Детето ми не говори на 2 години

И от мен една идея - когато ѝ говориш, се опитай очите ви да са на едно ниво, да вижда как изговаряш думите.

да да,но това ми го каза логопеда ако не я бях завела щях да продължавам по същият начин. Благодаря ти mibobo ,надявам се скоро да се похваля че е казала нещо

 Milenaka и това ми го каза логопедът и точно това ме притесняваше,като започнах да и говоря на нейното ниво тя не ме поглеждаше,може би не беше  свикнала да и говоря по този начин...но напоследък имаме успех,малък но е успех..

Ох, като чета авторката на темата все едно за нас става дума, но като допълня и други притеснителни неща. Моето момче е на 2 г. и освен, че не говори освен някои думички като мама, баба, деде и т.н и малко когато иска на негов си език, има други, неща, които ме притесняват много. Първо да кажа, че беше много усмихнато бебе, гукаше, реагираше, почна да казва баба на 7 месеца, малко преди годинка намигаше с очички, казваше колко голям ще порасне, имитираше животни, целувки даваше и чао казваше. И в един момент тръгна назад...спря да казва чао и др. неща...иле много рядко,когато той пожелае...не ми реагира като го викам, но иначе за реклами и песни идва от другата стая. Водих го на консултация с логопед и психолог, казаха ми, че не е това, което си мисля...и че е контактен, играе си, усмихва се, единственото притеснително е, че не ми реагира като го викам и да му направя тест на слуха и ако си чува, трябвало малко работа с него. Аудиометрията е с пълна упойка и не я направих. Но го водих на ушен и проблем не виждат. Ох много съм притеснена и объркана. Също така е много ревлив, като нещо не му изнася. Но пре нас другото е , че много боледува..от една годинка всеки месец...и му се отразява много зле...след това е много изнервен. Другия ми проблем е, че таткото не вижда проблем и си мисли, че е нормално а на мен много ми тежи и искам да тръгнем на логопед.

Ако е на две, има вероятност да ви консултират и дадат указания кака да работите/ как да улесните процеса, ако нещата са в застой.
Но е факт, че в центровете с общинско финансиране, където може да отидете с направление (от лекарска комисия, молбата минава през Социално подпомагане), приемат деца след три навършени годинки.
Говоря за посещенията при логопед.

 Не е точно така, зависи с какво пращат децата. При мен, в такъв дневен център, имаше и под годинка.   

За консултация с направление от невролог, или за ... как да го нарека... терапия, например, всяка седмица, или два пъти седмично?
Ти работиш в такъв дневен център? Понеже казваш "при мен"

Идваха деца с епикриза от комисия и документ от социалните.  Вече не работя в дневния център, но той още си работи.

Тъй като покрай моето по-малко дете съм се нагледала на много и различни случаи, а и добре знам как се развиват децата в норма, бих посъветвала авторката да не спира да търси консултации със специалисти до откриване на проблема и взимане на мерки за неговото решаване.

Много сложно се изразих, но по същество: това, което описвате не мисля, че е нормално, а и честите боледувания - също. Търсете решение. Аз не мисля, че основното е работа с логопед. Основното е да се открие на какво се дължи. Бих направила консултация с невролог.

Здравейте и от мен
Темата не ми е непозната покрай малкия ми син, който сега е на 6.
Не мисля, че невролозите са хората с най-голям опит по отношение на този проблем. Не са и много хората в България, които могат да се нарекат експерти по тези въпроси. За мен май-обстойно обследване и най-адекватно мнение можете да получите в клиниката "Св. Никола" на Александровска болница. Там работят в екип детски психиатри, детски психолози и логопеди. За съжаление в последно време има много деца, които се нуждаят от консултация и се налага да се чака по-дълго след записване, но при всички случаи вниманието е адекватно. Зная, че правят всичко възможно да обследват детето в рамките на ден, ако идва от страната, а не е от София, но понякога е невъзможно и се налага 2-3 дни престой. По отношение на възрастта за проговаряне: преди няколко години прочетох едно проучване на руски логопеди, което бе стигнало до извода, че в последните десетилетия децата като цяло проговарят по-късно сравнение с преди. Причините за това не са достатъчно ясни, но предполагаха доста фактори, единият от които е огромната информация, която получават децата от най- различни канали при все още незрял мозък. Така или иначе схващането, че непроговорили деца няма е мит и изясняването на ситуацията и различни техники и намеси за ускоряване на този процес никога не са излишни. Но най-важното е  семейството да запази спокойствие! Защото в една притеснена и изнервена среда, проговарянето може още да се забави.

millena35 хубав пост  и съм съгласно с всичко казано освен с адекватното мнение от "Св.Никола" . Да, понякога сигурно е такова, да има там и добри специалисти, но само ще кажа че за последните 2 години от там са минали много хора с които съм говорила, като при всички деца проблемите са различни и всички излязоха от там с диагноза - ГРР(Генерално разстройство на развитието) или Детски Аутизъм. Имам познати с диагностицирани деца когато са били на 3г сега отивайки на реоценка децата са на 6-7г напълно влязли в норма справящи се в масови у-ща и градини редом с другите деца и пак продължават да им държат същата диагноза ГРР/Аутизъм защото как да се обърнат с/у себе си като принципно тези диагнози са все едно необратими.

Казвам всичко това, не за да спирам хората да ходят там, а за да имат едно на ум, да не се шашкат и да знаят, че с една диагноза не свършва света най-важното е с детето да се работи.

Mibobo,
Много ми е странно това, което казваш. Аз бях там преди 4 години с моя син и те бяха изключително предпазливи в поставянето на диагноза. Напротив, казаха ми, че е много малък за каквото и да било заключение и дадоха насоки за работа. Ще бъде жалко, ако нещата са се променили, защото бяха много силен и квалифициран екип....

Ами, вижте, трябва да сложат диагноза, по простата причина, че нашата здравна система работи с диагнози. В противен случай излиза, че детето е "здраво" - още по-добре да е здраво, но тогава не се полагат посещения при психолог, логопед, лекарства по каса - нищо.
Нормално е при една адекватна работа с дете, част дефицитите да бъдат преодолени и надраснати. Примерно едно дете с диагноза "аутизъм" - ами е това понятие има много нюанси. "Генерализирано разстройство на развитието" не е определено разстройство, а голяма група от различни разстройства. Специфичното при работа с деца е, че поради редица фактори, често липсва пълното разгръщане на клинична картина, с която може да се постави диагноза.
Фактът, че децата надрастват проблемите си и се вписват в масово училище, е признак, че с тях е работено адекватно.

Абсолютно съм съгласна, че поставянето на диагноза при дете с проблеми от този спектър е изключително трудно. Мириам, може би си права, че за да се предостави безплатна помощ на дете, което се нуждае от работа с психолог или логопед, трябва да се постави диагноза. Когато аз бях в "Св. Никола" ясно заявих, че няма да ползвам безплатните услуги на ресурсните центрове. Но си спомням, че когато преди половин година отидох да се срещна с директорката на едно частно училище и споменах, че с детето работи логопед, но няма поставена диагноза, тя ме помоли като дойде време за училище, да посетим отново "Св. Никола", защото без да има диагноза, училището не може да изиска допълнителен специалист, който се полага на дете с проблеми. Всъщност много ми се иска да прочетете една моя статия по въпроса, но тъй като тя е в сайт, в който има продуктово позициониране, ще Ви  изпратя линк на лични. Mibobo, ако и вие имате интерес, само кажете

Това е абсолютно вярно   , но понякога просто се оказва, че я е нямало диагнозата когато са я поставили. Иначе поставяните диагнозите могат да бъдат и други и пак да се ползват безплатни услуги - Разстройство на експресивна реч, Разстройство на рецептивна реч, ХАДВ и много други да не ги изброявам, но доста "по-леки" отколкото тези двете които споменах.





Ами променени са нещата определено, казват го много хора с които общувам, аз лични впечатления нямам, но не говоря наизуст просто да съм го чула от 2-3 места а от много родители. Може би защото вече са много децата идвайки от цялата страна и ги карат малко на конвейер, отделно последните години тези са "модерните" диагнози явно.




Абсолютно е така, и за това въпросът е колко адекватно е поставена диагноза на дете което са видяли 2-3 пъти за по 2 часа примерно, детето често е уморено от път, на ново място е при непознати хора и те искат от него то да прави и покаже редица умения...и за това казвам, че за мен част от диагнозите не са адекватни.


millena35 нямам нищо против, пратете ми линк на Л.С.  

П.П. Аз съм преминала с моето дете етапа на лутане, специалисти, диагнози и т.н. и съм видяла, че най-важното е с детето да се работи диагнозите нямат значение. Иначе да, понякога за някъде трябват документи и там вече се изисква диагноза.

Можем да отворим дума и относно лепенето на етикети, които често вървят ръка за ръка с диагнозата; и мисля, че това  е нещото, което често е повод за притеснение - също толкова, колкото и самата диагноза.
Факт е, че с поставянето на диагнози, с цел да се употреби клинична пътека, или да се ползва социална услуга, също се злоупотребява.

Но, извън това,  поставянето на диагноза не е лишено от смисъл - да се даде възможност за въздействие върху заявените симптоми - или поне върху част от тях. Разбира се, лекарят, психологът и логопедът, всеки от своя страна, ще подходят към тези "заявени симптоми" по различен начин.

За съжаление, работата въз основа на поставена диагноза има своите минуси, но от нея също могат да се извлекат ползи - ползи, които са в полза на доброто развитие на детето.
Което не изключва възможността родителят да се интересува допълнително от алтернативи.

По-лошият вариант според мен е да се каже, че на детето нищо му няма, поради редица причини, една от които е страхът и притеснението от диагнозата, и евентуалната социална стигма, която може да донесе тя. И понеже детето не е "болно" - да не го лекуваме....

Аз също не смятам, че за да посещава логопед, детето трябва да има диагноза. Може да се каже просто "детето не може да казва Р и има неясна дикция", а не "детето има разстройство на експресивната реч".
Но и в двата случая, ако с детето работи добър логопед, говорът на детето ще се подобри.