момченцето ми не е привързано към мен

Не се тормози излишно,моя син и той не ме отразява особено

Отдавам го на факта,че прекъснах майчинството и се върнах на работа след годинката и в момента се гледа малко на ротационен принцип...,..Така,че хич не се вглъбявай толкова,гледай си го както до сега,аз си мисля,че като порастнат още малко и нуждите от желания за това и онова нарастнат ще станем големи партийки

Въобще не си лоша майка. Просто детето ти е явно в периода на "не". Прекарвай колкото можеш време с него,играйте на игри ,които са му интересни и всичко ще е ОК. Големият ми син на същата възраст не даваше да го прегръщам и целувам, но после този период премина и досега не заспива,ако не сме се гушкали и целували вечер,а е вече на 11г.

Имам близки приятелки, които също ми казаха, че децата им са били така и в един момент но към 2 нещата са се променили, но аз не виждам шансове. Прекарвам време с него колкото повечето работещи майки - уикендите и от 19-21 ч вечер...ама през това време и готвя, чистя, давам си сметка, че времето е малко ....ама ....

Не се впрягай толкова - моето също не ме отразява, особено пък ако има нещо по-интересно около себе си. В яслата дори не се обръща да ми каже чао, в момента, в който отворя вратата на групата, той се изстрелва вътре и започва дива игра с аверите. Трябва да го гоня, за да му сваля якето.

За гушкането е като котките - идва да се гушка, ако той реши. Иначе се започва едно ритане с краката, извиване и пищене.

Но пък не пропуска да дойде сутрин в 6:30-7:00 ч. в леглото ми.

За мен е важно да е здрав - това ми е много наболяла тема от няколко дни, защото на най-добрата ми приятелка се случи най-голямата трагедия, която може да сполети един родител. Оттам нататък не се впрягам какво прави, не прави, иска или не иска. Здрав ли е, щастлива съм.

И изобщо не си лоша майка, избий си тези мисли от главата. Аз се върнах на работа, когато детето беше на 4 месеца (толкова ми беше майчинството), то тръгна на ясла на 6 месеца - няма начин да не работя, тъй като го гледам сама, така че това е положението: прекарвам възможно най-много време с него според обстоятелствата.

Седни и си преразгледай философията на възпитание задълбочено. Нещо не правиш както трябва.

Възможности:

1. Като го нашляпаш, след това трябва да си сърдита, а не да се чувстваш виновна. В никакъв случай целувки и прегръдки след лошото му поведение, довело до боя.
2. Когато си в добро настроение, играй с него, приказвай, но не го налитай да го целуваш много много, щом не обича. Постепенно изгради навик да го целуваш, когато е заслужил похвала. Да се надяваме да му хареса и да започне да обича да се гуши и да го целуваш.
3. Трябва да имаш поне един час дневно само за вас двамата - нещо, което да правиш заедно с него, което му харесва и на него и на теб. След това ставаш и си продължаваш с домашните задължения. Но във времето, когато си с него, само с него.
4. Ако баща, респективно баби, дядовци му разрешават, ти забраняваш. Голяма грешка. Ако нещо не си съгласна с другите, на момента се съгласи с тях, след това се изяснете на четири очи, не пред детето.
5. Понякога (не винаги) му носи интересни неща когато се прибираш от работа - бонбон, дъвка...да познае в коя от скритите ти ръце зад гърба, са. Така получаваш пълното му внимание. Нали знаеш, като не можеш да дадеш от времето си, трябва да дадеш нещо друго в замяна - това, за съжаление си е чиста проба подкупване, ама пък успокоява съвестта, а и детето ще те очаква с желание.
6. Когато кажеш НЕ, означава НЕ. Не променяй след това НЕ-то с ДА.
7. Преди лягане, четете книжки, разказвай приказки (не страшни).
8. Не повишавай глас, освен ако не е изключително необходимо в извънредни ситуации.
9. Излизайте на разходка през уикендите - не да го пускаш да играе, а да се разходите ръка за ръка известно време. След това може и да поиграе, ако прецениш. Като се прибирате пак ръка за ръка, да ти разкаже как са били игрите.
10. Слушай внимателно другите, които общуват с детето ти - баби, дядовци, баща му. Как говорят, какво? Така ще разбереш какво у тях го кара да ги слуша тях, а теб - не.
11. Не бий за щяло и нещяло. Боят е само за нещо много лошо, но трябва да разбере точно за какво го биеш - издърпваш го на място, където ще сте само двамата...На улицата дете не се бие! С други думи, ако шляпваш, наказваш, караш се на детето си, то преди това трябва да получиш пълното му внимание.

Въобще - преосмисли подходът си.

Момичетата са ти дали добри съвети, но аз искам да добавя да си говорите повече. Децата много обичат да се държат с тях като възрастни.

Синът ми е коренно различен от твоя. Гушкаме се, целуваме се, до към 3г. беше като лепка за мен. Да ти кажа и това не е много хубаво, защото и до ден днешен не можем да го оставим на друго място, пр. при свекърва ми за 2 дни. Понякога приспива при майка ми, но тя е на втория етаж и това е.
 
И ние обаче сме имали много трудни периоди, особено като се роди бебето. Това, което го накара бързо да мине с този период беше, че постоянно разговаряхме. Винаги го питам какво го натъжава и той започва да споделя. Понякога говорим с часове. И той е буен и ял бой - скоро не е де, но се е случвало и ако някой родител каже, че не е удрял детето си, аз няма да повярвам.

Съвета, който ще ти дам е да оставиш къщната работа. Имало е периоди когато се роди бебето аз да я върша късно вечерта когато заспят и двамата, но когато синът ми се прибереше от градина, гледах да прекарвам повече време с него.

Вярно, че синът ти е още много малък, но можеш да го попиташ - защо се държи така? Понякога децата се държат лошо с родителите когато искат да ги накажат по някакъв начин. Разбери какво го мъчи. Според мен няма дете, което да не обича майка си. Ако не ти дава да го целуваш му казвай, че го обичаш, а когато ти каже, че не иска нещо, ти не му противоречи и го попитай какво иска.

Дано този период отмине по-бързо! И не, в никакъв случай не си лоша майка.

Недей да мислиш по този начин. Сигурна съм, че не си. И детето е привързано към теб. Просто явно се опитва да ти покаже нещо. Опитай се да разбереш какво е. Не мога да повярвам, че обича повече бабите, дядовците и баща си. До 2 г. си е бил с теб, може би протестира сега, защото те няма. Като добавиш и това, че в тая възраст по принцип децата са си по-капризни, доказващи самостоятелността си и повтарящи "не", това още повече усложнява ситуацията.
Опитай и да не бъдеш прекалено строга. Освен това можеш да му обясняваш, че няма нужда да се тръшка, а може да ти каже какво иска. Успех!   

това е просто фаза-ще отмине със сигурност.

Ти би ли била привързана към човек, който те пошляпва? Съветите за боя са напълно неадекватни. Не разбирам като биеш едно двегодишно какво очакваш да постигнеш.

Проблемът не е в пошляпването, аз също понякога си изпускам нервите пред моите когато се карат истерично за поредната глупост от сорта на кой да натисне копчето на асансьора или кой да отвори пръв вратата...но когато ме видят след градинката например то са прегръдки, целувки и гушкания. Може причината да е, че другите му угаждат, а ти не и тогава ти излизаш лошата...създай правила пред баби и дядовци, т.е ако кажеш не на така вредния захарен памук, това "Не" да важи и при тях!

Аз пък мисля, че дълбоко в себе си детето се чувства неудовлетворено и сърдито за нещо - след като постоянно се държи така, не те отразява, тръшка се. Това ми изглежда като някаква форма на бунт - не знае как да каже, че нещо не му е както трябва, затова го крещи с цялото си поведение. Трябва да погледнеш назад и да видиш откъде тръгва всичко и кое стои в основата му! Какво е то, само ти можеш да разбереш.
Ще ти дам пример, за да стане ясно какво имам предвид. Преди години мъжът ми започна работа в друг град. Детето уж го прие добре, уж всичко беше ок, но все да се тръшка за щяло и нещяло. Аз съм търпелива, взирах се, рових - не се досетих за причината. Мина време, идва ни на гости друго дете. Седи 2-3 часа и не помня вече за какво, моята истерясва. Ама направо полудява, казвам ви. Реве, та се къса, супер неадекватна. И какво се изпусна да каже в разговора за баща си, без връзка, и на мен чак тогава ми светна. Прегърнах я и й казах: Тъжна си, защото ти липсва баща ти и защото много искаше да го видиш, а той тази седмица няма да си идва. Детето се замисли за миг, после сякаш осъзна, че действителните му чувства са тези и причината за тях е тази и оттам насетне започна само да си казва: Липсва ми тати!, вместо да се тръшка всеки път, когато й стане нещо. Вече не беше нужно да изразява чувствата си чрез щуро поведение, защото беше осъзнала какви действително са те.
Разбира се, невинаги неудовлетвореността може да бъде обяснена така лесно. Но убедена съм, че и в случая става дума за нещо подобно!
Че децата минават през периоди, минават. Че има по-темпераментни деца, има. Но дете, което нон-стоп е сърдито, недоволно, неотразяващо родителя, сумтящо, бумтящо, е дете с някаква дълбока рана/неудовлетвореност.  
И това не може да се компенсира нито с подаръци, нито с постоянно внимание - трябва да се установи откъде тръгва и оттам - според случая.

Прочети пак постът й - ТЯ липсва на детето си. А от работното си място няма как да го накара "да усеща", че го обича, просто защото я няма вкъщи. За това е нужно да му отдели повече внимание, когато си е вкъщи, но това не означава, че тряба да го глези. И да, продължавам да твърдя, че любовта се доказва с дела, не с думи. Доста жени са изгорели от думи...щото слушат красиви приказки и си съчиняват несъществуващи чувства, а не гледат какви ги вършат мъжете им. Същото е и с децата - на децата трябва да се показва, че са обичани - чрез внимание, дребни подаръчета, игри, четене на книжки и пр.. Защото все още не са зрели емоционално, че да се сещат, че мама работи, за да има какво да папкат и защото много ги обича, та да има с какво да ги нахрани.

Прочетох го, даже отново!    И останах с впечатление, че детето открай време си е с такова поведение. Ако греша, нека авторката ме поправи!
Не съм убедена, че всичко е само: "майка му му липсва, защото ходи на работа". Всички майки ходят на работа, всички прекарват с децата си само вечерите и събота и неделя. Но чак пък да не му пука, като се връща от работа, да е вечно сърдит и недоволен - аз бих се замислила и отвъд "майка му му липсва", "дай му повече внимание", " период е, ще мине".
За мен лично е проблемно едно дете да е сърдито, гневно, самонадеяно, дистанцирано през по-голяма част от времето, особено ако е така открай време. Значи има нейде "бъг" във възпитанието, в отношенията дете-родител, в средата  - изобщо има нещо, което измъчва детето.
Хайде, ласките не са показател - има хора, които не обичат физическия контакт (макар че децата обичайно търсят физически контакт и обичат близостта на майка си, така че мен лично и това би ме притеснило, ако е силно изразено).
Към авторката: не разглеждай ситуацията на плоскостите "обича ме - не ме обича", нито "добра майка ли съм?". В тази посока мислите и действията ти ще бъдат неконструктивни и проблемът ще си остане. Разбира се, че те обича. Разбира се, че си добра майка. Обаче помисли кое точно го кара да се чувства неудовлетворен? Може и да не е нещо, което идва от теб. Може просто да използва теб, като най-близък човек, за да се опита да покаже, че има нещо.

   Аз имах същия проблем с моя син когато беше колкото твоето дете.Той ми казваше,че не иска мен ,а баба си.Много плаках,ядосвах се.Много ми беше болно.
   Сега е почти на 9.Постоянно ми казва ,че съм най-добрата майка на света и че много ме обича.
   Така че не се притеснявай. Малките деца се променят всеки ден.