Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 26

Лекарства за какво? Моете дете разви страхова невроза и другото не го знам какво е, ама на практика не говори а само крещи, изписаха му неуротоп и атаракс. Сега ще ходим за второ мнение.

Гамалон /GABA/.
Ето как действа GABA: http://www.bb-team.org/articles/3377_gaba-gamma-aminobutyric-acid

Здравейте и от мен! Моля за съвет къде водите децата си на стоматолог? Преди време бях чела за кабинет за деца със специални потребности, но не мога да открия инфото. Благодаря предварително!

ЕОДЕНТ

БЛагодаря ви,че ми отговорихте за лекарствата.
ПРеди време нашия психиатър,който тук е посочен от една майка - казва се д-р Ментешев,беше изписал едно лекарство,но тогава го спрях.Защото детето стана много вяло от него.После изписа друго,от което пък стана превъзбудено.И ги спрях.Но напоследък детето е тревожно,нервно,не му се стои в клуба където го  водим по цял ден на занимания. Ходи от ноември вече.В началото му беше добре,но явно не издържа.
От друга страна се развеждаме с бащата.Години наред търпях отровата  му,а детето рестеше в скандали.То усеща и е много напрегнато.Сега като си тръгне бащата,за детето ще има нов стрес.Трябва да продължим сами.Нямам роднини,няма кой за нищичко да ми помогне,няма на кой да разчитам....само на себе си.Та се обадих на доктора и той каза да взема Сперидан.Но то е на основата на рисполепта.....
Не знам като четох листовката ,то е за шизофрения....доктора каза да давам по четвърт,да види дали му действа....просто не знам какво да правя.Но ще имаме нужда от нещо защото ще е труден период.
Дайте съвет.

Атаракс бяха предписали на мъжа за едни нервни пристъпи които получаваше вечер заради работата си и безсънието от там. Никога няма да забравя какво му правеше- ставаше зеленчук... Представям си какво би причинил на дете.

Здравейте!

Искам да попитам родителите с поотраснали деца за мнението им относно следната ситуация.
Синът ми мрази да го пипат, но се забавлява от реакцията на околните самият той пипайки ги и отказва да признае че както на него му е неприятно да го пипат, така и той причинява същото дразнене на други. Твърди че е съвсем различно заливайки се от смях дразни тормози нас.
След като в неделя цял ден ме пипаше и удряше по дупето /прави го и с баба си и с баща си вкл. и по улиците/ му казах, че след като не е в състояние да разбере колко много ми е неприятно и да уважи правото ми да давам да ме пипа по този неприятен за мен начин няма да го гушкам и целувам. За почивка от атаките да ме пипа започваше да ме целува и гушка, което да си призная, когато е непрекъснато също става досадно. При следващия опит да седне в мен и да ме гушне и леко го отстраних от себе си и отказах ласките. Тогава легна на земята в странна поза /като тези в криминалните филми когато дават очертано местоположението на тялото на жертвата/ и остана в тази поза дълго време като престана и да говори. Отначало не реагирах и му показах, че не ме интересува дали ще лежи и мълчи. Когато това продължи около половин час му подадох ръце за да стане и му говорех като на бебе ласкаво и обяснително за това колко е лошо да пипа хората по начин който не им е приятен. Докато говорех и задавах въпроси за чувствата и намеренията му по отношение на решаването на този проблем с безизразно лице само кимаше с глава без да издава звук. Скоро след като го изправих отново се опита да ме прегърне и аз отново леко го отстраних от себе си като казах, че не е показал желание да се разберем за тормоза с пипането. В този момент той отново легна на земята в абсолютно същата поза като първия път, което ме стъписа, като този път от очите му потекоха сълзи, но лицето му изразяваше по-скоро яд че не е станало това което той иска, отколкото мъка или съжаление за случващото се. Отново лежа дълго време мълчешком без да мръдне и без да реагира на думите ми. Отново не издържах в един момент и му подадох ръце да стане и продължих да му говоря като на бебе без да позволявам гушкане и целувки. Той продължи да мълчи и да върти глава като за "Да" и "Не". На въпрос няма ли вече да говори и дали само с мен ще се държи така с кимане изрази намерение да не говори с никой с думи, а само с кимане. Уплаших се че от "инат" може наистина да замлъкне за много дълго и се паникьосах. Започнах да задавам въпроси в търсене на вариант който да го накара да проговори. В този момент ми се струваше че най-важното е да не го оставям да замлъкне. Накрая разбрах, че прегръдка и целувка ще решат проблема и повече от два часа мълчане и лежане на земята с мълчалив плач се предадох. Прегърнах го и го целунах и той сякаш се събуди от дълъг сън. Но от тогава не ми дава мира мисълта, че той получи мощно оръжие срещу мен. От всички около него освен психоложката аз съм най-твърда и неподдаваща се на манипулации, но този път не устисках. Вече втори ден си мисля каква трябваше да е моята реакция на така поднесената ми от него ситуация, за да не позволя тази манипулация да успее и в същото време да не го оставя безучастно да лежи мълчаливо облян в сълзи на пода. Вие как бихте постъпили.

Днес по негово желание сподели как се е справял с шума в училище. Призна, че това е било кошмар за него и че този шум е навсякъде - в класната стая, в коридора, че и в тоалетните. Знам че шума много го дразни и се чудех как му се отразява, но той нищо не ми казваше до днес. Днес обаче сам реши да сподели, че всяко междучасие е ходел в стола защото там било най-тихото място в училището. Даже се пошегувах че там устичките на децата са заети с храната и затова е тихо. Когато обясних че се шегувам ми се стори че се опитва и той да се пошегува макар и не съвсем успешно. От една страна ми стана тъжно, че му се е налагало да се крие, но от друга страна се възхитих на находчивостта му да се справи с този проблем сам, без помощ от моя страна. Да си призная никога не бих се сетила, че в стола е тихо и там може да търси спасение от шума.

Освен това съм много горда, че пак сам, без помощ от моя страна само със съвет да поиска разрешение от госпожата е довел в класа, за да ги почерпи с торта, две деца от други класове, с които е бил в една група. Едното дете, защото на същия ден и то има имен ден и докато бяха в градината празнуваха заедно с обща торта, а другото защото го  брои за единствената си и най-добра приятелка и според него това че са в различни класове не може да бъде причина тя да не бъде почерпена с торта. Сам отишъл да ги покани в класовете им след като получил одобрението на госпожата.
Моят син не може да разбере въпреки многократните разяснения по въпроса що е то авторитет, йерархия и респект пред учител, директор, лекар и въобще по-възрастен човек и понеже много харесал директора /който след като е изпитвал децата в класа как четат го похвалил че чете и отговаря на въпросите най-добре/ си беше наумил да почерпи и него с торта. Първо на влизане в училище сутринта изтича при него, дръпна го за ръкава да се наведе за да го покани шепнешком на торта, а после ходили с госпожата до кабинета му за да занесат обещаната почерпка. През годината той имаше проблеми с децата, но от своя страна не е създавал такива и се справи много добре с училището въпреки дефицитите си.
Но за сметка на това госпожата от лечебната гимнастика вече не иска да го водя защото я вбесява и проваля заниманията на другите деца. Не можа да разбере че ходи там не за да се забавлява, а за да се лекува и сега не знам как ще борим сколиозата и ще укрепваме сърцето. Случайно разбрах, че и на плуването си прави каквото си иска - плиска се във водата вместо да плува което е важно за здравето му и е причината да го запиша на плуване. За капак се оказа, че трябва да носи шини и на горната и долна челюст, за да не се налага да му вадят постоянни зъби които растат на втори ред зад други постоянни зъби заели мястото им. Шините са много скъпи, но не смея да ги поръчам преди да имам представа как да го накарам да ги носи.
Приемам всякакви съвети и идеи как мога да убедя дете от спектъра да съдейства за решаване на здравословните му проблеми.
И последен въпрос. Как да го убедя че книгите от списъка, а и въобще всички книги и уроци вече ще трябва да чете сам. Купих две от книгите от списъка /не смея да взема назаем или от библиотека, защото това в което се превърнаха учебниците ме притеснява/, а той ги захвърли на земята демонстративно с отвращение. А иначе се оказа, че само за пред нас отказва да чете и създава впечатление, че му е много трудно. Когато директорът който е литератор е изпитвал децата да четат непознат текст и да отговарят на въпроси по него нашето момче се представило най-добре и го похвалил. Помислих, че ме лъже, но така се случи в определена ситуация, че сам директорът го потвърди. Стигнах до извода че детето се забавлява и нарочно ни ядосва с отказа да чете и със сричането от което понякога трудно се разбира смисъла на текста.

Извинете за дългия пост, но се надявам на помощта ви.
Оказа се, че майка ми, която води детето при психоложката не й казва нищо /все още не е разбрала, че точно пред нея не трябва да изпитва неудобство от държанието му, а да споделя проблемите/ и тя разчита само на това което разбира от споделеното от детето и поведението му при нея и съответно в работата си с него не обръща внимание и на тези проблеми. Когато й се обаждам почти винаги е заета с други пациенти и не е удобно да разговаряме в подробности.

Рори72, здравей!
Много тъжно ми стана от разказа ти за двучасовото мълчаливо лежане на пода, и то със сълзи. Аз не бих постъпила така, децата са малки и не бих ги оставила без прегръдки. Доказано е, че за да се чувстват добре, възрастните се нуждаят от поне 7 прегръдки дневно, а за децата е нужно много повече.
Относно преживяванията на твоето момче в училище и как САМ е намерил начин да се справи с проблемите - също не бих постъпила така - знам, че не е със СОП и не ползва ресурсно подпомагане, а явно учителите не са наясно с това как да помогнат. Браво на директора, че е спечелил симпатиите на детето. А за детето - огромни адмирации за оцеляването САМ в тази агресивна среда, наречена училище.
Съвети засега ще се въздържа да давам, просто силно се развълнувах и реших да споделя. Знаеш, че ние вървим по вашите стъпки и всеки опит, споделен от теб, ми е от полза.

Весела и релаксираща ваканция на детенцето пожелавам, и на теб - много положителни и зареждащи емоции през лятото.

Според мен всяко дете търси начин да манипулира, моето го прави като крещи. Ясно й е, че в момента, в който започне да крещи веднага ще стане на нейната и това веднага върши резултат. Опитвам се да обесня, че като крещи например няма да отида при нея, а трябва да ме извика, никакъв резултат. В конкретната ситуация наистина си е намерил добър начин за манипулация, ама и няма как с часове да го оставиш да плаче и вземе наистина, че не говори. Оня ден бяхме при Ментешев, той каза, че лошото поведение трябва да се порицава, но според мен няма точна формула за това, че да проработи, поне аз не съм я намерила. Между другото при нас положението със шума е плачевно, почти постоянно е със запушени уши, не знам какво да правя вече.

Аз бих купила антифони, ако моето дете е чувствително към шума.
http://www.workwears.org/category.php?category_id=31
У дома с ММ не може да се разберем за методите за възпитание. Аз се старая да прилагам тези, които съм прочела, докато той си прилага тези, с които е отраснал в сержантското.
Факт е, че него повече го слуша, защото знае, че иначе ще има наказания: ще се вземе таблета, ако не яде или ще се угаси телевизора и т.н.
В ДГ Хриси ходи на йога. Една година не ми вземаха такса, защото е била като свободен електрон. На втората година вече е започнала да имитира и да изпълнява каквото се иска от нея.
Много е важно да се убеди инструктора каква е ролята на спорта за децата с аутизъм. Ако може му изпрати някоя статия да прочете на спокойствие ако може.

Рори...замисли ме. Големият е почти същия - драка. И при него е модата удрянето на хората по дупето или "гушкиии". Като го чуя вече и  И все повече се замислям, че покрай малкия и водене по специалисти май ще трябва да започна да водя и него...Децата не искат да играят с него...За авторитетите е същия...

Здравейте!

Доника, ти как се справяш с това пипане и пляскане по дупето. Не е от сега, но преди беше доста по-рядко, а сега е ежедневно. Веднъж си залепи ръката на дупето на една жена в магазина. За моя огромна изненада тя не реагира никак, имах чувството че не е усетила пипането, но ако не е инцидентен случай и ако пак опита с непознати не знам как ще овладея ситуацията. Ако не пипа дупето ще бърка под мишниците. Сега когато сложихме късите ръкави почна да ми дърпа кожата на ръцете. Идва уж да се гушнем и когато го притисна до себе си почва да ме гъделичка и дърпа за кожата, понякога и косата. Намира го за забавно и не иска да разбере, че не бива да го прави, защото так наранява човека с който си играе.

Алекс, рехабилитаторката знае, че е с диагноза високофункциониращ аутист и каза, че знае какво е това и че е работила с деца с по-ниско функциониране, но с тях е било различно. През последната година тя го търпеше именно защото проявяваше разбиране, а и каза че иска да му помогне и заради здравословните проблеми, но вече не издържа. Каза, че пречи и на другите деца и при това положение те са ощетени. Другите деца са там също защото имат гръбначно изкривяване с което трябва се преборят. Опитах да уговоря него да съдейства, а госпожата да ни даде още един шанс докато съм в отпуска да го водя аз и да контролирам нещата, но тя смята че независимо кой ще го води проблема си остава и ме помоли повече да не го водя. Той е щастлив че тактиката му /тормоз/ е дала резултат и се е отървал от този ангажимент. Обяснявала съм многократно как това ще се отрази на здравето и живота му, показвах снимки от интернет, но въпреки високата си интелигентност не осъзнава че това което казвам се отнася за него и е реално. А предстои да слагаме и шини. Напълно безпомощна се чувствам. Тези здравословни проблеми могат да се решат именно с навременна терапия, хванали сме ги навреме, а времето си минава без да се използва пълноценно, защото момчето пречи вместо да съдейства нещата да се случват в негова полза.

Гала, да манипулира е постоянно състояние. Дори не си мие зъбите, защото знае че като откаже или като лапне и извади четката без дори да направи пяна аз няма да издържа и ще му ги измия. По същия начин когато трябва да тръгва за училище или някъде ще ходим с уговорен час се принуждавам да го облека или в най-добрия случай да помогна да се облече, а след 3мес. става на 8г. и може да се оправя сам. Прави всичко възможно за да ни принуждава да го обгрижваме като малко дете и подбира моменти в които сме уязвими по една или друга причина. Когато замлъкна и това продължи около два часа се уплаших че може да остане за постоянно /гледала съм такива филми/ и започнах да търся начин да прекратя това състояние с ясното съзнание, че умната му главичка намери мощно оръжие срещу мен.
Твоята дъщеричка на всички високи звуци ли реагира или на някои от тях? Когато гледа ТВ синът ми повишава звука на ТВ, а от друга страна много се дразни и нервничи когато има много хора на едно място, но винаги съм смятала, че го дразни навалицата, самите хора. През учебната година не беше казвал нищо за шум в класната стая и коридора и нямах представа, че е имал такъв проблем. Чак когато излезе във ваканция реши да сподели. Виждала съм го да запушва уши, но при бръмчене на разни машини, не и сред хора.

Кали, на това дете гушкане не му липсва. Няма ден в който поне половината от времето в което съм си била в къщи да не сме били гушнати. Проблема е, че понякога използва гушкането като удобна позиция да се забавлява пипайки и дърпайки ме. И в неделя така започна - с гушкане и милувки и се превърна в много тежък ден. В един момент отказах гушкането, защото не искаше да ме остави на мира. Отказах и целуването, защото той се опитва да ме целува по устата и други части на тялото в т.ч. и дупето пак с цел забавление. Не мога да изтърпя това. Не вярвам някой да може, независимо че тормоза идва от дете и то от собственото. След като не иска и вероятно предвид начина му на мислене не може да чуе и да разбере това което му се казва с думи, трябва да го разбере по друг начин. И самата му реакция с това мълчание в продължение на около два часа и лежането на земята на два пъти по около 20-30 минути пък било то и със сълзи в очите не беше израз на тъга и необходимост от близост и нежност, а опит за манипулация и то успешен. Цели два часа говорих, обяснявах, молих, а нищо в лицето му не показваше че ме слуша и прави опит да ме разбере. Целта му беше да получи достъп до играчката си - тялото ми с цел забавление. Това не е нужда от нежност и внимание, това е нужда да се наложи. Повярвай, има разлика между гушкане, което изразява обич, емоции, спокойствие и близост и гушкане с цел игра. Дано не го изпитате, защото ако възрастен ми причинява това ще се развикам, ще се боря и ще удрям ако трябва докато се измъкна и избягам. А когато такова пипане и гъделичкане, скубане и целуване идва от дете без значение дали е собственото човек не може да се защити директно, а трябва да налучка успешна реакция, да пробва варианти за измъкване, които да не наранят детето, да гадае кое би го накарало да спре поне за малко и да се вслуша в това което му се обяснява. И докато възрастният в тази ситуация умува в търсене на правилната реакция предвид факта, че това е дете, като отчете че това е дете от спектъра и освен това е собственото дете за което е всичко на този свят детето продължава да налита като пчеличка на мед, да се смее и забавлява.
Случвало се е и да се разплача от безсилие да се справя, но и сълзите не го спряха. Нали той самия често плаче, за да ни манипулира и не може да почувства чуждите сълзи като израз на някаква болка или мъка.
Всяко дете си е уникално, всяко дете от спектъра е уникално дете от спектъра, но понякога децата имат едни и същи дефицити и може някой от вас да е преживял нещо подобно и вече да знае какво е решението на този проблем. Не е лесно човек да признае, че се намира в такава ситуация, но двучасовото пълно мълчание на иначе много говорещо и философстващо дете, показа че ситуацията е извън контрол и сами няма да се справим. Във вторник аз ще го водя при психоложката и ще й разкажа, но не съм сигурна че ще успее да повлияе на детето.

Затова търся сред вас някой попадал в такава ситуация и с опит в излизането от нея.

Весела ваканция и щастливо лято на всички наши дечица! 

Рори72, не съм сигурна дали напълно разбирам проблема с пипането и целуването.
Само да споделя, че и при моя син имаше подобно влечение към кожа. Изразено беше още като кърмаче, когато ми пипаше и галеше кожата на ръцете и лактите, понякога и издираше, за приспиване. И досега в просъница обича да пипа ръката на възрастния, който спи до него. Като малък го наричах нашега "кожопристрастен" и "лактопристрастен". сърдеше се на баба си, че нейните лакти не са гладички:)
Това е от сензорното нарушение, предполагам. Както и непоносимостта със звука. Аз всеки ден посещавам училището, където баткото кара предучилищна, както и уч. стол преди да дойдат децата за обяд  - ами наистина там е най-тихото място. И аз имам дразнене от шум и как ще се връщам в класната стая на работа не знам. Както и от светлина напоследък.
А пък ако кажа на моя син, че нещо е неправилно, ела да видиш - писъци и противопоставяне до бога, и не настоявам на момента да приеме моята версия за проблема. По-късно е възможно той сам да се съгласи или да намери друго по-приемливо решение за себе си. Но да зачита авторитети не може - онзи ден обяснявах на една /тъпа, извинете, не се стърпях/ библиотекарка да не му крещи, защото той няма да приеме нейното НЕ да му направи картон. И щом кажа "аутист", хората млъкват, било то и учители, мисля, че не са подготвени дори как да комуникират или ги е страх, за жалост.

Кали, той не ме гали, дърпа кожата, понякога щипе, удря ме по дупето или ме пипа, понякога и косата ми дърпа, гъделичка, пъха пръстчета под мишниците или пощипва тялото където си реши, а понякога макар и рядко прави опит да ме хване за гърдите и тогава баща му прави неуместно изказване, че сама съм си виновна защото съм го кърмила до късно, а не съм го отбила преди годинката. И той не ме пипа само на голо, а и през дрехите.
Сигурно е нещо сензорно, но трябва да има друг начин да се удовлетвори такава потребност. Аз го чувствам като физически тормоз и не виждам логично причина да се старая аз да търпя това вместо да накарам него да разбере, че трябва да спре да го прави. Когато е въпрос на психика човек по-може да контролира преживени негативни емоции, но чисто физически не мога да търпя това.
Добре че след преживяването в неделя тези дни не ме е нападал. Но не смея да се зарадвам че сме се справили с това.

Рори72, опитайте се да направете някакви правила - кога и кой може да щипе/шляпа по дупето. Наречето това шляпане "игра" и да определите някакво време и място за този вид  игра и кой може да участва в нея. Примерно, само у дома, само той и семейството могат да играят, винаги да пита  "искаш ли да си играем" или "хайде да играем". Други правила ако трябва - не повече от еди колко си шляпания, да не боли; ако някой го заболи - играта спира и подобни. (Учи се по този начин и да контролира силата си) Моите впечатления са, че е много трудно да се пресече изцяло подобно поведение и номерът е просто да се ограничи до определени ситуации в някакви рамки. Моят син го имаше това с мишниците (на 7-8 години беше) - обичаше да гъделичка под мишниците, а и него също да го гъделичкат. Направихме си подобна игра. Не става бързо промяната. Вече отдавна не го прави (почти на 10 е), но си имаме все още наши ритуали и подобни "игри" у дома. ( Обича да се "мачка" с баща си всяка вечер - нещо като боричкане). Ако ви хрумне някакво приемливо поведение, което да замести нежеланото като алтернатива - това също е вариант. Вместо да щипе, да хваща за ръка, да гали, примерно. Може да се включи някаква награда или мотивация. Само със забрани и обяснения не се постига много дори с невротипичните деца, пък каква остава за аутистичните.