Как отглеждаме неблагодарници

Много вярно. Така много лесно се научават и да манипулират.

    Да, и при това пак някаква такава - пред обществото го защитаваш, защото в никакъв случай то не е направило това, дето се твърди и другите са много по-зле, и то те слуша, докато казваш на черното бяло, а в къщи му намилаш колко те разочарова, какво трудно дете е и как те съсипва. Пресен пример имам...
  Децата непрекъснато получават противоречиви сигнали от типа "слушай ме какво ти казвам, а не ме гледай какви ги върша". Само че те попиват като гъби по-лесно лошия пример, отколкото имагинерното добро.

 Общо взето, като да го набиеш, задето е набило Гошко.

  Всичко това никак не е лесно за родителя, затова предполагам е удобно да се хванеш с такава стръв за някакви реални показатели като  Правилото за заспиването само, или Храненето през три часа, или Сутрин се става в определен час, дори в неделя и т.н. Правилата от този тип дават сигурност най-вече на родителя, че нещо действа, възпитава, не е ленив и безхаберен, дори и да са необясними или понякога неподходящи.
  Иначе децата обичат сигурния и уютен свят на Вселенската подреденост, но точно това няма как да им предложим,  затова пък  често го заместваме с дребни и безсмислени забрани.

Има - по-голямата част са постигнали някакъв баланс. Точно това казвам, че крайности като абсолютно либерални и такива с крайно агресивни деца са рядкост, затова и подобни статии са тенденциозни.

За спането отделно - не съм забелязала връзка м/у лошото поведение и това къде спят децата.

Има някаква мода на модите в отглеждането на децата и в миналото и сега и занапред, но за мен по-страшното е когато държавата тръгне да се намесва по-агресивно в модела на отглеждане и поведение спрямо децата. През последните 20-30 години едва ли е имало чак такова вмешателство в семейството. Да ти отнемат детето защото плачело, защото си му викнал, плеснал или пък детето да те съди защото сигурно не се чувства достатъчно свободно или пък там каквато причина си измисли - това е крайност, която ме плаши и която не искам да се случва в България.

Ти с този си пост направи цялата наука за психотерапия на пук и прах...Не е вярно, че няма значение как са отглеждани децата за бъдещото им развитие и живот като възрастни индивиди. Има и още как! Но е много дълго и широко и не ми се обяснява. Който има интерес, да прочете, има много писано по темата, включително и от Фройд.

Че тя не е казала такова нещо. 

Ами дай теб да те плеснем, да видиш колко е приятно. А за викане досега не съм чувала да отнемат деца.

Напротив. Ето:


Щото то иначе излиза, че щом са "разхайтени" децата, живеят в семейства на разхайтени хора, нали се сещаш? Което не е вярно в много от случаите.

 И ти това го разбра като "Няма нужда от дисциплина и правила", макар че втората част на изречението ми е съвършено ясна, мисля?

 
 

 

Тогава как от едно семейство излизат различни деца?

  Има си хас еднакви да излизат.

Нали отразяват обстановката у дома

Съгласна съм с Популе за режимността на съня и отделната стая . Винаги съм го писала и продължавам да съм на това мнение изградено на база опит с деца дълги години и информираност за ползите на добрия сън на всички  .

Мен повече ме притесняваше същото както и потребителката по назад за депресията ,самоубийствата и себе-утвърждаването чрез външни фактори и създаването на погрешни представи и неподготвеността за живота .

Независимо ,че човек с три брака и 6 деца на конвейер не ми би бил първоначалният избор за ролеви модел ,на който да се доверя и осланям ,но той все пак той посочва доста валидни точки ,които не мога да игнорирам ,защото са притеснителни и за мен.
Между-впрочем надали знаете ,че социалната политика на Швеция е една от най-добрата при бракоразводни дела и там децата не са разпределени както в останалата част на света или с единия или с другия родител и с право на посещения ,а съвсем другояче.

Това е страната където ако родителите се разведат ,изнеслият се родител остава в квартала на квартира или си закупува друг дом,създава друго семейство ,но децата са на режим 50:50.
По равно всеки родител се грижи за децата . Децата имат 2 детски стаи в двете къщи , два сета от всичко и спят днес с мама , утре с тате ,а са наблизо ако забравят нещо .Уикендът е равно разпределен между родителите.

Няма издръжки ,няма наем за живот в семейното жилище от единия и няма посещения на бащата на 2 седмици веднъж.

Всичко е направено за доброто на детето ,но се иска много разбирателство и координация с разведения родител за да вървят нещата успоредно и детето да не усеща кой знае каква разлика от раздялата .Много загърбване на собствените си конфликти довели до развода и мъдрост и желание за работа в екип за благото на децата .Това включва новите партньори,  приведени и заварени деца и природените след това живеещи в хармонични взаимоотношения. Еквилибристиката е ясна .
Можем да с поучим от този модел ,но надали ще се случи в нашите демографски условия.

Това ме наведе на мисълта, че ако мога така добре да се кооперирам с един мъж, няма за какво да се развеждам с него.

Не знам, не ми допада нещо този модел. Домът е един, а детето не е куфар, само да го местиш от едната му стая в другата. Дърт човек съм, ама ще изкукам, ако понеделник, сряда и петък живея на едно място, а останалите дни другаде. И навсякъде с нови братя и сестри, с новата жена на тати и с новия мъж на мама... Идеално.