ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - тема 21

Пиши после какво казват , че няма как да гледам , а ме друсат нерви и хипохондрия та в чудо стм се видяла и аз и тези около мен .

Мен ме разболяха лекарите - КАЗВАМ ГО СЪВСЕМ ОТГОВОРНО - не слагам всички под един знаменател ,разбира се . Но много лъжи понесох от тях . Гледаха на мен като разтворено портмоне и сега съм обезверена в медицината , от там ми идват и кризите ... както и да е да не влизам в подробности ,само исках да кажа че имам основание за състоянието си .
Имам хубаво семейство , а не мога да му предложа уют и топлина - дразня се от неправилно подредените обувки пред вратата даже... ей така и аз не знам защо .
Сори за спама
maria7787 кажи какво казаха по темата?


p.p. Дано и там не дават съвети със заучени фрази и клишета които много мразя "Не го мисли за да не ти се случи "или"Не се ядосвай за да не се разболееш"  - тоооооо ако мога да не го мисля няма да пиша тук , ... ама нъц !

Желая спокойствие !

 

Аз , обаче съм много отвеяна.....купих си  от Мармарис  Инсидон и сега установявам, че трябва да се пие продължително, а аз го взех с идея да го ползвам при нужда  Между другото в Мармарис ривотрила е 5 лири.......ни знам дали в България са го пуснали, но ми прави впечатления, че лекарствата им са нечовешки евтини....

И в Македония бяха много евтини.

Аз пък си докарах слънчев удар. Освен всичките му екстри така ме в нервите това чудо. а за вестибуларния апарат да не говорим.
Маам ксанакс цял ден.

Ок,знам ,че ще ме насмотаете,ама пих един деанксит днес и бодро мина целия ми първи работен ден.Имаше едно леко разтуптяване в началото,но явно хапчето си свърши работата.Утре ще се пробвам без хапче да видим:)

Еее нищо де, пий го като ти е ок, нали това е важното.
Еньооо, къде сиии???

Този като нищо се е оженил и жена му, не му дава да пише тук 
Джеренци и как бе, чуде, си докара слънчев удар. Синковецът и той като теб....още първия ден в Мармарис се тръшна, ама там поне беше 47 градуса.....

Никой ли не е гледал предаването да сподели какво казаха 

 

абе хора да ви питам случвало ли ви се е ... начи днес на три пъти ми става едно супер тежко в гърлото и сякаш ми пари и тежи и почвам да не мога да си поемам въздух откъдето се филмирам още повече ... после се отпускам почвам да мисля за друго и паренето и тежеста изчезват ... това нормално ли е за ПР тъй като от доста време не съм получавала имам повече натрапливи мисли

Добро утро момичета  .Как сте в тия жеги, защото аз направо откачам.Смениха ми ад с други и не знам дали е от тях, но постояно ми се вие свят.Мисля да си посетя доктора утре,но пък напрежението ми спадна почти наполовина,оф направо ми омръзна вече

Според мен Еньо е на Карибите с една руса и една черна мацка. Пече се, пие коктейли и други неща прави Щом не пише, надявам се да си е екстра 

Деси, то какво... И на мен не ми е добре.  Нервно ми е, драйфам, айде стига се оплаквам де.
Да добутам до другата сряда и няма да ме видят един месец на работа.

Ама лошото е, че пак ще трябва да посвършвам нещо служебно.

Здравейте! Явно и аз съм от тези хора, които се опитват да се преборят със себе си.

Здравейте!И аз да се запиша при вас. Преди 5 год. имах паническо разстройство. Няма да описвам през какво минах, докато разбера какво ми е. За това,как се чувствах, също. Всеки, който го е изпитал - знае. Иначе не може да се обясни. След няколко месеца ходене по психолози и психиатри, попаднах на една,която с първия път ми уличи хапчето. Пих Стимулотон. Чувствах  се прекрасно. Все едно се бях родила отново и живота ми тепърва започваше. Летях. Бях друг човек. Не се притеснявах за нищо. Не анализирах всеки симптом, когато почувствах нещо в тялото, не се притеснявах от най-малкия проблем... В същото време ми беше предписан Ривотрил при нужда, но ми се налагаше много рядко да го пия. Промених начина си на живот, ходех на Пилатес, разходки, излизах с приятели, спрях да гледам новини и тъжни филми. Всичко отмина, спрях антидепресантите без проблем и се чувствах добре. Преди 3 год. започнах нова, доста натоварваща и напрегната работа. Нямах време за нищо след работа, а в работата - постоянен стрес. Не осъзнах на време, че трябва да я сменя. Е, преди месец напуснах.Прибрах се да живея в родния си край, задно с човека, с когото съм много щастлива и обичам. Веднага след като се прибрахме, разбрах, че съм бременна. Беше дългоочаквано бебе. Но уви. Направих спонтанен аборт.
През цялото това време съм имала и други стресови ситуации, а и каквато емоционална съм - много повече от допустимото, смятайте как може да ми се отрази всичко.
За антидепресантите, който е против,само да кажа - в някои случаи са неизбежни. И не, не прибягвам към тях при първия малък проблем. Имала съм панически атаки преди,които нямаше как да преживея без хапче. След терапията с антидепресанти се справях и без. Дълго време така. И не си мислете, че не съм пробвала и други методи - билки, хомеопатия, Бах, психотерапия. Да, сугурно действат,ако можеш да изтърпиш месеците мъчение, месеците, в които ще си безполезна и в които ще си в тежест на всички около теб, защото няма как да те разберат и само ти повтарят да се стегнеш. Като ти кажат, че няма за какво да се притесняваш в момента и всичко е в главата ти, иди им обяснявай, че физическите симптоми са на лице, едва, когато се успокоиш. Писнало ми е.
Ще ги пия, да. Няма как с положителни мисли да възстановиш биохимичния баланс в тялото си. Знаете ли какво е не нещо да те боли, например сърцето... Душата ти се пръска просто. Разкъсва се.
Та... сегашният ми проблем е следният:
Започнах да пия Золофт (било същото като Стимулотон) преди около седмица. Още не се е натрупал. От вчера пия и Клонарекс от 0.5 4x1/4. защото съм доста по-тревожна и психиатърката ми каза, че е по-добре по схема редовно да го пия. Казват, че е същото като Ривотрила,но мен ме притеснява, защото сутринта като се събудих, имах нов симптом - започна да ме пари около гърдите и после по ръцете надолу. Ужасно е. Дали ще отмине като ми подействат антидепресантите. Или... да се опитам от някъде да търся Ривотрил. Нямам и никакъв апетит. Да спомена само, че първия път,когато приемах Стимулотон, пак нямах и отслабнах доста.
Съчувствам на всички в такова състояние и не го пожелавам на никого. Знам, че има изход, но трябва много търпение.

Jasmine7 и Веси  , съчувствам ви и се надявам по скоро да излизите от тази дупка.Jasmine7 ти ми вдъхна надежда,значи все пак някой слънчев ден ще се оправя напълно, понеже на този етап изобщо не вярвам в това

Мога да кажа, че с много усилия вече смятам да приключа с всички ужасни усещания, които получавах. Сега спирам АД и се надявам скоро да стана майка. Това определено ми вдъхна увереност, особено след като срещнах подходящия човек. Много е важно да има някой, който те разбира и ти дава кураж. До скоро не можех да говоря за това, тъй като винаги съм била силна и уверена жена. Таях в себе си много неща. Но вече не е така. Прецених хората около себе си и промених много неща в ежедневието си. Човек трябва сам да стигне до изводите. Но живота предлага много уроци.
Определено трябва търпение и нещата сами си идват на мястото!
Jasmine7 аз също пия в момента Клонарекс от 0,5 2х1/4, за да тушира симптомите на спиране на антидепресанта. Клонарекс и Ривотрил са едно и също лекарство. Ще ти трябва търпение докато се натрупа антидепресанта и да подейства.

Хора дайте мнение според вас какво ми е ... (да се вземе изпредвид че съм бременна и не пия АД)
Имам един постянен и натраплив страх че ще ми се случи нещо че ще умра че ще припадна и все такива неща ... гледам да избягвам да стоя сама защото когато съм с някой мислите ми някак са заети а когато остана сама почвам да мисля и мисля ... но най лошото е че плача много често изведнъж просто се разтройвам от най малкото и си рева това го нямаше до преди два месеца(имам ПР от близо 10 месеца) често си сменям настроенията като си казвам че не ставам за нищо че няма да мога да гледам това дете и само дето страда така заради мен и каква майка ще бъда (а то е желано от мен и приятеля ми) викам си че сигурно ще полудея и вече никога няма да бъда себе си ....след определено време някак идвам на себе си (настроението ми не се сменя рязко от рев към смях) и ми става едно никакво и си казвам за квно се тормозиш с тея мисли всичко ще е наред ... напоследък почнах да чета доста неща за шизофренията и ужасно се вманиачех дали не я развивам ... постоянно следя реакциите си дали мисля разкъсано или нелогично  дали имам халюцинации (което е най плашещото защото понякога става нещо като зрителна измама и аз веднага викам ето знаех си халюцинация е) а най гадното е че  когато се почуствам добре без никакви тревоги и страхове и така да кажа се рочуствам отново човек почвам да си мисля че това сега е само временен период и утре или по късно ще стана много по зле от преди .... знам че не сте лекари не може да ми поставите диагноза и все пак дайте някакви предложения какво ми е утре съм на психиатър ... и най вече според вас човек който е болен от шизофрения ще осъзнава ли примерно ако има халюцинации или нелогични мисли ?