Какво да правя с майка ми?

  • 12 739
  • 82
Здравейте, намирам се в безизходица и не знам как да постъпя. Ще се опитам накратко да обясня. Живеем в един дом с моята майка, имаме две големи вече деца. От известно време(от както татко почина-2 години), майка ми понякога става просто непоносима. Те бяха изключително близки и това за нея(както и за всички нас впрочем) беше голям шок. Разбирам я, че трудно го преодолява, но... вече не се издържа. Искам първо да отбележа, че тя много ми е помагала винаги, за децата и изобщо за всичко, иначе е прекрасна и баба и майка, но....има едно НО... Аз съм на 40 год., с що годе добра професия, страхотни деца и прекрасен съпруг, апартамента в който живеем е доста голям, по принцип е мой(но преписан ми от родителите), ремонтиран и обзаведен от- до от нас, разполагаме с прилични доходи, които ни позволяват да не сме лишени от нищо, да ходим на почивки и екскурзии редовно и по чужбина, да си задоволяваме нуждите, без да сме богати. Майка ми обаче е вечно недоволна от това какво правим, как го правим, защо, непрекъснато се правят забележки от всякакъв тип и за всичко на мен, мъжа ми и децата и ние трябва да премълчим, защото ако се обадим става страшно. Непрестанно живеем съобразявайки се с нея за почти всичко- например какво говорим или правим, защото тя се обижда от нещо съвсем незначително. Всички се държим с нея добре- и аз и съпруга ми и децата, но само да и се противоречи за нещо, каквото и да е и да не сме съгласни с нея тя се разсърдва, мълчи или най-често се започва скандал, в който ако някой се обади става страшно. В момента е така- тя не ми е вече майка, никой не я обича, пречи на всички и вече три седмици живеем в една къща без даже да се виждаме почти или се разменаваме като непознати. Не искам да е така, децата са притеснени, грозно е, но опитах да я заговоря- нищо не става- тя си била казала последната дума- аз не съществувам за нея. И това за някакви велики глупости, в които тя изговаря безумни неща, чак смешни и след това тя се сърди, а през цялото време ни обижда, как едва ли не за нищо не ставаме, нищо не правим, не можем без нея да се справим с нищо и т.н., което е тотално невярно. Най-лесно е да се изнесем- не го правя, защото знам, че това ще я съсипе, наистина, освен това за нея е много важно мнението на хората- важно е за пред хората всичко да е ОК. Но, вече започва да ми писва и затова моля за мнения. Предполагам, че и аз имам вина, но правя всичко тя да е добре- даже я водим с нас на почивки, за да не остава сама, грижим се непрекъснато за всичко и пак   не става....
Виж целия пост
# 1
Съчувствам Ви,проблема е сериозен.Явно майка ви е силна и манипулативна личност,която след смъртта на партньора се е почувсвала "вън от прожекторите".
Всички тези скандали са ,за да се почувства важна и значима и да е сигурна,че всичко все още се върти около нея.
Ако е възможно,проведете още един сериозен разговор и твърдо отстоявайте позицията си,че най-важно е вашето спокойствие и това на съпруга и децата ви и няма да позволите намеса,забележки и скандали.Не зная на каква възраст е,но може да се касае и за начало на старчески изменения,които са различни за различните хора и понякога се изразяват различно.
Знам,колко е трудно когато ролите се сменят,но родителите трябва да се съобразяват с порасналите си деца ,а това не винаги е лесно.
Другия ми съвет е ако има възможност,да помислите за самостоятелно жилище в което да я обгрижвате,така ще е по-спокойно.
Виж целия пост
# 2
Според мен сте се вкарали в капан, от който няма излизане.
И още нещо - напоследък ли е така майката или винаги е била трудна за съжителстване или тотално се е променила последните години.
Аз лично не виждам какво може да направите. Ако се изнесете ще се започне колко сте неблагодарни и как сте чакали да остарее, за да я изоставите сама, а пък тя ви е помагала когато сте имали нужда и ви е дала дома си.
Ако останете, тези неща все повече ще ви изнервят и в един момент това ще се отрази на всички ви.
Почти съм убедена, че на тази възраст няма да я промените, за да съжителствате мирно
Виж целия пост
# 3
Според мен сте се вкарали в капан, от който няма излизане.
И още нещо - напоследък ли е така майката или винаги е била трудна за съжителстване или тотално се е променила последните години.
Аз лично не виждам какво може да направите. Ако се изнесете ще се започне колко сте неблагодарни и как сте чакали да остарее, за да я изоставите сама, а пък тя ви е помагала когато сте имали нужда и ви е дала дома си.
Ако останете, тези неща все повече ще ви изнервят и в един момент това ще се отрази на всички ви.
Почти съм убедена, че на тази възраст няма да я промените, за да съжителствате мирно
Подозирам, че си напълно права. Майка ми не е толкова възрастна- тя е на 67 год., общо взето и преди си е било малко тънкообидна и обичаше да става на нейното, но напоследък става страшно. Колкото повече се опитваме да и "угодим" толкова повече ни  се качва на главата. Мисля, че даже това че нямаме някаква пряка необходимост и зависимост от нея  я дразни. Имам предвид, че докато бяха по-малки децата беше добре - посреща ги от училище, ядене, уроци и т.н. А сега те нямат нужда от грижи-големи са и се справят сами с всичко и тя се чувства някак отхвърлена, незнам. И се чуди с какво да се заяде - вечерта когато се скарахме каза че мъжа ми  бил мързелив, не пипал нищо в къщи и се държал подигравателно с нея. Това след като 2 часа преди това той беше обикалял половината аптеки в града, защото едно от нейните лекарства ги нямаше и трябваше да се намери, за да има да пие. Освен това лично той е направил апартамента, като изваден от списание- сам, защото може и му се отдава- окачени тавани, луни, бар плотове... абсолютно всичко е "овършал" сам; след това я попита дали иска да сипе да пием по едно уиски- защо я питал, подигравал ли и се, тя да не е втора категория човек... newsm78
Виж целия пост
# 4
Ами опитайте да и давате дребни задачи, за да се чувства полезна. Например да сготви любимото ви ястие, защото го прави най - добре, да свърши някаква административна работа, защото е по - свободна.
Има ли си свой кръг от приятлеки, с които да се вижда, някакво нейно хоби?
Ако имате възможност я изпратете някъде на почивка без вас
Виж целия пост
# 5
Ами и това прави- ходи плаща сметки, готви(когато не се сърди) и така, но.... Сега не готви, седи си в стаята, не яде(поне в къщи), не говори. Супер тъпо е , тя винаги е била малко нервна по принцип, даже и лекарите и го казват, че трябва да пие малко успокоителни, просто си е такъв тип, но тя мисли че се опитваме да я изкараме и луда.
Виж целия пост
# 6
Пишеш, че не ти е проблем да се изнесете. Според мен незабавно трябва да си потърсиш квартира и да се изнесете. Остави я да си живее живота на спокойствие, без да е обсебена от контрола върху вашия живот. Виж ако беше на 80 - щях да те посъветвам да търпиш. Но тя е достатъчно млада - ще се посърди, посърди, пък накрая ще и мине и ще и ходите на гости. Не си хаби нервите с въпрос, който може да бъде решен. Животът е кратък и трябва да сме малко егоисти и да мислим преди всичко за себе си.
 И недей да страдаш от чувство за вина.
Виж целия пост
# 7
Пишеш, че не ти е проблем да се изнесете. Според мен незабавно трябва да си потърсиш квартира и да се изнесете. Остави я да си живее живота на спокойствие, без да е обсебена от контрола върху вашия живот. Виж ако беше на 80 - щях да те посъветвам да търпиш. Но тя е достатъчно млада - ще се посърди, посърди, пък накрая ще и мине и ще и ходите на гости. Не си хаби нервите с въпрос, който може да бъде решен. Животът е кратък и трябва да сме малко егоисти и да мислим преди всичко за себе си.
 И недей да страдаш от чувство за вина.
Точно за това става въпрос- чувство на вина. Просто не мога да я оставя, защото знам, че ще се съсипе. Не знам, така ми е "насадено" мисленето, че не мога. Мисля за нея, въпреки, че според нея не ме интересува. Ако беше така отдавна да сме се изнесли. Другото- децата я обичат много и много са свикнали с нея и не искам и тях да ги травмирам, но като се опитам да поговоря с нея- не става, не ме разбира какво искам да кажа или по-скоро не иска да ме разбере. Аз съм най-лошата дъщеря и това е, не я обичам, не я уважавам, настройвам всички срещу нея...
Виж целия пост
# 8
Пишеш, че не ти е проблем да се изнесете. Според мен незабавно трябва да си потърсиш квартира и да се изнесете. Остави я да си живее живота на спокойствие, без да е обсебена от контрола върху вашия живот. Виж ако беше на 80 - щях да те посъветвам да търпиш. Но тя е достатъчно млада - ще се посърди, посърди, пък накрая ще и мине и ще и ходите на гости. Не си хаби нервите с въпрос, който може да бъде решен. Животът е кратък и трябва да сме малко егоисти и да мислим преди всичко за себе си.
 И недей да страдаш от чувство за вина.

И от мен - изнесете се.

ПП Чудя се как мъжът ти търпи това.
Виж целия пост
# 9
Все едно описваш моята майка. И тя остана сама, след като баща ми почина преди няколко години. Поведението и е 1:1 с това на майка ти. Но има една огромна разлика- аз не живея с нея. Нещо повече, пределно ясно съм дала да се разбере, че няма да пожаля пари, ако се наложи да бъде обгрижвана, но с нея няма да живея и един ден от живота си. Изнесете се. Няма да се съсипе. Инстинктите за оцеляване са силни, особено у манипулаторите.
Виж целия пост
# 10
Пишеш, че не ти е проблем да се изнесете. Според мен незабавно трябва да си потърсиш квартира и да се изнесете. Остави я да си живее живота на спокойствие, без да е обсебена от контрола върху вашия живот. Виж ако беше на 80 - щях да те посъветвам да търпиш. Но тя е достатъчно млада - ще се посърди, посърди, пък накрая ще и мине и ще и ходите на гости. Не си хаби нервите с въпрос, който може да бъде решен. Животът е кратък и трябва да сме малко егоисти и да мислим преди всичко за себе си.
 И недей да страдаш от чувство за вина.
Точно за това става въпрос- чувство на вина. Просто не мога да я оставя, защото знам, че ще се съсипе. Не знам, така ми е "насадено" мисленето, че не мога. Мисля за нея, въпреки, че според нея не ме интересува. Ако беше така отдавна да сме се изнесли. Другото- децата я обичат много и много са свикнали с нея и не искам и тях да ги травмирам, но като се опитам да поговоря с нея- не става, не ме разбира какво искам да кажа или по-скоро не иска да ме разбере. Аз съм най-лошата дъщеря и това е, не я обичам, не я уважавам, настройвам всички срещу нея...
Съжалявам, че ще ти го кажа - това, което майката прави, се нарича емоционално изнудване. Можеш да и обясниш, че винаги може да разчита на вас, но имаш нужда от лично пространство. Бъди сигурна - ще го преживее и сама ще се чуди после как ви е търпяла. Можеш да потърсиш жилище близо до нея. Моментът е точно сега - когато сте скарани. Иначе тя ще остарява, помисли си готова ли си да живееш с нея още 20 години да речем - ти ще си на около 60. По- зле ще става, по-добре няма да стане ако не се изнесеш сега. Пиша ти  го от позицията на човек, който живее при родителите си, понеже не може да си позволи квартира.Съобразяване, съобразяване и съобразяване -  нямам свой живот, въпреки, че те са добри и грижовни хора. Но човек има нужда и от лично пространство.  Чудя се съпругът ти как търпи всичко това.  newsm78
Виж целия пост
# 11
Здравей и от мен
Аз си мисля, че като се изнесете /на вас ще ви е по-спокойно/, но това няма да ви реши проблема. Ние живеем отделно от родителите, но моята майка с напредването на възрастта и тя започна да проявява подобни признаци като твоята, и това че живеем в различни квартали, чесно казано не помага особенно. За съжаление конкретен съвет не мога да ти дам, ще ви следя да видя какво решение може да се намери Tired
Виж целия пост
# 12
И защо трябва да и се въртите всички на пета и тя да ви прави на маймуни? Бъдете малко по-категорични в споровете,спрете със старанията да угаждате.Щяла да се сърди.....ами да се сърди.Като види,че не и минават номерата-ще спре.На теб нали ти е чиста съвестта,че не злоупотребявате с нея,явно е обгрижвана и от мъжа ти,щом обикаля два часа да търси въпросното лекарство.Вместо да се радвате със съпруга ти на сплотените си отношения и на това,че са ви живи и здрави децата,финансово сте добре.....Не позволявай някой да ви разваля рахатлъка с подобни дивотии.Твърдост му е майката!!! Naughty
Виж целия пост
# 13
Като види,че не и минават номерата-ще спре.
В интерес на истината, не спират с номерата, дори когато виждат, че не минават. Но това не е повод да и се позволява да прави на луди цялото семейство. Да, трябва твърдост. Но е много изтощаващо психически. Всяка Коледа, Великден и други подобни празници обмислям дилемата дали да оставя майка ми сама (тя няма други деца) или да подложа мъжа ми и децата на безобразното и държание. Поне за разлика от авторката аз не живея с нея. Затова е много важно да се изнесат. Така тормозът не е ежедневен и нещата се смекчават.
Виж целия пост
# 14
Скрит текст:
Като види,че не и минават номерата-ще спре.
В интерес на истината, не спират с номерата, дори когато виждат, че не минават. Но това не е повод да и се позволява да прави на луди цялото семейство. Да, трябва твърдост. Но е много изтощаващо психически. Всяка Коледа, Великден и други подобни празници обмислям дилемата дали да оставя майка ми сама (тя няма други деца) или да подложа мъжа ми и децата на безобразното и държание. Поне за разлика от авторката аз не живея с нея. Затова е много важно да се изнесат. Така тормозът не е ежедневен и нещата се смекчават.

струвами се че и при нас е като при теб, номерата стават по-сериозни  ooooh!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия