Здравейте бъдещи и настоящи мами!
Дано тази тема не е разисквана, ако е така ще се радвам да ме упътите, защото не намерих нищо по този въпрос.
Та по същество:
Сгодена съм и с мъжът ми мислехме да си направим едно прекрасно детенце, което да е преди брака, за да може да присъства и то на този тъй важен за родителите му ден. Но вече трети месец, двете чертички така и не желаят да ми се покажат. В мен се заражда тревога и дилема, защото след като се замислих, установих че :
1. Ако имаме дете, което трябва да присъства на сватбата, ще трябва много ама много да го мисля и няма да мога да се отпусна и да се насладя на празника. В отговор на тази тревога, моят мъж каза, че бягам от отговорност и това не трябва да ме тревожи, защото какво толкова има да му се мисли. Обаче му казах, че детето е отговорност и няма как да се отпуснеш, ако знаеш че то е някъде с роднина или не дай си Боже, да е болно или зъбки да растат, температура, колики и прочее. (който е проблем 2, че трябва да се намери, някой, който да пропусне последвалата забава, за да гледа детето).
3. Бюрокращината при припознаването на детето и след сватбата, се чудя какви ли спънки може да ми създадат чиновниците в общината. Дали се вписва с акта за раждане, че детето е родено преди брак, после вписва ли се някъде, че има брак на родителите му....
А може би.. Господ не ни праща детенце и чака първо да встъпим в граждански и църковен съюз?
Много ме мъчи този въпрос: Дали да се опитам да го убедя, че е по-добре да сключим брак и тогава да имаме дете (което смятам за по-правилно) или да се съглася да имаме дете преди брака (което първоначално исках преди да помисля по-задълбочено) ?
Виж целия пост
Дано тази тема не е разисквана, ако е така ще се радвам да ме упътите, защото не намерих нищо по този въпрос.
Та по същество:
Сгодена съм и с мъжът ми мислехме да си направим едно прекрасно детенце, което да е преди брака, за да може да присъства и то на този тъй важен за родителите му ден. Но вече трети месец, двете чертички така и не желаят да ми се покажат. В мен се заражда тревога и дилема, защото след като се замислих, установих че :
1. Ако имаме дете, което трябва да присъства на сватбата, ще трябва много ама много да го мисля и няма да мога да се отпусна и да се насладя на празника. В отговор на тази тревога, моят мъж каза, че бягам от отговорност и това не трябва да ме тревожи, защото какво толкова има да му се мисли. Обаче му казах, че детето е отговорност и няма как да се отпуснеш, ако знаеш че то е някъде с роднина или не дай си Боже, да е болно или зъбки да растат, температура, колики и прочее. (който е проблем 2, че трябва да се намери, някой, който да пропусне последвалата забава, за да гледа детето).
3. Бюрокращината при припознаването на детето и след сватбата, се чудя какви ли спънки може да ми създадат чиновниците в общината. Дали се вписва с акта за раждане, че детето е родено преди брак, после вписва ли се някъде, че има брак на родителите му....
А може би.. Господ не ни праща детенце и чака първо да встъпим в граждански и църковен съюз?
Много ме мъчи този въпрос: Дали да се опитам да го убедя, че е по-добре да сключим брак и тогава да имаме дете (което смятам за по-правилно) или да се съглася да имаме дете преди брака (което първоначално исках преди да помисля по-задълбочено) ?
! 
(ако реша да си го сменя де). 
Сега е на 2 и издържа до 10, а ако има нещо забавно, може и повече. 
, най-много време ми отне избора на роклята.... цяла седмица търсих,мерих...,докато не отидох в Асеновград 
как са си го помислили това нещо....