?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 126
  • 20 915
# 10 875
Имам близка с камъни в бъбреците - твърди, че тежкото ѝ раждане боляло по-малко. Аз пък съм с нисък праг на болка, 2 раждания без упойка, мощни мигрени, един ретиниран мъдрец и пак " Слонче раждам - на стола не сядам". От ужас вдигам 120 пулс и не мога да мръдна, та хора всякакви...
Виж целия пост
# 10 876
Не оспорвам ничие право, оспорвам какво трябва да е естеството на семейните отношения, кога трябва да се очаква помощ и с какво и кога е по-логично да смениш зъболекаря вместо съпруга. Нали за семейни отношения е и форумът, и темата? 

И кой решава какво трябва да е естеството на семейните отношения?!
Виж целия пост
# 10 877
Аз съм имала и бъбречна гриза, раждала съм секцио, но, честно да ви кажа, предпочитам да не се повтаря адът от ваденето на мъдрец миналата година. За съжаление, нямаше на кого да мрънкам, освен на детето. Ходех в банята да вия от болка, за да не я плаша. 24 часа по-късно бях на повторна манипулация, защото успя да загнои. От трите вида болка, през които съм минала, тази беше най-кошмарната. И ако половинката ми неглижира това ми състояние поради загуба на сън от негова страна, ще направя революция. за протокола, не съм кифла и лигла, зодия овен съм и се справям доста добре със живота.
Виж целия пост
# 10 878
Случвало ми се е да припадна, докато някой ми разказва за раните си, с което едва ли помагам много, но така де...

Ох, то не е смешно, но аз избухнах в смях като си го представих. Много подробно и описателно ще да е било, че чак да припаднеш от разказ. Представих си просто как обяснявам на някой за някакви мои рани и болежки и той забелва очи и се гътва пред мен. Извинявай, без лоши чувства е, явно си много чувствителна и човекът, който те е накарал да припаднеш не ти е бил близък, щом не знае.
Скрит текст:
Няколко пъти ми се е случвало направо да изравня границите и да се наложи мен да ме свестяват. Единият път колежка по време на обяд разказваше за една рана, която получила. Наистина беше много подробна и много емоционално го разказа. Докато се усетя, вече очи чернееха и глава се люшкаше. Другият случай, който си спомням по-ясно: гадже се връща след операция на окото, с превръзка и докато ми разказва как е минало, аз да се срина на пода от ужас. Тогава ми се обиди човекът, че вместо аз да го утешавам и успокоявам, съм привлякла вниманието върху себе си подобно на някоя придворна дама.  Знам, че звучи смешно, но не е като да го правя нарочно Grin А последният случай с ММ. Наложи се да го заведа при моята стоматоложка и да гледам как му вади зъб. Не го хвана упойката и започна леко да стене. Направо излязох навън да роня сълзи заради него. Добре че и тогава не припаднах, че в чудо щеше да се види зъболекарката. Laughing
Виж целия пост
# 10 879
И аз съм припадала в автобус, докато слушам с интерес една история за пластична операция на нос.
Виж целия пост
# 10 880
Раждането секцио няма нищо общо с родилните мъки, моля ви се...
Виж целия пост
# 10 881
Трябва да питаме някоя раждала жена, която е имала бъбречни кризи. Но както и да е. Луна е съвсем права.

Имах бъбречна криза в края на 6 месец от бременността, ден след термина започна нормално раждане, което завърши със секцио. От трите най-безболезнено ми беше секциото.
За мен е тъпо да се сравняват болки. Всеки има различен праг на чувствителност.
Аз май най-много мрънках за едни 2 шева на палеца на ръката...Такова ми беше емоционалното състояние тогава, че имах нужда от съчувствие и си го търсих от милото постоянно Simple Smile
Виж целия пост
# 10 882
И аз съм припадала в автобус, докато слушам с интерес една история за пластична операция на нос.

Това боли по-малко от ваденето на сложен мъдрец, макар и да е по-опасно, и възстановяването не е толкова болезно.
Виж целия пост
# 10 883
Е, в друга връзка го написах. А това кое боли повече вече не ме вълнува, още ли се коментира тоя казус, егати.
Виж целия пост
# 10 884
Е, аз го казвам, защото нивото на опасност не е правопропорционално на нивото на болката (мозъчните операции хич не боляли) и понякога просто трябва да си изтърпи болката човек, с помощта на болкоуспокояващи, ако трябва. И лекар да го гледа, пак ще го боли, болезнено си е възстановяването просто. А при мъдреците специално и възрастта е ключова - колкото си по-възрастен при ваденето, толкова повече боли, защото костта се втвърдява с възрастта и е по-травматично ваденето.
Виж целия пост
# 10 885
Двайсет страници за болки и надцакване кой колко търпи и го боли и прочие.
Въпросът не беше каква е болката, а отношението на един мъж към приятелката си. Вярно, че това е обща тема, но наистина не виждам нищо интересно всеки да си сравнява болките, а в сучай че някой иска да пише за това, то нека си направи тема.
Виж целия пост
# 10 886
Двайсет страници за болки и надцакване кой колко търпи и го боли и прочие.
Въпросът не беше каква е болката, а отношението на един мъж към приятелката си. Вярно, че това е обща тема, но наистина не виждам нищо интересно всеки да си сравнява болките, а в сучай че някой иска да пише за това да си направи тема.
+1. Супер досадно стана вече.
Виж целия пост
# 10 887
Аз пък виждам, че колкото повече болезнени преживявания имам, толкова по-трудно ги понасям, та не знам дали човек се калява като го накълцат повече пъти. По-скоро става обратното.
Така е, не се каляваш, но почваш да си обръщаш повече внимание и да се пазиш. Аз физически изглеждам добре, само аз си знам проблемите.
Няма какво да си ги мерим, кой какво е преживял и кое колко боли. Хората са различни и имат различно усещане за болка. Аз имам най-лош спомен от прекарана заушка на 5г. А най-много ме боля травма на коляното преди 2г, която се наду зверски и се наложи да ми правят пункция. След това физиотерапия и раздвижване за 2седмици, които не бяха особено приятни. И сега имам проблем с това коляно. Та всичко е до усещане и моментно състояние на индивида.
Предлагам темата да завие в друг нюанс, този няма смисъл и ще стане безкрайна и досадна тема за оплаквания.
Виж целия пост
# 10 888
Раждах почти 8 часа без упойка, докато се появи почти 4кг бебе. После 2 часа се тресях цялата, защото мускулите не ме слушаха. НО няколко години по-късно ми се наложи интервенция за 5 минути, за да проникнат в носа ми (без синусите, само носната кухина) и отрежат едно туморче (доброкачествено, но пречещо ми да дишам), е, НЯМА ТАКАВА БОЛКА! Раждането репички да яде! Когато след 2 години то рецидивира и се наложи пак хирургическо отстраняване си ме приспаха с пълна упойка и така. Иначе и на мен са ми ръчкали в жив зъб, докато го изчистят без упойка, но е адски гадно. А преди 3 години ми правиха лапароскопска операция на матката, без да я режат, само я повдигнаха и ми зашиха 2те дупки на корема. Умряяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяях! Искам си нормалното 8часово раждане!
Виж целия пост
# 10 889
Аз пък имам усещането, че някои хора и двойки имат фетиш към болногледачеството. И имат очаквания, че са в правото да легнат и да мрънкат, дори да не е смъртоносно, а отсреща трябва да включат  някакъв режим на супер загриженост. Не просто прагматично да решават проблемите, а поне 100 бели косъма да им излязат, иначе не се брои.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия