Раждане в Майчин Дом - София (2 тема)

Мен ме боля от катетъра в пикочния канал. Този за упойката в гръбнака първо те обезболяват с лидокаин или нещо местно и изобщо не се и усеща, дори аз не го усетих, а съм много чувствителна. То и да усетиш нещо, е незабележимо, а скоро тръгва през него и самата упойка.

Мелани - благодаря  Самата аз още не мога да повярвам, че имам 4 деца, просто така ми се стече животът, четвъртото беше уникална, приятна изненада 

Да попитам и аз един въпрос след колко дни е изписването след секцио и правилно ли съм разбрала незнам обаче ако се наложи бебето да остане в болницата по дълго майката изписват ли,че прочетох носилисте памперси за бебчо 

Аз и моята щерка, родено доносена, но със сърдечен проблем и, както горе споменах, със секцио, лежахме заедно една седмица. Мен искаха да ме изпишат в петък, но стана в понеделник, за да проследят детето. Тя лежа на 8 етаж една нощ след раждането и една нощ преди изписването. През другото време беше 2 дни на 12 ет., но не при мен а в стаята на акушерките, и три-четири дни при мен, в стаята.

П.П. - Забравих за памперсите и мокри кърпи - взех си ги още с постъпването на 5ти етаж лежах 4 дни. Искат ги при акушерките, възможно най-скоро след като се роди бебето, че нямали оборотни и вземали от едно бебе да слагат на друго - това в общата стая с бебета на 12 ет....Тегава работа... Стоят си при всяко бебе, неговите памперси и кърпички.

Мен ме изписаха след 7 дни, но някои и след 5. Аз бях с диабет и бебето първо стоя 2 дни на 8 ет. в неонатологията, а и имаше по-тежка жълтеница и беше на фотолампа, та затова.
Памперси се носят в деня на раждането, при нас таткото ги занесе, стоят си при бебето отдолу в легълцето.

Зависи колко дълго.

Нашето трето бебенце се роди много недоносено и стоя в болницата 45 дни (и това не е много, защото се очакваше да го отглеждат там повече от 2 месеца). Роди се нормално, но аз останах нарочно малко повече (5 дни вместо 3), за да мога да си го виждам всяка вечер за по половин час (иначе по него време недоносените се посещаваха веднъж седмично).

После заплаших лъв ми, че ще остана, докато изпишат малчо, ако не намери начин да го виждам всеки ден. И той милият намери (имаме много близки лекари и те винаги в такива случаи незабавно се заемат да търсят по „мрежата“). Но и да не беше намерил, нямаше да се примиря със свиждане веднъж седмично и сведения всеки раб. ден.

Моят престой от 5 вместо 3 дни беше възможен, само защото бях на 12 етаж. На 7 етаж не можеш да останеш колкото искаш, там има по-голям родилко-оборот и всяко освободено легло се заема незабавно.

От др. страна, когато се роди голямата ни дъщеря, беше с лека интраутеринна хипотрофия (по-слабичка и мъничка се роди, ок. 2,500 кг. в 38 г.с.), тя постоя в неонатологията на Шейново 5 дни на термо легло и с-ми с хепарин, като после на 5-я ден ми я дадоха за кърмене. Не е ставало изобщо дума за изписване преди бебето, заради сравнително краткия ѝ престой.

Бианка, ти понеже си раждала в частни болници, може би затова очакванията ти за катетъра са били други, на мен и при двете операции в Шейново ми го хакнаха с огромно наслаждение и съвсем нарочно преди спиналната. Така че...

И аз искам четири дечица (поне), но засега дори не мога да поставя въпроса на нашия изтерзан татко лъв. Времето ще покаже как ще се развият нещата при нас.

Благодаря ви момичета за бързите отговори

Момичета, на мен живот и здраве ще ми се наложи да полежа в МД за около 2 седмици( надявам се по-малко) преди раждането на 5тия етаж. Може ли някой, който е лежал там да ми каже как стои въпроса с влизането за свиждания- час ли има, може ли по всяко време да се влиза? Благодаря!

Здравейте и от мен мамчета. Искам да споделя и моето раждане на 11 март.
Получих нерегулярни контракции вкъщи към 1:30 , а към 4 часа вече и водите започнаха да ми изтичат. Оправих се и тръгнахме с таткото към МД. Следенето на бременността ми беше извън болницата и понеже смятах да родя естественно не виждах смисъл да избирам екип. Стигнахме към 5 часа сутринта и ме приеха, но уви контракциите спряха.

Избрах Майчин дом като най - доброто място за бебето. Нямахме причина за притеснение за него, но все пак исках да съм на място на което неонаталогията е високо оценена.

Лошо отношение към мен нямаше, не съм видяла и към нито една друга майка. При постъпването рано сутринта ме приеха , попълнихме всички документи, минах през стандартните процедури и ме качиха в родилна зала с изтекли води, но уви без контракции вече. Бях без избор на екип, но и не съжалявам. Отношението на лекаря от смяната беше на професионално ниво. По обяд се видя , че контракциите не тръгнаха и ми пуснаха система. Предизвикаха ги и това беше ужасно болезнено преживяване, а разкритието беше 2 см и дори упойка нямаха как да ми поставят. След 2 часа прекарани в контракции през минута нямах сила вече да си отворя очите. Лекаря влезна в стаята и ми каза, че вече се налага да премине към секцио, заради мен в този момент не разбирах защо трябва да преминем в секцио а не изчакаме разкритие, но реших да не се намесвам в решението му. Заведоха ме в операционата зала поставиха ми катетър преди упойката, за мен не е толкова силна болката търпи се. На операцията нямаше специализанти макар да съм без избор на екип.
Момичето с което лежахме в реанимация беше избрала доц. Николов и шева и беше от студент!!!  Може да е направен безупречно, но не винаги избора не екип означава, че няма да присъстват.

Хич не исках да раждам секцио, исках бебето да излезне естествено и аз да съм на крак след няколко часа , за да съм с бебчето си. Но по време на операцията чух лекаря да казва, че съм била на минути от скъсване на матката.

Е всичко приключи с щастлив край бебето ми е добре и аз бързо се дигнах на крак. Поисках самостоятелна стая, но такава нямаше и ме настаниха в двойна. Майката на съседното легло не искаше да пускаме телевизора, не искаше да си оставяме нищо в банята дори тоалетната хартия и т.н.
След два дни успяха да ме преместят в самостоятелна стая. Персонала в Родилна зала, Реанимация, Акушерките на бебета и за нас майките бяха любезни и отзивчиви. Един път влезнах в стаята с бебетата без да ме види акушерката и беше гушнала точно моето бебе , което плачеше . Как мило му говореше и галеше, няма как да искам повече. Ходила съм при тях и в 4 сутринта с въпрос и си получих адекватен и любезен отговор.
Стаите не са лукс далеч от лукса са. Но всеки ден се чистят.  Имат телевизор, хладилник и неудобно легло  

Ако имам второ дете отново ще избера тази болница, тези 4-5-6 дни се преживяват.

Мяуче  ,това със свиждането веднъж в седмицата е много гадно,добре че са го променили,аз ходех при Борис всеки ден от 13 часа,а на четвъртия ден,когато започнах да го храня с биберон ходех в 13 и в 16 часа,включително събота и неделя.Борис стоя точно 13 дни в неонатологията и го изписаха.
 
Мен след секциото са ме лепили,не съм шита,имах само два конеца.Втория оператор не разбрах кой ми беше,стажанта ми седеше до главата през цялото време.
 От катетъра или от секциото(така и не разбрах),известно време  (ден някъде) след това не усещах кога ми се ходи до тоалетната по малка нужда,не съм се напишквала,просто ако не отида ,нямаше да разбера че ми се ходи.Пиех си водата и си ходех превантивно.
 Болницата избрах точно зареди неонатологията,имах много тежка бременност и се очакваше че няма да издържа до термин.Няма по-голямо спокойствие от това да знаеш ,че детето ти е на най-доброто възможно място в сигурни ръце.

Бебешките акушерки са перфектни  През нощта едната дойде, защото моето бебе много плаче да ми покаже как да го успкоявам. Въпреки, че й обясних, че имам опит, жената го взе, разнася го, дундурка го да го приспи тя 

Да те питам ако може да ми отговориш твоето бебе стоя 13 дни в болницата а теб след колко дни те изписаха

Родих във вторник,изписаха ме в неделя (5 нощувки,колкото е пътеката за секцио).

Summer лежах януари на 5 ет и няма проблем по всяко време за свиждания. Може да се намери някоя акушерка да се скара , ама после пак се влизаше.
Bianka разкажи как станаха 4 дечицата. Бих опитала за 3 то , но признавам си за 4 не ми стиска

Алия, мерси, супер, това поне е утешително

Докато Бианка се включи, да се изкажа аз, че повечето многодетни майки (3+ маймунчета) сме особен чешит хора, на нас децата все са ни малко. 

Аз лично винаги съм искала 3 дечица. Но след третото нещо вътре в мен се отключи и усещането ми е, че мога да имам и 4, и повече (реално надали повече от 4, защото не съм първа младост вече и бременностите ми са мнооого рискови). За съжаление, обаче, лъвю не споделя чувствата ми .