Мъчно ми е ...

  • 4 433
  • 30
Здравейте !
Искам да споделя как ми започна 2018та и да попитам как бихте реагирали . Аз и моят мъж живеем в апартамент , а преди година живеехме в къща, но обстоятелствата така се развиха, че се преместихме. Когато пребивавахме в къщата той ми подари кученце . Бях супер щастлива , от малка съм желала куче ,но никога не са ми позволявали да го гледам .. Кученцето с нас смени 3 жилища , лятото ни беше трудно да го гледаме и да го разхождаме, същевременно да работим сезонна работа на морето . Септември месец обаче като се прибрахме кучето започна да прави доста бели .. изяде много неща , цапаше много .Пробвахме всякакви наказания ,обяснения , повече разходки ,но нищо не помогна . Решихме да го затваряме в банята през деня . докато сме на работа , но той почна да гризе  и дълбае вратата . Стана ми много тъжно за кученцето , защото то не е щастливо при нас , не мога да му осигуря това от което се нуждае . Решихме и на 1ви януари го продадохме . Няма да споменавам белите му и колко пъти бяга докато го разхождаме . Яд ме е ,че не можах да го науча да не си отваря самичък вратите (кучето е питбул) , да не прави бели . Почнах да се самообвинявам ,че не съм добър стопанин, безотговорен , след това да се успокоявам ,че всичо ще бъде наред ... и така сменям настроенията през 10 минути ,
От друга страна говорим с моя мъж от миналата година да си направим детенце , ходих на преглед , всичко е наред и този месец почваме с опитите , но някак нямам настроение за нищо. Знам ,че моят проблем , не е нищо пред изпитанията ,които живота възлага на някои хора ,но наистина съм доста разтроена. Кучето ми беше най-доброто приятелче,компания, развлечение . Въпреки ,че чистя сравнително по-малко , все му виждам муцунката пред мен. Вие как бихте постъпили и как бихте се разсейвали в моето положение ?
Виж целия пост
# 1
Ами с бебето ще трябва да си постоиш вкъщи, няма да можеш да излизаш без него поне 2-3 години.😁

Не знам какво да ти кажа. Аз имам куче, обаче е малко, съобразено с апартамент, прави малки бели, ние почти не го оставяме само.

Чакай, чакай. Сезонна работа и майчинство? Хмм. Сега на постоянен договор ли си?
Виж целия пост
# 2
Аз не разбрах какво е питането или проблемът.
Кучето и бебето предполагам изискват различна грижа. За сега съм гледала само куче. Не бих го продала, колкото и бели да ми прави. Ни не бих се навила да го гледам, ако работя сезонно по морето и нямам възможност да му обръщам внимание.
Приеми фактите и продължи напред. Но помисли и за бебето, то не е малка грижа. Дали си готова за това?
Виж целия пост
# 3
Нали знаете, че едно куче изисква в пъти по-малко грижи и време? С право се обвиняваш за лошите грижи и тормоза със затварянето в банята, на койтонсте подложили животното с приятеля ти.
Добре помислете дали сте готови за дете.
На твое място няма да бързам с детето. Няма да се чудя как да се разсея, а ще опитам така да си организирам живота, че да не се чудя след няколко месеца как да се справя с бебето, защото то не може да бъде продадено ... не и легално де.
Виж целия пост
# 4
Може да не ти хареса това, което ще напиша.
Казваш, че правите опити за бебе. Само да знаеш, че и те правят бели, но не можеш да ги продадеш или подариш.
Имахме куче. Мъжа ми живя с нея 16 години, а аз 9. На финала беше стара, болна и не можеше да се сдържа. Пишаше и повръщаше често. За миг не сме си помислили да се отървем от нея. Детето я носеше на ръце, когато вече не можеше да ходи......
Виж целия пост
# 5
Кучето е отговорност, а не предмет. Бебето е още по-голяма отговорност и него не може да го продадете.
Виж целия пост
# 6
И двамата сме готови и сме обсъдили темата за детето . Знам ,че няма как да си дам детето , това което пишете няма никаква връзка с това , което аз съм написала. Наясно съм ,че детето е отговорност , наясно съм ,че кучето е по-малка отговорност, исках да споделя какво ми се случва и как бихте се чувствали вие. А относно кучето -  няма как да кажеш,че няма да го продадеш ,дори и да прави бели при условие ,че е послушно и е мъничко съобразено за апартамент. Аз харесвам големи кучета .
Виж целия пост
# 7
Явно си обичала кучето,щом ти е мъчно...но със сигурност то е било изключително нещастно в апартамент,куче се гледа в къща(дори и вътре) да може да си играе на двора и да има свобода...а това затваряне в банята е било ад за хайвана..не се тормози а се радвай че ще е по щастливо..новите собственици в къща ли живеят?
Виж целия пост
# 8
Авторке, питбул спокойно се гледа в апартамент. Това твоето е оправдаване за грешките ти. Ако пък ти пукаше за животното нямаше да го продадеш, а да го подариш с договор за осиновяване. Това с 'продадохме го на нова година' ми звучи като 'Трябваха ни бързи 100лева, а и кучето ни пречеше' ... Не вярвам да сте готови за дете щом не сте успели да възпитате куче и щом още сте на възраст и мислене за сезонна работа по морето.
Виж целия пост
# 9
Когато се решаваш да вземеш куче, знаеш, че това е ангажимент за идните 15 години. Съобразяваш си начина на живот, вкл. и финансовите ресурси, с особеностите на породата, изискванията откъм активност и други специфични грижи.
Съжалявам, но не мога да кажа успокоителни думи за това, че с кучето не сте се оправили, а сега искате да правите бебе. Безотговорността към животното е предпоставка за неподготвеност и за бебето.
Виж целия пост
# 10
Мисля, че ѝ е ясно, че бебето също прави бели и се гледа по-трудно от кучето, така че не е нужно да го казвате.
Аз много обичам кучета, преди 10 години гледах кучето на сестра ми и не бих си взела, въпреки че искам. Знам, че няма да се грижа за него както заслужава и затова не бих му го причинила. Кучето е било грешка за мен, добре сте направили като сте го продали. Много ми е странно. Ако го беше за държала - лошо. Ако го беше изхвърлила- лошо. Като го е продала- пак лошо. Хайде сега, ясно е, че когато са го взели положението е било различно, защо скачате. Момичето никога не е гледало куче.
С дете смятам, че е коренно различно. Не бих си взела куче, но дете бих си родила, бих си осиновила и чужди деца съм гледала и пак бих гледала.
Виж целия пост
# 11
А и щом искате бебе по добре да няма домашен любимец вкъщи..поне първите 3 години(поради стотици причини)..и аз преди години подарих домашния си любимец защото гледах болен човек вкъщи на легло 24 часа (нито имах време за кучето нито беше редно да е при болния)а да го изолирам в 1 стая щеше да е един затвор за хайвана..новите собственици му осигориха хубав живот и го обгрижиха с много любов,аз бях щастлива че кученцето е щастливо.не се измъчвай!
Виж целия пост
# 12
А АКО СЕ Е СЛУЧИЛО НЕЩО КОЕТО НИ Е СРИНАЛО ФИНАНСОВО ? АКО Е ИМАЛО ПРОБЛЕМ И ЗАТОВА НЯМАХМЕ ВРЕМЕ ДА СИ ГО ВЪЗПИТАМЕ ?
Виж целия пост
# 13
Щом си пускала няколко теми и все другите са срещу теб е време да се замислиш дали проблема не е в твоя телевизор ...
Едит: За това се мисли ПРЕДИ да се вземе животно или да се роди бебе, а не след дъжд качулка.
Виж целия пост
# 14
Питбул и бебе - ужасна комбинация. Постоянно, всеки ден някъде по света питбул убива някое дете. Как си готова това да си го причиниш. Не бих стояла с питбул и бебе вкъщи никога.

Какво значи - кучето е ангажимент за 15 години?? Ако почне да ми пречи, разбира се, че ще си замине. Но аз изначално не искам куче и нямам проблеми Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия