Как отглеждаме неблагодарници

  • 40 654
  • 1 089
# 30
Синдром на детеценрираните общества. Малките царчета им викам аз - като се появят и живота спира.
Така в Канада като се появи училищния автобус и край него не можеш се доближи на 30 метра.
От зор да се избегнат всички опасности се залагат и рамките-примки.
Идете в Англия да видите в какво се превръщат вчерашните лигльовци.



Глупости на колелца (като училищен автобус).
Защото е по-добре да си убиваме децата по пътищата, като в България, вместо да спрем КОГАТО УчИЛИщНИЯТ АВТОБУС Е СПРЯЛ, ЗА ДА СЛЯЗАТ ДЕЦАТА, за да им дадем възможност да пресекат безопасно.

Статията е тенденциозна и невярна. Освен това е и шовинистична. Написана от мъж с шест деца от три различни жени.
Виж целия пост
# 31
А в Швеция ако си извлечеш дерящия се от рев пикльо от общественото място и на следващия ден ще ти цъфнат на прага  социалните с обвинения за "психологически тормоз.

Не го вярвам.
Виж целия пост
# 32
В Скандинавия децата в тийнейджърска възраст са абсолютно неконтролируеми диваци. Просто е страшно да се доближиш до групичка абитуриенти. Сравнението с българите е в наша полза.
Ясно ми е, че обобщавам непростимо, но това са повърхностните ми впечатления за поведението им на обществени места.
Говорила съм си за явлението с чужденци, натурализирани в скандинавска страна от трийсет години. Според тях то се корени в прекомерно либералното възпитание и се влошава с времето.
Виж целия пост
# 33
Имам абсолютно противоположното мнение за скандинавието и възпитанието там.
Аз ще обобщя с обратното.
Скандинавските тийнове са едни от най-освободените, но и най-сдържани, възпитани в отношенията си с хората.
И за разлика от българските тийнове, които гледат само как да се напият, скандинавците имат и една купчина интереси и цели, които следват наред с веселбата на крехката възраст.
Виж целия пост
# 34
Имам абсолютно противоположното мнение за скандинавието и възпитанието там.
Аз ще обобщя с обратното.
Скандинавските тийнове са едни от най-освободените, но и най-сдържани, възпитани в отношенията си с хората.
И за разлика от българските тийнове, които гледат само как да се напият, скандинавците имат и една купчина интереси и цели, които следват наред с веселбата на крехката възраст.

Първо, няма такова понятие като "скандинавието", при това с малка буква. То е журналистическа изцепка, придобила гражданственост. "Скандинавия" е правилно.
Второ, ако мислиш, че българските тийнове само гледат да се напият, значи или си живяла в паралелна реалност в България, или в толкова незавидна среда, че почти разбирам защо дори към днешна дата, вече устроена в земния рай, още трупаш коплекси и омраза.
Трето, моите впечатления са лично мои и 100% валидни. Ако прочетеш внимателно поста ми - знам, че не обичаш да търсиш и вникваш в смисъла - ще разбереш, че са и повърхностни, сама съм ги определила така.
Сега е russetid, излез, огледай се.
Виж целия пост
# 35
 Joy
Пиша в български форум, използвам роден жаргон.
100% разговорно валиден.
Споделям моето мнение.
И имам малко по-различни впечатления за интелигентните хора - умеят да водят спор, без да е нужно да сеят обиди и лични нападки.

По темата - има разлика от строго и стриктно възпитание и такова, граничещо с жестокост.
Човек, който е жесток родител, отглежда жестоки деца.
Въпреки че понякога и прекаленото милеене за чадото, изиграва лоша шега и има точно същия обратен ефект.
Лично аз съм отгледана доста либерално, макар и от по-възрастни родители.
Много мои съученици, които бяха натискани излишно от родителите си, не се справяха с елементарни ситуации.
Мисля, че освен възпитанието, едно дете трябва да бъде научено на уважение, на това как само да се развива и непрекъснато да търси развитието си, както и да не е с мързеливо съзнание.
Иначе келешлъците се правят от две неща - или прекалена задоволеност, подплътена с повърхностно мислене, или скука.
Виж целия пост
# 36

Зависи от детето понякога.
Първото ми дете никога не е пищяло никъде. Нито навън, нито вкъщи. Беше кротко, разбрано и уравновесено дете.
Я ела да видиш обаче дребната. А са гледани и двете деца от един и същ човек-мен, по еднакъв начин.  Не са глезени, не им е угаждано прекалено, но не им е и отказвано прекалено.
Малката е такова диване, че просто не ми е ясно как и кога ще се кротне. Май никога. Вече съм дигнала ръце и общо взето си правя пас-да си пищи до когато си иска....Прави каквото си иска-само гледам да не се удари .  Иначе не е агресивна, добра е с другите деца и никога не е удряла дете. Облича се сама, както иска, а е още на 3г.  Носи  най-безумни дрехи и неподходящи за сезона. Ходи с къс ръкав, когато другите са със жилетки. Но просто не мога да я облека без да стане галимация....Не знам кво ще правим като тръгне на училище. Постоянно ми правят забележки от градината че не слуша, не спи, не яде и не искала да седи на столчето с ръце отзад... ooooh! Вече даже не ги и слушам лелките-пращам дядо и да я взима, а той се прави на глух и на него не му дуднат.

Пък и въпросната статия е на швед. А в Швеция ако си извлечеш дерящия се от рев пикльо от общественото място и на следващия ден ще ти цъфнат на прага  социалните с обвинения за "психологически тормоз"
Така чеее-шведите ще си сърбат тва дето са си го дробили.
Герри,имам чувството,че отглеждаме едно дете.Само моето е голямото такова.Момиче.И да,смятам,че да си егоист,самовлюбен с ниско ниво на самокритичност са добри черти!Аман от смотани и сиви мухльовци.Свиквай.Моето и на училище ходи с безумни дрехи и в най-върлата зима е по къс ръкав.Все много знае,има адски услужлива памет,определила външното оценяване като "тестчета за идиоти" за ниво на трудност,плещи на английски и прави забележки на учителката си,че не преподава "нейтив" ,а скучни заучени текстчета.Почти не учи,стига й един час "да попогледнела докъде са били".
Правя си пас вече,да учи колкото смята за необходимо,по успеха съдя,че й стига.Честно казано,вече нямам нерви,за да водя лекции за обществено приемливо поведение.Да се облича и да говори както си иска,щом не стига до обиди и тормоз над околните за мен е ок.
Виж целия пост
# 37
Всъщност досега съм видяла изключително малко на брой "либерални" родители и огромен брой такива, които прекарват времето си с малкото дете основно в крясъци и опити да го дисциплинират - тоест да му покажат, като пишеше по нагоре, "че има правила".  Ставала съм свидетели на такива безумни сцени на прибиране на деца от детска площадка с влачене и рев, само защото майката е решила, че трябва да се наложи над тригодишния и да тръгнат на момента като го извлече от пясъчника, като че не може да го изчака пет минути да си довърши копането, след като и без това вниманието му може да се задържи максимум толкова в тая дейност.Или пък безумните баталии за обути/необути чорапи или шапки... или опитите за налагане на "Правила" за щяло и нещяло.

 Нуждите на малките деца са толкова прости и ясни, желанията им толкова естествени и характерни, че просто е безмислено да се влагат усилия и нерви в откази на лесни и нормални неща в името на възпитанието. Това не е възпитание, ако няма смислена и разумна причина, а се прави само за да се знае кой командва и кой решава. Може би това е имала предвид и психоложката, която беше заклеймена по горе.  Пълно е с родители които постоянно казват на децата си не, не и не, за щяло и не щяло, дори и да няма причина за това.

 

В описаните от теб ситуации не става въпрос за авторитарност, а за липса на подход.

Човек може да наложи правила и без да крещи и вика. Особено когато е наложил правила още от най-ранна детска възраст. Защото няма какво да се лъжем - ако сте разрешили на детето да ви се качили на главата още от бебе, не е то виновника, а вие. Безотговорни родители дал Господ. Не може да се разрешава на децата всичко, което им се прище. За мен това е мързел от страна на родителя - "ще му разреша каквото иска, та да ме остави на мира"...и после същото това възпитание се обръща срещу самия него. Защото в живота има правила и закони, които като не ги изпълняваш, ще свършиш в затвора или на скамейката на неудачниците.
Виж целия пост
# 38
Всъщност досега съм видяла изключително малко на брой "либерални" родители и огромен брой такива, които прекарват времето си с малкото дете основно в крясъци и опити да го дисциплинират - тоест да му покажат, като пишеше по нагоре, "че има правила".  Ставала съм свидетели на такива безумни сцени на прибиране на деца от детска площадка с влачене и рев, само защото майката е решила, че трябва да се наложи над тригодишния и да тръгнат на момента като го извлече от пясъчника, като че не може да го изчака пет минути да си довърши копането, след като и без това вниманието му може да се задържи максимум толкова в тая дейност.Или пък безумните баталии за обути/необути чорапи или шапки... или опитите за налагане на "Правила" за щяло и нещяло.

 Нуждите на малките деца са толкова прости и ясни, желанията им толкова естествени и характерни, че просто е безмислено да се влагат усилия и нерви в откази на лесни и нормални неща в името на възпитанието. Това не е възпитание, ако няма смислена и разумна причина, а се прави само за да се знае кой командва и кой решава. Може би това е имала предвид и психоложката, която беше заклеймена по горе.  Пълно е с родители които постоянно казват на децата си не, не и не, за щяло и не щяло, дори и да няма причина за това.

 

В описаните от теб ситуации не става въпрос за авторитарност, а за липса на подход.

Човек може да наложи правила и без да крещи и вика. Особено когато е наложил правила още от най-ранна детска възраст. Защото няма какво да се лъжем - ако сте разрешили на детето да ви се качили на главата от бебе, не е то виновника, а вие. Безотговорни родители дал Господ. Не може да се разрешава на децата всико, което им се прище. За мен това е мързел от страна на родителя - "ще му разреша каквото иска, та да ме остави на мира"...и после същото това възпитание се обръща срещу самия него. Защото в живота има правила и закони, които като не ги изпълняваш, ще свършиш в затвора или на скамейката на неудачниците.

Ако правилно съм те разбрала, споделям мнението ти. Аз също мисля, че е нужно да поставаме граници в поведението на децата си, от ранна възраст, но в рамките на тези граници може да ги оставим да правят каквото искат. Освен друго, аз съм на мнение, че с времето и с възрастта на детето, границите се променят. Това, което е неприемливо за едно двегодишно може да е приемливо за едно 12-годишно и обратно. Аз съм от относително стриктните родители. Винаги съм смятала, че има "приемливо" и "неприемливо" поведение. Освен това смятам, че едно и също поведение може да е "приемливо" или "непримливо" в зависимост от ситуацията. Но в същото време никога не съм налагала безумни забрани.
Виж целия пост
# 39
Много се впечатлих от статия на шведския психиатър, според Пиза били невъзпитани, бягал от час и обиждали учителите. Сега споделих с мъжа ми, че това Пиза го писа и за нашите деца. Да не би Пиза навсякъде да пишат едни и същи неща.
А пък после ние българите да се оплюваме и да се сравняваме с останалия свят, ми  той е точно толкова лош или поне така излиза от тази статия.
Ей олекна ми.
Нали и аз все живея с комплекси, че съм много либерална или пък много строга.
Виж целия пост
# 40
Скрит текст:
Всъщност досега съм видяла изключително малко на брой "либерални" родители и огромен брой такива, които прекарват времето си с малкото дете основно в крясъци и опити да го дисциплинират - тоест да му покажат, като пишеше по нагоре, "че има правила".  Ставала съм свидетели на такива безумни сцени на прибиране на деца от детска площадка с влачене и рев, само защото майката е решила, че трябва да се наложи над тригодишния и да тръгнат на момента като го извлече от пясъчника, като че не може да го изчака пет минути да си довърши копането, след като и без това вниманието му може да се задържи максимум толкова в тая дейност.Или пък безумните баталии за обути/необути чорапи или шапки... или опитите за налагане на "Правила" за щяло и нещяло.

 Нуждите на малките деца са толкова прости и ясни, желанията им толкова естествени и характерни, че просто е безмислено да се влагат усилия и нерви в откази на лесни и нормални неща в името на възпитанието. Това не е възпитание, ако няма смислена и разумна причина, а се прави само за да се знае кой командва и кой решава. Може би това е имала предвид и психоложката, която беше заклеймена по горе.  Пълно е с родители които постоянно казват на децата си не, не и не, за щяло и не щяло, дори и да няма причина за това.

Скрит текст:
В описаните от теб ситуации не става въпрос за авторитарност, а за липса на подход.

Човек може да наложи правила и без да крещи и вика. Особено когато е наложил правила още от най-ранна детска възраст. Защото няма какво да се лъжем - ако сте разрешили на детето да ви се качили на главата от бебе, не е то виновника, а вие. Безотговорни родители дал Господ. Не може да се разрешава на децата всико, което им се прище. За мен това е мързел от страна на родителя - "ще му разреша каквото иска, та да ме остави на мира"...и после същото това възпитание се обръща срещу самия него. Защото в живота има правила и закони, които като не ги изпълняваш, ще свършиш в затвора или на скамейката на неудачниците.

Ако правилно съм те разбрала, споделям мнението ти. Аз също мисля, че е нужно да поставаме граници в поведението на децата си, от ранна възраст, но в рамките на тези граници може да ги оставим да правят каквото искат. Освен друго, аз съм на мнение, че с времето и с възрастта на детето, границите се променят. Това, което е неприемливо за едно двегодишно може да е приемливо за едно 12-годишно и обратно. Аз съм от относително стриктните родители. Винаги съм смятала, че има "приемливо" и "неприемливо" поведение. Освен това смятам, че едно и също поведение може да е "приемливо" или "непримливо" в зависимост от ситуацията. Но в същото време никога не съм налагала безумни забрани.

Съгласна съм. Естествено с порастването на децата, поведението на родителите да се изменя спрямо тяхната възраст и възпитанието да ги насочва в правилната посока. Много труд се изисква от страна на родителите, нищо че са изморени след работа, нищо че им се спи или не им се иска в даден момент да си нарушат спокойствието, нищо, че бързат, защото са закъснели за работа. Тези неща не са оправдание за несвършване на родителските задължения, а те са да възпитат новия човек добре - как да се храни правилно, как да се държи на обществено място, как да контактува с другите и пр. и пр. Разбира се, в един момент родителите не са единствените, които окзват влияние върху развитието на едно дете. Но те са тези, които трябва най-отблизо да го наблюдават и коригират - докато все още могат, разбира се и докато новия човек все още е подвластен на родителска опека.
Виж целия пост
# 41
Днес попаднах и аз на тази статия и ми направи впечатление следното. Навсякъде се сравняват образ. система на Финландия /Дания с нашенските и първите водят като най-добрите уж в света. Либералността е в основата им ,също както и родителския модел .

Как е възможно нещо хем да е успешно,и хем и да е водещо не не-успешност.

Няма да си кривя душата ,не ми хареса статията ,но съм съгласна ,че прекалената слободия води до подобни прояви .

Аз никога не съм се считала за прекалено строг родител , но съм строг родител и не понасям разлигавени деца .
Има начин да се обясни и постигне исканото от родителя с всяко дете , но май на повечето хора не им се занимава и избират по-лесното и си и оставят да правят каквото искат и на  2 и на 12 години. Последствията са ясни ,но ...Всеки с вкуса си .
Виж целия пост
# 42

Има начин да се обясни и постигне исканото от родителя с всяко дете , но май на повечето хора не им се занимава и избират по-лесното и и оставят д аправят каквото искат и на  2 и на 12 години. Последствията са ясни ,но ...Всеки с вкуса си .

"Исканото" е доста разтегливо понятие.
Човек се нагажда по детето. Някои носят на искане. Други не.
Виж целия пост
# 43
Герри , по принцип е така ,но другата алтернатива не ми е по сърце лично на мен.
'Исканото' е именно правилното в случая като поведение, външен вид, дисциплина и прочие. Просто може би си се изморила и не ти се занимава с кавги и главоболия ,но ако сега не намериш начин да се спогодите това дете да те слуша и да се доверява на преценката ти , когато стане тийн нещата ще загрубеят.
Това се опитвам всеки ден да постигна; онази златната среда ,ама имам още път .
Виж целия пост
# 44
Не съм  чела  темата,   след малко отивам да чета,  но  първо- да си кажа:

Най- мразя, когато  едно  дете  бъде  наречено   "неблагодарник".Какво  значи "неблагодарник"? На  кого  и  защо  трябва  да е благодарно  то?!
Двама  възрастни индивида , волно  или  неволно  са  го  създали. То  е  дошло на бял  свят  в резултат на  тяхното  решение  да  го  създадат/ да  не  го абортират/.
И  всъщност, трябва  да е  благодарно  за какво? Че  са  го  нахранили, облекли, учили? Ами  че  това е  дълг  на   двамата, отговорни  за  появата  му, възрастни.

Оттам нататък, след такова  посрано  заглавие, няма   какво  да  чета. Нека продължим   да чакаме  благодарност  от  децата  ни, които  с нищо  не  са  ни  длъжни  и  да  се тюхкаме  колко  са  невъзпитани. Нека удобно  се  правим  на  жертви   и  да врещим, колко  много  сме  им отдали   и  как чакаме възвращаемост.Нека им дуднем  и  натякваме  за   всичко, от  което  сме  се отказали   заради тях, неблагодарниците  и   да  не  им даваме  нито   минута, в която  да  живеят ,без да изпитват   дължимата  ни  благодарност.
Точно  това е  правилният  начин, ако  искаме  някой  ден  да  виждаме  децата  си  само  на  снимка.
Баси  тъпото заглавие. Баси  тъпата  статия.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия