
Най-после и аз успях да изгледам финалния епизод на Черна роза. Чудесен беше!

Очаквах много повече да плача, но ми потекоха сълзите единствено, когато Баран каза на Ебру „мамо“. Явно мен най-много ме е вълнувало това. Второто най-радостно нещо беше, че Асъм се оправи на 100%. Странно как баща му не вложи и стотинка да го излекува толкова време, а уж само Асъм и Мелек му лежали на съвестта…
.Страхотна игра на Кендал, виждала съм го радостен, щастлив, гневен, зъл, но луд не бях, сега отново ме порази с таланта си!

В интерес на истината, нито за него ми дожаля, нито за Кадрие.

В последната серия имаше доста послания, но като се има предвид кой ги изрича, ми звучаха неискрено…
Кадрие каза на Баран: Нито една сила не може да се противопостави на майчината любов. Тя жали Кендал, но не пожали Мурат, не пожали и Мелек, все нейни деца, не пожали и Ебру, майката. И с това нейно мълчание…толкова беди причини не само на децата си, но и на внуци и роднини! Нито за нея ми е жал, нито за Кендал
. Дори си мисля, че Кендал не може да е наследил характера на истинския си баща, Идрис, вероятно прилича изцяло на Кадрие
. Същото важи и за Асъм – взел е характера на Емине, добродушен, съжалителен, с голямо сърце. 
Кадрие направо ме вбеси и с думите към Ебру: Настана време да станете майка и син.
Абе ти Господ ли си, що ли? За мен Емине правилно не и даде прошка, тя не я заслужава изобщо! 
Зарадвах се, че Кенан е жив, но се учудих, че и тежко болната му майка /Фикрие/ също е жива….май е било позабравено колко зле беше състоянието и в средата на дизито…

Другото ново за мен беше, че Оуз и Елиф не са се оженили, тя го зарязала на сватбената церемония….всъщност май е станало по-добре, като гледам Оуз как говори още със снимката на самоубилата се Нарин….хич не ми е естествена тази платоническа любов, продължила 30 години…

Йозлем – Касъм, радвам се и за тях
, но и тук изненада…имат дъщеричка! А уж тя не можеше да има деца… 
Писмото на Нарин до Баран беше много хубаво написано, но също твърде закъсняло!
Била станала важна за един единствен човек – Баран и не искала да изгуби тази привилегия….Аз не оправдавам Нарин за всичко онова, което стори на Ебру само за да не излезе истината наяве!!! 
От цялата серия най-много ме трогнаха думите на Ебру към Баран:
Аз не бях в твоето минало Баран, позволи ми да бъда в бъдещето ти. Аз се нуждая от теб! Не искам живота ми да протече без теб и никой от нас не го иска.
Много интересен сюжет
, но ако бяха направили сериала в 40-50 вместо 125 серии, нещата щяха да бъдат страхотни! 
Не съжалявам, че пропуснах сериите от последния сезон. Благодарение на всички вас, научавах най-важното, а това ми стигаше.
Благодаря на всички пчелички, които от първи епизод на сериала та до самия финал помагаха кой с каквото може.

Ebru ve çocukları yeni bir hayata yelken açıyor....Karagül 125. Bölüm
https://www.youtube.com/watch?v=6Xis1Sjmp3c
Сега остава само 126 епизод


/