А защо не 2-ри (или последен) шанс...?

Публикувана: 18 март 2006, 10:44 ч.
Последно мнение: 20 март 2006, 19:25 ч.

2 243
23

# 15 20 март 2006, 13:37 ч.

Точно това направих и аз преди около седмица. Дадох пореден шанс при условие, че бях решила да не го правя. И да ви кажа чесно след малко подобрение и разбиране от другата страна съм изпаднала в едно положение, което не мога да си обясня. Хем до сега не успях да се преборя с проблема, хем си поставих други граници на исканията. Гледайки от страни е трябвало да започна да приемам нещата такива каквито са и да искам реален резултат, а не да се впускам в илюзорни представи, какво би станало, ако той беше друг.
Та искам да ви кажа мили мами, че не е нужно да се дават безброй шансове, а да се превъзмогне непреклонната гордост. В никакъв случай не казвам, че трябва да се свиеш в черупка и да мълчиш и да страдаш, а пречупиш онзи връх на гордостта, който ви пречи да се разбирате. За сега го правя аз. Не знам дали ще даде резултат, но ще опитам. След като съм опитвала всичко друго, значи това е последното което мога да направя, за да не се чувствам все онеправданата и горката аз. И трябва да ви кажа, че въпреки, че е минала само седмица, аз отново виждам мъжът в който се влюбих, който ме караше да хвърча. Просто започнах да се чувствам пълноценен участник във връзката, а не майката, което да го озаптява и поучава.
Дълго стана и дори не знам какво точно исках да ви напиша, но това чувствам аз след многобройни огорчения и наранено самоуважение! bouquet

Виж целия пост

Mariely

Ентусиаст

# 16 20 март 2006, 14:16 ч.

Момичета, защо не престанете с поучаванията, едва ли нещо ново ще ни кажете. Всяка от нас знае себе си, и за да сме на този хал, едва ли сме го направили с лека ръка. Да неприятно е, че имаме толкова много нови "попълнения", но такъв е живота - труден.
Не искам никой да обиждам, но едва ли не от думите ви излиза, че ние не сме мислили, и не сме се справили с нещо, с което е могло да се оправим, и затова децата ни нямат двама родители.

Виж целия пост

Mikkey

# 17 20 март 2006, 15:48 ч.

Цитат на: Mariely в пн, 20 мар 2006, 14:16

Подкрепям напълно! Всеки е дал или е получил шанс. Важното е да гледаме напред. И аз се учудвам, че всеки ден има нови и нови попълнения.. но все пак трябва воля и сила за да го направиш, по лесно е с компромис, но не винаги е добрия вариант. Успех на всички които са поели по този път! Не се предавайте момичета! Живота продължава! Hug

Виж целия пост

marypopins

# 18 20 март 2006, 16:07 ч.

Бих искала да кажа само няколко неща.Да на компромисите, но с мярка.За 15 години брак съм правила не хиляди, милиони компромиси. Сега, обръщайки се назад се чудя защо съм си губила времето и пропилявала младините, дори за много от тях съжалявам искрено. Не съм съгласна с изказването на Шани, че е преживяла и простила явно много гадни неща, но ето запазила е брака си.
Та да не би да съм създадена да съм госпожа компромис и да плюя тотално на себе си и то за какво-един ненужен, натоварващ, унизителен, измъчен и какъв ли още не брак.Това ми звучи малко като трай булка, че хората какво ще кажат. #Cussing out

Е много съжалявам ако не хареса на някого, но при мен специално развода ми донесе щастие и себеуважение.Аман от 15 годишни компромиси, заключението от всички тези години е, че много съм чакала и много пропиляла в името на едно недостижимо равновесие.Или го има или го няма, човек, който те кара да правиш компромиси от неща, които те унизяват, носят ти болка и те обезличават като личност та дори и пред децата ти- е такъв човек не заслужава друго освен да му отвориш вратата, за д може да я затвори от външната страна и да се почувстваш наистина жена, желана и живееща в мир със себе си и потребностите си. bouquet

Виж целия пост

LemonDesi

# 19 20 март 2006, 17:55 ч.

Аз имах предвид компромисите в рамките на здравия разум.
Защото има случаи, в които обидата наистина е много голяма,
и през нейната призма всичко изглежда много черно и безнадеждно.
Често пъти хората вземат решението тогава, и после връщането назад
е доста трудно, дори не става, въпреки, че и двамата в сърцето си го искат.
Нямам желание да поучавам никого, не се смятам за капацитет,
просто мнението ми беше под формата на пожелание и надежда, че
все пак нещата могат и да са поправими.

Виж целия пост

Kisha

# 20 20 март 2006, 18:08 ч.

Цитат на: Mariely в пн, 20 мар 2006, 14:16

Подкрепям.

Виж целия пост

Шани

# 21 20 март 2006, 18:22 ч.

Цитат на: marypopins в пн, 20 мар 2006, 16:07

...Не съм съгласна с изказването на Шани, че е преживяла и простила явно много гадни неща, но ето запазила е брака си.

Да чукна на дърво - не съм преживяла кой знае какво, но все пак...

Имах умисъл да "помогна"..., а не срещнах човек, който да ми е разбрал добрите помисли.

МОФ или който модерира тук - моля, ЗАКЛЮЧЕТЕ Темата!

Виж целия пост

Baba Yaga

# 22 20 март 2006, 18:34 ч.

е, не можах да се сдържа!
не знам защо, но имам усещането, че проповядващите н-ти шанс, са нещо на мнение, че тук следваме последните модни тенденции и хич не ни е грижа за брака, дома, семейството и не на последно място отглеждането и възпитанието на едно дете от оригиналните му майка и баща. "компромиси в рамките на здравия разум" са правени предостатъчно, ако я има обидата и тя е толкова голяма, че всичко да изглежда черно - нещата са здраво в кереча.

marypopins го е казала много точно:

Цитат на: marypopins в пн, 20 мар 2006, 16:07

... Да на компромисите, но с мярка... Та да не би да съм създадена да съм госпожа компромис и да плюя тотално на себе си и то за какво-един ненужен, натоварващ, унизителен, измъчен и какъв ли още не брак.Това ми звучи малко като трай булка, че хората какво ще кажат. #Cussing out

... човек, който те кара да правиш компромиси от неща, които те унизяват, носят ти болка и те обезличават като личност та дори и пред децата ти- е такъв човек не заслужава друго освен да му отвориш вратата, за да може да я затвори от външната страна и да се почувстваш наистина жена, желана и живееща в мир със себе си и потребностите си. bouquet

това е и моето мнение.
и наистина престанете с поуките, моля! няма нужда да бъркате отново в раната!... Peace