За нуждата от нова образователна парадигма

Та, така, щом си електротехник, ще дам пример с твоята професия! Ти всеки път ли отново питаш Гугъл за основни неща в електротехниката, или си си направил труда навремето да си ги натъпчеш в главата? Или си разчитал да ти покаже някой, пък ти да вземеш каквото решиш от това показване? И знаеш ли какво щеше да се случи с теб по така рекламирания от теб принцип? Щеше да светнеш като крушка! Във всяка област човек трябва да има натрупана една база от знания, съвсем декларативно, за да има после с какво да оперира. Това е все едно да знаеш думите на един език. Ако не знаеш определена бройка и тип думи, присъщи за китайския език, няма да можеш нищо да направиш, защото няма да имаш как да се изразиш. Ако не знаеш думите, не можеш и хляб да си поискаш, а със жестикулиране няма да стане, както и не можеш постоянно да питаш интернет или да разгръщаш речника. По същия начин си научил и дизайнерските думички и принципи, седнал си и си изчел книгата, а не си се опитвал да отгатнеш как е написано нещо само с гледане.

Да не говорим, че интернет е като един гювеч, в който някои неща не стават за ядене, а за да бъде отличено ядливото от отровното или поне ненужното, трябва пак да се стъпи на една основа от знание, с което да оперираш, за да развиеш критично мислене, т.е. да можеш да анализираш информацията и да вземаш решение.

Ами нищо не знаеш, очевидно. Съжалявам, че го казвам, но само ти си мислиш, че го знаеш. Реално изобщо не показваш и най-бегло разбиране за концепцията методика, че да дискутираме разликите в методиките.
Монтесори може да не е чудо невиждано, но подходът ѝ към образованието няма никакви допирни точки с нашата система. Това, което казах за сетивните периоди е начинът, по който функционира развитието на интелекта при малкото дете. Още от бебе то се концентрира последователно върху развитието на  някое умение и за известно време изоставя другите, концентрирано в това, което усвоява в конкретния момент.
Всеки е забелязал това при бебетата, но сега вече се знае, че същият принцип продължава и по-късно с годините. На детето му се отваря способност и интерес да се запознае с някаква тема и то може много бързо и лесно да напредне в нея, ако бъде оставено да се занимава. Затова заниманията, които Монтесори препоръчва, са работа с определени материали, като детето само трябва да си избере с какъв материал му се работи в момента, защото само то знае кое умение ще развива. То може да се занимава един месец с математика, докато интересът му се насити, а това става главно когато стигне пределът на текущите си възможности и вече не е способно да разбере нещата, защото му стават сложни. За него започва нов сетивен период с нова тема и област на познанието.
Това е първата и много фундаментална разлика в начина, по който се осъществява обучението по метода на Монтесори. Може да не ти е чудо невиждано, но е различно от това, което се прави в училищата.
Втората много съществена разлика е, че Монтесори е абсолютно убедена, че децата искат да знаят и ако им бъде дадена възможност, те ще се постараят да научат всичко, което ги интересува и което искат да могат да правят. Ти, доколкото си се изказвала по тази тема до момента, смяташ, че ако не бъдат принуждавани или наказвани за неизпълнение, децата не биха си мръднали пръста да поискат да научат нещо. Ще стоят и ще гледат в точка цял живот.
Това пак е фундаментална разлика, която предполага коренно различен подход. И пак не е нужно нещо да е чудо невиждано, но и не е едно и също.


Ученето наизуст развива едно от важните умения, но с него те изобщо не се изчерпват. Ако едно дете учи неща, които не го интересуват, то след известно време ги забравя. Напълно излишно е половината живот на човек да минава в зубрене на неща, които след няколко години няма да помни.

Намереното в Гугъл се помни по-дълго от прочетеното в учебника, защото едното те е интересувало, поискал си да го знаеш, задал си си въпроса и сам си му намерил отговора. Така полученото знание е в пъти по-трайно от онова, което си прочел в учебник по тема, която точно в този момент изобщо не те е вълнувала, не си искал да го знаеш, не ти е пукало  какво си прочел и моментално си го забравил, след като са те изпитали върху този урок. Или произволно кратко време след това.
Представи си го като парченце от пъзел. В единия случай ти липсва едно парченце, ти го намираш и го слагаш на точното място и се получава цялата картинка. В другия случай някой ти дава парче, което не е от твоя пъзел и ти просто не знаеш какво да го правиш. Държиш го известно време и после го хвърляш някъде.

Ето ти още една фундаментална разлика в подхода - детето избира кога какво иска да научи и в кое колко да се задълбочи.

Ако продължаваш да твърдиш, че това не било различна методика, а само модерна чужбинска търговска марка, основаваща се на добре забравено старо, значи просто изобщо не разбираш какво е методика и разговорът трябва да го започнем като отвориш тълковния речник и не го затвориш, преди да си постигнала задоволително ниво на познание по темата.

Алана, точно на мен няма нужда да ми обясняваш психомоторното и когнитивно развиитие на децата! И що е то Монтесори! Когато и където трябва, съм се запознала с нещата.  Само си чешете самолюбието с Людмил, но дотам! Сигурна съм, че когато нещата опрат до сериозни периоди и решения, много бързо се конвъртвате. Не сте  будали. Приличате ми на ученици, кото твърдят, че никога нищо не учат вкъщи, а после се оказва, че и на уроци ходят! Всичко при вас е поза.

Може би не разбирам естеството на спора ви, но има разлика между обучението на малки и големи деца.

На Andariel децата са вече големи, а нашата образователна система - далеч не идеална - е като че ли повече пригодена за обучаване на гимназисти, отколкото на малки деца. Ясно помня, че си мислех същото, което някоя от майките тук озвучи - може да не е идеална системата, но нека не променяме нищо, защото става само по-зле. И вярно, че смяната на правилата в движение, когато вече си на финалната пряка, е ужасно.

Но нима не може да има и двете? Малкото дете да се обучава по Монтесори, а порасналото да ходи на уроци за да влезе там, където иска да учи? Няма конфликт. Началната степен има повече нужда от промяна. Аз мога само да се радвам, че има училища, които се опитват да покрият изискванията на МОН по някакъв по-осмислен и пригоден за малките деца начин.

Струва ми се, че на някои хора разбирането за "образование" е ето това:

Този модел е напълно оправдан, когато възрастните имат една едничка цел - детето да стане по-скоро като тях - чарк от системата. Но аз говоря за друга парадигма.

В нейната основа лежи съвсем друг светоглед, все още недостъпен за съзнанието на мнозина - че ние творим реалността около нас. Светогледът, че НЕ НИЕ СЕ НАГАЖДАМЕ СПОРЕД НЕЯ, А ТЯ СЕ ФОРМИРА СПОРЕД ВЯРАТА И НАМЕРЕНИЕТО НИ. За повечето понятията ВЯРА и НАМЕРЕНИЕ са абстрактни и далечни неща, но зад тях стоят огромни сили способни на всичко - проверил съм го в житейския си опит.

Когато преди години се озовах в Канада и започнах да си търся работа, хората около мен ми казваха - забрави, виж с кого се конкурираш, другите кандидати имат дипломи от канадски колежи, знаят по 2-3 езика, имат Canadian expirience, къде си тръгнал да се мериш с тях, кой ще те вземе без опит, без добър език и с твоята българска диплома за електротехник, която не става за нищо... И наистина - почти във всички добри позиции за работа искаха завършен колеж и добро владеене на два езика.
Вместо да се втурна да завършвам колежи и да се приравнявам с тяхната система, аз избрах друг път - образовах се сам, натрупах постепенно опит с графичния дизайн, смених няколко различни фирми, дори опитах с моя собствена, и ето, след 5 години вече работех в IT компания на заплата над средната за Канада (по-висока дори от на канадските ми колеги във фирмата) и всички екстри, които можете да си представите. И знаете ли какво - същите тези хора, които някога ми казваха, че никога няма да успея, сега казваха - ооо, ти си голям късметлия.

Но аз знам че не е късмет, проверих го през тези 5 години. Причината да успея бе ВЯРАТА В МЕН, вяра в Бог - силата която ме води от живот в живот и непреклонното намерение да давам най-доброто от себе си. Ето това, са качествата, които трябва да се изградят в едно дете! Всичко останало ще си дойде само. А тях, понастоящем, държавната система не развива... тя се концентрира върху наливане на знания.

Като спомена Монтесори, искам само да припомня един факт, непознат за обществото. Всички ползваме Google, нали?

Тези двамата са основателите на Google - Сергей Брин и Лари Пейдж. Може би сте чували за уникалния им подход в решението на задачи и създаване на работна среда, който ги прави първи в света. Но откъде идва той?

На 6 годинки родителите на Сергей Брин го записват в училището Монтесори в Paint Branch (www.pbmontessori.com), а по-нататък продължават с домашно обучение по същата методика. Неговият съдружник, Larry Page също е преминал образованието си в такова училище.

Днес Сергей и Лари не крият, че са превъплътили идеите на Мария Монтесори в Google: http://youtu.be/2FSE3TNFkJQ?t=8m45s , https://www.youtube.com/watch?v=0C_DQxpX-Kw, https://www.youtube.com/watch?v=3OCAdXjlLBA
"we both went to Montessory school, and I think it was part of that training of not following rules and orders, being self-motivated and doing things a little bit different"

Вместо, като "колегите" си - олигарси Брин и Лари да пръскат пари за мега-яхти и частни острови, те инвестират в екологични проекти, служещи за благото на всички хора по земята. Самият Google функционира с огромна отговорност към земята и хората. Служителите получават отстъпка при закупуване на електрически коли, центровете на Google се захранват със слънчева енергия (http://www.google.com/green/bigpicture/#beyondzero-datacenters) а служителите използват електромобили, които също се захранват от слънцето (https://www.youtube.com/watch?v=9d9DeznVVsA#t=132)
В момента Google имат цяло звено, което се занимава с алтернативна енергия.

Образованието в Монтесори дава на Лари и Сергей визия за това как един човек може и трябва да следва мечтите си. Фирмата Google оглави световната класацията на компаниите с най-добра репутация сред служителите, изготвена от Harris Interactive Reputation Quotient. Според проведената анкета гигантът осигурява най-добрите условия за работа в света - от предоставяне на удобни места за кратка дрямка и бърза почивка през деня до това да позволи на инженерите да отделят 20% от работното си време за странични проекти, които могат да вдъхновят искрата на нови идеи.

Младата ИНТЕРНЕТ компания има репутацията на човечен и дори чудат работодател. Собствениците окуражават персонала да работи спокойно и да сваля напрежението по всеки възможен начин. В събота сътрудниците могат да играят хокей на ролери направо на автостоянката пред офиса. В корпоративното кафене закуските и обедите често се приготвят от специално поканени и високоплатени готвачи. Навсякъде се предлага горещо кафе, а хладилниците са пълни с езалкохолни напитки - ВСИЧКО ТОВА Е БЕЗПЛАТНО ЗА СЛУЖИТЕЛИТЕ. Иистински комунизъм Вижте повече тук http://youtu.be/_QqT38QRA84

А иначе новоизпеченият милиардер Сергей Брин живее много скромно. Неотдавна бащата му сподели в едно интервю, че синът му има тристаен апартамент и не кара мерцедес, което би отивало на статута му, а най-обикновена “Тойота Приус” с екологичен двигател.

С крайна сметка идеята ми е, че всяко дете може да бъде като Сергей Брин или Лари Пейдж, стига да бъде така отгледано и образовано, че да развие нестандартно мислене, фантазията си и творческите си качества.

Няма противоречие. Просто има голямо прехласване по Монтесори, а всъщност Монтесори и т.н. не е някакво чудо невиждано, а са все неща, на които някой трябва да седне и да научи децата вкъщи, още от раждането им. А и Людмил и Алана са застинали на възраст градинска възраст и първи-втори клас, и пропускат някои основни работи. Единия го е хванала кризата на средната възраст, другият си мисли, че всичко трябва да е фън...

Иначе, доста неща ми се изясниха.

Много обичам примери за милионери, Людмиле! Сигурно и твоето дете си го представяш по този начин!  

Не можеш да развие мислене без основни знания, както не можеш да построиш сграда без строителни материали.

Де  да беше така, но за съжаление по нищо не си личи 

Всъщност се опитвам да водя конструктивен разговор с теб използвайки факти и разчитайки на някакви познания, които твърдиш, че имаш, но не изглежда да е така наистина.
Никой не ти говори нещо дали е чудо невиждано, а че е различно като подход и то много различно. Различно до несъвместимост.
Но няма смисъл да говорим повече, прекалено си незапозната с темата. Ти си се бетонирала в идеята за кандидатстване в елитни гимназии, ходене на частни уроци и смяташ, че образование е само това, което ти си направила с децата си. И като развален грамофон повтаряш едно и също, бе да си способна да проумееш какво ти казват другите. Освен това си убедена, че други идеи не съществуват и всички хора мислят като теб, само че поради някаква причина не си признават. Жалко, че не само не можеш да видиш по-далече от носа си, но и не искаш. Изглежда все едно те е страх да не се окаже, че там има нещо по-добро.По-голям кон с капаци от теб не съм виждала, но не съжалявам, че писах толкова по темата, може да е полезно за някой друг.

за теб по какво ще си личи, ако пиша това, което пишеш и ти ли? Просто ти си надъхана и има доста неща, които не знаеш.
Много добре разбирам, проумявам какво ми казват другите, но не съм съгласна с казаното от тях(вас), защото сте с поведение и мислене на вярващи.

Да бе, как пък не. Веднага ще се юрна да ги чета. Ти ако можеш да формулираш нещо, казвай. Това е форум, не конспект.

Ами да, много по-интересно е да се говори по една тема, отколкото да се научи нещо по нея 
Пък и нали аз нищо не разбирам, като дам книга от учен, описващ и обясняващ подробно експерименти и открития в областта на мотивацията, ми се казва "Многа букав", както казват по руските форуми, ако го знаеш този лаф 

Ако по една тема не си в състояние да се накараш и едно ТЕД клипче да изгледаш, значи просто си личи колко ти е "голям" интересът към нея. Къде-къде по-добре е да се придържаме към сигурното "Едно си баба знае". Поне е доказано с времето 

Между другото книгата не е някаква езотерична литература, а се отнася за мениджмънт на компании, но в първите глави се дават примери и с експерименти с деца, изводите от които бяха точно по твоя въпрос.
Имаш възможността да научиш нещо ново или да продължиш да смяташ, че вече всеичко знаеш. Ти си решаваш.

ти и едно не си отгледала, доколкото зная, или поне още не си годобутала дори до гимназия. Ще ми е много интересно да чета какво ще пишете след няколко години.

Това беше изключително точно по темата, както и всичките ти включвания 
Чудя се освен клюкарстване и ad hominem дали имаш и други способности за водене на спор, че до сега не си ги показала.

А за след години мога да ти гарантирам, че нито на уроци ще записвам децата, нито в елитни гимназии ще кандидатстват.

Да, темата не е толкова за децата и парадигмите, колкото за възрастните и тяхното съзряване като родители. Така да го кажа, в момента сте като в пубертета на родителите, израствате с децата си, и след няколко години ще навлезете в родителска зрялост и няма да е останала и половината от парадигмата, която защитавате в момента.  Зная, че не ми вярваш. И аз като теб ги пишех преди няколко години, е не бях толкова за нови парадигми, но за уроците бях сигурна за себе си, че няма нужда. Е, колелото се превъртя и като дойде времето за вземане на решение, реших, че няма смисъл да подритвам шансовете на децата си, само и само да докаже пред незнайно кого как няма да пратя децата си на уроци. Да, исках да влязат в елитни гимназии.

Аз по принцип не съм вярваща и не боравя с вяра. Просто знам, че влизането в някаква гимназия не ми е важно и никога не бих губила времето на детето си с подготовка за подобна безсмислица.
Бих го записала на курсове, разбира се. Примерно на тези в Телерик. Или на нещо друго, с каквото има желание да се занимава. Но на такива, в които ще учи същия материал, който е учило по цял ден в училище - не 
Нищо в училищния материал не е чак толкова важно. Нито синекдохата, нито транслитерацията. А ако ѝ станат чак толкова важни в някакъв момент, може да седне и да ги научи тогава, ако не го е направила по-рано.

Не мисля, че мнението ми ще се промени в следващите 3 години, защото аз не съм си го формирала вчера,
За пръв път влязох в клас като преподавател през 1997-ма година. До 2002-ра, когато приключих с държавните училища, бях напълно сигурна, че ако един ден имам дете, то няма да припари в тази система. И до сега сме успявали да я избегнем, ще намерим как да го направим и за в бъдеще.
Казвам това, за да си наясно, че съм си формирала мнението в продължение на почти 20 години не само като родител на ученик, но и като учител и ми звучи наистина нелепо уверението ти, че точно в следващите 3 години някаква ужасна метаморфоза ще стане с мен и ще се побягна с отворени обятия към някоя елитна гимназия. Това просто няма да се случи.
Разбирам, че ти в някаква посока си си променила мнението, но аз не съм ти.