За нуждата от нова образователна парадигма

Ок , Алана била педагог и не задълбавала в детската психология и неврология , Джуди била адвокат и нищо не разбирала ,а Андариел била счетоводител ако не ме лъже паметта и преди всичко домакиня от 15 години ..и от всичко разбирала.

 Въобще не подценявам домакините и съм казвала ,че това ми бяха най-смислените ми и приятни  години ,но ми натежава самозваното и самодоволно подхилване към всеки осмелил се да пише неща ,които не са одобрени от матрицата на Андариел.

Беше приятен събеседник години наред ,какво става с теб ?

а може и да не съм само домакиня, а? 

Какво става ли, просто не понасям фантасмагории и откровено подвеждане на хората с разни щуротии като домашни обучения, демократични училища, да се оставяли децата да учат само това и толкова, каквото искат. Това е някаква епидемия вече, все едно гледам пубери, които се бунтуват. Само че пуберите мога да ги разбера и оправдая, защото те са пубери, на тях това им е работата, да си търсят място под слънцето, да си мислят, че могат да обърнат системата. Обаче възрастни хора, при това с деца да залитат по разни щуротии, като едните толкова си вярват, че са готови да си ограничат децата, а другите само приказват, а всъщност си вървят здраво по системата, вече ми идва вповече! И колкото повече научавам съвсем сериозно за тези неща, толкова повече ме притесняват последиците. Тези деца, като на Людмил, утре ще сърбат попарата на родителския пубертет. Много съблазнителни са всички снимки, клипчета, лекции и какво ли не на новите гурута, но ако човек се разрови по-сериозно, вижда, че това е просто поредната много печеливча рекламна кампания на стока с неизвестни параметри. Все едно гледам веестелешоп с реплики "омръзна ли ви да си купувате скъпи уреди - ето ви "компактния" блендер/парцал за бърсане/машинка за стъргане на напукани пети". Същите тези гурута са продукт на същата тази омразна система и са взели от нея всичко, до което са могли да се докопат, също и техните деца са продукти на тази система, а не на домашни обучения, демократични училища и нови парадигми. Или пък изобщо нямат деца и не им дреме, важното е бизнесът да върви - семинари, книжки, филмчета. Вече писах - системата и аз не я харесвам, но гледам да взема положителното и да компенсирам отрицателното. Не поддържам системата, но и не смятам да се държа като пубер и да се опитвам да я игнорирам или събарям. Да е живот и здраве, след няколко години децата ми ще са стигнали до матури. При всички недостатъци, те съумяват да научат много и да вземат доста като знания и умения. И от малки не са оставяни като свободни електрони да се щурат и лежа на ухото, че те сами ще се научат на нещо. Едно дете на танци да го запишеш, и там се иска дисциплина и зор, защото хич не е лесно за децата да участват в трупата и да заучават стъпки и движения. Едно учене наизуст на едно стихотворение пак иска насочване и работа с възрастния, особено когато се търси правилно изговаряне.
Между другото, съвсем субективно съм стигнала до извод, че претендиращите за либералност родители, всъщност са деспотични и свръхамбициозни, и хич не разчитат децата им да се учат единствено спонтанно, а здраво си натискат.

Аз те разбирам ,но последният ти пост е по- разбираем и не така експресивно порицаващ.
Не е важно какво казваш ,а как го казваш.
А с какво се занимаваш тогава ? Ще ми е интересно да науча .

Иначе съм съгласна с изказването ти.
За нашето дете бях избрала Монтесори за предучилищна , нормално у-ще с френски за предучилищна в у-ще и католическо у-ще с френски за основно. В Монтесори нямаха места с години напред .

Тук е узаконено домашното обучение ,но за момента това в у-щата ме устройва. Когато беше под 3 години и ние си бяхме в Б-я сериозно обмислях домашното обучение ,защото системата не ми допадаше, но там нямаше и как.

В Англия у-щето започваше от 4 години и пак не ми беше по сърце ,но пък имаше страхотна база и учители  и детето ни се чувстваше добре там .В пъти по напред са от Канада и имат по добра система на обучение ,а тук са по либерални, с по-дълги ваканции и не са така строги като правила .Нн мен лично Канада винаги ми е била по близка като нрави ,разбирания и начин на живот до България отколкото до Англия . Парадокс ,но факт.

Тук направихме визити на няколко частни и алтернативни у-ща и никое не ни допадна. В едното арт у-ще родителите бяха активни участници , децата от 1-7 клас бяха в една стая и всеки си правеше каквото му се прави с малко учители и малки групи  .Излезнахме от там с нагласата ,че там няма да сме и твърде многото свобода не ни е присърце.

В Монтесори всичко беше както и очаквахме ,но места няма и няма и 2 години след това. У-щето е едно от най-добрите и популярни у-ща .

В  третото частно у-ще ни допадна програмата и условията ,но беше само пълен пансион и не бихме си оставили детето да живее там през седмицата .

В четвъртото ,което беше частно християнско у-ще имаше висока такса и напълно обикновена  програма ,направена така ,че всичко дребно да се плаща допълнително. Там ми допадна училищният стол ,който тук липсва навсякъде и децата мъкнат кутии с храна по цял ден и насърчаването на изследователския дух ,но с много религия .

Петото ,в което беше за няколко месеца беше обществено у-ще ,което имаше доста проблемни деца ,но пък имаше занималня в сградата и много напористи млади учители с много амбиции и желание  за работа .Там беше голяма анархия и поведенческите тенденции не бяха нещо, от което искам детето ми да е част. Чакахме си място за нашето у-ще и когато го получихме се преместихме.

Шестото ,в което ще  е втора година е френско католическо и съчетава най-доброто от всички видени досега. Базата е невероятна , програмата е уникална за момента в преподаването на френски език , имат музикална група, драматична трупа и всяко дете минава през всеки инструмент и спорт през 8те си години там като се виждат талантите на всяко дете.

Библиотеката е единствената ,която притежава модерни приспособления за всяко дете (както в Англия бе свикнала ) ,интерактивни табла във всяка класна стая , най-добър рейтнг в провинцията/щата и  протокол на прием .
Имат мед.сестра и логопед ,както и училищен психолог на пълен щат ,нещо ,което тук почти не съществува ,а  училищните психолози работят в определени дни в различни у-ща  .
За всяко дете с различни нужди имат ресурсите за индивидуално обучение и аисстенция ежедневно ,което е незаменимо като услуга .
 Религията не е основна част ,но присъства ,което за мен е важно .

Не съм от либералните родители, искам всичко най-добро за детето ни и не се спирам докато не го намеря. Стремим се към добра гимназия след време ,но и оставям на нея избора какво да учи ,но не и къде .Иначе и частни уроци бих плащала и учител в къщи съм замислила по френски да наемем ако изостава за в бъдеще и й е трудно. И аз ще помагам колкото мога ,както и баща й ,и не ме е срам от това ,че ще потърся помощ ако има нужда ,но съм избирателна към методиката , у-щата , средата и системата на преподаване.  

Убедена съм ,че всеки иска детето му да е успешно ,щастливо и здраво и да ходи на у-ще с желание ,а учителите да работят с хъс и мерак .

Андариел, с последния ти пост мога да кажа, че съм почти изцяло съгласна. С цялото си пристрастие към по-различни методи на преподаване от "класическите", не бих си правила експерименти с децата си. Преди време четох книгата на Хехт за демократичното образование и в много отношения концепцията ми допадна, макар и да ми се вижда твърде крайна. Така че логично се записах на тридневния семинар на Яков Хехт когато беше в България. Тъкмо там ми стана ясно, че децата ми в точно това демократично училище няма да припарят, защото средата хич не е моята. Приповдигнати родители, които с патос "спасяват децата си" от системата ми дойдоха в повече. Една особена група хора с особени виждания и намерения, които - подобно на Андариел и аз ще го кажа - хич не са либерални и свободомислещи по отношение на изборите, които децата им биха правили. Просто заменят едни избори с други. Не може да се обясни добре, трябва да се види.

Така че след Монтесори детската градина голямата ми дъщеря попадна в класическо училище, в което здраво се учи (по всеобщо форумско мнение) и се чувства добре там. Ако имаше Монтесори училище, най-вероятно не бих му търсила алтернатива, а бих я оставила в него. Такова училище ми допада. Другото, в което родителско-учителски кооперативи взимат решенията за всичко ад хок и на практика шепа по-асертивни майки решават кое как ще се прави според моментните си виждания, е немислимо за мен като вариант. А тъкмо в такава посока според мен отиват тукашните демократични експерименти. Ще видим, де. Може и да греша, дано.

Аз вече акцентирах и върху лицензите и дали и доколко в България има лицензирани учебни заведения Монтесори, Валфдорф и пр. Детска градина Монтесори, истинска, лицензирана, може и да има (с удоволствие бих я посетила), но за лицензирано училище, дори начално, не съм чуля, също и за валфдорфско. Е, как да си дам детето в нелицензирано училище или ДГ? На практика тези хора нямат никакво право да организират такова обучение, и това извън авторските права, те не знаят какво правят, те не носят отговорност пред никого и пред нищо. По същия начин един нелицензиран терапевт не може да твърди, че е монтесори-терапевт, а може само да използва някои техники от монтесори терапията като част от общата терапия. Но не може да си пише в СV-то, че е монтесори. Все едно един адвокат да претендира за права, а всъщност да не е член на браншовата организация. Мен точно такива неща ме държат много нащрек, защото всеки, я разбира, я не разбира, може да си лепне етикетчето, а на практика да не нае какво прави, да не говорим, че на такива училища, лицензирани по съответната търговска марка, могат и по-лесно да се легитимират пред държавата и да издават валидни документи за завършена степен на образование. Държавната система колкото и да е калпава, поне е законна и има някакви правила и контрол, колкото и да са калпави. Не зная, аз не бих си дала детето в нелицензирано учебно заведение, независимо дали е ясла, градина или училище, ако ще да ми го хвалят до Второ пришествие. В чужбина тези училища също се лизензират.

Примерно, Алана има ли сертификат да бъде монтесори-учител и този сертификат да може да бъде проверен, за да има право тя да преподава по тази система? Ако няма такъв сертификат, тя може да се самонарече алтернативен педагот, но не и монтесори-педагог.

В България няма училище, претендиращо да е Монтесори. Не броя онова, което си е сложило Мария Монтесори като име - не съм чувала, да обещават методологията. Детски градини обаче има. Също и терапевти лицензирани - сещам се за Роси Кунева например.

Глухарче, явно не си разбрала, че някои хора, след като прочетат един учебник, висейки над тенджерата с яхния, стават минимум невролози.

ти не се бъркай тук! Ние се разбрахме и без теб! Само се опитваш да всяваш конфликт!
Ако ще и половин учебник да съм прочела, това не е твоя работа!

Има хора, които не понасят чуждото мнение, освен ако не съвпада с тяхното. 

то, това и за теб важи също толкова, колкото и за мен. 

Уф, той целият свят се върти около теб! Къде видя да те споменавам? Или  thewishmaster да ти е написала ника? Гузен - негонен бяга?
Само, че има една съществена разлика между мен и теб. Аз уважавам чуждото право на избор, ти настояваш единствено на своето. Даже понякога се чудя дали не тропаш с крак пред компютъра, докато пишеш някои от мненията си.

Е, не, върти се около теб!
уишмастер няма нужда да ми пише ника, то се разбира от контекста. Троли и се опитва да гледа сеир.

Не зная на кого си въобразяваш, че можеш да определяш дали да се бърка тук, там или където и да било, но трябва да имаш много силно въпбражение, за да си повярваш. "Не е твоя работа" е израз, с който дъщеря ми приключи, когато беше на 5 години. Ти на толкова ли си? Не ми пука какво и колко и дали  изобщо си прочела нещо. Коментирам впечатлението, което оставят твоите постове, а именно, ограничени, тесногръди, самодоволни и назидателни. Разрешения на този етап можеш да даваш единствено на децата си. Не, и за сеир не ставаш.

нали знаеш онази приказка, че където двама си мерят нещо, е по-добре да не си слагаш друго нещо, за да не си го отнесеш накрая ти! Ние може да се караме, но ще се оправим - ти къде се вреш!

В качеството на каква питаш?