Бронте, аз си мисля, че те не искат да ви натоварват финансово и си мислят, че кватрирата би ви затруднила. Измислете нещо да им кажете, че данъци ще спестите, защото ще ви се води разход. И пак ти казвам, измислете им някаква необходимост да са при вас, така те ще се почувстват по-добре и нужни. За няколко месеца през лятото все ще се справите с редуване ти, и сестра ти.
Мда, ножът опира вече до кокал.
Тази сутрин телефонът ми се раззвъня в 6.30, след като си бях легнала в два. Баба. Затворих й и я набрах. През плач ми съобщи, че снощи паднала от леглото, не могла да се изправи.Тропала,тропала, дядо я чул на зазоряване / те спят в различни стаи/. Опитал се да й помогне да стане, не могъл. Когато тя ми се обади, все още беше на земята. Звучеше отчайващо зле.
Детето спеше. Не ми беше възможно да скоча в колата незабавно и м полусънено състояние да измина 80 километра планински път. Обадих се на сестра ми / живеят с 30 км. по-наблизо/. Зет ми и племенника ми тръгнали нататък след половин час. Междувременно се обадих на "Спешна помощ". Уж незабавно изпратили екип, а линейката пристигна след малко повече от три часа. Били й две инжекции, но отказали да я хоспитализират. Обадих й се по- късно. Била по-добре. Болките й намаляли. Казах й, че в събота, когато отидем, искам да заявят с дядо ясна позиция къде точно предпочитат да бъдат;че този ужас не може да продължава;че мъчат и себе си, и нас; че освен всичко друго, постоянно сме под напрежение и се тревожим. Казах й също, че тя очеизвадно не е в състояние да се грижи за себе си; дядо също не е в състояние да я обгрижва; че линейката е отишла чак след три часа и че ако беше получила инсулт или инфаркт, вече щяхме да й организираме погребението
Така ми беше накипяло, че думи нямам.Цял ден днес се чувствам като парцал- хем недоспала, хем с ужасно чувство за вина, че не можах да се отзова и постоянно прехвърлям в ума си речта, която се каня да им дръпна, както и как точно ще "тропна по масата" и ще ги респектирам надве- натри.
В най- лошия случай, ако продължат да се инатят / очаквам от дядо силна съпротива/, товаря баба в колата, настанявам я в спалнята у дома / защото не ни е по възможностите хем да плащаме квартира за единия, хем да тичаме нон стоп до селото за другия/ и оттам нататък- каквото сабя покаже.Поне дядо няма да се напъва да полага грижи, които не са му по силите.
За съжаление, в събота ще сме сами с ММ- сестра ми и зет ми утре сутрин заминават за седмица на почивка, която е капарирана. Ако баба и дядо се опънат, следващата седмица ще отидем четиримата и се надявам да им преодолеем ината , макар и не съвсем со кротце и со благо. Сестра ми днес плаче по телефона- не издържа психически. Има работа от главата нагоре и взе да й идва в повече. Аз съм по същия начин, само дето още не съм взела и аз да плача от безсилие, но и това време не е далеч.
Това не може и не бива да продължава повече- да не знаем на кой свят се намираме...
В момента в мен напира да се излее цялата ми лошотия.
