Искам да кажа ... (38)_25.05-31.05

Аз пръскам с фронтлайн-разредено като за хлебарки. Кооперацията ни все още се води нова и не дотам заразена, но виждам умрели хлебарки по стълбите или в гаража.
Купуваш от аптека или зоомагазин/клиника.

Привет, дружина!

Честит празник на празнуващите. Да са живи и здрави.  

Прибрахме се доволни, хубаво си изкарахме на село, което от моите уста звучи направо налудничаво, защото уж мразя селата.
Ето ви малко селка идилия, а и да споделя беседката и нагиздения кладенец до нея:

И да ви питам на здравословна тематика. От 4 дни вече ме боли от едната страна под бузата. Майка ми е убедена, че е зъб, но болката я усещам отдолу, не като на зъб. Ама и аз как обяснявнам. Представете си разстоянието между ухото и брадичката - мен ме боли по средата. И в момента вече така ме боли, че нервата ме задруса яко. Ще пия нещо обезболяващо. Сега се чудя дали трябва да мина през личната лекарка, за да помисли на какъв лекар да ме изпрати или направо да ходя да си направя снимка на зъбите.  

Честито на празнуващите в темата   

Виждали ли сте задръстване на магистрала? Такова дето хората слизат от колите да си говорят и да полюпят семки? Тръгнете към София и ще видите  не им завиждам на хорицата.

Тонка, хех! 
За болката-ако можех да я изпитам, веднага щях да ти кажа дали е зъб. 
Прецени дали не е "повърхностна"-тогава може да е болка по периферната нервна система. Под повърхностна да не се разбира по-слаба болка!

Браво. Стискам ти палци. А този "сладур" не може ли да го докладваш на някого? Що за идиот?

Лиляна, от опитът ми по общежитията с хлебарките, мога да кажа, че единственото нещо, което наистина ми помогна е регент за колорадски бръмбари. Разните там в хубави опаковки действат само определено време. А хлебарките само се ъпдейтват и умират все по трудно.


Ам, че такива задръствания стават по целия свят.   Иначе и на околовръстното в София съм се разхождала до колата  

Стейси, не е като да е повърхностна болката - някъде отвътре я усещам. Вече имам чувството, че ми изтръпва мястото и направо ще лудна. А следващата седмица ще пукна и без това. Класирането за първи клас е в сряда, баш тогава е и РД на дъщеря ми. Ще го празнуваме в събота, защото с мъжа ми ще обикаляме училищата.
Утре сутрин отивам на снимка, пък каквото ще да става. Явно не е нещо, дето ще мине от самосебе си, както смятах в началото. Положението става нетърпимо.  

Тонка, вземи Аулин, ако имаш и утре иди си направи снимка

Тонка, не се тревожи предварително!  
Болката е за това-да покаже, че има нещо и да се обърне внимание.
Пиши какво е било.

И аз чакам оценки)3. 06. и класирания, вълнувам се, та разбирам.
Стиснете палец за детето, моля!

Оф, нямам аулин, мама му стара, а вече тръгвам да откачам. Майка ми ми намери ампула течен аналгин и ще пия. Утре заминавам на снимка, пък след това дупе да ми е яко. Ако ще ми вадят зъб, ще се наложи да ме вържат за стола.

Течен аналгин също ще ти помигне! Заспивай бързо за да не мислиш...Няма да ти вадят зъб! Спокойно! Има упокойки, ако нещо се наложи.
Не мисли за ужаси! Начини има! На детето РД е важен и училището

Кате, ама то е супер дълго. На наща магистрала за сефте виждам такова нещо. То е заради участъка дето го правят.

Трябва ми, но няма къде да го намеря. Зарекла съм се повече в нета да не търся.  Никой колега не ми харесва. От работа - вкъщи. Къде да го намеря?


Лиляна, да, най-добро е Регент. Спрян е от производство, продават ментета, в нета го пише. Купуваш Айкън, после друго и пръскаш всеки понеделник (примерно) в рамките на месец - два. Не трябва след напръскване да се стои вътре един ден. Пръскаш сутринта, излизаш, прибираш се, оваряш всички прозорци и вечерта спите спокойно.
В София циганите по пазара продават такива препарати.
Аз, нали съм умна   , виках фирма. Взе човека 30 лв, напръска и си замина. После видях на бележката, че е пръскал с Айкън. И аз можех да напръскам със същия препарат, но парите заминаха. 30 лв са един чифт обувки.  

Мър Мяу, марш боса, бременна и до печката.    

Тонка, да не е нещо (под)кожно?  

Нека има задръствания. Поне ще я направят магистралата.

Душих парфюми, мъжки. Един ми напомня на Бившия та пак сдух.
Меня си настроенията много бързо, чак не се трая.


По радиото пуснаха песен - поздрав за всички фенове на Левски https://youtu.be/kE1NSUMSAjs  

Може ли за моЙто да стиснете другия палец?
Лили, ние имахме много хлебарки. Спасихме се с Фронтлайн. Вече 2г не съм ги виждала. И фирма бяхме викали, но ефектът беше временен. А преди беше страшно положението.

Тонка, има и слюнчни жлези на мястото, което описваш, може да е някакво възпаление, което да мине с антибиотик, болката се усеща по подобен начин.

Честит рожден ден на момченцето на ВалерИ!
Да е живо и здраво това сладурче, голям мъж да порасне!

(Аз днес се порадвах на моите пораснали момчета. Ако знаете колко са ми сладки - двамата много се обичат и обичат да са заедно, но покрай работата, семействата и жените си, не се виждат много често. Големи майтапчии са и си подават репликите като на тенис, а ние умираме от смях.
Двете ми снахи за съжаление не намират общ език и това малко разваля удоволствието от тези срещи, но понеже са възпитани жени и двете, мълчат си и поне няма напрежение.
Изпразнувахме РД на мен и бебето с цялото домочадие на вилата, беше много приятно, но доста се изморих и сега съм се отпуснала като черга на дивана.

Имах голямо приключение с ягодовата торта на Нино, която стана толкова голяма, че не можах да я сложа в никаква кутия. Взех една уж по-голяма от приятелка, но тортата се оказа по-висока и като сложих похлупака, той затисна артистичната ми украса от череши с дръжки и листенца мента и ги натика в крема. Наложи се да я крепя в скута си по целия път през Люлин (да вземем майка) до Банкя.  Всъщност похлупакът затискаше тортата отгоре, а отстрани беше леко хлабав, така че на всеки завой тя се удряше ту вляво, ту вдясно и си представях как ще я занеса във вид на попара. През цялото време треперех да не се наложи внезапно спиране - просто виждах как тортата полита напред и се разпльоква върху жабката. От напрежение да стискам поставката, после ми трепереха ръцете.
Тортата беше много вкусна (от старателната украса почти нищо не беше останало), но следващия път ще внимавам за тези великански размери. А как тежеше!

Сега виждам, че има нужда от стискане на палци.
Стискам и за двете деца - и на Стейси, и на Гита.