Как отглеждаме неблагодарници

  • 40 713
  • 1 089
# 60
Не съм убедена, че самоубийствата са резултат от лошото икономическо състояние на държавата, според мен са резултат от неправилното възпитание. От даването на всичко, от желанието да сме перфектни родители от презадоволеността на децата ни.

 Такива обощения са смешни. Темата е много сложна. Видовете самоубийци са много, на всякаква възраст, с различни причини, с различен социален статус. Никой не е застрахован от развиване на депресия, независимо от възпитанието си. На Север още повече - поради недостатъка на слънце са по-типични сезонни депресии.

И да, загубата на нещо "дребно" (като куче) може да те прекатури - защото е последната капка. За някои домашния любимец е последната връзка с живота.
Виж целия пост
# 61


 

Да обясня какво имам предвид под "бебето да ти се качи на главата".
...

 Предполагах, затова и в такава насока си допълних поста.

 За мен това е безумство.
 Последното нещо, което съм целяла като млад родител, а и сега, е да науча детето си, че то  не е център на света чрез  съзнателно оставяне да реве и игнориране, в моменти, в които има нужда от мен, нас, и ни призовава по достъпните му начини. Даже през ум не ми е минала такава мисъл и се чудя откъде им идва наум на хората, че го и пишат в книги.

 Най много по тоя начин бебето да се увери, че ако ще да се скъса от рев мама няма да дойде и това е. Само че аз не искам да му създавам такава увереност, а напротив.

  ПП. Никога не съм носила и друсала бебе, според мен много малко бебета обичат това. Това по скоро някак ги зашеметяваь и като го оставиш то писва на момента. Детето ми заспиваше до мене, като с една ръка го гладех по коремчето, а с другата си държах четеца. И не, не е било някакво особено лениво бебе, и досега е по-скоро холерично създание.
Виж целия пост
# 62
Предполагах, затова и в такава насока си допълних поста.

 За мен това е безумство.
 Последното нещо, което съм целяла като млад родител, а и сега, е да науча детето си, че то  не е център на света чрез  съзнателно оставяне да реве и игнориране, в моменти, в които има нужда от мен, нас, и ни призовава по достъпните му начини. Даже през ум не ми е минала такава мисъл и се чудя откъде им идва наум на хората, че го и пишат в книги.

 Най много по тоя начин бебето да се увери, че ако ще да се скъса от рев мама няма да дойде и това е. Само че аз не искам да му създавам такава увереност, а напротив.

  ПП. Никога не съм носила и друсала бебе, според мен много малко бебета обичат това. Това по скоро някак ги зашеметяваь и като го оставиш то писва на момента. Детето ми заспиваше до мене, като с една ръка го гладех по коремчето, а с другата си държах четеца. И не, не е било някакво особено лениво бебе, и досега е по-скоро холерично създание.

Познавам точно такова дете, което винаги заспиваше с майка си в леглото. Холерично създание е и то.... Детето си има кревтче, там трябва да спи. При правилно възпитание, не се плаши да остава само в стаята. Никога не ни е била нужна светлина по цяла нощ, примерно. Но е важно да има отделна стая още от малко - от около 3 г. възраст вече трябва да спи в отделна стая. Разбира се, едното ми ухо и око винаги е било там, но периодът на приучаване на имането на своя стая мина напълно безболезнено, поради фактът, че беше извършен на време, разбирай "по книга". В САЩ бебетата спят в отделна стая още от раждането си. Разбира се, родителите пребивават там през голяма част от времето, докато бебето е малко. Но хората са изобретили бебефони.
Виж целия пост
# 63
Аз явно живея на друга планета, но такива с либерални родители не познавам.
А най-агресивни и невъзпитани са държаните най-строго. Защото родителите ги мързи да седнат и да работят с децата си

e някакъв баланс няма ли?))
Виж целия пост
# 64
Такова удоволствие е за мен и децата ми да спим един до друг. Толкова са мекички и топлички, само да ги гушкам. Така, че кога трябва да почнат да спят самички е относително. Всеки сам трябва да си преценява. Мисля, че готовите формули и стриктното спазване на обобщения разни, не само не помагат, но и вредят.
Виж целия пост
# 65
Предполагах, затова и в такава насока си допълних поста.

 За мен това е безумство.
 Последното нещо, което съм целяла като млад родител, а и сега, е да науча детето си, че то  не е център на света чрез  съзнателно оставяне да реве и игнориране, в моменти, в които има нужда от мен, нас, и ни призовава по достъпните му начини. Даже през ум не ми е минала такава мисъл и се чудя откъде им идва наум на хората, че го и пишат в книги.

 Най много по тоя начин бебето да се увери, че ако ще да се скъса от рев мама няма да дойде и това е. Само че аз не искам да му създавам такава увереност, а напротив.

  ПП. Никога не съм носила и друсала бебе, според мен много малко бебета обичат това. Това по скоро някак ги зашеметяваь и като го оставиш то писва на момента. Детето ми заспиваше до мене, като с една ръка го гладех по коремчето, а с другата си държах четеца. И не, не е било някакво особено лениво бебе, и досега е по-скоро холерично създание.

Познавам точно такова дете, което винаги заспиваше с майка си в леглото. Холерично създание е и то.... Детето си има кревтче, там трябва да спи. При правилно възпитание, не се плаши да остава само в стаята. Никога не ни е била нужна светлина по цяла нощ, примерно. Но е важно да има отделна стая още от малко - от около 3 г. възраст вече трябва да спи в отделна стая. Разбира се, едното ми ухо и око винаги е било там, но периодът на приучаване на имането на своя стая мина напълно безболезнено, поради фактът, че беше извършен на време, разбирай "по книга". В САЩ бебетата спят в отделна стая още от раждането си. Разбира се, родителите пребивават там през голяма част от времето, докато бебето е малко. Но хората са изобретили бебефони.


  Никакво значение няма къде спи. Спането е отмора и удобство както за  детето, така и за родителите. Ако им е добре и няма страх, кошмари, ревове, светлината по цяла нощи аз я възприемам като по-скоро дразнеща, но приемам, че има деца и случаи, за които е необходима, та ако хората се гледат спокойно и в хармония, ако щат да спят в хамаци по тавана и един върху друг.
  
 Детето трябва да има определения брой часове спокоен  сън - родителят също, между другото, и никой не трябва да реве в захлас докато заспи сам, това ми е твърдото убеждение, в отделна стая, в обща, в хамбар, където искаш. Grinning
Виж целия пост
# 66
какво е "холерично създание"?
Виж целия пост
# 67
 Най- обикновено дете.
Виж целия пост
# 68
Аз нямам кой знае какво мнение по темата, но по-скоро този феномен на ултра разпускане съм  го наблюдавала у нас. Винаги съм го отдавала на изместването на махалото- от прекалената строгост по време на социализма в прекалената свобода.  В Италия за 10 години се броят на пръсти пътите, в които деца в ресторант, магазин, опашка, плаж и тн. обществено място крещят и изправят на нокти околните, в момента дори не се сещам конкретен такъв случай, а не е да не съм по заведенията, магазините и басейните. Децата биват приучвани на режим и държани со кротце, но твърдичко. Като се каже нещо, явно се чува-  хората ми се струва че живеят много спокойно в група ( естествено винаги може да дойде някой да каже, че не е така- въпрос на среда, личен опит, място и тн). Не мога да кажа как точно успяват, но успяват. Вероятно с общата визия за която става въпрос и в статията- хората имат що годе еднаква визия как да отглеждат децата си и какви личности искат и това някак си трае без прекъсване през поколенията.


Аз лично не бъркам горното с т.нар attachment parenting, което намирам за нещо прекрасно и най-вече естствено. Имам някои чисто субективни забележки по него, но в крайна сметка някои неща се решават и в крачка, нали така.
Виж целия пост
# 69
Наистина у нас след края на комунизма се оляхме на тема индивидуализъм и за това решихме, че всеки ще си прави каквото иска до дупка. Та и за това сега си сърбаме попарата от това. Принципно говоря.
Виж целия пост
# 70
10 c`s, чувала съм, че в Италия традиционно /не само в последните години, но се засилва/, децата трудно се отделят от родителите си, до късна възраст живеят заедно, постоянно са в контакт по телефона, ако случайно не са заедно, за всичко се допитват, консултират с родителите /мама/...
Има ли такова нещо?
Виж целия пост
# 71
Наистина у нас след края на комунизма се оляхме на тема индивидуализъм и за това решихме, че всеки ще си прави каквото иска до дупка. Та и за това сега си сърбаме попарата от това. Принципно говоря.

 Общо взето, то правят каквото си искат и тези, които са възпитавани по  предишното време.

   За мен проблема с децата не е точно в липсата на дисциплина и поставянето на правила, и най-малко в това кой къде е  спал като бебе, а в лошия пример на семейството. Децата отразяват това, което виждат и усещат от обстановката у дома, отношенията, речника, ценностите, липсата на стабилност у възрастните, тяхната обърканост и несигурност.
   Иначе то правила всяко семейство има,  всички родители много държат на тях и наказват за нарушаването им, но често  са главно от типа "Не закачай баща си, докато си пие бирата".
  
Виж целия пост
# 72
 Иначе то правила всяко семейство има,  всички родители много държат на тях и наказват за нарушаването им, но често  са главно от типа "Не закачай баща си, докато си пие бирата".
 
Демек неправилни правила.  Crazy
"Седи си там и си гледай филмчето".
А комуникацията? Чак когато детето направи поредната простотия.
Виж целия пост
# 73
10 c`s, чувала съм, че в Италия традиционно /не само в последните години, но се засилва/, децата трудно се отделят от родителите си, до късна възраст живеят заедно, постоянно са в контакт по телефона, ако случайно не са заедно, за всичко се допитват, консултират с родителите /мама/...
Има ли такова нещо?

Традиционно по-скоро ролята на майката е много силна ( и поради религиозни причини- Дева Мария при католиците е до и равна с Исус). В случая има и регионални разлики- на юг са по-религиозни. Ето защо се носи тази слава-майката е на пиадестал в обществото / не и за правителството, хаха/. Но иначе дали някой ще се отдели и кога зависи от финансовите възможности, както навсякъде- никой не умира майка му да го дундурка твърде дълго, като може да има активен полов живот отделен Laughing  За консултирането с родителите ( майката) личния ми опит е точно този - мъжът ми беше много привързан към майка си и се допитваше постоянно до нея. Аз лично смятам това за естествено и нормално, защото аз също съм много близка с майка си, близки са ни възпитателните модели с него.ТАка че и да и не. При всички положения семейните връзки са много важни- връзките между поколенията също. Няма скъсване, поради отделяне. Не е като по американските филми той в НЙ, майка му в Маями и се чуват за Коледа.

Виж целия пост
# 74
Докато е малко, детето няма нужда от дресировка, а от адекватна грижа - да го наблюдаваш и да се опитваш да разбереш за какво е готово и за какво все още не е. Не бих насилила детето си да спи само ако то все още има нужда да усеща близостта ми за да е спокойно, но и да го обличам или храня, когато е напълно в състояние да го направи само, смятам, че също би му навредило.

По мои наблюдения, повечето разлигавени и налагащи се деца са от семейства, в които често се вика и спори, родителите (в това число баби и дядовци) нямат общо мнение за отглеждането на децата, а напротив - от детето се очаква да вземе страна "ето, предпочита мен защото ти нищо не разбираш (не защото аз му разрешавам да си вземе бонбон преди вечеря)", примерно. Децата се ориентират много бързо в подобни ситуации и се научават, че всяко нещо е позволено, просто зависи как и от кого си го поискаш. Така че, проблемът не е в това колко се дава, а как  Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия