Бебешка близнашка тема XXV

Децата ни са на различна възраст, всеки споделя своя опит 
 Аз като се замисля, най-лесно ми е било първата година. Няма такова блаженство, бебетата са статични (моите проходиха на 1 г. 4-5 м., като първо пропълзяха на 1 г.), сменях, преобличах, хранех, къпех и разхождах. Спяха си без проблем по много часове (включително и през цялата нощ).
А най-трудния ни период между 2 и 3 г., проходили бебета, още не ползващи комуникация (те си бърбореха а аз гадаех) но инатливи. Тогава имахме и един 6 месечен период в който ги приспивах (никога преди и след това не допускат човек когато заспиват, чуждото присъствие ги разсънва) но тогава аз не знех на кой свят съм, съвпадна и с периода на най-често боледуване в яслата.
Винаги съм спазвала режим а ритуалите вечер си бяха нещо съвсем нормално за тях 
А ние се разболяхме, първо Вали вдигна Т 37.5, като парцал беше. Аз не бързам да я свалям, но баба и я е свалила следобеда. Сестра и и тя вдигнала (не знам точната цифра). Вчера ми мрънкаха да спят при баба си (БНД ги взе за няколко часа, после ми сервираха това по телефона), оставих ги щом и тя няма против да ги гледа 2 дни болни. В понеделник са с мен на работа, баща им трябва да ги вземе по някое време. Ако мога да избегна болничния ще се радвам.

. Определено ти е било лесно .Моите деца пропълзяха значително много рано ,едната ми госпожица на 4 месеца и половина започна ,а другата на 5 месеца и половина и с значителна скорост ,от тогава не се спират само да  стана и двете ме подирват веднага и веднага са в краката ми от 9 месеца се изправвят сами по мебелите и саде тупват от някъде нищо чудно на 11 месеца да проходят. Непрекъснато ги гоня не ми се мисли като тръгнат как ще ее .

Взеха си съня първите 3 години, като казаха че няма да спят на обяд а вечер до късно шетат от тогава няма почивка
Ние сме със вирус (червено гърло и Т, от групата им в ДГ има и други болни със същите симптоми). Сега започват гимнастиките и подмятанията  Радвам се че поне за 4 дни има кой да ми ги гледа  а в петък съм аз, така ми отпада въпроса кой ден ще ползвам отуск (налага ми се и май ще сме трите при Социалните), но каквото такова

Ами...и аз ще споделя, като напомням, а вероятно вече сте ме научили, че аз съм малко негативен родител. Съгласна съм напълно с мнението на fiona за периода между 2 и 3 годинки. И за това другите да го поизчакат и тогава да видят. И на мен ми е много по-добре от първата година, която беше КОШ-МАР-НА и никога никога никога не искам да се връща и да си я спомням, но сега вече е кошмарно в съвсем друг аспект.

Напълно разбирам и мнението на тези, които само си целуват и прегръщат децата- явно макар те да си мислят, че са палави, децата всъщност са им спокойни. Надявам се никога да не виждат как дома им се е превърнал в кърваво бойно поле, тъй като освен от здрава ръка и крясъци, децата от друго изобщо не отбират-седят и ти се смеят насреща, като в това време, докато им обясняваш да не трошат чинията, незнайно как докопана от най-горния шкаф- то я хвърля по сестра си и тя се разбива в краката и. Дотук с целувките и милите приказки и увещания.

Смехорани, с твоето мнение не мога да се съглася, как реши, че bvdik не прилага отговорности на родител? Гарантирам ти,че точно защото аз опитвам да ги прилагам, стигаме до шамари и постоянни крясъци. Иначе спокойно мога да кажа, че вкъщи ще зари анархия, всичко ще е с краката нагоре, аз ще ходя след тях да бърша мазало, да събирам играчки,а те ще си рушат на воля, ще късат всички книги, ще трошат играчки, ще си бършат дупетата с кърпите ни за ръце и тн и тн... така че не разбирам какво имаш предвид, но ако не го прилагаш и смяташ, че и без крясъци децата разбират- поздравления- значи са ти спокойни и приятни не хипер активни дечицата. Мога само да завидя благородно. Благородно, защото въпреки всичко аз обичам това, че децата ми са будни, с баща им сме същите- много емоционални, експресивни, като малък той е бил страшен хулиган, често е ял бой също, с брат си са се побийвали (което е нормално), и смея да твърдя, че това не му се е отразило психически. За сметка на това аз вече 2 г. прекарвам в самобичуване, тъй като слушам мненията на околните колко лош родител съм...ама и аз съм си виновна, че се оплаквам, де.

Тъй изказах се, моля не ми се сърдете, не искам да засегна никого. Просто може би наистина трябва по-малко да слушаме околните и да действаме както ни идва отвътре.

И накрая да се жална- в петък през нощта гери направи ужасен пристъп, а в събота вечер петя вдигна лека темп и се разкашля. 2 седмици. толко им беше яслата. ма пак добре де,мин.година бяха по 2 дни...овладях пристъпа, надявам се и кашлицата на петя да овладея и да не стигаме до аб.

П.С. И моите вече не спят следобед. не знам кво ги правят в яслата, май им се карат, но на тях не им дреме...

Хехе ) Радвам се, че са ме разбрали правилно. Когато се родиха децата ми, бях в ужас - трябваше да ги гледам в 90% от времето напълно сама, денонощно - и кърмех, да си наглеждам бизнеса, да гледам и къщата да не е във вид за затваряне от ХЕИ. Тогава ми се обади една златна жена с поотраснали близнаци и ми каза - "Добре е и по-добре ще става! Няма да слушаш и няма да четеш кой какво ти казал, кой не спал седмица, кой не спал три. Всеки да си гледа децата, както намери за добре. Ако твоите са добре, ще стават и по-добре. Мога да ти кажа 100 неща и да те уплаша до смърт, но няма да го направя, защото сега виждам, че не са били и толкова страшни. Затова, знай от мен - добре е и все по-добре ще става занапред!"
Никога няма да забравя това прекрасно момиче, казва се Русалка. Винаги съм си спомняла думите й. И всеки постинг от непознат със странен привкус "вие какво си мислите, сега ще видите, няма да можете да изпиете едно кафе, няма да можете да си смените бельото от умора" ме разсмива. Жалко, че при това момиче е така, защото при мен не е.
И сега, когато ми се обади майка на новородени близначета, познайте какво й казвам? ) Точно така! Казвам й - "Кураж! Добре е и все по-добре ще става!"  
 

Kanari, бързо да се оправят госпожиците и никакъв АБ да не видят в близките години  
А ти не се чувствай гузна, децата на кой друг освен на родителите си могат да приличат. Отдавна приех, че с буен баща (като легенди разказват за някои от изпълненията му бабите, майка му не веднъж са я викали в детската градина да свали детето си покачено на някое дърво, още говори колко се е червила заради него) щерките не могат да са кротки, нищо че аз съм била голяма кротушка (според моите роднини, преди сестра ми не усещали че има дете в къщата, после се усетило че има две, с нея бяхме голям тандем   ). Аз научих моите, че и да викам и да наказвам а и шамарчета понякога раздавам накрая сагата завършва с извинения и гушкане след това. Но ми трябваха 1-2 години докато стигнем до извиненията, т.е. детето да осъзнае какво е свършило (спонтанно дойде и гушкането). А това което им говориш ще има ефект след няколко години, пиша го от собствен опит  
По-рано и аз се връзвах на подобни реплики, колко лоша майка съм, товарех себе си и се чувствах гузна и виновна. От това полза никаква, само негативи. Осъзнах че негативите са на първо място не за някой друг а за децата. Тогава се спрях, реших да съм на принципа "Аз съм най-добрата майка, на моите деца!" Те имат нужда от майка и от граници в които могат да се вихрят безопасно, имат ги. Извън тези граници станах безкомпромисна. Те имат нужда от режим, който да спазват, по това още и още ми спорят, но няма мърдане. Много хора не ме разбират, не ми е и нужно това. Достатъчно ми е двете слънчица като ме гушнат с думите "Обичам те, мамо"  

Фиона,
Всеки с мнението си! 
Не ми се вадят, точно днес, рогата 
Грабвайте шейните и навън 

То навън и без шейни се случват нещата ужасно е, искам си топличкото, и лятото, и моренцето...

Смехорани, Децата ми са били винаги с режим. Единствено не ги карам да ядът като не им се яде. Това не пречи да ни правят на идиоти. Просто ние с баща им ги оставяме да са по самостоятелни и по свободни дори с цената на укорителните погледи по улицата.  Не мисля че съм безотговорен родител,  децата ми не са войници, а деца. Просто всеки преживял "ужасните 3" ще ме разбере. Едно е близнаци да се гледат като бебета, друго е като деца. Никога не са на едно мнение, никога в синхрон, както на мен би ми било по лесно,  но това не ги прави лоши или невъзпитани.  Голямо търпение трябва, ама голямо. За положителните неща ще пиша по късно, че сега ме очаква 40 мин. обличане за ДГ с претенции дори за чорапите. Хубав ден!

Здравейте момичета   !
Много отдавна не съм влизала тук. Днес попаднах на темата, та да се изкажа и аз
Моите близнаци, момче и момиче са на 5г и половина. Имаме и кака, 11г по-голяма от тях. Първата година ги гледах през деня напълно сама. Първите месеци ми беше най-трудно. Само като чуех пътната врата, че се затваря и вече съм сама с тях... и настръхвах, как ще се справя през поредния ден... Е, постепенно всичко си дойде на мястото. Режим за спане, за храна, за разходки. И положението започна да става все по-контролируемо. Смея да твърдя, че тенденцията продължи до към момента. Всеки месец, всяка изминала година правеше ежедневието ни все по-лесно. Е, не може без моментите на ревност, на кавги, разправии помежду им. Но аз от мънички говоря, говоря, говоря... Никога не съм взимала 2 еднакви играчки, уж за да не се карат. Взимам две различни. Уча ги да се редуват,  да си отстъпват, да се изчакват. Никога не са се тръшкали навън или в къщи. Крисито имаше период (около 2г. възраст), когато опита и веднъж на двора легна. Следвщите дни го обърнахме на майтап и и казвахме "Криси, как лягаш на земята като се тръшкаш, маме?" И тя ляга, смее се и рита. Повече не се повтори! А младежът не е правил опити за тръшане. Та това накратко от нас
За мен няма "бебешки пубуртет" и "ужасните три". Моето мнение е, че след три годишна възраст  нещата коренно се променят, защото децата са вече разумни!
Момичета, става все по-лесно, колкото по-големи стават децата ни! Господ дава на всеки толкова колкото може да понесе Ние сме щастливки! Има само едно щастие, по-голямо от това да си мама на близнаци и това е да си многодетна мама! Пожелавам ви здрави и весели деца !!!

В началото и аз им предоставях избора на тях и си патех от това, 1-ва и 2-ра група ставахме в 7.30 а тичахме в 9 към ДГ, малко преди да изхвърлят закуските (по правилник закусват в 8.30 и пазят закуските само до 9 ч. освен ако не са предупредени за закъснение). В един момент ми писна и промених тактиката навързах на всяка по 6-7 тоалета за седмицата и бях категорична за други дрехи нямат избор. Като за деня избират само между два и то вечер, гардероба е "затворен" сутрин   свикнаха като станат да измият зъбите и да се облекат с готовите дрехи. Сега дори е по-лесно вечер вадя дрехи и питам "Съгласна ли си?" която е до мен в момента, сестра и ако има претенции да е там следващата вечер. Избора е техен само за гащички преди баня си избира всяка, потничета (еднакви бели   ) и сутрин чорапи сами избират, като често връщам за смяна Миша (на нея и е все тази какво е сложила, слагала е включително плетени чорапи на босо   ).

aaaaaaa bydik, чорапите!!!! Моят кошмар! Същото и при нас- адово адово....рев-щ=о на едната на точки сини, а на другата на райета. или и двете с точки,но защо сини и червени. всичко им е еднакво вече...и за бельото стават драми непрекъснато. е имала съм неблагоразумието да купя мин. год. различни гащи и чорапи- така са в комплектите- УЖАС! Както каза една приятелка- сега разбирам защо някои близнаци ги обличат еднакво... ахахахаха аз никога не съм обичала това, но вече и моите са 1 към 1. даже играчките. оня ден им подариха 2 бебета-едното с оранжева, другото с жълта коса. трети ден вече се бият като котки на кълбо за това с жълтата коса...и не мога да обясня, че са еднакви, и това е...

Desitoo, кога започна да им даваш избор? около 3 или по-рано? аз в това отношение никога не съм давала, на мнение съм,че не могат да избират адекватни дрехи на този етап и винаги съм им приготвяла в хола дрехите от предната вечер. така като станат-знаят, че са там, и кавга става само, ако съм забравила да махна старите, които съм съблякла, или нещо не е еднакво. Предполагам, че някой ден ще им дам да си избират, но като чувам някои мами приятелки как децата им в преспите ходели с чорапогащник тънък и пола, защото не можели да ги накарат да облекат друго, и настръхвам.
За детската ние квот и да правим винаги сме там в 9:10. закусват вкъщи,защото като малки не издържаха до градината без да са яли (Нали са ми лакоми), а и няма кой да ни кара.бях си правила сметка за ходене пеша с количката дотам,но както винаги, без кръчмаря. Та мм ни кара към 9:10, закуски,ест.никога няма, но пък те обядват рано, тъй че...изобщо в яслите е безумен режима, ама кво да правиш...

За режима в яслите, много има какво да напиша. Първо се учехме да издържаме от 8 до 12 без храна (там закуска в 8 и обяд в 12) междина закуска няма, после в ДГ се учехме да закусваме в 8.30, втора закуска в 10-10.30 (не им знам точния час тогава е плод) и пак обяд в 12, образователна система 
Избора започнаха сами да го правят между 2 и 3 година (вали си има вроден усет и съчетава от малка дрехите си доста умело, на Миша и е все тая стига да е дреха тя по-рядко капризничи по темата). Нямаше сила която да убеди Вали че панталон различен от клин е дреха за нея, още е на това безумно мнение. Аз клиновете вече ги ненавиждам с масово безумните си цветове (или крещящи в един цвят или някакви тъпи десени на цветя), 80% от клиновете им са или тъмно сини или черни тази година а другите 20% са сиви. Това масово предлагат за нашата възраст/ръст тук  А оставя ли я същата тази госпожица сама да определя дрехите си за деня задължително ще е с пола/рокля и тънък чорапогащник, т.е. същата работа като в примера  . До миналата година насила ги карах да слагат шушляков скиорски панталон върху клина в студа, последните умаляха и дори не повдигнах тази година въпроса да търсим, Вали се присети веднъж колкото да ми каже че и да я карам вече нямало да носи 
А чорапи много рядко еднакви съм купувала, за тях спор няма разделят си ги нови. Аз им ги поднасям като подарък (с бельото процедирам по същия начин), всяка си избира при спор се намесвам и деля. Сваляме етикетите заедно, пера и всяка си знае нейните. Стоят в общ шкаф, но разделение си има и ако някоя се направи на хитра и си подготви от на сестра си има реакция от собственичката  Дрехите им също са на едно място, там по ръст повечето дрехи са различни (само визуално им подаряват дрехи 1 към 1) аз купувам различни поне цветове ако не модели, но няма сила която да убеди бабите да не взимат еднакви 

Ох, за чорапите се сетих пресен пример- купих им оня ден нови- но естествено нямаше един и същи цвят един и същи номер, една картинка, да картинката еднаква, но сиви и другите розови. и познайте. сега едната ходи с един сив един розов, и другата така... хахахаха резолюшън си е.