Отношенията деца – баби и кога имаме повод за притеснения

Сами, казваш, че ти предстои развод и предполагам, че с детето ще живеете отделно.
Бабите и дядовците по закон имат право на лични контакти с внуците си, които контакти принципно и най- често е добре да ги има реално. Те, обаче, могат да бъдат ограничени, когато поведението на съответния човек е вредно за здравето и развитието на детето, а за жалост това може да се случи и се случва. Зависи от хората. Тогава се намесва съдът и си има специални процедури. надявам се да не ви се налага да стигате до тях.
Контактите с тези хора е добре да се ограничат, както пише съвсем правилно и Enidi, когато поведението им създава реални проблеми за детето. Често проблематично може да бъде и кардиналното разминаване между вижданията ви за възпитание и отглеждане, НО ако бабата не създава реална опасност за живота и здравето на детето, то това разминаване не е съществено, когато контактите между тях са спорадични, не живеете заедно и го взимат при тях само съгласно определения от съда режим за контакти с бащата /след развода ви/.

Прави ми впечатление, не желая да те обидя, че се конкурираш по неправилен начин с въпросната баба. Целта на родителството е не родителят да се хареса и да бъде обичан от децата си, а да им бъде полезен за израстването им като самостоятелни хора. Така, напр., не може да има положителен ефект надпреварата за задоволяване на всеки каприз и желание. Ти никога няма да спечелиш подобно състезание. Защото ще си основният фактор за отглеждането и възпитанието на детето. Защото ще виждаш вредния ефект от подобно служене неминуемо, след като детето ще живее основно с теб. И най- вече защото е лесно да угаждаш някому и да го играеш "бай Добър", когато е за малко и рядко.
Не попадай в този капан. Състави си точна представа за това, как следва да гледаш своето дете и  си карай по твоя си план. А когато трябва детето да отиде при баща си, според определения му режим за контакти, не се вълнувай толкова, че ще го поглезят. Ако усетиш, че влияят зле на детето ти /напр. настройват го против теб- често срещано в аналогични хипотези при определен тип хора/, можеш да поискаш от съда промяна в личните контакти. Тогава трябва да се обърнеш към адвокат и да го известиш за намерението си и за причините. Но така, по принцип, не лишавай детето от баба му и нейните грижи. Направи го само когато реално видиш нужда от това.
Прекарвай времето си с детето пълноценно- когато сте заедно му чети, ходете на разходка, разговаряйте, играйте, говорете за ДГ /когато тръгне/, за училището, за приятелите. Създай си ти, сама, близки отношения с него. Тогава никоя баба не би ти била пречка.

При децата на разведени родители е много грозна тази надпревара кой ще угоди на повече прищявки на малкото. Отглеждащия родител винаги се оказва лошия, защото едно да вземаш детето два пъти месечно. Тогава можеш да си позволиш да харчиш една шапка пари на ден по него. Но когато го гледаш по 25 дена, няма как да го правиш.

Проблемът не е само в парите. Проблемът е, че строгият е винаги основния родител - той кара детето да си ляга рано, да пише домашни, да си изяде яденето 

Смятам, че това го има във всяко едно семейство т.нар Доброто и Лошо ченге.
Това е в реда на нещата, просто за наистина важните неща, трябва да има единомислие.

В семейството е едно, тогава нещата се вземат повече на майтап. При разделени родители нещата лесно ескалират 

Taka e.

Това е неизбежно. Не може да се бориш с този факт! Винаги родителят, който отглежда детето е "по-лош" в очите на детето, защото забранява повече.

От това, което описваш: обосновани са.
Повечето хора тук ти пишат, че не трябва да се притесняваш, да си оставиш бабата да си е баба, че винаги ще си най-важната за детето си. Това е така само, ако имаш насреща си човек който си знае мястото добре и не се намесва радикално във вашите отношения с детето и в основните линии за възпитанието му.
За жалост, такива хора в повечето случаи са утопия. Класическата българска баба, независимо свекърва или тъща, се чувства овластена да се намесва в отглеждането на внуците и да не спира да се опитва да измести родителите от главната им роля. Това показва моят практически опит от нашите баби и от тези на приятели и роднини. Това с душевното опиянение, ако детето случайно се е разлигавило и ти каже "не искам при теб, а при баба", също ми безкрайно познато. Вижда се една предоволна бабешка или дядовска усмивка и коментарът е "ела, при мен, остави я майка си..."   Никакъв коригиращ коментар в посока, че така не се говори и че мама е чудесна, например. А аз тях ги защитавам винаги, когато детето не дай-боже каже, че не ги иска. За сръдните и цупните, ако детето откаже нещо тяхно, подарък, ядене или пък предпочете майка си, няма и да започвам да обяснявам.

Та съветът ми е: очертай си ясните граници. Не давай да се намесват в отношенията ти с детето, не давай да възпитават, обучават, а дори и да обясняват нещата от живота, ако обяснението им не ти допада. Не разрешавай да вземат никакви, дори и дребни решения за детето, без да са обсъдени с теб. Например: подстригване, смяна на обици, купуване на витамини, дрехи, обувки на своя глава. Всяко решение трябва да се взема от родителите или от баба и дядо, след изискване на разрешение от родителите.

Ако оставиш бабата да си разиграва коня, ще има винаги опити да си изместена или омаловажена, това е борба за надмощие, те са наши родители и ни третират още като деца, не смятат, че можем да се справим сами.

Отделно това ти е и свекърва, която пък теб не те третира като свое дете, защото не си, а като конкуренция. Конкуренцията между вас е за обичта на сина и на внуците. Това, което и идва отвътре на свекървата е да те измести от сърцата на тези хора. Това е скритото и желание, което в името на семейството тя подтиска с всички сили, ако има здрав разум. Обаче тук и семейството се е разпаднало така, че.... няма какво да подтиска вече.

Осъзнавам, че ми е крайно мнението, но е истината, всичко друго е заравяне на главата в пясъка, бла-бла успокоения от типа, че винаги ще си на първо място. На първо място ще си ако полагаш усилия и си защитаваш позициите, това е. Първото място не ти е гарантирано. Трябва със сила и воля да им се наложи да се спрат и да не се месят. За жалост, това е класическият случай в България. Има изключения, но са малко. Като те чета, не сте от изключенията. Бабата да не се прави на майка, а да си знае мястото.

Това, разбира се, не значи да говориш на детето против нея или баща му или който и да било роднина. Нека ги вижда, нека ги обича. Но на първо място да си ти, мнението ти да се слуша (що се отнася детето) и да се уважава. Няма "ама то иска мен, ама аз реших така.." За всяко нещо трябва да те питат теб и да се научат да те защитават пред детето и да поддържат твоя чист и свят образ на майка. Ни повече, ни по малко.
Бъди твърда и не води с бабата борба да спечелваш детето си. Бъди авторитет за него, да знае, че теб първо трябва да слуша.

Дано съм била полезна.

  Брей, последния отговор много ме респектира. Открих в него по нещо и от двете ни баби, които и двете са ми от много голяма помощ и имат огромна роля в отглеждане на детето ми. Особено с майка ми сме имали големи разправии за изземане на функции и предпочитания. Другата пък подстрига детето безобразно без мое знание...
 Но с днешна дата всичко това са бели кахъри и голяма част от ядовете се дължат на това, че съм придавала голямо значение на маловажни неща. Както и на гадния характер на бабите, но това е друга тема. Надделява чувството ми на благодарност към тях, затова, че обичат детето ми и се стараят да е гледано перфектно.
 Отношенията помежду им - обич, привързаност, противоречия и пр. са си тяхна работа. АЗ съм мама, тати е тати и  връзката ни с детето зависи от нас, а не от съперничеството ни с тез бабички. Няма как да направя така че да обича повече мен за сметка на това, да обича по-малко нея, това не е везна, а отделни неща.

 Нека ги обича сърдечно, те са възрастни жени и обичта на внуците им е най-ценното нещо в живота им. Освен това цялото глезотене и пренебрежение към директивите на мама им излиза през носа. Сега понякога тя ме моли да накарам детето да не и отговаря и да я слуша, но късно е либе за китка - то вече  я има за абсолютно подчинена на неговите желания и нужди.

И аз съм на мнение, че това е битка. Аз имам точно такава свекърва, която постоянно изземва някакви мои функции. Няколко пъти се наложи да й кажа по-остро нещата и сега е заела мълчалива и сърдита поза. Никога обаче не съм говорила против нея на детето и не бих си позволила. Нито съм спряла контактите му. Просто не спирам да отстоявам позициите си, въпреки сърденето и цупенето. Но е много трудно, когато пред себе си имаш такива хора, които трудно приемат различно мнение. И като имате предвид, че аз винаги изразявам мнението си учтиво и като молба. Тоест "Може ли да те помоля следващият път да не правиш еди-какво си, защото .." Има и нещо друго, обикновено това са хора, които самите те са имали родител или свекърва, който ги е подтискал. Пример нашата баба, цял живот се оплаква от майка си, която не я е зачитала, не я е разбирала, не я е подкрепяла. Сега тя прави същото спрямо сина си и мен, но не го осъзнава. Много е трудно да се пречупи този порочен кръг. Едно е сигурно, без битка не става, и то тя да се води културно и не пред детето.

Доста мнения и то в двете крайности. Благодаря ви. Успокоявам се с идеята, че бабата едва ли ще има какво да й даде след 10 години например. Надявам се, че аз ще й бъда по-полезна и доста преди това 

То след определена възраст и родителите няма какво да даде 

Винаги ще се намери нещо да дадеш.

То се дава до определен момент.После започва да ти се връща.

Аз имам въпроси към Сами.
На няколко пъти и други потребителки го зададоха, или намекнаха.
Какви са отношенията с мъжа ти? Говорите ли си, игнорирате ли се? Говорили ли сте как ще процедирате с детето, след официалния развод? Говорила ли си с него за отношенията на детето ВИ с майка МУ?
Това са важни неща. Ти си се вторачила в мисълта, че бабата се опитва да те измести, защото се лигави с детето. Но, това е две годишно дете. То иска там, където му е забавно, където всичко е позволено и където не му се карат/сопат, а му говорят на бабино слънчице. Това е нормално за всяко дете.
Бабата няма да те измести, ако ти не й позволиш. Това не означава да прекъснеш всякакъв контакт на детето си с нея. Напротив-допускай я до него. Нека усеща любовта на баба си. Защото, един ден, това дете може да се обърне към теб и да ти каже "Аз много обичам баба си, но ТИ не ми позволи да раста с нея".
Обмисляй действията си и спрямо свекърва си и спрямо детето си. Компромисно решение винаги ще се намери. Мислиш си, че не може и агнето да е цяло, и вълкът да е сит, но може. И всичко ще започне от твоите отношения с мъжа ти. Запазвайки и добрия тон между вас двамата, и вземането на решения, относно детето ви, пак от вас двамата. Не си мисли, че след като се разведете и ти вземеш детето, трябва всяко решение да идва само и единствено от теб! Трябва да продължите заедно да се грижите за него, макар и разделени. Тези решения включват и майка му. Кажи му, че имаш притеснения, относно поведението на майка му. Знам, че за него ще са безпочвени, но все пак, ти си майката, не тя и той трябва да е абсолютно наясно.
Говори и с нея. Кажи й, че не искаш да я разделяш с внучето. Че ти е ясно, че обича детето, и то я обича, и искаш връзката им да се запази. Но, да не се опитва да иззема функциите на родител от теб. Тя е баба и искаш да си остане баба, а не заместваща майка.

Наистина, правенето на мръсно от която и да е страна, не е довело до нищо добро. Обикновено, наранените са повече от един. А, когато са включени удари под кръста между майка и баба, най-много страда детето. Едва ли, който и да е в това семейство, иска детето/внучето да страда. За това се разберете цивилизовано. Очертайте си правила, граници или там, каквото ще очертавате-заедно.
Нека всеки се съобразява с другия, а не си дърпа чергата(детето) към себе си, само за да покаже Кой е по-по-най!