Махане на памперс и биберон

  • 125 056
  • 1 640
# 840
Не вярвам, че в прословутото едно време масово децата са си казвали и са използвали гърнето по предназначение. Било е голямото напикаване и пране тогава.
Факт е че има по-спокойни деца, които се научават по-рано да сядат и ползват гърнето. Аз моя син от 8 месечен се захванах да го уча и имах успех, докато един прекрасен ден отказа да сяда на гърнето. Ако беше си кротясвал, вероятно и аз сега щях да хейтя майките, които не постигат този успех.

Виж целия пост
# 841
Юна, извинявай, но сподели опит, моля те на колко деца и по-важното как си успяла да махнеш памперс и да научиш да ходят в тоалетна деца под 18 месеца!
Това би било много по-полезно за темата и майките, отколкото празнословни брътвежи!
Виж целия пост
# 842
То как и да очакваш друго мнение от служител в детска градина. В нормалните страни в градините не се занимават с махане на памперс, а оставят родителят да реши как и кога да го направи. Тук се поставят условия и естествено децата се гледат на килограм. Лично аз положих усилия детето ми да махне памперса навреме, но изчаках културно да му увре главата. Нещо, което лелките в яслите и градините не правят, по неизвестни за мен причини. Може би ти ще ни светнеш какъв ви е проблема да сменяте памперси на 3-4 годишни деца?
Виж целия пост
# 843
Юна, извинявай, но сподели опит, моля те на колко деца и по-важното как си успяла да махнеш памперс и да научиш да ходят в тоалетна деца под 18 месеца!
Това би било много по-полезно за темата и майките, отколкото празнословни брътвежи!

При всички съм прилагала различен подход.
С първото си дете започнах на 18 месеца. Сложих го на гърне, изака се и от тогава само в гърнето акаше, нищо друго не се е налагало да правя, нито да обяснявам, нито да уча.
Малко преди това започнахме с пишкането. Слагах памучна пелена, която да се мокри, за да започне да усеща. С памперса не се усеща и на децата им се притъпява чувствителността какво точно се случва.
И така, първо само я питах дали е мокра, за да я накарам да се замисли над това усещане (вместо да я пипна и да видя аз - прехвърлих ѝ отговорността). Исках тя да започне да сигнализира, че е мокра. Когато постигнахме този етап, само няколко дни по-късно вече започна да усеща точно преди да се напишка, но само секунда-две и нямаше как да ми каже преди да го свърши. Но аз не съм и искала.
Тя съдействаше с ентусиазъм, защото исках от нея нещо много лесно - само да каже дали е мокра. Казвам Браво и сменяме пелената, като я оставям с усещането за много добре свършена работа и така ѝ подхранвам желанието да съдейства. Може би седмица по-късно започна да казва предварително и чак тогава ѝ представих гърнето като опция. Преди това не съм я карала да седи на него, нито съм я държала отгоре насила, нито нищо.

Не мисля, че има смисъл да се държи насила дете на гърне, без то да знае какво се иска от него и да може да го направи. Особено пък детето като усети, че не успява да свърши каквото трябва и мама е разочарована, се настройва негативно към този уред, който му носи негативни емоции, чувство за провал и разочарована майка. И естествено, не иска да стои на него, започва да се съпротивлява.

Всяко нещо, което носи на детето негативни емоции, то се опитва да го избегне и всичко, което му носи положителни, то се опитва да го повтори. Общо-взето това е принципа, на който се крепи всяко успешно обучение в каквото и да било. Плюс разделяне на стъпки - всяко трудно нещо може да се усвои, ако се раздели на по-малки стъпки, всяко от които сама по себе си е сравнително лесна. Това действа добре срещу обезсърчаване при деца, които са склонни да си мислят, че няма да успеят. За каквото и да става въпрос. Това са основни принципи.

С второто дете реших да пробвам нещо по-екзотично, след като вече бях видяла, че тази работа с памперсите не е толкова трудна, колкото я изкарват  Wink Започнах да я издържам над мивката в банята само две седмици след раждането. Започна да сигнализира на етап, за който изобщо не съм предполагала. Ако не бях го направила лично, нямаше да повярвам, че е възможно.
Виж целия пост
# 844
То как и да очакваш друго мнение от служител в детска градина. Нещо, което лелките в яслите и градините не правят, по неизвестни за мен причини. Може би ти ще ни светнеш какъв ви е проблема да сменяте памперси на 3-4 годишни деца?
Почувства ли превъзходство и възвишеност  Laughing

Проблемът да сменям памперс на 4-годишно дете е главно в това, че на тази възраст едно нормално развиващо се дете може да се облича само, че дори и да се къпе само (ако му е дадена възможност да се опита, разбира се, а не е травмирано от майчината грижа тип - "ти нищо не можеш сам, дай аз"). Да го държиш с памперс до 4 годишно е вид инвалидизиране на психиката.
Тъй като повечето деца на тази възраст отдавна са се научили да ползват тоалетна, малкото, които не са, се чувстват неудобно пред приятелчетата си, криво им е. Неслучайно децата махат памперса най-лесно в градината или яслата - като видят другите и не искат да се чувстват като бавноразвиващи се. Самите деца имат инстинкт да правят като другите, за да не бъдат отхвърлени от групата. Той се проявява за огромен набор неща, включително и за ходенето до тоалетна.
Когато са мотивирани, бързо откриват колко много неща могат.
Виж целия пост
# 845
Със сигурност не си правила валидно проучване, а познатите на всеки са различни и не са представителна извадка. Точно преди да отворя тази тема в отчетната една майка е споделила, че детето й е започнало да си казва на 1г и 4 м. И не е никак странно, сред нашето поколение много често се е случвало.

Аз също имам приятелка, чийто син си казваше и беше без памперс на 1г4м. Съгласна съм с теб, че децата на 4-5г (дори и на 3 и половина) вече са твърде осъзнати, а сред тях има доста злобнички и груби, които с коментарите си могат зле да разклатят "комфорта" на детето с памперс...говоря за комфорта, който мама му го пази с цената на всичко...За България говоря де, че тук много дебело се подчертава местоживеенето...
Виж целия пост
# 846
Юна, звучиш убедително и логично. Не с всичко съм съгласна де. Явно първото ти детенце все пак е било съдействащо, моето беше много упорито в обратна посока. А иначе ранното му слагане на гърне много помогна за преодоляване на запека вследствие захранването.
Виж целия пост
# 847
Всяко дете съдейства, когато го поощряваш и се дърпа, когато усеща, че искат от него нещо, което не може да направи от първия път. Тогава разделяш на стъпки и поощряваш на всяка стъпка.

Затова не съм за ранното слагане на гърне. Аз си сложих детето на гърне чак когато бях видяла, че разбира, сигнализира и може да стиска поне малко. Преди това защо да го слагам, само да се чуди какво искам от него и да се дърпа?
Виж целия пост
# 848
Юна не всяко съдейства, моето също го държах с пелена, също го слагах на гърне преди да проходи, защото после не искаше да седи и 30сек на гърнето, при положение, че може да тича. Но след 4 месеца мъчение/да я държим само по гащи през деня/ и за двете просто седмица преди да направи 2г изведнъж реши да съдейства. И освен, че се тормозихме взаимно друга полза не видях, не че това е полза де. Какво да поощрявам, като изобщо не искаше да седне и за минутка на това гърне, камо ли да свърши нещо в него. Не казваше кога се е напикала, просто не й пукаше, стои си мокра и хич не се усещаше.
Сега мъчението с напикаването по време на сън си го спестих. Оставям я, пък все някога ще се сети, че когато се събуди, не трябва да се изпикава в гащите, защото точно това прави.
Виж целия пост
# 849
Не, моето дете ползваше гърнето по предназначение. Беше малък и го поставях след сън - веднага се изпишкваше. Не се е дърпал и не е висял с часове. Когато започна да се дърпа аз прибрах гърнето.
Виж целия пост
# 850
Аз го сложих на 1 година. Вършеше понякога нещата, но по-скоро случайно. Почна по едно време да стиска и го прибрах. Сега го извадихме заради обрива. Не върши пак нищо, но пък седи. Както казах, целта не беше махане на памперса, виждам, че не е готов. Целта е дупето му да постои на въздух, за да се оправи. Честно казано мисля към 2 години сериозно да се заема./ако ми съдейства/
Виж целия пост
# 851
Когато започна да се дърпа аз прибрах гърнето.
Щом се е дърпал, значи някой го е карал да сяда там, а не е отивал изцяло по своя инициатива. Няма как да се дърпаш на нещо, което сам искаш да направиш.
Преди да започне да се "дърпа" някога сядал ли е по своя инициатива?
Или дърпането започна точно когато ти взе да очакваш от него да пишка в гърнето не само след като стане от сън, а и по друго време?
Според мен е почувствал изискване към себе си, което не е можел да изпълни и е започнал да се дърпа, за да не се подлага повече на тази емоция.  А докато си го слагала след сън е бил ок, защото се е случвало каквото искаш.
Така предполагам.
Виж целия пост
# 852
Капитан Морган, щом седи е успех. Прибираш гърнето и периодично вадиш и обясняваш за какво иде реч.
Не, Юна, аз го слагах само и единствено след сън ( по съвет на майка ми). Той беше много малък за да изисквам нещо от него.
Виж целия пост
# 853
Юна, и на мен ми харесват разсъжденията ти, начина по който си постъпила с детето си, но този начин, сама знаеш е неприложим в група, иска си индивидуално внимание. Остава отворен въпросът ми как се сваля памперс в ясла/градина, особено обеден ( радвам се, че синът ми няма да спи по градини).
Изобщо не съм съгласна, обаче с инвалидизирането на 4- годишно с памперс. Това инвалидизиране идва от околните, не от детето и как все в по-развити страни от нас например Англия, Испания, Италия децата са с биберони импамперси до 5 г., а не са по-изостанали от нас, дори напротив! Жал ми е, че педагог и детегледачка разсъждава така!
Живея в Гърция, въпреки че са доста либерални в това отношение, градините стартират от 3 г. и искат деца без памперс, не им влиза в задълженията. Ако детето не е готово го даваш в частна и там до 6, ако иска ще е, но никой не сочи с пръст и не лепи етикети, а майките си гледат живота, не бягат след децата с парцала, щото трябва да влезе в рамката!
Виж целия пост
# 854
В градината е много по-лесно, защото децата гледат едно от друго и малките искат да подражават на големите.
Това се вижда много лесно в семейство с две деца с малка разлика. Майката може да е научила голямото много трудно, но за малкото няма да е нужно да прави същите усилия - то просто ще иска да имитира каката или баткото.

Колкото до 4-годишното с памперс, наистина е тъжно и жалко, че една майка не може да осъзнае каква вреда може да се нанесе на психиката на детето, когато не му се разрешава да порасне. Има майки, които са свръхобгрижващи и които внушават на децата си, че сами нищо не могат и трябва мама да го направи вместо тях. Така освен вярата в себе си им се отнема инициативността и склонността да импровизират, защото винаги очакват да сбъркат.
Няма здраво 4-годишно дете, което физически да не може да се контролира и да се нуждае от памперс. Ако има физиологичен здравословен проблем, това е друго. Но то вижда и разбира, не е нужно някой да му се подиграва, за да се почувства зле. То само докато е докарано до състоянието да се чувства толкова неспособно, вече му е нанесена вреда.
Много често децата се правят, че не могат някави неща, за да получават внимание и обгрижване до по-късна възраст. Дали ще иска да го хранят в устата до или да му сменят памперса, това все  говори за незадоволена потребност от внимание и обгрижване.

А това, че на запад ги държат с памперси не е в интерес на детето. Просто на хората не им се занимава. Последиците от незаинтересованост невинаги са положителни. Сама казваш, че в частната градина ако си плащаш и до 6г могат да ти го държат с памперс. Това според теб хубаво ли е? Подпомага ли развитието на детето? В негов интерес ли ще го направят или защото така им е казано?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия