За нуждата от нова образователна парадигма

Андариел, учи се от всичко и накрая нищо не се научава качествено. Като отиде детето в университет в чужбина изведнъж се оказва, че мантрата колко учени и напред с материала сме били тука в България се оказва грешна. Не че умните деца не се адаптират и оправят, но има доста други, които окапват и се връщат да  завършат български университет.

Ученето от всичко развива възможностите на мозъка. Относно следването на наши деца в чужди университети знам, че въобще не срещат някакви особени трудности, защото те вече са учили тези неща в училище. Проблемите са им с пречупване на езиковите бариери. Знаейки, че са в университет, се стараят да са особено прецизни в изказа си.

Тъй ли? Ти какво разбираш под качествено? Нали знаеш приказката, че можеш да заведеш коня до извора, но не можеш да го накараш да пие вода! Навсякъде окапват, да не мислиш, че чужбинските, дето цял живот са учили по техните си систими, не окапват! Те къде отиват? В университет по-нисък клас или изобщо не учат нататък. ВИнаги в първи курс окапва сериозен брой студенти. Затова му казват, че фунията е широка на входа и тясна на изхода. Важно е в училище да се постави основата. Ако стесниш броя на предметите, стесняваш и възможностите. Когато си учил нещо в училище, колкото и малко да помниш, вече си усвоил начина на мислене в науката, основните понятия, с които борави, основните концепции или поне господстващата теория към момента. Дори след години да ти потрябва, пак  ще можеш да опресниш и да натрупаш още знания. Едно е да имаш идея от нещата, друго е да започваш на гола поляна.

Грешиш, аз не съм фен на алтернативите, а на наличието на алтернативи. Защото наличието на алтернативи и тяхната конкуренция е добра мотивация на монополната система да се коригира. В противен случай тя започва да пляска в блатото на самодоволството. Мърдане определено давам. В противен случай не бих оставила синът ми да избере и реализира избора си. Явно пропускаш при четенето.
Да, точно това което пишеш имам предвид. Драма няма. Напротив, много по-добре е да реализира собствения си избор отколкото натрапен такъв от родител.

не е въпросът да има, а какви да са! Неслучайно дадох пример с лекарите и врачките/екстрасенси/лечители и пр. - те също са алтернатива, давай държавата да ги приравни с лекарите, завършили съответния университет и имащи специализации и пр., защото били алтернатива и имало нужда от нея. Какво ще кажеш, съгласна ли си?

Къде точно видя монопол? Където и да отидат - ще учат. Друга цел няма. Начинът няма да е един и същи - сега ги натискат, защото от вкъщи им е зададен този модел (справка Морна), в алтернативното ще ги карат да си вярват че искат да учат заради самото учене. Като ги научат от къщи защо се ходи на училище ще стане по-лесно и няма да се налага алтернативата да се бори с родителските грешки.

Аз не съм толкова оптимистично настроена за капацитета на повечето родители.

Давай алтернативи и ставай учител в едно такова училище, в което ще дойдат различни родители с различни визии за бъдещето на децата си и с различни претенции към теб за методите, с които трябва да ги развиваш като личности. Никой няма да се интересува ни от квалификацията ти, нито от методиките ти, нито от подходите ти, а ще си иска алтернативите. Хубав ден!

Обаче си убедена, че родителите ще имат достатъчно капацитет да отсеят алтернативите?

Абе трябва да им се даде възможност да избират   Като на пазара доматите.

Не, убедена съм, че ако алтернативите са конкурентноспособни, ще служат като приемлив коректив на монополиста.

Аха, значи стигаме до "ако"-то! Защо сега никой не тръгва да се лицензира при МОН? Ето, и Контесата написа - има неща, които трябва по програма децата да минат, за да получат диплома, и всички алтернативни и неалтернативни училища са лицензирани. Защо тук не си подадат документи за одобрение от МОН? Мисля, че и двете знаем защо - защото не искат да спазват правилата на играта. Искат да си играят сами по собствени правила и никой да не им държи сметка за нищо.

Много е вероятно да е така.

Тайният специалист Андариел, която не казва каква точно й е специализацията, за да може по всеки въпрос, по който е прочела популярната и достъпна литература, да се изказва "компетентно" и "меродавно". Всеки, който е квалифициран в дадена област, дори не се замисля да го каже. Счетоводството е ясно, че ти е специалност, но като се изказваш по други теми, парадирайки с ценза си, имай доблестта да кажеш истината, а не да се врътваш с н-брой удивителни и паразитни изрази, с които само заглушаваш и без това неприятния си изказ. И не, никой не те преценява според домакинята - лаик, която пробутваш като своя версия, а по начина ти на общуване и опита да се наложиш като експерт, който обаче се крие как, къде и кога я е придобил тази вече легендарн експертност. Плаша се, че такива самозванци се пробутват като експерти, че и им вярват. Започвам да подозирам НБУ в подготовка на такъв кадър....Но да видим...

ти можеш и космонавт, и лекар, и режисьор да пробуташ че си, но никой не ти вярва, че наистина с това се занимаваш (в живота, а не в твоята стихия форума), ако не докажеш. Но като нямаш какво да споделиш, разбирам те, не се бой

Luisa Kaestner, освен да изливаш ad hominem с кофи, ще кажеш ли, така, между другото,  нещо по темата?

Тезата на Andariel е достатъчно ясна: при свободата на избор на това какво да се учи, която е присъща за много от алтернативните системи, няма как да се гарантира, че ще се покрият държавните образователни изисквания и следователно няма как такива училища да бъдат лицензирани. Очевидно ако системата позволява ученикът Х да си избере да учи математика и физика, пък ученикът У да предпочете  танци и оригами някак не върви да получат еквивалентни дипломи, нали?

Някой от феновете на новата образователна парадигма да каже нещо по този въпрос? Anyone?

Аз имам някакви наблюдения до какво води тази точно свобода на избор в учебните планове, най-вече в САЩ и Великобритания: масово децата избират да учат изкуства, театър, рисуване, творческо писане, танци и подобни неангажиращи предмети. Както отбеляза някой по-рано, математика, физика, химия, биология и компания не са на почит. И ефектът е отлив от технически и природонаучни специалности в университетите, съчетан с пресищане в хуманитарните профили и оттам внос на студенти по информатика, математика, физика, химия и т.н. от чужбина. Просто за да се формира истински интерес към някаква наука, е необходимо човек да понавлезе в нея и да си понапъне г*за. Независимо дали ни харесва, или не. За всяко дете в норма тия знания са от полза, развиват мисленето най-малко.  Пък и не виждам нищо поучително в това учениците да бъдат възпитавани, че ако срещнат трудност в обучението си, могат просто да се откажат от породилия я предмет и да се пренасочат към нещо по-леко.

Алтернативните методи (базирани на конструктивизма) са приложими само в начален курс, защото са съвместими единствено с много семпли учебни програми. В прогимназията и гимназията са живо разхищение на интелектуален ресурс в името на това на децата да им е леко. Пък номерът сякаш по-скоро е да свикнеш на голямото натоварване и пак да ти е кеф. Примери много, включително в БГ...