?Въпроси всякакви за СО?

Не мисля, че е само убиване на време. Аз често взимам присърце драмите и колебанията на някои потребители и искрено желая да им помогна. Но то насила хубост не става и още куп клишета по въпроса. Които са си верни и баш общовалидни.
На някои си им е толкоз потенциала и каквото и да им казваш, все тая. Но пък написаното остава и на него могат да попаднат хора, които наистина да успеят да погледнат своя проблем отстрани и да си самопомогнат.
Затова и се ядосвам понякога, когато се трият ценни мнения. Защото форумът се чете от много хора и дори да не ги виждаме, да не пишат, да не идват да се дърлят и да съветват, те могат да намерят нещо полезно в написаното.

За Анонимната с хигиената и трите месеца – не се занимавай с глупости, ходи си на работа, плащай си собствената квартира и си се срещай с мъже навън, но не бързай да пускаш котва никъде, че не си много готова за стабилни отношения. Вее те вятър на бял кон.

Хубаво де, ама какво трябва да се случи, за да разбереш, че с този няма да се получи?
Ако се появи следващ по-лесно ли ще ти е?

Разбираме, че идваш от нефункционално семейство, личи си от изборите ти. Но ти разбери, че СИ сама. С този колега, както и с предишния ти приятел не е имало никаква любов, трябва да осъзнаеш, че в момента не поддържаш някакви връзки, а повтаряш поведението на майка си, ако тя е била жертва на насилие в семейството ти. За да разкъсаш омагьосания кръг, в който се въртиш и да не повтаряш историята, трябва да прекратиш всякакви взаимоотношения с мъже, докато не се осъзнаеш. Ако продължиш да се хвърляш от боклук на боклук, накрая ще свършиш пак в семейство с насилие, ти си ги привличаш такива с поведението си. Колкото и да ти е трудно и да те боли да прекратиш взаимоотношенията, вземи се в ръце и спри да се саморазрушаваш. Набий си в главата, че връзка с този човек ти нямаш и не си имала. Ако искаш сигурност и спокойствие, осигури си ги сама.

Защо не пробваш да говориш с психолог, има и безплатни (плащани от разни фондации). Може първо да се обадиш по телефона, ако така ще ти е по-лесно:
https://animusassociation.org/programi-uslugi/goreshta-linia/

Тук във форума редовите пишещи не сме достатъчно компетентни и квалифицирани за някаква наистина адекватна помощ.

В бг-мама също имаше някаква тема/подфорум за психологически консултации, може и там да пишеш.

Първо, един мъж няма как да ти даде това, което не си получила от собствените си родители. Освен ако не си хванеш някой чичко, който да замести баща ти и срещу секс да те глези като дъщеричка.
Второ, скачайки от един боклук на друг, осъждаш бъдещите си деца на същата мизерия и насилие, които самата ти си преживяла. Рискът да повториш модела е твърде голям.
Затова послушай съветите на хората, поживей сама, поогледай се как живеят и се отнасят един към друг нормалните хора и чак тогава започни да си търсиш партньор, който да ти даде любовта, за която копнееш. Ама за да те обича, трябва да те уважава. Което няма как да стане, ако се държиш като боклук.
Започни първо сама да се уважаваш, за да спечелиш уважението и на околните. Тогава и любовта няма да закъснее да се появи.
Ох, и аз това го написах само за чиста съвест, пределно ми е ясно, че няма да се вслушаш в думите ми. Изобщо, колкото повече те чета, толкова повече се сещам за един виц, ама в женски вариант: "Тате, жени ми се". Че и твоята работа е същата...

За съжаление, около себе си имам близки жени, които стоят в кофти връзки от страх и само и само да не останат сами. А са далеч над 20 години, уви. Тъй че потърси професионална помощ, докато си млада, не подчинявай живота си на този страх. Аз срещнах ММ на 27 години, дотогава имах и периоди, в които съм била сама, но това никога не ме е притеснявало, въпреки че съм дете на разведени родители. Въпрос на характер и как ще погледнеш на ситуацията - аз се научих да разчитам на себе си и сега знам, че не дай си Боже, се разделим, светът няма да свърши и ще се оправя.

Успех, момиче! 🍀

Точно страхът да не останеш сама ще те вкарва отново и отново в порочен кръг от кофти връзки. Ако си умна ще отидеш на специалист, който да ти помогне да го преодолееш и да не се вкарваш сама в същото "семейство" като твоето.

Анонимна, с тази нерешителност нищо няма да постигнеш, както и да градиш фалшива връзка върху страховете си.
~80% от хората са плод на разделени семейства и това не трябва да ти служи като оправдание, а като стимул да не повтаряш този модел!
Сама реши дали искаш да си щастлива, защото може стъпката да е трудна, но това е инвестиция в бъдещето ти.
Стига си си играла на жертва, никой няма  да се впечатли. Вместо да го правиш -бъди силна и покажи характер.

Момиче, имай достойнство и напусни тази "връзка", граничеща с обсебване, защото нищо добро не те чака там! Не е страшно да си сам известно време, страшно е да се влачиш на колене пред мъж, за когото не означаваш нищо! Обикни себе си и имай себеуважение! И наистина отиди на психолог/психотерапевт, дори и за няколко сеанса, няма да са пари на вятъра.
П.С. Преди да вляза в този форум, никога не съм знаела на какво са способни да се подложат жените, тичайки след някой мъж.

Същественото ти го казахме- имай малко самоуважение и не му се навирай в ръцете и къщата на юнака, за когото си секс кукла на повикване, при това ти е казал, че дори не го кефиш максимално, а долу- горе покриваш критериите за търпимост..
Само че, ти не прихващаш, ами продължаваш да обясняваш, как дори и не се къпеш там като оставаш, че да му пестиш водата.

Ако искаш съвети как да го уловиш - не бъди лесна. Сега си, сама се предлагаш.

Имаш сериозни проблеми. Потърси консултация с психолог.
И аз съм от такова семейство. Ама ме страх да не попадна на някой идиот. Затова и избирам и наблюдавам.
Още съм сама, но за мен това не е чак такъв проблем. По-добре сама, отколкото зле придружена.
Хубаво искаш спокойствие и сигурност. Как точно го искаш от човек, който не иска да  е с теб, не му пука за теб, не е показал с нищо, че би се погрижил за теб.
Оправи проблемите в главата си иначе ще привличаш тъпанари.

И на мен ми е чудно при баща, който не е бил много стока, защо дъщерята търси пак този модел. Не е никак рядко срещано, даже майка ми е такъв пример. Може би някаква нужда от одобрение. Аз знаех много добре какво НЕ ИСКАМ от един мъж както каза Елора.
Подкрепям и мнението на icey, то не е един път хората да изписват сумати страници с цел да помогнат на някой и този да повтаря едно и също само.

Има хора пишат тук да си излеят мъката, а не да слушат съвети. Накрая пак си трошат главите и правят каквото са си наумили.
crossfade, и на мен ми е странно защо една жена, която е имала проблемен баща, тръгва да търси точно такъв мъж. А после се оплаква. Историята познава много такива случаи.
Аз обаче когато срещна някого, който прилича по характер, държание и начин на живот на баща ми, направо ми се повдига и бягам с 200.
Тоест, анонимна,няма как да искаш семейство с нормален, любящ и грижовен човек, но да се обвързваш все с боклуци.

Много ми допаднаха мненията на Кукумицинка и Базила.

Да, хората са отделили време да дадат съвет. В повечето случаи този съвет може да послужи по- скоро на някого, който се рови из конкретна тема, т.е. осъзнал е, че проблем има и някой от тукашните съвети може да го отрезви, да му даде сила и увереност да действа по определен начин в отношенията си.

От друга страна, пишещият тук и сега е афектиран, обикновено иска да си изплаче нещо или дори не вижда фокуса на проблема. (Примерно: защо мъжът ми, който ме побийва, гледа порно, как може да гледа порно, това много ме обижда, дайте съвет как да го спра да гледа)
Случаят на авторката е подобен. Защо той не иска сините пеленки, а розовите на бъдещите ни деца? А и впрочем, онзи ден ме изгони от тях и не ми дава да ям, докато хрупа от паничката си.
Та в тези случаи по- скоро линкове като горния и препоръки за специалисти са най- адекватни. Не можете да се сърдите, че един крайно объркан човек, който има бъг в оценъчната си система, не ви слуша съветите и не може да възприеме казаното. Нормално е сякаш. При по- травмирани хора съвет, често съдържащ и хокане, няма да помогне и да им просветне. Но ще помогне на малко по- осъзнатите, които споменах горе. Коментарите не са излишни.

П.П. Наскоро с търсачката търсих нещо по свой проблем и ми излязоха няколко доста стари теми от преди 7-8г.
Имаше много полезни съвети, т.е. не бяха просто "галене по главичката на жертвата", но бяха формулирани много по- умерено, незлобливо и приятелски. За съжаление сега има малко потребител(к)и, които дават приятелски съвет. Останалата част се опитвате да облечете собствените си комплекси и желанието да нахокате някого в полезен съвет.
Няма да казвам конкретни никове, защото целта ми не е да се заям с някого, а е просто наблюдение и може би апел към малко по- съвестните да редуцират нападателността в постовете си, защото дори смислен съвет, носещ подчертано негативен заряд, няма да бъде възприет и де факто няма да помогне. Който иска да помогне, нека се съобрази с питащия и неговото състояние. Има жени с проблеми, които обаче звучат сериозно, зряло и разсъдливо. Има и такива, които са неуравновесени и изгубени. Подходът трябва да е различен.
Разсъждавам си по повод подскачането на Айси за оценяването на помощта.