На ЮЛСКАТА мама потрепва сърцето, скоро ще има бебче в ръцете!

Имах насрочена дата за планово секцио за 07.07.2015, по мед. причини, за които съм писала по-рано. Както ви писах преди - в понеделник вечерта към 11 се появи една странна изпъкнала част сууупер ниско долу. Бебчо от около 2 седмици беше слязъл много ниско. Тази вечер имах и частично изтичане на води, което беше около 1 супена лъжица. Повече така й не изтече. От неделя бях започнала да излизам по малко и за два дни "ефекта" дойде.
Във вторник сутрин и без това бях на тонове и решихме да отидем при лекарката, за да види какво се случва, защото усещахме на къде вървят нещата. Док. установи, че шийката се е скъсила на 15 мм., има разкритие, а странната подутина много ниско долу се оказа главичката на бебо. Силни контракции така й нямах. Добре, че бях пуснала стандартните изследвания за секцио ... Веднага последва спешна консултация с анестезиолог и кардиолог и в 13:30 на 30.06 се озовах на операционната маса. Всичко се разви много бързо.
Самото секцио имаше един момент, в който беше изключително напрагнато и според мен критично. Алекс беше слязъл ниско (съответно главичката му беше много ниско, а тя е една от величините при пресмятане на теглото). Смъкването беше от около 2 седмици някъде преди раждането му и на прегледите док. ме предупреждаваше, че не може да го измери точно. А корема ми беше много малък визуално за седмицата, в която съм. На прегледа във вторник съвсем не можа да го измери, защото беше екстремно ниско. На апарата излизаше, че е около 3300 гр., но тя каза, че предполага за 3000 гр. Съответно направиха малък разрез и Александър не можеше да излезе. Този момент много се проточи. За пръв път чух притеснена моята лекарка, която е много уравновесен и спокоен човек. По едно време, след като той не искаше и не искаше да излиза, докторката каза на анестезиологичната сестра и анестезиоложката и те да натискат по корема ми, по гърдите ми, много се притесних ... На никого не пожелавам този страх, който аз преживях! В този момент се страхувах за сина си най-много от всичко преживяно досега. Той изненада с размерите си всички.  Казаха, че имам много стегната предна коремна стена и това допълнително усложнило ситуацията. Слава на Господ, извадиха го жив и здрав и съм много щастлива и благодарна !!!
Последва престой в реанимация. Не си представях реанимацията така, имаше телевизор в стаята и постоянно музика от него. Това ме разведряваше определено. След някой час ни донесоха бебчетата, беше невероятно !!! След още няколко часа ни ги донесоха още веднъж (а изобщо не очаквах). Сложиха го на гърдите ми, за да го гушна и бях безкрайно щастлива. Хубавите изненади не свършиха. Имаше една мила акушерка, която мина през всички момичета и по нейно желание ни снима с телефоните ни, за да запазим спомена за първата ни прегръдка! Много съм й благодарна!
Раздвижиха ме на следващия ден, след по-малко от 24 часа и се качих в родилно. Донесоха ми бебо. Беше при мен през цялото време, освен в часовете 11:30 - 6:00. Попаднах на невероятна акушерка, ще кажа и името й, благодарна ще съм й цял живот. Казва се Силвия. Тя ми помогна да закърмя. Коластрата ми дойде в деня след операцията, а на следващия тръгна и кърмата.
Отделението беше абсолютно пълно и им беше много натоварено на акушеркките. Но когато човек си настоява всичко се случва. Като единствен минус мога да посоча, че на нощна смяна често нямаше акушерка в отделението, което според мен е недопустимо в отделение с новородени. Раздаваха мобилен номер, на който да звъниш ако имаш нужда. Случи се така, че първата вечер имахме нужда от помощ и акушерката дойде на 15-тата минута, което според мен е недопустимо. Според мен трябва да си увеличат броя акушерки. През бременността ми в един от броевете на списание Кенгуру имаше приложение за родилните домове в България и броя акушерки, посочен в Щерев беше много голям. Нищо общо с действителността.
Педиатърката, д-р Дачева, е невероятен специалист. Всяка сутрин преглеждаше бебчетата и след това минаваше да ни съобщи как са те.
Изписаха ни в събота. Гледкаме се у дома и сме много щастливи!