Бебешка близнашка тема XXV

Ани, колко големи са? Моите пакостници доста се занимават заедно. Това е откакто откриха, че са двама и разбира се започнаха да сядат стабилно и да лазят, т.е. от 8 месечна възраст. Сега са на 1г. Но ние никога не сме ги държали просто ей така. Почти сама ги гледам от раждането и в моментите на двоен рев ги оставях да си квичат. Гадно ми беше, и сега ми е гадно, но иначе ще се научат, че при всяко пискане ще има гуш. Много се бутат, падат, удрят се, стават, синини имат по цялото тяло все едно ги бия нон-стоп, но ги оставям сами да се оправят със суровия бебешки живот. Пореват пореват пък спрат. Но моите по принцип си се занимават. Дали така ги научихме или са си такива, не знам. Покажи им, че не може вечно да са вързани за полата ти. Пък дано сработи. При нас и рекламите имат вълшебно действие. Спират всеки плач, ние с мъжът ми се скриваме на терасата, като се върнем вече си играят и са забравили за какво реват. Успех ти желая

ние купихме сушилня, но бързо я продадохме-беше такава без отводна тръба (за парата),защото сме под наем и няма как и уж не изпарявала в помещението...да да... начи в коридора ставаше като в сауна. и гери с астмата направо спираше да диша,много зле, и не сушеше-излизаха влажни.може би не сме случили,не знам,но ние имаме огромен балкон- зимата не изкарвам много дрехите,но като е по-топличко,си ги изнасям и си съхнат бързо.
Нашите играчки (понеже прочетох къшата от лидл), всички са изпотрошени нищо не пазят,направо ми иде да спра да им купувам.
За дрехите- аз определено купувам по-евтини. само еднъж им взех от една разпродажба дънки на бенетон- бяха страхотни,наистина, супер ластични и много сладки и меки, обаче не мога да си позволя да взема 2 чифта по 30 лв и то става 60 и т.н...за обувки да не говорим. става ми едно много криво някоя майка като каже- аз съм купила на детето ми 2 зимни якета, не може да кара само с едно...не може,ама ако имаш две, може и да може...на ме никой не ми дава дрехи, тук таме една колежка - тя имам момче,но на мен не ми дреме, стига да ме облекчи с панталонките и с тениските. Аз много много не правя разлика между мъжки и женски дрехи,от х и м съм купувала доста от момчешките при намаленията-понеже с баща им сме фенове на батман и на капитан америка и на супермен,а там има страхотни ))
Както и да е-отнесох се, често пазарувам от втора употреба,обаче със сигурност няма да познаете,че са от такава.последно взех страхотна грейка- на лидл, но от 2-ра ръка за 2 лв! чисто нова! сега в магазина ги има същите и се наложи да купя втора, че едната близначка се размрънка (те държат да са им еднакви дрехите и е страшен ужас в това отношение,даже за чорапите си мрънкат и направо ме съсипват!) та купих втората от лидл и излезнах на кяр )))

Ани,моите никога не са ми позволявали да правя нещо и още е така!. ДО днес е така, макар да има леко подобрение. никога не се заиграват. заиграването значи веднага побой и скубане и ритане и хапане... за да ям,се криех в тоалетната поне година и половина, или на крак скрита в стаята. но коагто започнаха да отварят врати-в тоалетната по някоя вафла сгъвах,докато те висят на дръжката и се скъсват от рев. почти не ядях. и нищо не правех, и да се изпишкам не можех да ида- в това време вечно някой правеше някакво поражение. въобще най-ужасното време. сега горе долу мога да ям пред тях,защото ядем почти едни и същи неща, и идват с мен в тоалетната,за да мога да ги съблюдавам, и така...
иначе оставяй си ги да реват, какъв е проблемът. Аз моите постоянно ги оставям,да се учат сами да се оправят в тоя живот. в крайна сметка ще реват ще реват пък ще спрат...

На 18 правят 10 месеца ,аз много се ядосвам като ревът без причина ,на ядениса ,с чист пампер са ,вода са пили ,нито са на студено и като почнат да мрънкат ми става нервно имам чивството че от скука го правят понякога ,защо не си играят не знам ,явно не съм само аз ,явно трябва да ги оставям да поревът ,аз в тоялетната не ги пускам пък каквото и да става няма с какво да се наранят.

А имате ли кошара за игра, гледам повечето от сгъваемите са до 15 кг, пък мойте глигани няма да ги издържи май?

Еми такива си улучила или те са те улучили. и мойте са такива. и до днес реват. аз малко съм строга в това отношение-не понасям глезотии и много им викам, искам да ги науча да не хленчат без причина. но вече 3 г.не ми се отдава, ужас е, постоянен хленч.
Ти си мислиш, че няма как да се наранят сега,защото седят на едно място,но до месец нещата ще се променят коренно ... аз никога не съм носила на ръце и това и до ден днешен много ми помага, има само гуш и това е. като гледам другите майки как разнасят и се благодаря многократно, че никога не се поддадох и че се карах постоянно с родителите ми и свекито по въпроса.
Не сме имали кошара за игра.то само това липсваше у нас...малко е безсмислена според мен, едни 80 кинта за да я ползвате колко-няколко месеца,докато проходят. щото после няма да седят в нея. Аз бях взела оградка, дадох 120 кинта- голяма такава, начи изобщо не са седяли вътре и я продадох...добре че на същите пари. а как така ще е до 15 кг,това е странно-тя като обикновената кошара,просто е квадратна... не виждам логика.

и аз не виждам, но така пише поне на тези които гледах. Мисля и аз пластмасова да взема, има на поносима цена. На моите познати децата много играели в такива кошари и си мисля да пробвам и аз:) Всичко което ми дава минутка тишина и спокойствие е добре дошло дори и за малко:)

Ние имаме кошара и вече я използвам за склад за играчки и преграда. Идеална работа ми върши, но ми е наследена. Едва ли бих купила. У свека също имаме и там ги слагаме. Играят си много в нея. Засега издържа на напъна от 20кг общо

Едно дете винаги може да се нарани, колкото и убедена да си не подценявай детската изобретателност, особено умението им да се катерят и стигат "забранените" вещи. Само преди седмица гушках паднала от дивана по гръб госпожица, беше си ударила главата   Близнаците в опита си да се "контролират" едно друго много може да пострадат (а този т.нар. опит за контрол при нас е от бебета)   Минахме през етапа ходене до тоалетнатапо тройки  

Още от новородени прилагах правилото за 2-те минути рев, действаше в 99% от случаите (оставях ги да плачат а аз с часовника пред вратата засичах 2 минути, обикновено за секунди се сменяше плача в мрънкане, после се успокояват). Не знам доколко обаче е удачно това за бебета които се захласват от рев, не винаги рискувах с Миша (тя се захласваше,израсна го малко след годинката), но както усетя нещата така действах  

Преди да се захраним напълно със всичко Миша беше тази която проявяваше любопитство да си опита от всичко и мрънкаше. С баща и се хранехме "на смени" или като съм сама с тях когато спят. Тя се захрани и с кафе още в паяка, после пискаше за кафето на баща и (по-сладко от моето). След това се хранехме заедно, те на малки масички, ние на голямата Чак след 3 г. ги "преместих" на голямата  

От рано осъзнах, че моите няма да се заиграват за дълго сами. Не че не го правеха, но по-често на втората минута имаше разплакана от сестра си госпожица. Тогава взех решение, че ще ги ангажирам с мен. Простирах ли ми подаваха щипките (в началото е доста изнервящо да чакаш две бебета, но с опита стана лесно   ) вече сме на фаза да ми носят дрехите аз само ги простирам. "Сгъваме" заедно, от 1-2 години те сами си сгъват техните дрехи и са доста старателни, но само докато извадят любимата блуза от купа най-отдолу (все още им редя гардероба по няколко пъти седмично). Готвим заедно, аз повече обяснявам, но и те помагат като ми носят продукти от хладилника, подават посуда. Само ножа и печката още са им забранена територия (страх ме е да ги допусна още до там) но ми топлят вода за кафе в микровълновата  
Сглобяват и разглобяват прахосмукачката (като се има предвид че до 3 годишни изпадаха само при вида и в паника), бършат прах а аз по тях  

Общо взето не съжалявам за взетото тогава решение, мисля че съм в услуга на децата си приучавайки ги на труд, вместо да ги обгрижвам изцяло аз . Много хора около мен (главно жени) ме критикуват за този ми подход (и лоша майка и некъдърна майка и как ли не са ме наричали), но не ми пука никой не е на мое място за да ме съди  

Замислих се, че на 10 мес, ако лежат на земята все още е безопасно. първото падане на гери беше така- уж не се въртеше, уж само на дивана и аз уж за сек.само отидох до банята и само се чу туп и рев. ни видях как падна, ни какво удари. заведохме я в Пирогов по настояване на мм,макар за мен да нямаше признаци на сътресение. там ме гледаха като убийца никога няма да забравя тия погледи на регистратурата- къде се удари, госпожо, -ами не видях. е как не се видели. ами така... ужасно беше. а тя си беше съвсем наред. и слава богу като отидохме за рентген жената беше много читава и вика- това дете е напълно здраво, аз няма да снимам здраво бебе и да го облъчвам на 4 месеца...и тъй/..само дето ходихме. при следващите падания вече бяхме много по-ларж хахахах... няма да разказвам за другите истории, че те са за по-големи...като ти пораснат-тогава
И при нас Петя се захласваше, но не до крайна степен, доста бързо започваше пак да диша. явно с тренинг на постоянен рев, нещата се контролират Шегувам се. Захласването е кофти,но пък ти ще чуеш ако това се случи.

Не знам дали сте чели/чували за рефлексна дъга как да накараш захласнато бебе да диша. На мен ми го разказа една мед. сестра (тя спомена и името му тогава, но кой да помни). Децата ми бяха на 1-2 месеца, през едното ми ухо влезе а през другото излезе тази зловеща история от нейната практика (посиняло от захласване бебенце и нито духане в лицето, нито други широко разпространени техники не действали, детето посиняло, така го накарали да диша след като нейна възрастна колежка си го спомнила). Но ми остана най-важното, гъделичкаш бебето по ходилото  и на момента поема дъх.
Миша се захласна за пръв път на 6 месеца след падане от дивана пред очите ми. Писна и спря да диша, на момента се сетих за историята и пробвах подейства  Понеже не я слушах добре тогава, реших че на нея ританки повече няма да слагам а само чорапчета(тя и тогава беше с чорапче което махнах) за да мога да го сваля за секунда и да гъделичкам. Винаги на голо ходило съм го правила.

Ей, Канари и аз гледам да съм практична по - отношение на пазаруването! Ани, след като проходят децата, камък ще ти падне от плещите - за мен този период 10-12мес беше труден и напълно те разбирам! Иве, много ме изкефи написаното по въпроса от теб - направо ми напълни душата! У дома нямаме сушилня, но Дебело Краче, сподели за твоята - чувам, че много хора са доволни. У дома тераси и простори има много, но зимата едно, че трудно съхнат дрехите, а бързам вечер да ги прибирам, иначе миришат на изгорели въглища и дърва. Да споделя какво установих, когато момченцето ми е сърдито на мен, за да ми отмъсти скубе сестра си,  и тъй като от дума не разбира, аз леко го поскубвам и тогава започва да реве все едно съм го пребила,  и иска да го гушна! Знае, че не трябва, а го прави! Къде греша аз и какво да правя? Не искам да отмъщава на сестра си и тя да плаче?

Оф не знам до скоро комай не беша толкова трудно ,колкото на последък имам чувствотом,че 90% от времето хленчат за без нищо ,дори когато теябва да им направя на бързо пюре да ядат мо скъсват нервите от хленчене и имам чувството ,че скоро ще се изпусна и ще почна да ги шамаросвам ,до толкова ме изнерва това положение ,всеки ден им говоря говоря и уж порастват и все същото нищо възприемат и продължават да плачат дори понякога се чудя защо го правят чак пък толкова да искат внимание за 10 мин. максимум им правя супя и за още толкова го пасирам ,но няма спокойствие и това си ,а паданията не ме плашат чак толкова все още ,но се надявам това да свърши по скоро и да почнат малко от малко да ме разбират ,но уви насеждите ми всеки ден умират малко по малко.Имам чувството ,че колкото повече порастват толкова по големи стават номерата им и още повече започват да ми лазят по нервите Малко са дните които са били спокойни без да се скъсват да реват ,колкото и да се старая всичко да им е наред и да са спокойни.Все повече се отчайвам.

Мда, и аз това щях да кажа- при нас с прохождането просто настана друг вид ад  и тогава вече няма- излязох за малко от стаята, обърнах се да измия една чинийка... вечно тр. да ги гледаш.

Сега вече разбрах какво сте имали впредвид момите с по-големи деца. Моите отдавна ми се качиха на главата и не само ами се и настаниха добре вече направо, не обръщам внимание, на това, откъде по-шантаво да се качат, я на дивана, я на някой стол! Гледам поне да паднат на меко  страхувам се да ги оставя и за 2 минути сами т.к точно тогава развиват гениалните си идеи  Отдавна ходим до wc 3-те дано поне оттам схванат, че с памперсите е до време. И хич не скучая. Крякам на всеослушание  С пледоария ми предполагам е запознат целия блок!