Преместване в нов дом и цялата лудница около това

Емоции има при събирането на багаж и местене , още повее когато се наложи да го направиш 2 пъти в рамките на 3 месеца на разстояние от 250 км. и когато тъкмо си гуспял да го направиш свой...
Определено всичко по кашони , надписани и подредени така че нищо да не пострада при пътуването.
За помощ 1-2 приятели и това е.
Днес имаше токов удар и за малко се размина на хладилника... Като се сетя колко пъти е местен от точка А до точка Б , колко километра е пътувал и ни е служил чак се притесних -хем искам да го сменим хем е една от вещите  свързани с много спомени колкото и странно да е .

Много трудно Домът ми този който си е наш семееен изстрадан и толкова желан, вече 5 г не мога да свикна... градът ...хората .... все едно не съм у дома .Та аз на  квартира  съм се чувствала по -добре.Определено не беше най -доброто ни решение, но човек се учи докато е жив.Никога не знае какво му предстои.

Защо не можеш да свикнеш толкова време?

Аз изпитвам страх и ужас и много ми е мъчно,че трябва да се местя.
Целият ми живот,от момиче до сега премина в това жилище.Децата си отгледах,младостта ми беше тук,а жилището е хубаво!
Заради ММ се местя,че все искаше по-голямо и ново.Сигурно ще свикна,но съм си втълпила,че нещо ще се случи с мен,ако напусна къщата си.Вместо да се радвам на чистото и новото,аз броя колко живот ми остава до преместването.Луда работа!
Много ми е притеснено,много!

Е сега е момента да се оплача и да си кажа мъката. След 6 месечно търсене на апартамент моят мъж капарира един. Толкова бях щастлива, че преглътнах факта, че е първи етаж над партер...но си казах, че няма да съм негативно настроена. Е като го видях още повече се вбесих. Оказа се, че моя човек си няма и идея какво търсим. Харесал го заради наема и местоположението. Сега се налага да правим ремонт.... пак.... (( 8 години бяхме в ремонт на нашето жилище, а сега дори и под наем пак се налага. Направо ми идваше да го застрелям....

Като махнем негативните ми емоции и нерви, сега като го премислих, реших че просто имам ново поле за изява Ще пазарувам мебели, латекс и нови неща, за да го превърна в мой дом. Предизвикателство е, но ще се справя Днес смятам да започна с поръчката на кашони за дрехите и лека полека да започна да опаковам.

Приятна и полезна тема 
Няколко пъти съм се местила по квартири. Когато се нанесохме в първото ни собствено жилище (преди 6 год) бях в страхотна еуфория. Всичко си го правехме както искахме, с голяма любов , много старание и т.н. Почти всички неща ни бяха нови и нямаше голяма хамалогия с преместването на багажите.....2-3 приятели , веселба и така.
Преди 2 месеца се преместихме в друг апартамент, по-голям. Още не мога да свикна, все едно съм постоянно нагости Изцяло сме направили ремонт само на едната стая и там ми е най-спокойно и комфортно. Надявам се скоро да свикна, защото понякога не ми се прибира 

Живот и здраве другия месец се местим.  Най-сетне си имаме наше жилище  В момента сме изкъртили всичко и е в основен ремонт. Намира се съвсем близо до квартирата, в която живеем в момента, и пак ми е мъчно. В сегашното ни жилище месеци наред не можех да свикна. Квартала не ми харесваше. Сега купихме пак в същия квартал, желания като площ и етаж апартамент. Още не мога добре да го усетя, защото както казах е на голи стени. Ама ще стане  надявам се преди 15 септември, че си имаме първокласник 

Местила съм се 13 пъти досега . 

Имам си система за местене , опаковане и сортиране. 3те пъти бяха в различни страни ,а 4тия беше през Океана от Европа в Америка .

Опаковаме всичко за 2-3 дни ,наемаме си голям микробус под наем , товарим си всичко сами и си разтоварваме в новото жилище .Не сме ползвали хамалин никога досега . След това за няколко дни го нареждаме . Единият път си купихме голям бус с каравана , натоварихме всичко от Европа и се преместихме в Б-я .Всичко беше в рамките на 2 седмици от опаковането до нареждането на мебелите и нещата ни.

Последният път си закарахме 5 палета багаж до пристанището с камион под наем натоварихме го на кораб и след 3 месеца си го посрещнахме на митницата в Канада .След това си складирахме палетите в склад под наем за 1 година докато си купим къща и си го премести мъжа ми заедно с багажа от жилището ни ,които бях опаковала за 3 дни .

Всичко в кашони, надписани със стаята , списък кое за къде е, вакумни торби за дрехи  и черни чанти за завивки и обемни неща.

Сега сме в ремонт на къщата , живеем в апартамента в приеземния етаж ,а горе се оправя. Когато свършим там се качваме и нанасяме и започваме да ремонтираме долу .
През това време по-голямата част от не-трябващите ни багажи са не-разопаковани в голяма нова барака на двора и в големия двоен гараж ,както и в помещението склад с рафтове в мазето.

 

Контеса,ти печелиш!

Няколко пъти сме се местили. Лудницата при нас беше страшна - поне в началото. На третия-четвъртия път вече си бяхме взели поука и абсолютно всичко се прибираше в кашони, дори и дрехите. Всичко сортирано и написано, заедно със стаята. После просто бавно подреждахме стая по стая. Оставени настрани един сак дрехи + 2-3 неща, които ще ни трябват първите няколко дни.

и на нас ни предстои преместване в ново жилище. Преди пет години се местихме от двустаен в тристаен .. много багаж и доста труд, новият апартамент беше на шпакловка и замаска. Направихме основното, колкото да влезем, но нямаше още гардероби, шкафове и пр. и известно време бяхме на кашони. Аз съм малко над нещата и това не ми създаваше кой знае какви неудобства, въпреки че детето ни беше тогава на 2. Сега се местим от тристаен в четиристаен, вече с 2 деца, мебели, уреди и като цяло много повече багаж. Този път апартаментът не е "гол", живяно е в него .. с всичките му плюсове и минуси от този факт, но пък искам да променим доста неща.

Подкрепям системата с пакетиране, опаковане, надписване и пр. Аз имам и една изпитана практика, която прилагам, когато изпращам дъщеря ми на лагер. След като един път в нейния багаж беше попаднал чужд бански, без тя да разбере (на 5год., госпожите им помагат в събирането), си дадох сметка, че ако нещо нейно е попаднало в чужд багаж, няма и да се сетя какво липсва, за да го потърся. От тогава редя всичко на дивана, снимам и прибирам. По същия начин ще процедирам и с опаковането при изнасянето. Кашончето или плика ще си имат номер, но вместо опис, който ще ми отнеме повече време а и ще има повтарящи се елементи, които трябва по-сериозно да опиша, за да се сетя кое точно е .. системата е - редя всичко, което ще влезе в кашон 3, слагам и самия номериран кашон отпред, за да се хване и правя снимка После на компютъра си имам един визуален опис на всичко.

Относно подредбата в главата - аз лесно сменям обстановката .. този апартамент, който купихме, до този момент съм го виждала един единствен път .. тогава си го почувствах, дано и като влезем да го усетя като мой

Така и аз прясна новодомка ще съм по темата След 33 години живот в един и същ апартамент/в момента съм на 36/ мъжа ми купи къща и се наложи да се изнесем. Аз намерих къщата, хубава е, на глуха улица, а в центъра на града, абе идеално, но не исках да се местя и проточих местенето 3 години. За срам в града станахме. Не исках да се местя, защото там съм израсла, там почина мама, там ми бяха всички спомени, там си родих и отгледах децата и т.н. До тук с емоционалната част
Понеже къщата е голяма, а имаше нужда от основен ремонт наехме фирма, коята се грижеше за всичко и не ни е занимавала с нищо. Дограми, газови инсталации и други такива отивахме в съответната фирма договаряхме и после изпълнителите контактуваха с фирмите. След като беше всичко готово от фирмата изчистиха всичко, аз наех жена, която чисти след монтирането на уредите. От старото жилище единственото, което взехме беше сушилнята и детската стая на децата, защото до година две те ще искат да се разделят в отделни стаи и тогава ще мислим ново обзавеждане.
Аз не съм плюшкин и мразя много вещи и дрехи и така: Всичко беше в кашони, които бяха надписани с имената ни. Кутиите с обувки по същия начин. Багажа ни беше пренесен с бус. Общо взето не разбрах нищо от ремонта на къщата, нито от местенето в чисто физически план, а в емоционален си мислех, че ще ми е много трудно, но се оказа, че на хубавото всички могат

Аз пак се отбивам, за да се оплача.... Не съм вярвала, че толкова ще обичам дома си. Цели 8 годи и прекарахме в него, а сега ще го дадем под наем. Яд ме е още преди да сме го дали, че ще го съсипят. А относно новото...ами започнах с мъка лека полека да подготвям кашоните. Всичко е номериранп и описано. От понеделник влизат майсторите да боядисват и да лепят тапети, чакам нов диван и бялата нова техника до края на седмицата. Колкото повече идва момента да се изнесем, толкова по-тъжно ми става. Опитвам да го гледам от хубавата страна, но сякаш ми е заседнала буца в гърлото. Ще ми липсват и прекрасните ни съседи, които ни станаха и близки приятели...

Дами, някой може ли да ми препоръча фирма за хамалски услуги за София.
Може и на лични   

Аз все още се чувствам като на гости(то горе долу си е така) и вкъщи е апартаментът на баща ми, този в който съм израснала.
Остават ни някои неща в нашия, имам надежди за Ноември...
Имаме най-вече дрехи и бебешки неща, другите тепърва ще ги купуваме.
Парите малко намаляха и не знам дали веднага ще имаме за двата гардероба, та може да си поседим на кашони.
Нямаме търпение вече, но ще видя как ще свикнем.
Но като родния дом няма...

Същото е при мен (6 години живяхме там) . Вече 4 месец отлагам и не искам да го давам под наем, а планирахме още преди да се изнесем, защото ще са ни от помощ тези пари. Но.....много ми е мъчно