Детето ми не говори на 2 години

Изведнъж става, когато детето тръгне на ясла или градина и там няма кой да му чете мислите и да му дава каквото поиска и то много бързо открива, че без говорене не може да се оправи, така че започва да се напряга да полага усилия. Поставянето в среда, която го провокира да говори, го научава от раз. Тя може да бъде постигната и вкъщи, но много малко майки го правят. Повечето по инерция продължават да "четат мисли" и изпълняват желания.

Здравей! Като те чета , все едно чета себе си. С единствената разлика, че моето дете е на 2г. и 7 мес. Речникът ни се състои от има-няма 10-15 думи. И тези думи се произнасят само когато сме на кеф. Ако не сме - ако щеш 300 пъти повтори нещо - няма да го чуеш от устата му... Ходим на ясла, но все още не мога да преценя колко е помогнала. Със сигурност си има ползите, обаче.
С лекари не бързам - зарекла съм се като навърши 3 да го заведа на логопед, защото смятам, че на този етап няма да се постигне кой знае какво. Имам немалко примери за деца, които са проговорили късно. Явно и ние по този път вървим.
Бях прочела нещо интересно - за едно дете се смята, че говори, дори когато не назовава думите по правилния им начин. Т.е. ако използва, да речем, сричката "бу" за вода, и това се повтаря всеки път, значи то просто така я нарича, съзнавайки, че бу е именно вода. До момента, в който ще започне да я назовава както трябва. По-притеснително е, когато подобни асоциации липсват.
Може и ти да направиш консултация с логопед, но на един по-следващ етап.

Ходили сме при Денева за друг проблем, който си бях наумила, че имаме,педиатъра ни ни изпрати при нея. Ами, не съм изобщо впечатлена. Разпита ни какво, що, и сестрата го написа на един лист и това беше. Впоследствие се оказа, че нищо му няма на детето. Моята дъщеря е на две и три месеца почти. Много дрънка, но на нейн си език, аз нищо не хващам. Казва мама, казва как правят няколко животни, на колко е години и колко голяма ще стане го показва. Иначе разбира всичко. Аз също смятам да я почакам още малко, скоро ще тръгне на градина и ще е в група с три годишни и се надявам покрай тях да напредне. Чувала съм че ако проходи рано детето "застъпвало" приказката си тя проходи рано за сметка на говора. Всички деца са различни. Избягвам да я сравнявам с някои от връстниците й, те пък не могат други неща.

И при нас така постъпи лекарката попитая как се казва и къде е носа и ушите и ни постави диагноза аз също не мисля че имаме някаква болест но като всяка майка много се притеснявам

Да може би сред непознати хора иска не иска няма да има избор ще трябва да казва какво иска и аз се занимавам с нея в къщи четем рисуваме пеем танцуваме но на мен ми се гевези и като и стане безинтересно започва да вика да крещи да се тръшка

Не знам какво е Ноотропил, но искам да ти кажа, че на 2 год и 4 месеца сина ми нищо не казваше. Нищо. Само "ДА", което значеше и вода, и храна, и дай, и всичко.
Проговори за 10 дни в детската градина.
 

Дано и при нас да е така сега като почне яслата

Синът ми ходи на градина от септември миналата година. В групата му има дете, което и досега не говори. 

Родителите на това дете не се ли притесняват не вземат ли някакви мерки колко е голямо

На около три и половина е. Не знам дали се притесняват, предполагам че да, но исках да кажа, че яслата/градината не са панацея и не бих разчитала само на тях.

Разбира се че не разчитам на това и съм предприела мерки да се установи дали има проблем къде е и как да се изкорени надявам се че всичко ще се оправи защото здравето на децата ни е най-важното нещо на света

Дъщеря ми на две години точно не говореше. Ама изобщо. Дори и "мама" не казваше. Почти отвсякъде слушах разни приказки - от една пишман приятелка как детето не говорили щото аз не съм му говорила и не съм се занимавала (сякаш пък някога ми е била в къщата и е видяла, контактите ни бяха през нета по стечение на обстоятелства), от майка ми - как другите деца говорили, разказвали пък моето е едва ли не умствено изостанало.
И в един момент, искам или не, започнах и аз да се притеснявам. Започнах да търся вариант за консултация с логопед, но не намерих в града. А в друг град да я водя нямах възможност. На късмет, може би, успях онлайн да се свържа с логопед. След размяна на няколко мейла в които описах всичко, което може детето към този момент и моите усещания и притеснения. Съвета му беше да я запиша на градина (ясла), точно защото когато е само с мен, детето няма стимул да говори (нали и предусещам исканията), да опитам така и ако за няколко месеца няма напредък едва тогава да мисля за посещения на логопед.
Реших да последвам съвета му. Наясно бях че няколко мейла нямат нищо общо с реална консултация, но в този момент нямах много избор. Намерихме ясла, която пък се оказа десятката за нас (малко деца и много внимание). Лично в този случай яслата се оказа перфектно решение. Едно че детето лесно я прие, второ че наистина за два - три месеца се видя коренна промяна. Започна да говори лека полека. Не изведнъж и не с изречения, в началото доста неясно и с много грешки (или от първоначалните ми втълпени притеснения я следях едва ли не под лупа. Трябваше ми повече от година за да се спра.)
Сега е слънчево, умно и доста приказливо момиченце. И от време на време като се разбърбори без спирка с мъжа ми се шегуваме това ли е детето което майка ми беше обявила за бавноразвиващо се.

Може би и заради моят опит бих посъветвала авторката да запише детето на градина. Наясно съм, че това не е панацея, но само в къщи с мама си мисля че ще стане по - бавно. Площадките с деца - то и моето не излизаше от тях, ама на тази възраст колко да "общува" с другите деца. И ако за няколко месеца не види някакво развитие, да потърси консултация с логопед. Нищо не пречи, разбира се, такава консултация да се проведе и сега.

Прочетете ето това http://www.detskigovor.com/normi-i-periodizacia според възрастта на детето има таблици и преценете, дали преувеличавате или наистина има проблем.

Да споделя и моя опит, макар че вече съм го правила - на две години синът ми казваше 3 думи: мама, баба и не. Заради чести падания, тичане вместо ходене и липса на контрол върху тялото (малко като слон в стъкларски магазин се държеше детето), за което ни обърнаха внимание в яслата, започнахме психомоторна кинезитерапия заради дефицит на внимание. Девет месеца по-късно детето доста напредна с говоренето - почти не прави изречения, но все пак успява да свърже 2-3-4 думи, така че да бъде разбрано. За кине-то няма да пиша, тъй като не живеем в БГ и такова нещо в Бг няма. Подобна работа вършат психологът и логопедът, доколкото съм чувала, т.е. консултирай се с такива.

Освен неговоренето, забелязала ли си нещо друго в поведението на детето, напр. как играе с играчки, как се държи на детската площадка, реди ли пъзели? Моето, например, преди кинезитерапията отиваше на детската площадка, за 30 секунди всичко беше обиколено и заминаваше на следващата. С играчките се играеше по същия начин - взема играчка, оставя, взема следващата, оставя и така, т.е. не успяваше да си задържи вниманието върху нищо. Друг въпрос - лигави ли се? Някои деца имат по-слаби мускули на устата, което изисква по-големи усилия при говорене. За това има специални упражнения.

Според мен не разчитай на яслата и градината, ами се консултирай със специалисти възможно най-скоро. Нищо не ти пречи, а пък ако се окаже излишно, още по-добре. Моето дете ходи на ясла от 6-месечно, но както разбираш, това хич не се отразяваше на говоренето, просто защото проблемът беше другаде.

За сиропчето - много ми е интересно как лекарка предписва нещо, което 1) няма го в България и 2) предупреждава добре да си помислиш преди да го дадеш, т.е. явно лошите последици ще бъдат повече от ползите. Такова нещо не бих давала.

Децата са различни-голямото ми момче си говореше на 2 и 2-3 месеца години с просто изречения и то доста правилни-не е ходил на ясла,направо на градина на 3 години.В момента е на почти 13 години и може с дни да не говори,ако не го попитам нещо,просто такъв му е характера...
Малкият-до 3 години и 9 месеца не казваше повече от 5-6 думи,ходили сме и в София при Литвиненко-за разлика от вашата лекарка,той ни успокои че няма нищо неврологично,просто ще проговори по-късно и не са необходими лекарства...Дадох го по-рано на ДГ-на две години и половина,за което в момента съжалявам-въобще не помогна за проговарянето,само боледуваше много.Иначе към днешна дата малкият ми син е на 9 години,с отварянето на очите започва за говори и не млъква,казах му  ако ми казва нещо важно да ме предупреди,защото не винаги успявам да следя всичко,което говори,на което той ме погледна и ми отговори- Мамо,за мен всичко,което ти казвам е важно...
Пожелавам ви бързо проговаряне,знам какво ти е,аз не можех да спя от притеснения по цели нощи