Има магазини, административни сгради , разни институции, където е безкрайно трудно да се завреш с бебешка количка- дали, защото е тясно, или защото има много хора- все тая.
Решението не е да вършееш, а да си вземеш бебето на ръце. Но трябва да има някакъв усет за компромис. С рогите напред всеки може, а въоръжена ли е с бебе- няма стигане. То не беше кърмене, то не беше драскане с ключ или пирон по неправилно паркирани коли ....
Изобщо определен контингент родителки някак уязвяват ролята на майката, правят я да изглежда като истеричка с развява цица и количка, служеща за танк, която вечно кряка, че й се нарушават правата или тези на бебето й.
Онзи ден в метрото една маминка с бебешка количка и по-голямо момиче държеше задължително да седне. Отстъпиха място на голямото в средата на седалките, т.е. между двете врати, а тя прекара и количката върху краката на хората, за да седне и тя до момиченцето си. Задръсти половината мотриса. После беше задръстила входа на една зала със същата огромна количка и се цупондреше като я гледаха накриво.
Това е защото има жени, които раждайки, се самопреместват в една по-висша сфера на житието. От човеци стават Майки, с голямо, сигнално М. Въобразяват си, че са изпълнили някакъв чутовен граждански дълг и от тук насетне въпросното общество им е длъжно, вовеки.
Тъпото е, че това често няма нищо общо с любовта към децата. Има много общо обаче със себелюбието.
То си е за тях де. Ако е толкова малка книжарницата, не виждам колко щети може да нанесе една количка по пода...


. И все пак ми е странно - толкова ли са дразнещи щуреещите деца, а собствените не ви ли дразнят, като се разлудеят с приятели? Или ходенето на заведение е толкова рядко и съкровено, че сакън някой да не наруши нечие спокойствие, деца