Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какви са последствията от употребата на алкохол при хора, които страдат от паническо разстройство и панически атаки?
Какви са основните методи за справяне с паник атаки и паническо разстройство?
Какви са последствията от спирането на антидепресантите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какви са последствията от употребата на алкохол при хора, които страдат от паническо разстройство и панически атаки?
Употребата на алкохол при хора с паническо разстройство и панически атаки може да има сериозни последици. Алкохолът може да предизвика усещане за временно облекчение и щастие, последвано от чувство на депресия, което може да влоши симптомите на паническото разстройство. Психиатрите обикновено не препоръчват употребата на алкохол при тези състояния, тъй като може да увеличи интензивността на паническите атаки и да предизвика по-тежки симптоми на депресия.
-
Какви са основните методи за справяне с паник атаки и паническо разстройство?
Основните методи за справяне с паник атаки и паническо разстройство включват психотерапия, различни техники за релаксация, хобита и в някои случаи прием на антидепресанти. Психотерапията и техниките за релаксация могат да помогнат на хората да се справят с тревожността и да усвоят по-здравословни стратегии за управление на стреса. Важно е да се консултирате с психиатър или психотерапевт, за да намерите най-подходящия метод за вас.
-
Какви са последствията от спирането на антидепресантите?
Спирането на антидепресантите може да доведе до различни последствия, включително симптоми на отнемане като главоболие, гадене, възбуда, диария и дори влошаване на депресивните и тревожни симптоми. Важно е да се спре приемането им постепенно и под лекарско наблюдение, за да се сведат до минимум рисковете от симптоми на отнемане и влошаване на състоянието.
-
Какви са ефективните методи за справяне с натрапчивите мисли и депресията?
-
Колко дълго според вас обикновено продължава лечението с антидепресанти?
Преди обаче да посегна към хапчетата пробвам с миене на прозорци, почистване до блясък на тави, тенджери и т.н в 9 10 ч. се случва това, но един път минава др. път не. Бихте ли ме посъветвали какво мога да взимам при нужда, не искам да започвам пак с Ципралекс, в период на учене съм как да овладявам положението. Ако може да ми кажете какво да си купя за " при нужда"
От 20 години съм с ПР. Тогава му викаха страхова невроза. Сега съм на 38 години и като се замисля повечето ми живот е минал така, вече не помня как е било преди да имам страхове и фобии разни. Естествено за тези 20 години имах и периоди когато бях относително добре, без атаки, но най-силна ми е хипохондрията и при най-малката болежка веднага ме обхваща паника и голям страх. Дълго време не исках да пия никакви лекарства и се справях криво-ляво сама, но накрая се предадох и преди 6 години започнах да пия Ципралекс. На няколко пъти го спирах и започвах отново за период от по няколко месеца. За последно го спрях преди около година и половина. Преди няколко месеца пих за известно време Деанксит. През годините и с хомеопатия пробвах, около 2 години пих. Ами да си призная и с хапчета и без, имам периоди в които съм добре, и периоди в които съм зле. Последните 2 месеца обаче хич ме няма. Започнаха ме едни болки по краката, мускулите, костите, кръста, и то не постоянно, а ту минават, ту започват отново. Така един месец. Ходих по изследвания, всичко ми е наред, а мен си ме боли. Започнах вече да си мисля, какви ли не страшни болести, от там пък ми се отключиха и другите симптоми, така познати ми през годините - сърцебиене, световъртеж, слабост в краката, неспокоен сън, страх да стоя сама, и като ходя някъде гледам все някой да е с мен. Изследвания ходя да си пускам сама, защото личната ми лекарка вече вдигна ръце от мен и ме кара пак да започна с Ципралекса, ама аз се дърпам. Та в последното изследване всичко ми беше наред, освен желязото, което пък излезе малко над нормата и сега постоянно мисля за това, че нещо не ми е наред за да е така. Само мисля кога пак да ходя да си пускам ново изследване. Преди 3 седмици тръгнах и на психолог. До сега не бях ходила, защото в моя град не бях чувала да има такъв специалист, но явно от скоро имаме, та реших да пробвам. И на Рейки ходих 2 пъти, след тях се чувствах по-добре, но за ден само. Вчера ходих и на биорезонансна диагностика. То пък там ми излязоха, че имам проблеми с куп органи, и още повече се шашнах. Абеее, за 20 години хем се уверих, че не се умира тъй лесно, а продължава да ме е страх