Слънце пече, много е добре! В НЕМСКО иде лято- още по-добре! Тема 188

  • 45 864
  • 744
# 105
Бибит, сега конкретно на твоя въпрос. Трудно се живее с тийн, особено с хиперактивност.
"Хубавото" на тоя синдром е, че протича във фази тип синусоидни криви. Най-кофти е периода при покачване на положителната крива. Тогава не се трае. Съчетани двете неща - пуберитет и синдрома, става "мила моя майно ле".
В тия фази наблягам на много зеленчуци, риба и гледам да избягва колкото се може повече захарни изделия, за да не се влошава ситуацията.
Освен че непрекъснато поставя под съмнение родителските ми способности и дълбае всяка дреболия да прави от мухата слон, то изнервя обстановката допълнително с нейната нервност, бързо говорене *то си е направо улей от приказки, ама толкова бързо, че направо губя нишката на моменти, да не споменавам тиковете и с краката и ръцете, особено по време на хранене ме побъркват.
Добре, поне че се научи да се съсредоточава за домашните и от хиперактивността ги пише много бързо, но типично за синдрома е, че всичко гледа да го прави в последния момент и това още повече ме побърква.
Не знам какви нерви имам, но все още издържам без да пия успокоителни. Вечер като си легнат, аз се пльосвам като парцал, от нея се чувствам изцедена като лимон просто.
Моля, да не бъде четен този пост само като мрънкащ, просто споделям недостатъците от съжителството с една 15 годишна (почти) побъркана млада дама.
Виж целия пост
# 106
Вечерница,
за малкия ти син ли става въпрос, който е на 5 г.? Поне така пише в подписа ти. Защото моят син юни става на 5 и също е около 108-110 см. Според мен това е нормално, не е по-нисък от другите момчета на неговата възраст, които са около нас. Докторът казва, че си е съвсем наред.
Виж целия пост
# 107
Ето таблици за ръст и килограми на децата по възраст:
http://www.moetodete.com/content/view/131/66/

Моят юнак е малко под максималната норма - 7г.-130см-28кг
Виж целия пост
# 108
Дени-мени, забравила съм да поправя на колко е, защото не виждам подписа *изключих тази опция за всички.
Той е септемврийче 2008. Наесен тръгва на училище
Виж целия пост
# 109
Чета последните страници и се усещам, че всъщност аз съм в подобна ситуация.
Голямата- нервен тийн, не иска да я местя в Гезамт(защто още не е готова за гимназия), иска да си стои в Реал-а и после да се мъчи. Няма проблеми с учители и съученици и не иска промяна.
Малкия- днес ми казаха, че го местят от другата година в друго у-ще в 4-ти клас. Тази година му беше първата тук, следващата в друг клас, по-следващата пак в нов клас. За 3 години, 3 пъти да сменя у-ще, мисля че ще е ужас. Отделно, че има проблеми със слуха и съответно с възприемането на някои от думите, защото не ги чува добре. Предстои му и операция, което допълнително ме стресира.
Малката пък ще я вземат чак септември. Вече всички сме изтощени от напасване на работа, гледане, уроци, допълнителни занимания и хиляди други задължения.

Та така и аз си споделих, но не се оплаквам  Hug Който сам си направи нещо, няма право да мрънкоти  Wink
Виж целия пост
# 110
    
   И ние сме с 15 годишен  тийн.  Бъррррр! Той пък е др.крайност Wink,мрачен,самовглъбен .....Къде ми е веселушкото и послушкото?Туй зомби ,откъде се появи?   Добре ,че е малката,на 8 годинки-ведра,миличка и разбрана.  Както казва ,stefiss_1978 -"не мрънкотя",туй е положението на детския фронт!Да са ни живи и здрави!  
  Идва ваканция,ще си ходим до България!Много съм щастлива! Grinning  Нещо трудно адаптирам,но то са  минали едва 2 месеца откакто сме тук Embarassed...
Виж целия пост
# 111
Мрънкайте си, няма лошо. Sunglasses Животът не е идеален, децата не са перфектни. Все има нещо, за което човек да се вълнува с наследниците си. И с двете ми деца редовно се появява нещо, което да ме разтревожи- и двамата си има своите слаби места, няма скука.

Мда,Ру Ру, тийновете са друга порода. Wink Два месеца престой в Гемания нищо не са като време. Как приема тийнът промяната?

Стефис, няма да е лесно със смяна на 3 училища за 3 години...

Вечке, благодаря за обширния отговор! Hug Успех с новата гимназия! Ти си преценяваш най-добре като родител!
Виж целия пост
# 112
Чета ви с удоволствие и "попивам" опит.   bouquet
Виж целия пост
# 113
Мнооого актуална тема и при мен тези дни
Моято хлапе не е тинейджър, няма дори 4год. още, но явно доста време го тресе "бебешки пубертет".Постоянно е в някакви кризи, истерии, тръшкания.Съответно както сме си сами тримцата с него и бебето по цял ден, аз не мога да обърна нужното внимание - било за игра или за успокоение. Бебето е почти на 1год. и то е в период да мрънка, трудно заспива....ам' домакинската работа  #Cussing out И така, в резултат днес домоуправителката на блока ми заяви, че съседите се чудели защо толкова реве това дете, не било нормално.. Whistling Ами да дойдат те да го гледат, да разберат кое нормално  #2gunfire
Той реве /ама реве с цяло гърло/ за такива неща....които понякога нито зависят от мен, или са страшно глупави. Често изпада в ситуация на труден избор - искам/не искам нещо.Което е доста продължителна истерия.
Аз нерви вече нямам, доста често повишавам тон, и то насреща ми вика! Не знам направо, да идва август да тръгне на градина, че дано там се кротне малко  Praynig
И все викам "един път да пораснат" ,а всъщност не знам какво ме чака,а ?!  Mr. Green
Не се оплаквам, само споделям  Wink
Виж целия пост
# 114
 
Addy_1,  до болка познато....Май,няма лесна възраст! Wink
 Бибит.понеже попита как се адаптирва баткото....Ами той първо беше категоричен ,че никога няма да живее в Германия. Баща му замина на работа тук ,още ноември мин.година ,аз останах в Бг.  с децата. Момчето ми влезе в хубава гимназия,имаше си среда,добри приятели в София,но така разделени ,със таткото не издържахме...     Не питай ,как стана ,ама тук е младежът....   Мъчно ми е,много е самотен ,няма никакви приятели....Но наистина отскоро сме,надявам се лека-полека да се подредят емоционално нещата за всички ни....    Хубав ден на всички! Hug
Виж целия пост
# 115
Моите деца се адаптират много леко като цяло, но те са малки. Аз не мога да се приспособя, трудно ми е, не ми харесва, искам да се прибирам, но стискам зъби засега. Ние сме от 3 месеца тук, таткото от началото на годината.
Виж целия пост
# 116
   Mоарейн,все едно чета за себе си.... Толкова силно ми е мъчно за дома ,предишния
живот......Душата ми сякаш си остана в България.
 Но нашият татко е дългосрочно тук и...няма връщане! Ще си даваме кураж взаимно,май сме единствените носталгични дами тук! Embarassed Wink
Виж целия пост
# 117
  Mоарейн,все едно чета за себе си.... Толкова силно ми е мъчно за дома ,предишния
живот......Душата ми сякаш си остана в България.
 Но нашият татко е дългосрочно тук и...няма връщане! Ще си даваме кураж взаимно,май сме единствените носталгични дами тук! Embarassed Wink
Hug
Не знам аз колко ще издържа. Обещах на ММ да стисна зъби и да поработим тука няколко години, искаме да доизплатим ипотеката в БГ и да съберем още малко пари евентуално за къща/друг апартамент/малък бизнес. Не знам колко време ще ни отнеме това. Всяка нощ сънувам БГ. Надявам се на есен като тръгнат на училище и градина децата и да си намеря и аз работа...
Виж целия пост
# 118
Някой да се е борил с мравки в къщата? Изобщо нямам идея откъде влизат у нас мравки, като чистя всеки ден, няма боклуци по земята или където и да е, къщата е изолирана, нова и нямам предствава изобщо как успяват да влязат  ooooh! Предполагам откъм градината, защото все още е само пръст и не е направена тераса....и все пак...Ако някой знае изпитано средство да сподели моля  Praynig
Виж целия пост
# 119
Мравки сме преборвали с отрова за мравки. И при нас влизаха откъм входната врата, и там слагахме капанчетата с отрова. Една подробност- тогава бяхме без деца и не съм се притеснявала дали детска ръка няма да ги докопа.

За носталгията най-добрия лек е да си търсите някакво занимание от рода на учене на езици, немски, спорт, някакво хоби, а ако има българско дружество в района, в който сте, да се включите в него.
Съвсем нова в една чужда държава, без контакти, със седене у дома и аз бих се пощурила. Аз имах друго начало, при второто ми идване в Немско следвах вече, имах труден първи семестър и аха-аха бях готова да се прибера. За щастие нещата почнаха да се подреждат постепенно и носталгия не изпитвах, бях заета, имах среда.

РуРу, не ме учудва реакцията на твоя тийн, имаме приятели, които предприеха емиграция с дете в тийн-възраст и положението в началото беше подобно, доста време продължи адаптацията му. Дайте му време и сила, търсете му допълнителни занимания... Ти си знаеш, де. Hug

Ади, и друг път съм чела в темата ни за нетърпимост от съседи към детски рев, но ако е възможно- от едното ухо през другото. В нашето блокче имаме семейство пенсионирани темерути без собствени деца, които тормозеха известно време другото младо семейство именно заради шума, предизвикан от децата им. Добре, че не сме им преки съседи. Другите семейства, все немски фамилии, са разбрани, учтиви, дружелюбни, не сме имали проблеми с тях. Моят малък Бибитко е ревлив и своенравен, във фазата на тръшканици и инатлъци, така че за нервите те разбирам мнооого добре....Изкарвай децата повече навън, може би баткото има нужда от изразходване на енергия.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия