докато оправям багажа, едната докопала един сувенир със стъкло и се спъна и стъклото на парчета, поряза си устата, рев, писъци . аз изтръпнах да не й е влязло някое стъкло в очите, кой ли ден ще получа инфаркт от такива ситуации.

Децата  да Господ ги пази  ние колкото и да се стараем да избегнем тези рискови ситуации, понякога неочаквано се случват.
Миша беше едва проходило бебе, реши да помага на баща си, който точно беше качил касетка със зимнина от мазата и я разтоварваше до вратата. Грабна бурканче сладко, обърна се, спъна се и падна върху буркана. Бурканчето на парчета, тя цялата в червено сладко (вече не помня дали бяха череши или ягоди) аз ей така  не знаеща стичащото по нея кръв ли е или сладко а и стъкло висеше от блузката и  Нямаше и драскотина по детето, само се изплашихме всички.
Тогава прекъснах ентусиазма да ми "помага" когато тя реши и още не мога да го рестартирам  Кажа ли и нещо да свърши, все едно и казвам "Бягай със 100 км/ч към другата стая" голяма е скатавка 

Уф,имам чувтството ,че големите лудетини нещо ги пази, поне моите, имат безумни случаи и, да чукам на дърво, нищо сериозно...на мои приятелки спокойните деца- веднъж паднали- и цепнато чело, разбит нос, шита брада, а скоро и един счупен зъб, моите с бруталните си пребивания- нищичко...да не чува зло... гери на год и половина падна по стълбите от една пързалка за големи- претърколи се на кълбо, цялата и глава подута беше, но щом премина, нито имаше синьо, ни нищо. Петя люлка на 2 пъти я отнася мин лято- метална и тежка, засилена до край- нищо и няма! Нямам идея как. А преди седм. гери пада с гръб назад върху стъклената ни маса от дивана- оттам по лице на земята, която е осеяна с малки част на строител-чува се страшен гръм, а аз в кенефа за 2 сек да си измия ръцете от едно ако при смяна на памперс на сестра и- търча, гледам онова лежи по лице-викам си-край-е ся ще си вдигне главата и ще видя кръв и зъби по пода-не...нищичко...
А да, и любимото ми- пред очите на бабата, която твърди, че вечно са пребити, щото не ги гледам, петя засилва главата на гергана в ръба на секцията- кръв и сцепено. но го спряхме сами и не стигнахме до Пирогов и шевове...  и още истории имам, ама... няма да продължавам хахахах

Момчетата ми също са еднояйчни. И аз ги бъркам.

В кошарите стоят след като се събудят сутрин и играят там половин-един час -сложила съм от вътрешната страна на леглата от онези платнените джобове с дребни играчки. След това ги вадя от кошарите, следващото влизане там е за следобедния сън, после пак за вечерното спане. Така сме били винаги- кошарите са местата за спане. Много рядко ми се налага да ги сложа, поради друга причина. Къпя се когато спят. Навсякъде съм обезопасила най-опасните неща-контакти, шкаф с бутилки, щкафа с препарати, тоалетните четки и май друго няма опасно у нас. Имат ограничен достъп до бюрата с компютрите ни, понеже са в хола; до спалнята, ако някой спи там; до кухнята, ако съм пуснала фурната, че е ниско долу; постоянно имат забрана за влизане в стаята на кака си, а в банята влизат само докато къпя другия. Така се разхождат спокойно, правят каквото пожелаят. Всички врати са стабилно подпрени. Така се гледаме. Аз си върша всичко както обикновено, те се мотаят около мен. Понякога пречат, понякога само гледат. В кухнята обичат да им давам, когато режа нещо. Разбира се постоянно ми паузират пералнята и миялната. Свалят ми дрехите, докато простирам и куп други бебешки бели. Но ми е супер приятно така, както сме го направили. От известно време някак се нагодихме, преди това имаше период в който, аз се нервирах за всичко и по веригата предавах на децата и на мъжа ми. Вече се опитвам да се забавлявам с всяка една ситуация.

Така е с кротките деца, тези които са кротки и не знаят как да се пазят при падане   Михаела ми беше такова дете, идеи за бели раждаше, но да се катери, скача и други магарии не. До миналото лято всяко лято падне веднъж и си обезобрази лицето, като не знае да се пази   Пак по същата причина като талпичка падна и остана без зъбче. Тя тръгна стабилно и почти не е падала. За сметка на това и касичка беше (за снимка се водихме в спешното) и камъни от носа съм и вадила като бебе. Дори един диването беше успяло да натъпче на дълбоко та не го стигах, тогава ми помогна Стеримар-а (от него кихаше), та изкиха един дълъг и много ръбат камък, който грам не я нарани
Вали обратното сложим ли късите гащи пролетта коленете се разбиват веднага, понякога и лактите и това разбиване се подновява периодично на 10-тина дни и така до края на лятото. Но само коленете, другаде рани няма Пак тя от скачане на дивана, докато се гледат с баща си си разби на върха (най-високата точка) хрущяла на едното ухо в ръба на холната масичка, що кръв изтече и не ми даде да го промия. Аз отказах категорично да я водя в спешното въпреки настояванията на баща и. Логиката ми беше, че щом на нас не дава, безсмислено е да я сресираме още водейки я при непознати а и кръвта както шуртеше така си спря . Чак след седмица и измих косата (не даваше изобщо да и пипам главата) и отлепих залепените кичури коса от раната. Сега белега се е изтеглил назад с порастването и под косата не личи. Вали като цяло е падала повече и от 2 м. парзалка за големи по гръб от сълбите горе   искара ми акъла а нищичко и нямаше дори оток не получи

Ами те падат постоянно, удрят се, единият веднъж захапа жака на едно зарядно, докато беше включено. Изпищя яко, отидох да проверя и за да се убедя от какво пищи близнах и аз зарядното, та ми опари езика.  Обезопасила съм само най-опасните неща, другото на принципа като си изпатят ще разберат. И наистина е така. Преди ровеха в в шкафа в коридора. И постоянно някой пищеше, че се е прещипал. В един момент разбраха, че може да е забавно да вадят обувките, но е болезнено и се отказаха. Сега си пазят ръцете от всякакви чекмеджета и вратички.