Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 26

Има и други установени различия между невроните на хора с аутизъм и невротипичните като например повече дендрити (израстъци, "кабели"), които при невротипичните намаляват рязко след раждането, а при аутистичните се запазват. Каквато и да е първопричината обаче, има убедителни данни, че измененията в мозъка настъпват много рано във вътреутробния живот (т.е предразположението е налице и някои трудно забележими белези съществуват и могат да се установят още в първите месеци след раждането. Но може и изобщо да не се проявят.)

Но темата за причините е взривоопасна и по-добре да не я подхващаме. Все пак, бих споменала само едно съвсем ново изследване, публикувано преди месец и отнасящо се до създаване на миниатюрни "мозъчета" от кожни клетки на аутистични, превърнати в плурипотентни стволови клетки  и сравняване с такива от бащите им, нямащи аутистични белези. Анализирайки миниатюрните "мозъчета" изследователите откриват променена експресия на мрежа от неврони, контролиращи нервното развитие. Свръхпродукцията на неврони инхибира нервната дейност.

Потискането на един единствен ген, който води до тази аномалия, е в състояние да я коригира и възстанови баланса на невроните. Изследователите продължават изследванията си, търсейки епигенетичните фактори, водещи до експресия на променените гени.
http://www.medicalnewstoday.com/articles/296807.php

За нас, разбира се, всичко това е без практическо значение. И все пак е по-добре да сме осведомени, отколкото да водим разговори на ниво сериала "Прости ми", от който днес си почивам, но пет дни от седмицата обяснявам на моя тийнейджър,  гледащ го с интерес разни неща (като защо Хандан загуби бебето си и бременна ли е Бахар или какво е да се сгодиш, да се ожениш или да се разведеш). В резултат на това той гледа с надежда женското котенце, което взехме наскоро и казва, че след време ще му роди котенца.  

А това е нещо също много ново - определяне посредством функционален магнитен резонанс на вероятността за проговаряне на аутистичните деца. Авторите казват, че било много важно за определяне на по-нататъшните терапевтични подходи и вероятно имат предвид и икономиите за държавата, ако не се провежда интензивна терапия, насочена към говора. Аз обаче, ако детето ми е невербално, не бих се отказала да опитвам детето ми да проговори, доверявайки се на такъв резултат . http://www.medicalnewstoday.com/articles/292109.php

Макар че живо ме интересува, си права, че е по-добре да не подхващаме тази тема. Поне не тук.
А иначе за метода и аз не бих му се доверила. Особено след възможностите, които дава ХБОТ.

И терапиите са не по-малко взривоопасна област. Ето Доника е провела толкова много сеанси ХБОТ и го прави най-вече за детоксикация, но не забелязва ефект върху говора. Други залагат на биохимичния подход, трети на БГБК диета и т.н. и т.н. В САЩ пък например здравните застраховки в повечето щати покриват само определен брой АВА терапия седмично. Ние пък не сме прилагали системно нищо, но ако бяхме знаели за "Сан райз", когато поставиха диагноза ГРР на момчето ни, сигурно бихме заложили на нея. Не ми се иска да продължаваме размяната на реплики със Звезден прах, но се изкушавам да кажа, че има деца, които са били не по-добре от момиченцето от клипа, който пуснах и не само са проговорили, но са и доста напред (например Мишо на Катина, която твърди, че, когато са му поставили диагнозата, са казали, че не са виждали толкова тежък случай. Той ще е 7-ми клас в обикновено училище). _re_ge също споделя опит в това отношение. За нашето момче вече съм писала. То проговори на 5-годишна възраст и съм изживявала многократно страданието от гневните му изблици, че не може да изрази вербално желанията си. Въпрос е, кой страда повече - детето, което се успокоява и се чувства прекрасно в зоната си на комфорт щом опитите за разширяването й се преустановят или майката, която обира съжалителните погледи на околните и сънува всяка нощ, че детето й проговаря. И наистина, едва ли в тази тема има майка на дете от спектъра, която да го подлага на терор, за да проговори. 

Хахахаах, щом всички теми са опасни, разкажи за сериала тогава.   

Мен ме притеснява публичността на форума и по принцип гледам много да не коментирам тук. Нещо си нарушавам принципите тези дни обаче, време е пак да си допълзя обратно в дупката.   

Сигурно има други, които могат да коментират този и други турски/индийски сериали с повече страст от мен. Аз лично не съм гледала нищо по-глупаво и скалъпено, в което няма нито смислен сценарий, нито добра актьорска игра. Не знам дали има 13-годишни деца в "норма", които да го гледат, но за моето момче е извор на социални познания.    

А за публичността си права, но в миналото ставаха интересни дискусии и за мен имаше смисъл да превеждам цели материали. Е, от време на време се случваха "къси съединения", които накараха доста от активните майки да се оттеглят. Това важи и за мен. И не знам какво ме подтикна отново да се появя.

Аз също не споделям много лични неща, тъй като  ми се струва по-важно да споделя нещо прочетено, което е важно за повече деца, а не какво считам, че е помогнало на моето. Такива съждения са често субективни и могат да са подвеждащи. Но ако всички си седим непрекъснато по дупките, няма да има чувство за общност и възможност да потърсим съвет от други, които са заслужили доверието и уважението ни.  

Нещо за размисъл, не за спор 
http://www.medicalnewstoday.com/articles/294879.php

"Проучване, публикувано в "Journal of the Academy of Nutrition and Dietetics"  проследява 288 деца от аутистичния спектър (ASD) - включително аутизъм, синдром на Аспергер и ГРР от 2009 до 2011.г.

Над 1/2  (56%) от децата са приемали добавки и по-специално мултивитамини/минерали.

Добавките обаче не са коригирали най-честите дефицити на микронутриенти, установени  при  това проучване у децата  с ASD - на витамин D, калций, калий, пантотенова киселина и холин.

Почти 1/3 от децата са останали с дефицит на витамин D и близо половината на калций.
Обратното е наблюдавано в резултат на свръхприема на добавки.  При децата от всички възрасти е имало той е довел до прекомерен прием на витамин А, фолат и цинк. При децата на 2-3 години е наблюдаван прекомерен прием на витамин С и мед, а при 4-8 годишните - на манган и мед."

Личният опит не е за подценяване, а и тук пишем големи хора, не деца, и всеки решава за себе си от какво да се възползва или поучи. 

Търсим ли информация, ще си я намерим с търсачката.

Понякога търсим дискусия, обмяна на опит с жив човек, който в този момент изживява нещо подобно.
Едно е да дадеш линк, друго е да отговориш лично.

Субективните възприятия не правят опита ни невалиден. Когато липсва човешкият елемент, темата се превръща в поле за вербална гимнастика, а не споделяне на опит между родители на деца от спектъра.

И добре, как се разбира, че има дефицит, при все че стандартните изследвания показват наличие в кръвната плазма, а не как се усвоява. Също питам и за наличието на тежки метали, по това което чета те много бързо се отлагат в органите и най-вече мозъка, при което може и много често НЕ се засичат в кръвната плазма?

Е, аз лично винаги влагам някаква степен на "човешки елемент" - отношение, пречупено през познанията и опита ми с моето дете, но внимавам да не прекалявам със собственото си мнение, да не упреквам и наставлявам. И прекомерните хвалби с постигнатото от собственото дете понякога неволно нараняват и внасят чувство на вина за недостатъчни усилия у някои от майките. А мисля, че повечето сме убедени, че има много фактори, влияещи върху успехите - не само нашите усилия. За целта има "лични"! Много майки са ми задавали конкретни въпроси и съм им отговаряла също на "лични".

Метал се засича ако е отложен чрез използване на хелатор, размърдва се и се засича в кръвния поток. При изследване на коса той си е там уж отложен. При някой деца метал се хваща и в кръвен поток т.е циркулира си без да се спира и отлага някъде това е при деца "доста зле" функционално.
Често  метал се отлага в кости и зъби, млечните зъби се сменят около 6-7г и обикновено родителите наблюдават подобряване на състоянието в някоя област.

Констанца, дискусии в нета има много, но не са тук. Пространството е твърде публично и има хора, които злоупотребяват с изнесената информация.

Със сигурност е така, но предполагам, че повечето са затворени фейсгрупи по интереси/вярвания или теми, в които допускат само мнения, съответстващи на общите виждания (напр. само за вредата от ваксините). А за мен това е несвобода, което не ми допада. 

Тук е мястото, където можеш да се изненадаш приятно, противно на очакванията ти. Но, разбира се, всеки си преценява къде се чувства най-добре.   

ОК

Адмирации много точно казано. Но принципното В момента в света в който живеем хората рядко ттолерират различно мнение.  

Успехите на други деца трябва само да ни радват и да ни вдъхват надежда. Това че не всички се движат с еднаква скорост не трябва да обезсърчава никоя майка, резултата се обобщава като станат на 18.това ми го каза нашата логопедка много отдавна и трябва да призная че от сегашното си състояние като опит и знания признавам че е права.

За хваленето май аз най много и често се хваля, ако наранявам някого съжалявам.аз пък смятам че щом сме тръгнали от толкова ниско пък хе -хе къде сме сега без да сме извършвали супер геройства значи това е възможно и постижимо съответно подкепящо и стимулиращо.


За проговарянето всички знаете че моето дете беше невербално до 4и 8 месеца и се отприщи благодарение на онова ужасно лекарство ноотропил от което всеки подскача ужасен. Аз самата припадам от ноотропила но трябваше да рискуваме иначе винаги остават едни Ами Акота.Година след като проговори синът ми който си е по характер самодостатъчен индивид ми каза " мамо ще ме научиш ли да говоря както хората говорят за да си говоря с децата по площаките!" по точен пример от това не мога да приведа.