?Въпроси всякакви за СО?

Ами не знам, на мен не ми се връзва твърдението, че се държи кофти, когато и е зле с многократното му питане може ли да помогне с нещо, която самата тя признава. Та как се държи всъщност, когато и е зле?

Да, не се изразих правилно. Човекът си се е държал съвсем нормално и загрижено, с часове я е питал има ли нужда от нещо и чак когато си е легнал да спи, авторката се е размънкала. Та затова казвам, че е нормално да се изнерви.

А, не, много правилно се изрази, не беше към теб коментарът ми.

Докато  се правите на силни и велики и с висок праг на болката- така ще е !
Човекът е попитал няколко пъти с какво да помогне, ти се правиш на многострадална Геновева. Е колко пъти да те пита? Вече към сутринта, изнервен и тъкмо пред заспиване, ти се сещаш за спешен кабинет. Аулин нямате ли? Какво си мислиш, че ще ти направят в спешния кабинет? Не го разбирам това търпене с часове и накрая в 5 да се юрнеш по кабинети. В такива ситуации човек трябва да е запасен с обезболяващи.
Аз също съм с висок праг на болката, но въпреки това съм такава глезана, че никога не спестявам на ММ колко, какво и как ме боли. Мога на работа да ходя болна, мога да стискам зъби всякак, но прибера ли се у нас, почвам от вратата : ОООХХХХ, много ме болии.... Обичам да ме обгрижват, съответно и аз го правя, когато има нужда. Стискането на зъби пред половинката само го учи как да бъде по-незаинтересован и неемпатичен ( не знам как е обратното на емпатия )

В случая не е толкова важно колко силна е била действително болката. Всеки има различен праг на чувствителност. На повечето хора тук вече са ни вадили мъдреци и както се вижда при всеки е било различно. Авторката очевидно се тормози повече от безчувственото отношение на мъжа си. Ами разбира се, че не мога да си представя и аз как човекът до мен ще се превива и вие от болка и аз ще спя като пън или още повече - ще се дразня, че не ме оставят да спя като пън, защото видиш ли - работа имам утре. Ами много ясно. Всички се налага да ходят на работа, но понякога има по-важни неща от това какво щял да каже шефа и дали ще сме бодри на работното място. На мен още в началото ми направи впечатление една от думите, с които го описва: "работохолик".
Доколкото имам честта да познавам подобни екземпляри, те са точно такива. Да ти помогне за нещо по-делово, да свърши някаква работа ( ето този оправял някакъв бракмясал компютър за майка си, която е на хиляди километри) еша си няма. Обаче дойде ли време да прояви грижа, съчувствие, дори и само да те изслуша докато ти е зле - не го търси. В такива моменти се превръща в коравосърдечен спартанец, който не търпи прояви на слабост. На такива хора трябва да им се постави конкретна задача без излишни емоции и сълзи, и ще я свършат. Но ако очакваш да се превърнат в загрижени болногледачи, на чието рамо да плачеш, докато ти е зле, няма да стане. Опитвайки се да вникна в психологията на този тип хора, установих, че такива ситуации ги карат да се чувстват безсилни. Затова и проектират това си чувство върху страдащия в момента, като той пък от своя страна се чувства нахокан, натирен и упрекнат в мекушавост.
Ако ли пък те самите легнат болни ( обикновено след като дълго време са неглижирали даден здравословен проблем), буквално си умират от яд, че са с вързани ръце и се тормозят от мисълта колко много работа има за вършене, която ги чака. Обикновено, тези, които се суетят около тях го отнасят, дори могат да бъдат обвинени, че са допринесли за лошото им състояние.

Добре де, това за теб безчувствено отношение ли е?
На въпросите му тя е отказвала до момента, в който са легнали да спят. Ами извинете, ако има нещо, което мислите, че партньорът ви може да направи за вас кажете го преди да си е легнал, още повече когато той самият е питал многократно.

Подценявате колко зле се отразява безсънието и как променя съзнанието. Всичко изглежда в черни краски. Не би трябвало да се приемат нещата насериозно.

Каквото и да си говорим, ваденето на зъб не е най-тежката манипулация на света. Наистина боли при усложнения, неприятно е, но чак пък на спешен кабинет - там се ходи като умира човек, за мен лично е лигавене - не случайно не е имало дежурен зъболекар. На втори ден от операцията няма как да умре човек от абсцес.

Иначе лигавене или не - редно е съпругът да помогне и той е помогнал, доколкото разбрах. Да седи да се превзема все една милото е на смъртен одър заради зъбченце - мисля, че е прекалено.  Аз винаги съм казвал ОК, когато съпругата ми изпадне в паника и поиска да ходим в спешното на пожар (заради себе си или заради детенце), но рядко се чувствам истински загрижен. Всъщност се чувствам по-загрижен за някои неща, които не са за спешното и давам зор да се правят рутинните женски изследвания и т.н. А дори когато съм бил загрижен (примерно когато детенце беше с CRP = 100 веднъж) докторите реагират все едно прекалено драматизираме, което показва, че дори аз съм малко лигльо по здравословни въпроси.

Ако единият от двамата партньори през ден има нечовешка, нетърпима болка за някакви малко или повече тривиални причини (зъбобол, болно гърло, месечният цикъл, колкото и да е болезнен и т.н.), е нормално другият да спре да реагира светкавично на всяко изохкване. Това не означава липса на загриженост, това е десенситизация към прекалено чест стимул - не би било нормално на човек да му се вдига адреналина през ден, на секундата когато изохка милото. Ако не е през ден изохкването - тогава не е толкова нормално.

Щях да бъда доста крайна, но видях, че не живеете в бг и че не шофираш.
Предполагам ти е било тежко от интервенцията, но може би е трябвало да изчакаш часа си за другия ден, без чак такива драми.Ами ако мъжа ти беше пил и не може да шофира?А ако имахте дете , при което трябва някой да остане? Не разбираш ли, че има ситуации, в които човек трябва да може да се оправя сам?Ами на другия ден, как така не можа да си намериш антибиотика като си толкова зле, а чака до вечерта?Предполагам сте в голям град, щом пеша си стигнала до спешна помощ. Има и таксита, транспорт.Мъжа ли те води, сама ли ходи..не знам защо не сте го почнали веднага, още повече са ти казали, че действа след 12 часа. Кво чака?- нали беше пред умирачка до преди часове?Болката или се усилва или отшумява.Важното е пак че мъжа излезе виновен, че е отишъл на работа ли, банкет ли...не разбирам..
И кой разчита на денонощни аптеки в чужбина???
Трябвало е през деня да потърсите.
Някак си много хаотични са ти действията, а обвиняваш мъжа си.
Другия път пий една ракия, хем за зъба и сърцебиенето помага, хем за паник атаките е добре! С най- добри пожелания и си гледай мъжа, че изглежда златен!

Много зависи и от това как е възпитаван човек. В нашето семейство от деца сме учени да не се тръшкаме , особено когато няма как да се помогне от партньора. Родителите ми са много възрастни , и досега не ни занимават с болежките си , които са банални. И аз съм такава- ами трябва ама много сериозно да е нещо / да не мога да ставам например/ , за да поискам чай , храна , или нещо. ММ е насреща винаги , но мразя натрапчива загриженост. Съответно , и той не я получава от мен. Макар , че той е до голяма степен хипохондрик и бяхме стигнали дотам , че да не мога да преценя кога е сериозно и кога - не . Тръшкането е все еднакво. Няма да разказвам свои случки обаче. Исках да кажа , че мръняне и тръшкане не понасям.
Не виждам къде е сгрешил човекът. Авторке , просто хипарболизираш неглижирането му. Щом е възпитаван и той да не прави драми от нещо тривиално , нямате никакъв проблем. Не се вторачвай !
Той откъде да предполага , че ще ти изтръпнат краката и ще се паникьосаш. Имах случай -нахапана от нещо , мм беше на важна вечеря, нищо ми нямаше /уж/ , до след 22 часа , обаче после ми пламна ходилото , тръгнаха ми тръпки нагоре , усетих ,че ме втриса. Ами поръчах си такси и отидох до Пирогов. Или трябваше да алармирам , да идва и да ме кара дотам с колата. Е , има варианти , и другите са ти го казали. Не зная при теб дали е удачен моят пример в другата държава.
 Между другото , поздравления за момчето ! Не си създавай излишни драми !

И аз бих посъветвала последната Анонимна със зъба да се поотръска малко от болката и ще може да разсъди трезво.
В моменти на болка съзнанието се променя – всичко ни изглежда много по-ярко, страшно, драматично, безнадеждно.
Мъжът ти е реагирал така, защото се е чувствал безсилен да премахне болката и му е писнало. Нека не забравяме, че мъжете не са жени и не е нужно да ходи покрай теб на пръсти, да се умилква и скимти като кученце, за да е в унисон с болката.
А и явно щом е такъв човек (не се глези, не показва болка) му се е сторило, че преиграваш в един момент.
За мен няма никакъв проблем и реакциите и на двама ви са нормални. Като премине болката ще видиш, че не е направил кой знае какво лошо, а е реагирал чисто човешки от негова гледна точка, а ти си била една идея по-напрегната и си изтълкувала твърде драматично случващото се.

Ronald, и ти ли си раждал?

Това за раждането го вметнах просто да й дам друга гледна точка. Щото като тръгне да ражда, няма да има на кого да си продава мурафетите и да мрънка колко я боли, да не оставя човека за минута на мира и на кого да си излива яда, че я боли.
Щото като има дете, собствените й болки остават на заден план. И ако й се наложи да преживее същата интервенция, едва ли ще върти мъжа си на малкото си пръстче и ще драматизира така пред очите на децата си!
Ама като ви кефи да оправдавате подобно лигаво държание, ок. Горкият й мъж!

Аз всъщност не разбрах потребителката пила ли е нещо обезболяващо. Щото без обезболяващи си боли яко, няма какво да се лъжем, но не мога да разбера ако е било така защо не е пратила мъжа си за такива още преди да почне да изтръпва и т.н. И тез зъболекари по чужбинско не предписват ли обезболяващи?

Пише, че е пила обезболяващи.