Православието като начин на живот 5

Мисля, че спорът трябва да спре в момента, в който нещата отиват към конфликт. Споренето не е лошо нещо. Всеки има право на гледна точка, мнение, виждане стига да може да го защити преди всичко възпитано и после аргументирано. Лично за мен един спор не е толкова важен за това дали аз ще докажа правотата си или ще отстъпя като победена, а какво ще каже отсрещната страна. Така разбирам/научавам много повече за него. С приятели спорим за различни неща, но поне до сега това не се е отразило на отношенията ни.

Навлизането в спор за мен, е едно чисто и просто доказване на егото.
Винаги съм смятала и се старая да живея според това, че човек има право на позиция и мнение, още повее по религиозни въпроси. Не можеш на никого да налееш в главата истината, всеки сам трябва да достигне до нея.

На работа и в личния си живот си отстоявам позициите и се аргументирам добре, но пак винаги в себе си съм готова да направя крачка назад - в смисъл, че не ми е най-важното нещо в живота другите да ме разбират, или да бъдат на моето мнение, колкото и да съм права.
А когато обичаш някого и искаш да се обърне към вярата, май освен молитва, никакви други методи не биха помогнали, освен ако самият човек не е настроен за градивни разговори.

Какво общо има спора с егото що касае религиозни възгледи ?

Може би да докажеш, че ти си прав, твоята дума е последна- аз,аз, аз

Не знам, това не е спор за правота. Съвсем екзистенциални и концептуални въпроси се спорят, позиции на вярвания ...
И не е въпрос на моята/противниковата правота, а на истината.
Това само за религиозни спорове.

За другите, житейски ситуации - да, егото е водещо.
Въпреки, че пак зависи много от спора. Ако се спори възприятие е едно, ако се спори фактическо състояние съвсем друго ...

Eгото и гордостта действат навсякъде, колко повече в религиозните спорове. За тази цел са Вселенските събори, останалото от добри намерения прераства в чесане на езици и доказване кой е по-по-най.

Истината сама защитава себе си.
Разбира се, не казвам че човек не трябва да защитава това, в което вярва, но спорът е друго нещо.

А в каква форма трябва да защити вярата си?

Малко да ви разсея от спора за спора  
Малко са обширни, но право в целта
http://dveri.bg/9qwhx - Вината има срок на годност
и http://dveri.bg/83qx - Остави детето си на мира
http://dveri.bg/uud8 - Остави детето си на мира 2

А защо трябва да я защитава въобще?
Не ми се иска да отговарям на такъв генерален въпрос. Много зависи за какво става въпрос.
Мъчениците са защитавали вярата с живота си, а епископите чрез съборите. За какво си говорим тук?

Ако някой ми каже Православието е религия, която проповядва насилие (както започна да се коментира в Интернет, заради кръстоносците като паралел на джихадистите - уникална тъпотия между другото) - тогава бих изказала позиция. Но това не е спор. Ако насреща си имам интелигентен човек, който не се опитва да ме провокира бих влязла в обяснителен режим, но спор значи да оборваш другия което почти винаги поражда негативни емоции и не дава очаквания резултат.
Ако е човек, който просто се намира на приказка - изказвам мнение и прекратявам до там.

Nil desperandum! , вчера попаднах отново (бях я чела преди) на "Вината има срок на годност", прииска ми се да я разпечатам и да я науча наизуст.
Добавям към твоите предложения и http://dveri.bg/9hyp3 Имаш вяра? Приготви се за чудо!. Нея наистина я разпечатах.

Nil desperandum!, Мора, благодаря за линковете.
Nil, редактирам се. Вторият и третият ти линк не работят.
За това ще се опитам да ги дам отново:
http://dveri.bg/83qx - остави детето си на мира
http://dveri.bg/uud8 - остави детето си на мира 2

linskia, първо ще те помоля да смекчиш леко тона . Чувствам се като наказана на дъската в четвърти клас. Неприятно чувство. Позицията ти по доста въпроси съм забелязала е твърда. Може би за това до сега не си изпадала в ситуация на спор. Честно казано и аз не бих спорила с теб. Не виждам смисъл. Човек може да поспори и просто така, за да раздвижи мозъка си. И това, уверявам те, може да се случи без грам участие на егото. В крайна сметка човек може да се изненада, че ще излезе от даден спор с променена позиция. Спорът не е битка. Воден интелигентно,  културно и с уважение към личността на опонента е приятно нещо.

Опитвам се да резбара позицията ти. За това задавам тези въпроси. И пак не успявам да те разбера до край. Явно имаш някакво принципно отношение към думичката "спор". Интернетските разправии ти можеш и да не квалифицираш като спорове, но са си точно такива.
За да стане по-ясно за какво говоря аз, ще поясня питането си.
Близък семеен приятел до скоро се определяше и беше православен (другият наш приятел не е кръстен). Децата на първия са кръстени, майка им ги причастява когато може, те са венчани. Рязко пропадна в богомилството. Така ми дойде като гръм от ясно небе. Спомням си, че буквално дни преди да разбера питах тук какво е богомилството, просто не знаех. Сблъсъка беше челен и неприятен за мен. Тръгнах да търся информация, да чета, за да мога да споря с него. Смея да твърдя, че знам вече достатъчно за богомилството. От тогава водим разговори, които в същността си спорове. И не водят до нищо. Той (те) не се опитват да променят моята позиция, а по-скоро да ми докажат, че греша като се доверявам на църквата си.
Вероятно би ме посъветвала да прекратя контакт с тях. Не бих могла, обичам ги. Те са част от моето семейство. Аз съм кръстница на едно от децата. Не мога да позволя това да се случи. Нося отговорност за детето. А и това не би било акт на любов, а акт на капитулация (в онзи смисъл на думата - не мога, оставям те). Не бих била себе си, ако го направя.
Ето за това защитавам вярата си в спор с приятел.

Рязко пропадна в богомилството.
Подскажи в какво се изразява това, защото днес има и рицари тамплиери в България.

Що се отнася до "капитулацията", то понякога човек е по добре да замълчи и да изчака подходящ момент, за да бъде разбран. Преди да скочиш трябва да се засилиш и отстъпваш назад.

Не знам как да поясня, определя се като богомил. Ходи на лекции/гледа в нета от проф. Попхристов. Чете едни "евангелия", които били открити през 9 век ... Около това се въртят споровете. Понякога гледаме лекции и опонирам на професора. Магове, магьосници ... объркан е много. Последно е привлечен и от Розмари Де Мео.
И всичко тръгна с един засилен интерес към историята на стара България (Балхара) ...

Отдръпнала съм се. 

 Жени, не знам дали си чела това, но особено първият отговор, даден от митр. Атанасий Лимасолски точно по тази тема, ми се вижда много хубав и някак успокоителен- "...Затова нека не се тревожим какво ще стане с всички тези хора. Ако ние, които сме техни ближни и чувстваме любов и загриженост за тях, помислете си, Бог, Който е Баща на човека и е възлюбил хората богоподобаващо, безмерно – не можеш да измерим Божията любов – Той ще направи много повече за тях. Затова нека имаме мир, да се молим за всички хора, тяхната болка да бъде наша болка, да се молим Бог да помилва всички и да не се безпокоим."