Щъркели над нас кръжат, с бебета ще ни дарят!Бъдещи мами над 35

  • 24 576
  • 725
# 105
Eх, момичета имайте малко милост. Толкова новини има, че не мога да ви настигна  Crossing Arms

Даре, при Коновалова съм. Много спокойна се почувствах още първия път като се видяхме. Няма я тази лудница като в Надежда. Това ме уморяваше  ooooh! Сега остава и да е на късмет. Трябва да изчакам до септември.  Явно ще си имам набор 2016, а не 2015. Дано е за добро!

Благодаря Ви за посрещането! Зачетох се в старите теми и наистина разбрах, че с вас нещата са по-лесни! Благодаря Ви още веднъж!  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 106

Виж целия пост
# 107
Дона дано това е твоят лекар - ще стискаме палци   Hug

Шери, много е хубаво клипчето Simple Smile

Виж целия пост
# 108
Рансън това е за теб и твоите четирилистни детелини.

Легенда за четирилистната детелина


Според едно старо поверие, достигнало до нас от древността, всяко от листенцата на четирилистната детелина си има своето специално значение:
 * първият лист символизира Вяра;
 * вторият лист означава Надежда;
 * третият лист е символ на Любов;
 * а четвъртият значи Щастие;

А древната легенда гласи, че да откриеш четирилистна детелина, се смята за голям Късмет. Защото, ако имаш Вяра, таиш Надежда и търсиш с Любов, със сигурност ще намериш своето Щастие!
Виж целия пост
# 109
Цвети  Hug Hug Вие разширена спермограма правихте ли  Thinking

Дона, успех с новия лекар, па макар и в Щерев  Peace

Пусикет, прекрасни сте, много нежност лъха от двете ви  Heart Eyes Heart Eyes Бъдете щастливи и скоро ще видиш щастливият татко как ще запълни картинката  Hug

На мен ми беше много тежко психически в болницата /не бях споделяла/. Не даваха свиждане, не даваха дори мъжете да си видят рожбите. Така 5 дни. Добре, че дезертирах 2-3 пъти навън, след което  ми се скараха де, та да си видя ММ и да не откача. С подути крака, не можех почти да ходя, бях като вързана. В това време бебка се дереше от плач и не можех да й помогна, бях спокойна като я взеха в неонатология, че поне там да не плаче. А като беше при мен, от мен течеше вода като река от притеснение, че не мога да се справя. Връчват ми я и аз не знам какво да правя. А и детето беше стресирано от раждането. Понеже беше нависоко доста, бая я бутаха, докато излезе, та беше и с увита пъпна връв. Като спеше първите дни, такива физионмии правеше, сякаш сънува страшни кошмари и много се стряскаше. Добре, че една сестра ми каза, че за тях раждането е като да дойдеш от друга планета. То и за мен беше така. Най-гадно беше, че близките ти не могат да припарят до теб, та да се усетиш човек и да те подкрепят. Освен това, този режим в болниците. постоянно някой влиза я да ти сложи инжекция, да ти мерят кръвно, пулс, да ти вземат кръв или да почистят стаята. Това ставаше до 11 вечерта и започваше в 5 сутринта. Таманс и задрямала след безсънна нощ, а и колко сън, след като трябва да се спи на светло - в стаята ми светеше голяма луминисцентна лампа като на разпит. Въобще, психическото натоварване може да бъде много гадно.
Бебка започнах да я усещам чак като се прибрахме и то след 3-4 дни. Преди това само я гледах и плачех. Толкова беззащитна и ранима ми изглеждаше. А и още я чувствам така. Просто не мога да се зарадвам още. Бабите идват и помагат като плаче, а аз готвя. Ще ми се те да можеха да готвят, а аз да съм с  детето си.
Виж целия пост
# 110
Перу,няма ли начин баите да готвят или да приготвят нещо в тях и да носят.Ако има възможност ,може и готова храна.Само да си спокойна.Много е важно да сте заедно двете тези първи дни,за спокойствието и на двете ви.Не винаги можеш да се отпуснеш и да осъзнаеш новото положение.Любовта към малкия човек е огромна,чак те боли сърцето,но просто трябва време.Опитай се да си спокойна,къщната работа няма да избяга.



Един човек попаднал при Бог и той му подарил три сандъчета, но го накарал да обещае, че ще ги отвори едва като се върне на земята. По пътя обаче човекът не могъл да се удържи и отворил едното - оттам изскочила радостта и отлетяла. После човекът решил да отвори и второто сандъче. Оттам изпърхала и отлетяла любовта. Върнал се той на земята, изгубил радостта и любовта. Едва тогава отворил третото сандъче - оттам излязла надеждата и така той от този ден нататък си останал с надеждата.
Виж целия пост
# 111
Ей,Елица,пиши как си.Всички те мислим.Слез от балкона.
Виж целия пост
# 112
Перу, аз раждах в Щерев и веднага след като ме преместиха в реанимация, пуснаха ММ и свеки да видят мен и бебко. Всеки ден имахме свиждания по всяко време почти (бяхме две в стаята). Много е кофти в повечето български АГ-та режима, а и във всички отделения де  - нищо не ти казват, държат се с теб като с неодушевен предмет и т.н. Sad
А около мен тъй като няма баби (свеки беше в страната само за 10 дни около раждането, а мама отдавна е ангел), просто ММ само готвеше до съвсем скоро. Не че и преди съм готвила много де. Но наистина, много по-важно е да си с бебка  Hug

Цвети  Hug Hug Hug Повярвай силно в твоето човече и следващия път всичко ще бъде наред  Praynig
Виж целия пост
# 113
Перу   Shocked кошмарен болничен престой си имала... Тук никой няма дори са си помисли да спре бащата са си види детето или да не го дадат на майката. Изабела е с мен от минутата в която се роди и ми я вземат за по максимум 10 минути ако я хранят или й дават чай. И аз мисля, че секциото е огромен стрес за детето. Изабела също се стряска много докато спи, подскача чак и маха с ръчички като, че да се предпази от нещо... Държа я до мен, на леглото, въпреки, че си и а легълце. Може и да си въобразявам, че така й е по-добре... Опитах да се успокоиш и да оставиш кошмара от болницата зад гърба си. Аз съм много спокойна и виждам как и детето ми е спокойно. Даже може би повече от необходимото, защото и сме затруднения с кърменето -заспива в момента в който я сложа на гърда... Остави другите да готвят. Ти си стой при детето  Heart Eyes
Аз днес успях сама да отида до 00 и до стаята в която повишат бебетата. Сестрите останаха леко изумени, ама как да им обясня, че имам най-сладкия спящ мотиватор на света...
Виж целия пост
# 114
Момичета,снимката на Коте в някаква ваша група ли я гледате Rolling Eyes

Да питам скоро родилите...питаха ли ви преди раждането дали искате ваксини,даваха ли ви декларация за Информирано съгласие?

Това вземане на бебетата е много грозно тук...Ама на мамите секцио няма как да им оставят бебоците...Мен ме раздвижиха чак на 3-я ден и веднага ми връчиха бебето.Бях така  Shocked Измиха го и преоблякоха пред мен и това е...оправяй се Grinning

п.п. Коте...това даване на чай много интересно  Thinking
Виж целия пост
# 115
Цвети, пиши нещо. Как си?  Sad
Много съм тъжен и уплашен...
Виж целия пост
# 116
Кали, какво те плаши?
Перу, ужас. Зор да забременееш, зор да износиш,зор да родиш. А на някои им е толкова лесно. Гледай си бебка и остави готвенето.
Коте, и аз знам за секциото, че си е стрес за бебетата. Затова повече гуш.
Виж целия пост
# 117
Перу, радвай се че си си вкъщи с бебето. Изживяла си ужас, но си помисли колко си е хубаво да се прибереш вкъщи с малката и да и се радваш  Heart Eyes

Кали, какво става?

Цвети мила, думи нямам  Tired
Виж целия пост
# 118
Дона, аз съм влюбена в тази лекарка. Тя беше в екипа, който ме оперира. На 9ти съм на преглед при нея
Момичета, много ми е силна емоцията с вас. Не знам как стана така ... къде се познаваме, къде - не ... обаче всичко изживявам ... Цвети  Hug пак те прегръщам ...
Виж целия пост
# 119

Нищо. Просто случилото се на Цвети ми напомни, че мъката може да се повтаря пак и пак...
Другия четвъртък съм в София за плоден сак...  Praynig
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия