Как ще е най-правилно да постъпя?

Нищо не държа, успокой се.
В случая е направено повече от достатъчно от някои хора, а от други-нищо. И в случая едно дете  е било лишавано, ама друго-не може. Все  са внуци и двете.
Цитат от първи пост:
"В момента  баба ми е  тук от 10 дни и  съм на  път  да полудея. Настанена  е  в стаята  на  дъщеря ми; спи в нейното  легло, през нощта  ползва  нощно  гърне,  което  ме потриса; два пъти  от  едно  ядене  не  иска  да  яде  и  се оказах в ситуация, в която готвя като  луда, а  хладилникът  ми е  пълен с храна, защото  тя  иска  различно ядене, но  яде  точно  една шепа  от  каквото  и да  е. ooooh! Освен това  цял ден   охка  и  реве, вечер  си  ляга  с кокошките и  детето  не  може  по  никакъв начин  да  ползва  стаята  си. Освен това, не  дава  да  й затваряме  вратата  по никое време  на денонощието, нито  й е приятно  да затваряме  която  и  да  е  вътрешна врата. Поставени  сме  в положение  да  ходим  на пръсти  в собствения си  дом, да не можем  и  две  думи  да си  кажем, защото  тя  надава  ухо  и  изобщо- на път  съм да  си изпусна  нервите  и  да  я  насмета. Многократно  й  казах,  когато  огладнее , да ми  каже или  да отиде  да  си вземе  храна.  Тя обаче   не  казва  и аз се принуждавам  да  я  питам през половин час. Тази вечер  , след като  я  попитах два пъти и  тя  каза, че още  не  била гладна, спрях  да  я  питам. А  тя  се обиди  и  си легна, без  да  яде. Детето  се върна от тренировка  и  не  може  да припари  в стаята  си, щото   прабаба  му уж  спи.

Представям  си какъв ужас ще е, ако  и  баба , и дядо  са  по три месеца  вкъщи. Първо, това  означава  да  унищожа  стаята  на  детето, за  да  настаня  тях"

Обаче в единия случай все пак става въпрос за кръвни роднини, а в другия - за свекъри.

Роднини, не-роднини, факт е ситуацията.
Аз избрах децата си в крайна сметка, пред баба ми. Все роднини са ми иначе.

.....то ако е лесно.Аз за това казвам,че покрай тях още едно две семейства се тормозят и си разстройват живота,нервите и си лишават семействата/децата от внимание, грижи и удобства.....Пък ако продължи и с години.....

Да, направено е достатъчно от внучките, нежеланието да помогне е на родния син на възрастното семейство. С какво точно майката на Бронте е длъжна, като снаха, да поеме грижата за възрастните при жив техен наследник? Освен всичко друго, майката на Бронте също не е в цветущо здраве. Е! Къде е мястото на въпроса защо за единия внук може, а за другия не? Единият правнук/чка живее при снахата на бабата и дядото, а другия/ата живее при внучката. Ние не сме наясно с отношенията между свекъри и снаха, знаем единствено че Бронте и сестра й обичат баба си и дядо си и искат да се грижат за хората, които са ги отгледали с много любов. Не мисля, че има място да се очаква нещо от майка им, още повече тя се грижи за своите родители.
В крайна сметка семейството знае единствено причините за това кой какво трябва, може или не може да направи в тази ситуация.

Разбира се, че семейството знае.
Иначе нямаше да има тема тук. Когато всичко ти е съвсем ясно, гледаш тема да пуснеш.
И защото от никой нищо не следва да се очаква, защо се очаква разбиране от едно дете, което не може да припари до стаята си? Нееее, и от него не се очаква-налага му се и толкоз, нали? Щото някой не може да наложи нещо друго на някой друг, по-лесно е да го налага на дете.

А този извод го правиш въз основа на...? Пак питам, защо мислиш, че от майката на Бронте трябва да се очаква нещо в този случай?

Не правя изводи. Говоря си.
Т.е. пиша си. Нали за това е темата?
Как най-правилно да постъпи, пита авторката.
Хем пита-хем не може да се излагат различни гледни точки, тъй ли?
От майката на авторката аз лично нищо не очаквам. Просто ми направи впечатление, че се споменава, че там живее племенника и затова не може. Да, щото у тях деца не живеят, но може, нали? Затова само попитах с какво племенника е по-различен от детето на авторката?

Да де, и аз ти отговарям - племенникът живее при снахата на възрастните, а детето на авторката живее при тяхната внучка. Има значение, че племенникът вече живее при баба си, а за възрастните сега възниква необходимост от определени реорганизации. Може би момчето трябва да намери начин да се оправи, за да настанят бабата и дядото в неговата стая, при снахата на възрастното семейство, или? Разлика има, а ако има и значение какви са отношенията снаха/свекъри, ситуацията се усложнява допълнително. След като от другата снаха не се очаква нищо, защо от тази се очаква или въобще предизвиква чудене казусът?

  Абе защо не давате съвети на Бронте как най-добре да си организира нещата, та да се справят със сестра и с обгрижването на възрастните хора, ами си смучете от пръстите някакви други галимации?Сто пъти каза жената, че те със сестра и имат готовност и желание, въпросът е как да се организират нещата максимално добре за старците и нейното семейство.
 
Какво намесихте и майка и, че и племенника...

Домовете за стари хора в България са много различни от тези в чужбина и няма никакво място за аналогия или за намесване на начин на мислене.

Бронте иска да направи най-доброто за баба си и дядо си, като същевременно не усложнява живота на семейството си.

Бронте, опитайте да ги убедите да са на квартира близко до вас само през зимата (вие и в другия случай ще я плащате целогодишно, така че това е малък проблем). Карайте ги за по три месеца на село, докато те сами не се откажат. Няма да отнеме много време. Ние и с двете ми баби процедирахме така, макар че бяха в къщи през зимата - нямаше толкова варианти за квартири преди 100 години.
Даваха зор да си ходят от февруари, после стана март-април и накрая ходеха само с нас, като на почивка и да се видят с познати и да си "нагледат" къщите.

Ако искат да си ходят на село много рано им кажи, че са ти полезни да сготвят, да се занимават с детето, докато сте на работа. Кажи им, че не знаеш как си се справяла без тях до сега - много помага да се чувстват полезни.

Здравейте, момичета.
Набързо- по   темата  за племенника- написах първороден  внук, не заради  друго, а  за  да  бъда максимално  подробна- за да стане  ясно, че е  син  на  сестра ми , както и  че е  по- голям от  дъщеря  ми, а  не  в невръстна  възраст.  Друго значение  не  съм влагала.
Той е  на  16.  На майка ми апартаментът  е  двустаен + малка кухня.  Той  обитава  едната  стая, а  другата  служи  за   всекидневна, както и  за спалня  на  майка ми. Кухнята  си  е  кухня,  с малък диван, който  не става  за спане.
Туйто. Друго място  там  няма. И ако баба  беше там, това означава, че   16- годишният  юноша и  майка  ми  трябваше  да   ползват  обща стая- за учене, гледане  на  телевизия, спане, почивка. Преди  племенникът  ми да заживее  с  нея  и  преди  ние   да  си  купим сегашното жилище, тя  беше  тази, която  приютяваше  бабите и  дядовците,  тъй като  тогава  у  нас  нямаше никакво  място- живеехме  в  три преходни  кутийки, с  ужасно  разпределение, непозволяващо   каквато и  да е  промяна  за усвояване  на  пространство.

mimsa2000 ,нали  цялата  тема  е  за  това- хем баба и  дядо  да са добре, хем  и моето  дете   да е  добре- да не  го лишавам от  личното  му пространство.  Вярно, че изтърпя   10  дневно  неудобство,  но  не  то  беше  толкова страшно, колкото  представата  ми, че ако   са   с дядо  по  два- три месеца  у  нас,  дъщеря ми  е   бъде ощетена  не само откъм  стая, но и  откъм   свобода. Защото , когато баба  беше вкъщи, ходехме  на пръсти,  не смеехме да  си  говорим, за да  не  я безпокоим, а  и  не искахме  разговора  ни  да става   нейно достояние; детето, което  по  принцип е  весело  и  емоционално,  също  трябваше  да  се    съобразява   с поведението  си .

А за отстъпването  на  стаята- дали  племенникът ми, дали  дъщеря  ми- не е  ли все едно. И двете   са  деца . Дори  и   той  да беше  си отстъпил стаята,  а  не дъщеря ми,  това  пак  не  е  решение  на  проблема. Решение  на  проблема  е  хем вълкът  да  е  сит, хем агнето  да  е  цяло.  не че винаги   е  възможно, но  не губя  надежда, че може  да се получи.
Down Under, до  два- три месеца   ще има развръзка, убедена   съм.

Няма как ние да и кажем как да се организират, нали сте наясно?
Не сме им в къщата и във взаимоотношенията, но първия поста казва много неща, болднала съм.


Ми ето, едно дете може да обитава и да спи с родителя си на едно легло, друго-не може да обитава една стая с баба си.

Няма какво повече да коментирам, но, по принцип, ако има правилно и неправилно, то правилно е да не се смесват деца с баби, които реват и ползват подлоги в техните стаи.  Бабите отиват при по-млади баби, така да го кажа, а не при пра-внучките си. Това е по-работещ модел, защото така не страдат и не се лишават деца, майките на тези деца не се разболяват от болногледачески услуги в полза роду, най-малкото се събират възрастен с възрастен и са по-близки като разбирания и усещания към живота.

Не знам колко е било това 10-дневно неудобство, но то си личи от първия пост, че си била на ръба. Бронте. Сама си го написала.
Успех от мен. Аз съм написала моето мнение и то е-децата ми са преди всичко. Залагайте на по-големи апартаменти, че да имате стая за такива нужди, след като мислите в посока да си ги гледате.

Струва ми  се, че приемаш  целия  този  разговор  , който  водим в темата, много  лично. Не  прочетох  някой  да  те  укорява, че  си  избрала  децата  си  преди всичко. Така  си преценила, така  си постъпила- твое  право е. Всяка  нормална майка  се  стреми на първо  място детето й / децата  й/ да  са  добре, а  след това  е  всичко останало.
Да, наистина  бях на  ръба. Напълно права  си. Нали   затова пуснах темата. Когато  баба  си  тръгна, почистих  стаята  до блясък,  изпрах   спалното  бельо,  мъжът  ми   занесе  килима    от  детската  стая  за  пране.  Матрака  на  леглото предвидливо  бях опаковала  с огромен еднократен   чаршаф,  върху  който  постелих  текстилен. Не  си  мисли, че  откъм хигиенна  точка  съм   ощетила  детето. Освен  това, поне  по  три  пъти   на ден  почиствах  тоалетната, сменях  кърпи всеки  ден.  Повечето  грижи  по  дома и  непрекъснатото  готвене, натрупването  на  храна в хладилника , бяха  част  от причините да   взема  да   изпушвам.
А за по-  големите  апартаменти- като    купувахме  този, така  си  изпразнихме     джобовете, че   още   потръпвам, като  се  сетя. Аз- ползваща  втора    година от  майчинството,  работеща  на граждански  договор  почти  за без пари,детето- на година  и  половина,  гледано   вкъщи,   ММ  на   една  никаква  заплата  от  480 лв.чисто - чудничко беше  . Как се  оправихме, не  знам. Та, ако апартаментът  имаше  още една стая, сигурно нямаше  да можем да  си   го позволим

Не, не го приемам лично, аз проблем за решаване няма най-малкото.
Но бях обвинена да, нагоре в темата. Не от теб и не заради мой избор. То това оставаше, някой да ми оспорва избора години след като съм го направила и е минало. На теб ти предстои, ти си в дилема, не аз. Аз се връщам от там, накъдето ти си тръгнала просто, минало е, зад гърба ми е.

Беше на ръба само след 10 дена?
Хайде сега, опитай 3 месеца.
И пак пиши на десетия ден.
Успех, най-искрено ти пожелавам!