Искам да споделя как ми започна 2018та и да попитам как бихте реагирали . Аз и моят мъж живеем в апартамент , а преди година живеехме в къща, но обстоятелствата така се развиха, че се преместихме. Когато пребивавахме в къщата той ми подари кученце . Бях супер щастлива , от малка съм желала куче ,но никога не са ми позволявали да го гледам .. Кученцето с нас смени 3 жилища , лятото ни беше трудно да го гледаме и да го разхождаме, същевременно да работим сезонна работа на морето . Септември месец обаче като се прибрахме кучето започна да прави доста бели .. изяде много неща , цапаше много .Пробвахме всякакви наказания ,обяснения , повече разходки ,но нищо не помогна . Решихме да го затваряме в банята през деня . докато сме на работа , но той почна да гризе и дълбае вратата . Стана ми много тъжно за кученцето , защото то не е щастливо при нас , не мога да му осигуря това от което се нуждае . Решихме и на 1ви януари го продадохме . Няма да споменавам белите му и колко пъти бяга докато го разхождаме . Яд ме е ,че не можах да го науча да не си отваря самичък вратите (кучето е питбул) , да не прави бели . Почнах да се самообвинявам ,че не съм добър стопанин, безотговорен , след това да се успокоявам ,че всичо ще бъде наред ... и така сменям настроенията през 10 минути ,
От друга страна говорим с моя мъж от миналата година да си направим детенце , ходих на преглед , всичко е наред и този месец почваме с опитите , но някак нямам настроение за нищо. Знам ,че моят проблем , не е нищо пред изпитанията ,които живота възлага на някои хора ,но наистина съм доста разтроена. Кучето ми беше най-доброто приятелче,компания, развлечение . Въпреки ,че чистя сравнително по-малко , все му виждам муцунката пред мен. Вие как бихте постъпили и как бихте се разсейвали в моето положение ?