Пускането на тази тема е провокирано от случка разиграла се днес с моето дете на почти 5 г и дете на може би годинка. Детето ми кара пред мен колело, без да иска бута дете на около годинка движещо се с количка,от тези на които се сяда и се бутат с крака. И 2- те майки сме на разстояние от децата. Другата пристига по- бързо и я виждам , че ръкомаха и доближавайки чувам карането й към моето дете. Детето ми се е извинило няколко пъти,получило е отговор,не ми се извинявай , извини се на него и каране как е могло да счупи количката(бяха изфръканали фаровете,количката е пластмасова). Опитах се спокойно да обясня как са деца,без да иска се е блъснала,но получих отговор "Тя гледаше към него и го блъсна" ( майката също беше на разстояние, но явно с много добро зрение) . Подразни ме факта да държи тон на детето ми до степен да я разплаче и разстрои ( не е ужасно чувствително дете и не плаче за щяло и нещяло, за първи път я видях така разстроена). За първи път и аз влязох в разправия с родител,но ми падна пердето като видях детето си да плаче заради държанието на чужд възрастен към нея.
Виж целия пост
Доколко имаме право да се караме на чуждо дете?
- Публикувана: 30 май 2015, 23:36 ч.
- Последно мнение: 2 окт. 2015, 22:48 ч.
# 1
30 май 2015, 23:49 ч.
Абе деца са, ама когато 5 год. с колело връхлети върху 1 годишно с кракомобил така че да му хвръкнат чарковете не е съвсем безобиден инцидент. Не мога да коментирам кой е прав и кой крив защото тук четем твоята гледна точка, ако темата беше пусната от другата майка щеше да звучи по съвсем различен начин.
Не ми е практика да се карам и възпитавам чужди деца, но е редно както аз вървя залепена за моето откак е проходило, независимо дали е пеша, с кракомобил или с колело така е редно и другите майки да седят близо до децата си за да няма инциденти.
Виж целия пост
Не ми е практика да се карам и възпитавам чужди деца, но е редно както аз вървя залепена за моето откак е проходило, независимо дали е пеша, с кракомобил или с колело така е редно и другите майки да седят близо до децата си за да няма инциденти.
# 2
30 май 2015, 23:57 ч.
Аз не съм спокоен човек. Но рядко се карам и изобщо влизам в спор по площадки, даже не комуникирам, откакто детето ми е на 3 год с непознати, преди там си говориш за глупости, сега избягвам да чувам съвети и мнения. За конкретната случка си представям моята дъщеря - директно нещо й причинявам на тази майка физически, ако детето ти се е извинило, не е било нагло, не е било нарочно. Виждам, че за дъщеричка също става въпрос, както и при мен. Някой път просто нормално не става, щом е тръгнала да нагрубява чуждо дете, което се извинява, съжалява и е момиче, айде и момче да е, те са по-буйно, но да врякаш на момиченце е ужасно грозна гледка. Да го разплаче чак. Докосването на детето ми е прага на лудостта при мен - някой ако го направи, с идеята да го накаже, да го възпита, да му се скара се случват неща. И понеже на няколко пъти съм се сдържала, вкл да посегна на жена, която правеше детето си на 3 години и момиче на решето, сега никаква жал към подобни индивиди, да видим на тях харесва ли им такова отношение.
Казвам пак аз съм неспокойна и нервна душа, но не ми личи, само заради детето ставам такава ненормалница, защитавам го както аз си знам.
Съответно не докосвам чужди деца, не ги възпитавам, не им се карам, дори да са ударили лошо детето ми - оглеждам се за родители ако не са видели и чакам от тях реакция. Не се разправям с деца, ужасно е.
Виж целия пост
Казвам пак аз съм неспокойна и нервна душа, но не ми личи, само заради детето ставам такава ненормалница, защитавам го както аз си знам.
Съответно не докосвам чужди деца, не ги възпитавам, не им се карам, дори да са ударили лошо детето ми - оглеждам се за родители ако не са видели и чакам от тях реакция. Не се разправям с деца, ужасно е.
# 3
31 май 2015, 00:04 ч.
Според мен, просто има родители, които ги интересува единствено тяхното дете и това, че разстройват чуждите, не им прави впечатление. Ясно е, че за всеки собственото дете винаги е на първо място по всичко, но това съвсем не значи, че винаги е право. Лошото е, че децата се учат от държанието на родителите си и в доста от случаите са груби и невнимателни. Днес например, в градинката, дъщеря ми (годинка и 5м), просто погали по ръчичката едно момиченце (видимо на около 5г), а то започна да й бута ръчичката и да мрънка, защо детето ми я пипа... Без да се усетя казах на глас: -остави я мамо, тя е лоша кака. Веднага ми стана неудобно дори от себе си, че го казах и за напред ще се постарая да не се изпускам така.
Виж целия пост
# 4
31 май 2015, 00:14 ч.
Може би трябваше да допълня,че детето нямаше наранявания от падане. За фаровете,малки пластмасови правоъгълничета закрепени към камиончето,не съм докосвала играчката,незнам с колко стабилна пластмасата е било.
Съгласна съм, че всеки ще представи случката различно.
Аз самата съм правила забележка,когато друго дете умишлено е удряло детето ми с предмет или ръка,при липса на родителска намеса,но съм спирала само до забележка,не съм се карала. Когато се е случвало инцидент,никога не ми е хрумвало да се разправям с детето,случило се ,говорим си защо и как е можело да се избегне.
Виж целия пост
Съгласна съм, че всеки ще представи случката различно.
Аз самата съм правила забележка,когато друго дете умишлено е удряло детето ми с предмет или ръка,при липса на родителска намеса,но съм спирала само до забележка,не съм се карала. Когато се е случвало инцидент,никога не ми е хрумвало да се разправям с детето,случило се ,говорим си защо и как е можело да се избегне.
# 5
31 май 2015, 00:23 ч.
май никак. 
Виж целия пост
...случило се ,говорим си защо и как е можело да се избегне.
# 6
31 май 2015, 00:26 ч.
Случайно видях темата,но нямаше как да не се включа.Когато аз бях на 5-6 години бях взела едно голямо колело,което не можех да управлявам добре от приятелка и без да искам блъснах малко детенце-на около 2 годинки може би.На детето нищо му нямаше,но родителите му такъв скандал ми вдигнаха и толкова криво ми стана 
,много ме беше срам и от тогава до ден днешен не съм се качвала на колело и ако някой ме пита казвам че не мога да карам 
Поговори с дъщеря си че трябва да внимава,но да не се стресира от този инцидент,да не й остане за цял живот страх от колелета
Виж целия пост
,много ме беше срам и от тогава до ден днешен не съм се качвала на колело и ако някой ме пита казвам че не мога да карам Поговори с дъщеря си че трябва да внимава,но да не се стресира от този инцидент,да не й остане за цял живот страх от колелета
# 7
31 май 2015, 00:33 ч.
Разбирам, че си афектирана, и аз бих била на твое място и всяка майка може би. Изобщо не си представям как крещя срещу чуждото дете, а то ми се извинява през сълзи. Ако бях на мястото на другата жена щях да си поговоря с теб и сигурно нямаше да е приятелски разговор при положение, че се опитваш да ми обясняваш как са деца и се случва. Друг е въпроса, че при положение че сме в парк с деца на различна възраст и с различни по големина превозни средства не бих си позволила да се отдалече на повече от половин метър от бебето си.
Зачудих се за удара, защото такава джаджа имам у нас и е доста сериозна като здравина. Много блъскане е видяла и няма счупено или ожулено място.
Виж целия пост
Зачудих се за удара, защото такава джаджа имам у нас и е доста сериозна като здравина. Много блъскане е видяла и няма счупено или ожулено място.
# 8
31 май 2015, 01:46 ч.
По принцип моето дете не е играло по площадки и не е имало инциденти с непознати деца. Май само два пъти ми се е налагало да се скарам на чуждо дете и съм се чувствала много неловко. Вторият път беше преди няколко месеца. Синът ми вече е на 9 години и някакво друго дете хвърляше камъни по компанията на сина ми. Попитах го дали е сам, а то отговори, че майка му е "някъде там на пейката". Казах му твърдо да не хвърля камъни и го заплаших, че ще си изпати, ако продължава. Уплаши се и спря, но пак казвам, страшно неловко се чувствам. Изобщо не знам какво и как да кажа.
С познати деца са се случвали инциденти, разбира се, но там нещата стоят по друг начин.
Виж целия пост
С познати деца са се случвали инциденти, разбира се, но там нещата стоят по друг начин.
# 11
31 май 2015, 08:11 ч.
За дадената случка мисля, че си права и трябва да говориш с детенце, както sibil1987 ти е писала. Моя син е на 1,7г и аз не се отделям от него в парка, точно заради по - големите деца, които не са научени, че по - малките са като безпилотни самолети. Много странно ми стана, като прочетох, че другото детенце е било "може би на годинка", а майка му не е била до него Нали по това време прохождат и най - малкото не са стабилни...а ти малката няма как да я гониш щом тя е с колело.
Щом детенце и ти сте се извинили и всички са живи и здрави, значи не е чак такава драма - децата така растат
А за карането на чуждо дете - щом посягат да го ударят (защото не си дава играчките) казвам "ЕЙЙ" на висок тон примерно и почвам да търся майката на коя пейка пие кафе
Виж целия пост
Нали по това време прохождат и най - малкото не са стабилни...а ти малката няма как да я гониш щом тя е с колело.Щом детенце и ти сте се извинили и всички са живи и здрави, значи не е чак такава драма - децата така растат
А за карането на чуждо дете - щом посягат да го ударят (защото не си дава играчките) казвам "ЕЙЙ" на висок тон примерно и почвам да търся майката на коя пейка пие кафе
# 12
31 май 2015, 08:31 ч.
Има начин да се скараш, без да разстроиш чуждото дете. Случвало ми се е да отправям доста строго предупреждение към друго дете, без да се стига до драми. Когато имаш добро отношение към децата, те го усещат и се съобразяват.
Вероятно майката е била от типа "Мразя чуждите деца". Това, което ми се вижда, че не е наред, е тя че не е била по-близо до едногодишното си дете. На твое място обаче бих направила забележка на собственото си дете, без да го оправдавам, че били деца и т.н. Щом кара самостоятелно колело, трябва да свикне да внимава и да не блъска бебета. Също бих се извинила на майката за инцидента. Ако смятам, че преиграва, също бих й го казала. Не виждам от теб критично отношение, освен към майката на другото дете.
Виж целия пост
Вероятно майката е била от типа "Мразя чуждите деца". Това, което ми се вижда, че не е наред, е тя че не е била по-близо до едногодишното си дете. На твое място обаче бих направила забележка на собственото си дете, без да го оправдавам, че били деца и т.н. Щом кара самостоятелно колело, трябва да свикне да внимава и да не блъска бебета. Също бих се извинила на майката за инцидента. Ако смятам, че преиграва, също бих й го казала. Не виждам от теб критично отношение, освен към майката на другото дете.
# 13
31 май 2015, 08:35 ч.
Точно така. А въпросната майка на едногодишното не е била близо до отрочето си, а е седяла на разстояние, както стана ясно от първия пост на авторката. Ако очаква 5-годишно да пази нейното едногодишно вместо нея
Виж целия пост
Абе деца са, ама когато 5 год. с колело връхлети върху 1 годишно с кракомобил така че да му хвръкнат чарковете не е съвсем безобиден инцидент. Не мога да коментирам кой е прав и кой крив защото тук четем твоята гледна точка, ако темата беше пусната от другата майка щеше да звучи по съвсем различен начин.
Не ми е практика да се карам и възпитавам чужди деца, но е редно както аз вървя залепена за моето откак е проходило, независимо дали е пеша, с кракомобил или с колело така е редно и другите майки да седят близо до децата си за да няма инциденти.
Не ми е практика да се карам и възпитавам чужди деца, но е редно както аз вървя залепена за моето откак е проходило, независимо дали е пеша, с кракомобил или с колело така е редно и другите майки да седят близо до децата си за да няма инциденти.
# 14
31 май 2015, 08:37 ч.
Ей,няма угодия - ако майката остави детето да си играе на 10 метра, е лоша, ако непрекъснато му е на главата пък е вманиечена 
Виж целия пост
Препоръчани теми