Бебешка близнашка тема XXV

Още когато можеха стабилно да стоят и самички прави махнахме коритото По спомени от около 1год .2-5 месеца.  По-лесно ми е в пъти така.

Момичета, а от колко големи почнахте да ги водите на театър (гледам има някакви интересни бебешки театри), за тези коита са го правили? Нашите са още мънички, но да си помечтая

Оф ако знаете каква е моята мечта два дена да се наспя като човек ,но уви скоро няма да стане.

Още, не сме   не искам, да си го причинявам  
С наспиването , аз, нямам, никакви проблеми.  ТАм, беше дежурен, таткото   Сега, временно сме сами и се е случвало да ставам, най-вече, като са нещо болнички  

При нас пък ги къпе баща им и казва, че му е по -лесно в коритото, явно така ще си караме до 1-ви клас. Той къпе, аз обличам първото, докато той къпе второто и така конвейра работи 

А имате ли още, процедурите с олио за тяло?  Аз продължавам, но се чудих в някакъв момент, спира ли, се изобщо Реално погледнато и аз се мацотя  след баня, та незнам

Олио никога не съм ползвала, понеже те са летни бебета, а олиото основно за зимата е подходящо. Мляко за тяло ползвам всеки ден и за тях и крем за лице също

Да ние сме зимни бебета 

хахах, ох,много ми е смешно- и аз да се включа-никога не съм мазала- изпадаха в истерия още от новородени и просто се отказах...та така и до ден днешен. тялото им е видяло с 300 зора само лятото някакъв сънскрийн...ама преко сили турен и смесен с много сълзи и сополи.
Аз на театър не бих завела поне още 1 година. според поведението им, ако продължава така, даже и 2. не ми стига срама по кабинети, градинки и магазини (Ако по спешност се наложи да влезна с тях,ина4е никога не влизам), ами и на културно събитие остава да се червя...пък и те нямат грам концентрация, та не виждам смисъл...

Иванкака , ама чудесно, че таткото ги къпе и щом така му е удобно не виждам проблем!  Аз не обичам някой да ми поставя рамки, да ми казва кое е правилно и кое не - важното е аз как го чувствам и кое за мен и семейството ми е добро! И хич не ме интересува, че за друг не е така! Поздравявам ТМ за това! И аз отдавна не мажа с нищо, и също като Канари не мога да си причиня да отведа на този етап децата на културно мероприятие, даже и тази година няма да ги водя на море (защото иначе всички си водят от новородени децата), но за мен пътуване по няколко стотин километра с две 1-2 годишни деца няма да е никаква почивка нито за тях, нито за мен! Предпочитам да ги отведа някъде наблизо и вечерта у дома, където съм си създала удобства и да имам проблем,  винаги има кой да ми откликне!

Аз поради тази причина миналата година пропуснах морето, водихме ги на планина. Досега все избирам дестинации на около 2 часа път с колата. Тази година се надявам и на море да отидем.

При нас къпането го отървах първите месеци. Уж само за месец имах помощничка (бившата свеки) за къпането ми се явяваше с месеци всяка вечер, че и не само тя а и сестра и как маминия сладък син бебета ще къпе като може и мама. Натоварваха ме повече, отколкото са ми били в помощ двете сестри. Първа отсвирих лелята, която от намеци не отбира а с добро прави фасони. Но в един момент си и го казах малко грубичко, та спря да идва. Някъде края на април реших да сменя коритото с по-голямо и го застопорих в банята, там с душа и сама ги къпех, бабата два дни идва а те вече изкъпани и си ги обличам (на 8-9 м. са били), опита да ми каже да я чакам но не и се получи и започнах сама да си ги къпя. Вече на годинка и коритото махнах и прави подпрени БНД взе да се усеща и да се включва. От 1 до 4 г. той ги къпеше, винаги е мразел да облича деца, та това му беше по-лесно. И му харесваше да го прави, но пак "лошата" мама реши да учи децата сами да се мият, леле колко съм лоша само  и се поотегли. Но то не беше и мое решение да се налагам а "проба-грешка", което сработи да вкарам Миша в банята. Тя в един момент реши че няма да се къпе, но и беше интересно сама да се търка със сапуна (под строг контрол разбира се) и още ми прави номера от време на време имаме поредни дни без миене и до шамари и писъци стигаме, но не я оставям повече от 2 дни без баня де.
Море видяха на близо две годинки, за ден на плаж само отидохме, леле колко смела съм била с бебета по влака и в двете посоки с един сак дрехи от памперси до завивки. Но те си стояха цял ден под чадъра и нямах грижи, че даже и поспаха (избрах ден който да не е горещ и го изкарахме на плажа). Чак 5 г. като направиха се появи проблема "сини устни" след часове във водата и отказ да излязат от басейна/морето. Преди това нямаше вкарване във водата и впечатление не и правеше че другите деца влизат във водата на тях им дай пясък и не ги търси 

къпането и при нас се извършва все още в коритото, къпе ги таткото, той ги и облича след това, иска му се вечер да ме отмени иначе около годинката спрях да ги мажа с мляко за тяло, олио не съм ползвала, но и моите деца са пролетни сега зимата, предвид изсъхването на кожата използваме мляко за тяло и колд крем за лицето на едното дете, че кожата му много изсъхва в студа
на море ги заведохме за първи път когато бяха на 3 месеца /барабар с куче/, няма да забравя как по пътя на рамото ми висеше едно ревящо бебе, което нямаше как да оставя в кошчето и в скута ми едно куче, на което му ставаше лошо от топлото , около годинката ги водихме 2 пъти, за мен това са невероятни спомени и изживявания въпреки моментите на голямо напрежение, есента дори пътувахме извън страната четиримата

Все още не си представям как с две деца ще идем някъде по на далеко и като гледам едва ли ще стане в близките две години ,ако не и повече.То вкъщи е лудница всеки ден ,ако се наложа да свърша нещо когато са будни,че взеха и да се бият и скубят и въпреки говоренето не виждам напредък да ме разбират..как да е          .А за тятър не бих си помисляла да ги водя ,ако те неизявят желание.   Как научихте вашите деца на числя ,цветове и подобни виждами се мисия невъзможна като никога не се спират на едно място.Вашите деца кога започнаха да се заслушват ,когато им четете приказки?

Аз пък за сметка на другото много пътувам с деца-а не че не се тревожа, но въпреки това от малки пътувам с тях сама с колата. голям риск е,но но да чукам на дърво- всичко е наред. на 4 месеца отидохме в ст.загора- там им се отрази супер- е,пак си ревяха, но поне можеха да са навън по-често. (Ткук нали сме в центъра и около нас няма градинки, няма и тротоари, и с количката беше почти невъзможно да се излиза), а там супер. После ходихме по Сандански, по търново...следв. госина се вдигнахме и  отидохме до ваарна. там седяхме 2 месеца и пак беше прекрасно. във варна никога не са ми боледували-само една хремичка хванаха първата година, но тя си беше вирус,че и мен и майка ми натръшка... после до ст.загора- пак за месец. С порастването обаче возенето стана все по-невъзможно, но миналата година пак съумях да ги добутам до варна доста успешно. Пак изкараха месец с бабата, която си беше намерила помощничка за всяка седмица и така ужасно ми помогна, тъй като в това време аз си бачках в сф и си почивах едновременно и беше супер....И дойде време да ги прибирам- към стара загора- при другите баба и дядо. Плюсът е, че вече сбирам багаж със затворени очи, и не ми е фатално,ако забравя нещо.
Разбрали се бяхме с мм да се чакаме в ст.загора,хем да види децата, хем да се върнем заедно към сф...не помня дали не ви разказвах тая история, според мен съм ви я- та ще бъда кратка. решавам дам ина през Бургас, за да мога да ги смъкна в мола да потичат. Някъде по средата на завоите между варна и Бургас, колата ми изгасва и просто отказва да запали, нямам къде да отбия, колите едва ме подминават. изпадам в ужасна паника, а децата хленчат още откак сме потеглили.Искат да слизат, а то няма къде. 40 градуса е, а ние сме на средата на нищото. адово. тогава ревах много и изпаднах в паника,а аз никога не се панирам. ММ ни спаси, обаждайки се на негов колега от варна, който слава богу дойде, и след 4ас и половина пот и сълзи, се натоварихме на неговата кола, и върнах децата във варна, а той остана с моята на средата на пътя. Мм потегли пък от софия. СЛед 4 часа. ми върнаха колата оправена, и отново тръгнахме по маршрута. мм вече е в Бургас и ни чака там да се засечем... и ...колата отново се разваля  пак там... този път я докретах някак до с.Бяла, където висяхме на една изоставена бензионостанция- отново да дойде колегата, отново да ми остави колата си...и отново да върна децата във варна  където вече дочакахме мм и с неговата кола в 4 през нощта пристигнахме по живо по здраво в ст.загора...а да,забравих да кажа, че бях с 5 лв в портмомето. ако не беше мм, ни влек, ни пътна помощ щях да мога да платя... и въпреки това и тая година пак ще си пътуваме натам.

Моите и сега не слушат приказки....