Доколко имаме право да се караме на чуждо дете?

До никаква степен не е по темата. Това е трагедия, породена от глупостта на майката. Дано детенцето има шансът да се възстанови да няма физически и емоционални травми. 
 Както не е по темата и пребитото от скинари семейство, защото на някого заприличали на клошари.
Нито е по темата това, че при нарушения полицаите винаги са някак удобно в гръб към ситуациите.   
Гражданското общество с малки изключения е липсващо.

Jesus, повечето хора могат да говорят и то убедително, както и пет-годишните могат да разбират (за твоите се съмнявам предвид методите ти, но голяма част могат). Освен това за 5-годишни тръшкане не е типично от поне една-две години. Горната ситуация с чуждото дете е насилие и ако детето е било с подходящия родител спокойно е можел да реагира с подобен метод без да има последствия.  Мисля, че достатъчно вимание обърнахме на првокация на измислени герои

Охо днес на площадката отново се появи таткото самозванец.
Детето му е на към 2и 7месеца. Сам самичко беше дошло при големите деца и люлки, като подчертавам нямаше възрастен а в тази част на площадката децата тичат люлят се, карат колела. И та малкия/който иначе е голям сладур,държеше люлката, и забележете, не беше бутан и дърпан, защото не искаше да я пусне! 10мин вися там,  и не даваше на никой да се люля,дори 1-2,баби го молиха, но малкия така и не даде люлката на никой.
И въпреки че беше заплаха сам за себе си да седи при тичащи и бутащи се деца, никой не го завлече за ръка,нито му повиши тон,нито нищо. Героят татко, дойде след около 10мин , мисля че качи детето на люлката за около 1-2 мин. Да малкия не е бил заплаха /така да се каже/ за никой,но пък никой от присъстващите не изрази агресия към детето.  Май бабите поговориха на бащата, но в това не съм убедена.

Никой не го е набил, че е било на площадката??? Е може ли такова нещо!
Очакваше се, че детенцето трябва да бъде бутано, дърпано, да се изразява агресия към него ли? Че направило ли е нещо лошо? Държало някаква люлка? Ужас... Недопустимо.

Ами да кажем, че таткото заради подобна глупост дърпаше момиченцето от миналия път.
Да детето беше при големите и не даваше на никой да се люля, нито таткото дойде нито нищо.
А доста баби и деца го питаха учтиво, без никой да му държи тон. За разлика от таткото който си позволи миналия път най безочливо да заведе почти насилствено момиченцето. Ако схващаш какво имам предвид.
До колко имаме право да се караме на чужди деца, си зависи от възпитанието на възрастния.

Да ти имам търпението да обясняваш! С някои потребители е все едно да преливаш от пусто в празно.

Абе да ти кажа, не е до възпитание. Зависи изцяло от това какво е направило детето. Ако е направило нещо много гадно и агресивно, не виждам защо да не му се скара някакъв възрастен, който е наблизо и е видял. Ако ще чакаме нечии майки (бащи, баби) да реагират, никога няма да дочакаме.. Какво сега да оставим да претрепят нечие дете ли?  Проблемът тук е, че вече от десетки години между възрастните няма солидарност (говоря за негласна обществена солидарност) относно това какви ценности да се възпитават и изобщо относно това, че децата трябва да се възпитават. Всеки е тръгнал индивидуално с рогата напред и с мнението, че само той може да налага каквото и да било на отрочето си, без значение как се е държало. Давала съм и преди примера с едно време в соц-а, когато ние бяхме деца. Като направиш някаква беля, идваше да се кара просто някой от махалата, засегнатият или съсед, или просто нечий баща. Караше се, дърпаше уши, водеше калпазанина при майка му, която го прибираше вкъщи да си го възпита без гък и мък. Възрастните тогава просто бяха единодушни и бяха авторитети.

А сега принципът "няма да ми пипате детето" е ужасяваща последица от пълната девалвация на морал и ценности в обществото ни. До такава степен, че децата вече не уважават никой, извън дома (те и вкъщи много често нямат авторитети, но това е друга тема).

И затова по темата, да, имаме право да се караме на чуждо дете, когато виждаме, че прави неприемливи неща. Това, че е чуждо не го прави неприкосновено. А това, че на майка му няма да й стане приятно си е неин проблем. Да си го възпита, да си го наглежда, за да не се налага някой друг да му се кара вместо нея.

Много, много е просто, но не е удобно за много от днешните родители.

Почти съгласна с теб.

Само да разграничим принципа "няма да ми пипате детето", когато детето е малък агресивен тиранин, на който мама не смее да направи забележка и същия принцип, използван срещу саморазправящи се комплексари. Защото едно е детето да сбута неволно друго (не от височина, не с 50 км/час и не нарочно) и да отнесе скандал и шамари, друго е да има агресорче, което дебне да нарани другите деца или играе по начин, по който застрашава останалите, а няма родител наоколо. И ако трябва да защитя детето си от втория вид възрастни изобщо не ме интересува дали ще ме сметнат за деградирала и неморална. Аз съм най-учудена в темата колко хора са склонни да оправдават родител, неглижирал сигурността на бебето си, зарязвайки го на произвола на околните, но им се струва морално възмездие да бъде разревано с викове петгодишно. Заради неумело управление на колело с помощни...

Дами, ако половината от вас поживеят в Скандинавието и две седмици, ще им се наложи да пият Ксанакс поне година и то по ударна схема. Аз, която съм повече от толерантна към децата се дивя все още на милион и една случки.

Не съм прочела тази случка, но изразът "неумело управление на колело с помощни" ми прави впечатление. Ако детето се качи на колело, което ще управлява, не може да си позволи да е "неумело". Сред другите деца, имам предвид. Ако няма други деца наоколо, и да блъсне нещо и да се потроши, ако ще, никой друг не носи последствията. Не може обаче да се оправдава "неумелото" управление на превозно средство. Утре ще се качи на лек автомобил и какво правим, като го управлява неумело? Докато дъщеря ми (на 3 и половина) караше ролери "неумело", не ги караше в близост до други деца. Същото с колелетата, същото с всичко.

Асоциацията с автомобил е нелепа. Може би на полигон трябва да се кара колело с помощни. А защо майката на едногодишното, което трябва да се оправя само, не го заведе на безопасно място. В парка има колелета, ролери, бягащи, скачащи и макар и рядко стават инциденти. Ако носеха такъв риск щеше да има регулация кой къде да кара/тича/скача. На мен като възрастен с добра координация ми е доста трудно да избягвам изкачащи 80-90 сантиметрови човечета, докато тичам. Същото е като на улицата (като пешеходец) да настъпиш някой. Казваш извинявай, помагаш ако се налага и толкова. Безплатна психотерапия с понасяне на нервни изблици никой не е длъжен да оказва.

  Още по-нелепо е да се сравнява удар, от който чак са се разхвърчали чарковете на камиончето с неволно настъпване и леко бутане в друг човек при натоварено движение. Все едно да тичаш с все сила, за да хванеш автобус примерно по натоварен тротоар, да блъснеш и да се стовариш с цялата си тежест върху възрастен и трудно подвижен човек, да му счупиш очилата и т.н. , да кажеш "извинете" и да си продължиш пътя  без да му подадеш ръка, че и да се възмущаваш защо този човек те е овикал и е нарушил душевното ти спокойствие. В някои случаи "извинете" не е достатъчно, дори да няма сериозни последствия причинителят на инцидента трябва да си понесе и овикването, да се посконфузи малко и да си сложи обица на ухото занапред.

Мирамар, ще цитираш ли къде казах, че ако бутнеш някой само извинявай е достатъчно? Просто тирадата крясъци ще я изнасят на отдалечаващия ми се гръб. Както казах, безплатна психотерапия не предлагам. Ако извинявай и помощ не стига, си има ред.
Бях забравила, че пострадалото дете също е било с "превозно средство", а не "пешеходец". Т.е. то може да е точно толкова виновно, колкото и колоездачката-престъпник. Вече се чудя дали сте виждали колело малък размер с помощни на живо. Ако ударът беше толкова страшен от камиончето нямаше да изпаднат очички/звънчета (всички знаем колко време издържат подобни чаркове на китайските боклуци), а сглобки Освен това от разказа на майката стана ясно, че детето не е подминало, а е спряло и се е извинило.

какво видя?