Как отглеждаме неблагодарници

  • 40 646
  • 1 089
# 810
Освен това не е нормално в 21 век да не използваш знанията на медицината за профилактика, но да чакаш нещата да се развалят и да се стигне до интензивно лечение.

Ти за злополуки чувала ли си? Профилактика против рака ли са измислили?
Виж целия пост
# 811
И на мен "зеленчукът" не ми допада, въпреки, че концепцията я споделям. /Първо помислих, че не съм допрочела./
Просто ги разграничавам.

Зеленчукът е грозен превод от английски, както, сигурна съм, повечето знаете.

Казвала съм го и преди, но ще повторя. Колкото повече чета Форума, толкова повече се убеждавам, ме съм прекрасен човек! Блазе на близките и приятелите ми. Амин.

 Laughing
Май форумът действа така на повечето хора. Когато пишат за личните си разбирания, поведение и, въобще, за себе си.
Нещо като couch potato ли имаш предвид?
Че се замислих откъде дойде тоя зеленчук, точно.
Извинявам се за езиковото отклонение.

Виж целия пост
# 812
Освен това не е нормално в 21 век да не използваш знанията на медицината за профилактика, но да чакаш нещата да се развалят и да се стигне до интензивно лечение.

Ти за злополуки чувала ли си? Профилактика против рака ли са измислили?

Чувала съм, ама това са редки събития. Въпреки рисковете, хубаво е някак човек да има мисъл за следващото поколение и да направи няколко неща:
- да не затлъстява
- да си следи диетата и холестерола
- да пие умерено и да не пуши
- да си знае рисковите фактори, наследствеността, и да си следи някои показатели
- и да си задели някакъв резерв в случай на заболяване

А за някои видове рак има и скрининг, и профилактика, и рисковите фактори са известни.
Виж целия пост
# 813
"Зеленчука"  го чух при многократните обвинения към мен. Ако трябва да съм честна, към онзи момент въпросният беше точно като растение - не мърда, не действа, само чака и смуче.

Софи, да знаеш, колкото и да съм зла понякога, колкото и да съм надарена с кофти характер, и аз като теб мога да кажа, че близките ми имат до себе си чудесен човек в мое лице.
Виж целия пост
# 814
Касита, интересно ми е колко години е продължило това гледане. Защото с годините наистина намалява тоя трудов ентусиазъм и чувство за дълг.
Виж целия пост
# 815
Освен това не е нормално в 21 век да не използваш знанията на медицината за профилактика, но да чакаш нещата да се развалят и да се стигне до интензивно лечение.

  Тоест? Всички които използват знанията за медицината за профилактика не стигат до такова положение, а който е стигнал сам си е виновен?

Да даваш подлоги не е за всеки, да будуваш не е за всеки.

  А за някого е, така ли?   И как ги отличавате тия за които е, от тия, за които не е? Щото живота обикновено не пита какъв си, що си, преди да ти прати някое изпитание.

  


  


Виж целия пост
# 816
Абсолютно, има хора, които физически и психически могат да го понесат. Други биха се разболели. Не знам защо до този момент се признава, че хората имат различни качества, но за точно тази задача всички трябва да я изпълнят.

Познавам си силите и заявявам, че мога да съм по-ефективна, като купя грижа, отколкото сама да я осигуря. Пишете го в параграфа "това не е за мен", подобно на случаите на "too posh to push".

Да, ако се профилактираш е по-вероятно да не стигнеш до някои състояния. И да, някои хора са си виновни сами. Кой те е карал да плюскаш като невидял и да не си следиш кръвното?
Виж целия пост
# 817
Дядо ми получи поредица от инсулти /и кръвно следеше, и активен живот водеше и никога у дома не се е плюскало/. В голямата част на късното ми детство беше с последствията от тях, но след рехабилитации- самообслужващ се, ходещ и пр. Въпреки това като болен човек изискваше своята грижа, дори и да не беше непрестанна. От приготвянето на лекарствата до носенето на чаша вода, нарязване на пържолата, да речем, помощ при качване на стъпала- все съм се включвала. Последният инсулт го свали тотално на легло за година и малко- жив труп бих го нарекла аз, напълно зависещ от нас. Аз учех все още, майка ми ходеше на работа, баба ми беше до него във времето, когато не бях у дома, но денят реално го деляхме на три ние с майка ми и баба ми.
Баба ми си отиде сравнително бързо. Майка ми още по. Но общият ми болногледачески стаж е средно 4 години. Отделно, че готвя редовно от 12 годишна, от тази възраст и чистя активно.
Та, за себе си мога да кажа, че съм видяла много, и много лошо и тежко.
Не съм голословен теоритик. Практик съм в сферата.
изобщо имам чувство, че за няма и 35-те години живот съм натрупала повече опит от всякакво естество от повечето 60-годишни.
Виж целия пост
# 818

изобщо имам чувство, че за няма и 35-те години живот съм натрупала повече опит от всякакво естество от повечето 60-годишни.
Имаш ли усещането, че живееш 1000 години на тази земя?  Wink
Виж целия пост
# 819
.
Виж целия пост
# 820

изобщо имам чувство, че за няма и 35-те години живот съм натрупала повече опит от всякакво естество от повечето 60-годишни.
Имаш ли усещането, че живееш 1000 години на тази земя?  Wink

Поне от времето на Христос.
Виж целия пост
# 821
Изтрих си постинга, но мисля, че с 4 години гледане въобще не си се доближила до истинския Crazyland. Пък и явно хората са били с нормален характер. Обаче пробвай близо десетилетие, плюс непрестанна драма, прогресиращи личностни изменения, цялото семейство страда и финансово, и от болести и тогава разправяй как е дълг на всеки и лесно се издържа.

И дори без да казваш, че възрастният е пречка, то се видя как се измени животът на семейството след това, нещата просто вървят по друг начин.
Виж целия пост
# 822
http://avoidablecare.org/wp-content/uploads/2012/04/Sharpe-Handb … ance-Dementia.pdf

"The first question I need to ask the reader is, “How much do you want to know?”"
...

"The financial burden to the caregiver, as well as the patient, is clearly an issue.

As well, caregivers deal with emotional and physical strain. Family members should be aware
that choosing one member to be in charge of the care of the demented patient can be hazardous
and overwhelming to the chosen caregiver. Family members who are not directly involved with
the care of the patient can have devastating effects on the caregiver if they do not appreciate the
tremendous burden of care giving. One in four caregivers will work over 40 hours per week for
up to five years or more. Regardless, most caregivers will tell me that emotionally they worry
about the patient 24 hours a day, seven days a week.

The emotional and physical burdens to the caregiver are not without consequence. Caregivers
suffer a multitude of issues which should be respected by family and healthcare providers. These
include but are not limited to loss of promotions, work and health care benefits, severe insomnia,
depression and anxiety disorders. Medical research has even confirmed that stressed caregivers
are at increased risk of cancer and premature death."


Виж целия пост
# 823
За такива като Мамасита се казва, че котка по гръб не пада.
И 10 години болногледачески стаж по дълг да имах, щеше пак да каже, че е малко.
Виж целия пост
# 824
Е какво да направя, като такъв е личният ми опит? Близо десетилетие имаше болен на легло, с изначално големи проблеми и появяващи се нови такива. Чистенето и даването на храна бяха най-малката драма. Психодрамата беше проблемът.

Така че въобще не мога да го вменя като дълг на всеки. Въпреки че аз хванах нещата частично, а основната тежест падна върху други, пак си направих някои изводи, за да не говоря наизуст.

И да предупредя, че въобще не е задължително "дългът" да трае година-две, докато човекът си отиде, а медицината може много ефективно да ти удължи "дълга" до нечовешки пропорции.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия