
имат смисъл, само когато положението е безнадеждно и няма какво друго да се направи. Но да има, да знаеш какво и как, пък да хленчиш и да притесняваш хората - няма да стане. Така жално описа картинката, че помислих, че е изгубила майка си и брат си завинаги. А тя просто не ги е виждала. Ми иди ги виж!
Има моменти, в които човек се скапва от неща, които на пръв поглед са малки, нищожни за другите, но за него е нещо голямо и непреодолимо. Всеки си има болките и дертовете, има нужда - казала си е. Тук сме се жалили за далеч по-маловажни неща, от ох защо прането ми стана розово, съсипах си вечерта, до ще се гръмна нямам време да отида на маникюр, така че е малко прекалено. А и никой не е длъжен да е свръхчовек 24/7. Имаш си мнение, но по-добре подмини, точно когато някой е уязвим и е паднал, баш от назидания колко е зле - няма нужда.
Ако всички сме еднакви, щеше да е ужасно скучно. Просто тактичност се иска понякога.
На чужд гръб наистина, но за останалите веселба. Препоръчани теми