АВГУСТовско бебче ритничета раздава, в коремчето на мама все по-тясно става (8)

Много се дразня, че повечето родители използват контакта с други родители с дечица за "мерене на пишки" (с извинение), а не за да научат децата как да се държат с други деца. Мислех си, че проблема е в моите хормони (че виждам нещата много по-големи, отколкото са) и пробвах да разнообразя с ходене на площадки с напълно непознати деца, но навсякъде едно и също. Аз винаги гледам да науча Никола да изчака ако някое дете се качва по пързалката и после да се качва той, да не седи на самата пързалка, защото така пречи, да внимава да не удари някое дете, люлеейки се на люлката, винаги да черпи всички деца, ако имаме нещо за хапване, да се извини (да гушне съответно, защото още не говори толкова много), ако без да иска направи нещо нередно и т.н. и т.н. - неща, според мен елементарни... И какво се получава - той изчаква, но него го бутат и му дават зор, той ходи и черпи децата, те го бутат, той къса цветя, подарява ги на някое детенце, което започва да го бута и да му хвърля цветята, едва ли не го прескачат, докато се качва по стълбичките и го настъпват... Хубаво е, че не плаче, но това не значи, че не трябва да се научи провинилото се детенце да се извини... А в същото време майките и бабите седят на пейките, с цигари в уста и кафенце в ръка и се надпреварват на коя детето й пропълзяло на 4 месеца, проходило на 5 месеца и първата му дума била "салам", а пък си казва, че му се пишка още от 2-месечно (тези са в кръга на шегата, ама наистина много преувеличават) И гледам да не се ядосвам, но седя и гледам детската площадка и виждам къде се корени болното ни общество.  Вкъщи имаме голям двор с най-различни занимания, но не ми се ще да му ограничавам контактите с дечица, а да каня вкъщи дечица ми е много натоварващо, защото има много земеделска техника на свекъра, която не знам как да пазя от други деца, има и зеленчукова градина и голямо куче, а и на малкия му е обяснено какво да пази и какво да не пипа, а не мога да тичам да възпитавам чужди деца... Та така ... "хем боли, хем сърби" .. помрънках си малко.

ние вече сме големи на 6г, но съвсем до скоро много я ограничавахме от площадки и други деца именно поради причините, които си изброила... и сега като я пускам от време на време на градина така й е трудно да се заиграе, тя има друго мислене, други разбирания, но си викам че е крайно време да се сблъска с истинския свят, а не този, който ние й показваме ... но е много трудно, и както казваш сега хормоните ни бушуват и съвсем всичко го изживявам прекалено сериозно - семки, цигари, клюки и хвалби, абсолютно безпочвени, според мен  

Аз скоро излизах с едни майки в парка и се чувствах ужасно... Прибрах се и споделих на ММ, че се притеснявам как ще се социалицира бебо като аз просто не понасям подобна среда. Не мога да разбера как всяка майка пита другата и гледа от нея колко е облечено бебето и какво шише има...и то само за да се подмажат една на друга (съмнявам се да са толкова глупави, че да не могат да преценят сами кое е най-доброто за децата им). И като се почне после едно плюене по мъжете им...чак се чудя как са се решили да имат деца от тях...ужас! Та...поговорих с ММ за това и си дадохме сметка, че яслата и хубавата детска градина са достатъчни места за общуване с други деца, в началото бебето не се интересува от други хора така или иначе и няма да му липсват контакти първата година. Също така не виждам и причина да  не изляза с приятелка, която няма бебе...не мисля да търся компания на няколкомесечно бебе и да се подлагам на подобен тормоз. Що се отнася до невъзпитаните деца...успокоявам се, че като е в детската градина няма да знам с кого играе и какво прави, а когато съм с него смятам, че е грешно да"се сблъска с реалния живот" и други такива, защото ако се срещам с интелигентни и възпитани хора с деца със сигурност детето ще се научи да се обгражда с такива и да страни от другите не защото аз съм казала, а защото той така е преценил.