ЮНСКО пухкаво човече, мама добре дошло ти казва вече! - тема 14

След като мина седмица и съм се поотърсила от емоциите да разкажа за моето раждане. Както си е написано термина беше 5.06.2015. От 08.06. /понеделник/ ме приеха в болница /Окръжна /МБАЛ/ Пловдив/ без никакви признаци за предстоящо раждане - бебето високо разположено с нормално количество околоплодни води, никаква зрялост на плацентата, никакви контракции, скъсяване на шийката или разкритие. Така си откарахме до следващия петък. Ежедневно слушане на тонове, през ден ехограф и преглед за разкритие и нищо... За пръв път прекарвам толкова време в болница и то дори без да съм болна. Започнах да се отчайвам. Рано сутринта на 13.06 /към 2 часа/ усещах някакъв дискомфорт и че бельото ми мокрее. Станах и видях малко бледо розово петънце. Съгласно указанията отидох да съобщя на акушерката нощна смяна Свалих гащите и и посочих петното /хаха/. изобщо не го прие, като нещо много важно. Върнах се и си легнах. Питам се "Дали ще раждам?". Тъкмо реших да се опитам да спя и момичето от другото легло в стаята скокна изправи се и каза "Мисля, че водите ми изтекоха". Е... наистина се стичаше от нея. Пак хукнах за акушерката. Момичето го взеха за преглед. Върнаха я и казаха нов преглед след 1 час. Дааа..., но още като се върна тя имаше много силни контракции и повърна от болка, аз пак хукнах да ги търся /акушерка и санитарка/. Веднагически за 3 минути и прибраха багажа и отпътува към родилна зала. Аз си останах да си се чудя сама. Някакво слабо пихтиесто розово течение /може би тапа?/. Някакво много често уриниране /може би някакви води?/. Като капак и някакви колики "така ги оприличих и писах на мъжа ми" през 20 мин. Мъжа ми ме накара да ходя пак да търся акушерката и да я питам за тези "колики". Тя абсолютно спокойна "Ееее какво толкова, нали ще раждаш. Трябва да почакаш и да ме потърсиш непременно, ако изтече вода или те боли, както другото момиче я болеше." Много ме обнадежди мисълта да повръщам от болка и да хукна да я търся. Върнах се в стаята и легнах. Не ме болеше силно, но не можех да заспя. До сутринта вече ми беше ясно, че болките не са колики, бяха на 10 мин. Поносими, но нямаше шанс да заспя. Времето си прекарвах между леглото и тоалетната. Отделяха се все повече пихтиести розови парченца от тапата. Мислех колко ли ще се проточи раждането и се молех да не продължи безкрайни часове. След сутрешна визитация се установи разкритие едва 1 см. Пак в стаята, разходки по коридора. Болките се усилваха, следобед бяха вече на 5 мин. Разкритието 2-3 см., а после 3-4 см. нямаше изглаждане нашийката. Бях изморена и усещах как се унасям между болките, така ми се спеше.Казаха,че при разкритие 5 и повече см. ще се местя в родилна зала за активната част. Но... Разклитие 6 без изглаждане на шийката. Стой си! Доста силнички болки, но не много продължителни. Трае се, а в почивката ме наляга смъртна умора и желание за сън, а знам че няма скоро да се спи. В 20  часа разкритие 6 см. без изглаждане на шийката "Ела на преглед след 1 час". Болки на 3-5 мин. Лежа и чакам да мине час. В 20.50 започва болка. Мисля си "След тази ставам и отивам за прегледа". Тъкмо става по силна и... чувам /усещам/ "Пук". Изстрелвам се от леглото. Някак знам, че това са водите, а не бива да намокря чаршафа си, защото ще го ползвам и в следродилно поне докато близките ми донесат чист. Та скачам и водите започват да текат. Тръгвам по коридора към кабинета. Водите текат от мен, а на среща ми през стъклото на коридора виждам майка ми и мъжа ми и те ме виждат как вървя леко приведена и мокра. Става ми малко кофти да не са се уплашили, защото всъщност точно в този момент нищо не ме боли. Отивам в кабинета. Подканват ме да се кача на стола, но почва нова контракция и трябва да изчакам  да отмине. Просто стоя и от мен се лее нова порция води, че и премесени с мекониум. Всъщност промяна няма 6 см. без изглаждане, но предвид изтеклите води ме местят в родилно. Уговорила съм зала за раждане в присъствието на бащата. Въпреки че той вече е силно разколебан, ме настаняват в тази самостоятелна зала. Болките са на 2-3 мин и са силни /вече знам, че всъщност са търпими/. Слагат ми апарат за тонове. Всичко е ОК с бебето. Имам контракции, но според екипа са слаби. Слагат ми абокат и коментират как "ей сега ще усилим контракциите". Аз си мисля..."тези са луди, мен и така си ме боли достатъчно". Пускат ми система с окситоцин, първо бавно 12 капки, после 18 капки. Проверяват ме но няма изглаждане и главата е много ниско. Гледат документите и коментират, че няма да ми е трудно, защото бебето е с малки размери /към 3 кг./. Системата вече е на 30 капки /поне така чух/. Питат ме да дойде ли бащата. "Нека той да реши". Аз не съм много адекватна вече. Тогава той е идвал и ме е видял от вратата как цялата треперя и е решил, че не може да издържи. /Към тези, които не са родили и мислят бащата да присъства. Всъщност няма никакво значение това, защото присъствието или отсъствието му в този момент не би ми помогнало с нищо/. Болките се сливат и аз крещя вече / а си мислих, че няма да ми се случи и че съм доста по-издръжлива/. Крещя и се опитвам да спазвам съветите на екипа /много са мили/ да не крещя, да дишам и т.н., но понякога просто не мога. Започват да ме питат "напъва ли те, напъва ли те". "Оххх, ами не знам?! Боли ме!" Преглед и решение, че трябва да напъвам. Напъвам 1 контракция - 3 напъна. После 1 контракция 2 напъна и още, но не мога трети. Оххх слиза главата, но не достатъчно. В почивката ме карат да се преместя на акушерското легло. Пак започвам да напъвам. "Хайде, бебето е малко. Ще го изкараш лесно само напъвай." "Еххх, защо изпусна въздуха! Давай пак. Защо не иска да слезе тази глава." На 5 или 6 контракция на 3 напън акушерката взе решение да ми помогне и направи малка епизиотомия /колко и благодаря/. Каза "сега чакай малко, задръж" и аз осъзнах, че главата на бебето е вече извън мен и тя го извърта за да излязат раменцата. Каза "напъни пак" и сякаш огромен камък падна от мен и вече не ме напъваше не ме болеше. Няма такова облекчение. А и миг по късно чух бебето да плаче и тогава  вече нищо нямаше значение. Докторите се обзалагаха за размера на Мадлен. Никой не позна. Дребното бебенце по ехографските данни /3 кг./ според кантара беше 3,770 кг., а главата /защо не излиза лесно тази глава/ беше с обиколка 36 см. /приблизителен диаметър 11 см./. Нищо не усетих, когато извадиха плацентата, просто я издърпаха от мен. Дадоха ми да видя и прегърна и почистеното бебе.Огледаха плацентата. Сложиха ми местна упойка и една млада докторка започна много старателно да ме шие. Усещаше се. Усещаха се боцвания, но търпимо. Малко се стягах от това. Много беше старателна докторката, отне и към половин час това шиене, но не се съмнявам, че го е направила добре.  После си полежах още към час и ме закараха в стая в следродилен сектор. Сама станах от носилката, сама отидох до леглото си и дори сама отидох до тоалетна. Малко по-късно докараха и бебето. Вече беше 14.06. сутринта към 3 часа. Някак обаче вече не бях уморена.  Не заспах изобщо. Не спах и през целия ден на 14.06., а през нощта срещу 15.06. бебетата в нашата стая /моето и другото/ решиха да се надпреварват да плачат. Така се събраха 48 ч. и повече без сън, но това е друга история. Държа да кажа, че прекарах дните от 8.06 до 17.06 в МБАЛ Пловдив в Секторите Патологична бременност и Следродилен целия персонал се отнасяше изцяло професионално. Никой никога не ни е нагрубил или обидил. Не е имало лигавщини и превъзнасяне, но винаги получавахме отговори на въпросите си. За целия си престой и за всички манипулации не съм платила и никой не ми е поискал и лев. Родих нормално, без избор на екип и благодаря много на екипа нощна смяна 13.06 срещу 14.06. Раждането мина така както исках и бях желала да бъде. Боли много, но чак сега и аз ще кажа тривиалното "заслужава си!".