?Въпроси всякакви за СО?

Виж сега, не съм искала да ти слагам думи в устата и съжалявам, че така си ги приела. Оценката ми, че някои реакции не са емпатични не е толкова върху това какво си правила или не, а върху предложените ти начини на действие и поведение.

Приятелят ти очевидно има проблем, който определя поведението му. Очевидно е също, че това - обяснимо - се отразява върху теб. Обичаш ли го? Щаслива ли си? Искаш ли бъдеще с него? - ако да, тогава се искат един вид неща, върху които да работите, двамата поотделно и заедно.
Омръзнало ли ти е? Искаш ли да си сама или с друг вместо с него? Потиска ли те? - тогава се искат друг вид умения и самочувствие, които да култивираш.

По филмите става. Предложеният от теб метод също работи, ама само по американските филми.
Тук е България обаче и определено не действа в реалността. Най-много да поощри енергийния вампир да се впие още по-силно и болезнено в жертвата си.

Всеки си има собствени реакции и начин на възприятие. Ако не ми е добре, лично аз бих искала човекът отсреща някакси да ме отрази, да влезе в разговор с мен (но да, едва ли с думи като от латино сериал, наистина). Но ако ми каже "ами ок бе, чух те, беси се" със сигурност не виждам как ще ми стане по-добре.

Аз също не мисля, че е пресилено това, което е споделила: така го усеща и от всичко струи досада и негативизъм. Ок е да си стигнал предел и да не ти се занимава с някой. Но когато това е така, не е ОК да идеш и да го антагонизираш допълнително с действия от рода на емоционални наказания. Просто чао и това е.
Няма нищо нередно да прецениш, че един проблем не е твой и не е фронт, на който да си хвърлиш младостта и енергията. Нямате брак, нито деца и не всяка връзка е задължително да води до такива, след като не ти носи щастие. Нямаш морален императив да го лекуваш, било то от физическо или психологическо заболяване, защото не си поела такова обещание, а просто в някакъв момент си изпитвала желание да имате връзка и да видите какво ще стане. Приемаш, че ето, видяхте, не става. Какъв е смисълът от взаимни изтезания?
Плъзгането по плоскостта "дай да го лекуваме с психотерапия и експерименти от форума" няма да доведе до нищо хубаво.

Точно така.

И аз така мисля, затова приемам идеи как да се настроя малко по- така.
Предполагам питаш за емоционална болка. Няма да си играя на величие и ще кажа, че не знам. Изживявам подобни проблеми, но съзнавам, че има и хора, които са преживели двеста по толкова и ако те имат висок праг, то аз моя не съм достигнала все още.

Лунно цвете, харесвам в него, че е лоялен (в няколко аспекта, не само любовен), че когато не прави така, успява да ме разсмее и да ме кара да се чувствам по- добре, че умее да се обслужва сам (т.е. не чака жената да го гледа битово, дори си има доста свои разбирания за измиването, за пране и т.н.), че може би, ако не е в такова състояние, ще е отговорен към евентуалното си семейство).

Елена, не знам защо ти се струва, че го антагонизирам и наказвам. Просто реакцията, която описах за лещите за мен е начална стъпка към това, което търся- да не скачам на козируване веднага, а да съхраня няколко нервни клетки. И давам пример, че на другия ден има цупене, на което аз реагирам, вместо да НЕ реагирам. Т.е. прекъсвам процеса така да се каже.
Аз също желая да се влиза в разговор с мен, когато аз имам проблем. И съм комуникирала това си желание и въпреки това често получавам пий повече вода, спи по- различно и подобни. Еми, не мога все аз да се отзовавам, а отсреща не.

Ти го каза и аз съм съгласна- човека не можеш да промениш, можеш себе си и своето поведение. Е, искам да променя малко своята настройка и да видя как ще потръгнат нещата. Защото сега динамиката е друга. Тогава ще си проличи от само себе си всичко.

(Не, не ми помага плюенето,но не ми и пречи. Писала съм, отговарям съвестно на въпросите на потребителите, за да се изяснят повече детайли и очаквам всякакви отговори. Няма сценарии,но и няма да тръгна нещо като не ми изнася, да пиша защити че ако е идиот, значи и аз съм идиотка, защото се напасваме. Затова и не ме обиди изобщо откровението на qrye, че обслужвам и индиректно насърчавам кофти поведение. Но ето че вече не желая- как да го променя се пита )


Притесни ме факта, че Роси е психолог. (това, което изказа като впечатления по казуса) Просто отбелязвам, знам, че никой не заявява диагноза във форуми, нито носи отговорност.

Не, питах за физическа или по-скоро за висок праг на дискомфорт. Ако имаш, т.е. ако не ревеш от едно боцване, все по-трудно ще изтърпяваш този човек. Поне при мен така се получава и съм казала да не ми се оплакват непрестанно, без да се прави нищо за подобряване.
Ако държиш да те изслушват, когато ти самата се оплакваш, съвет не мога да дам.
А как да се настроиш - ами повтаряй си като мантра "Нищо му няма, само ме дразни" и се дръж по съответния начин.

А какъв е смисълът от връзка, в която единият си пее мантра "нищо му няма, само ме дразни"?

Какво те притеснява в това, че Роси е психолог? В последните 2 страници има поне още 3 потребителки, за които ми е известно, че сме с такова образование, за терапевтичен опит вече не знам.

Може да иска от психолог да го чуе жената. Ето съвет - тя самата да се консултира с психолог за варианти на поведение.

Връзката не е само гушкане и секс. Щом те тормозят и ти се цупят - и ти си в правото си да не откликваш.
Тя иска идеи как да се настрои по-прагматично. Не предлагам да му го изтресе в очите, а просто да си самовнушава.
Твоите меки идеи май са неприложими, след като той не иска да чете, никой не може да му помогне и т.н. То те отблъсква, а ти ще го дундуркаш, айде стига.

Благодаря, ще пробвам да се самодисциплинирам по някакъв начин.
Май че имам висок праг, да. Точно от боцване ми става доста кофти, но с други неща не съм имала проблеми.

Притесни ме, че човек, който следва да има повече опит с различни личности и техните проблеми мисли така.
Не знаех, че ти и няколко други сте й колеги.

Видовете тревожно разстройство са колкото и видовете хора с тревожно разстройство. Всичко, което описа при приятеля ти, насочва към такова, с елементи на хипохондрия, обсесивно компулсивно разстройство, както и цялостно повишено ниво на стрес и реактивност на нервната система, за да избухва така. Изобщо не е нетипично да се вълнува и притеснява само от себе си, даже е по-скоро нормално за подобно състояние. Дори и лелята дето даде за пример, се панира за другите главно от страх как ако умрат, какво това ще значи за нея. Какво им казва външно определя темперамента и, а не заболяването и.

Хипохондрията, или т.н. в последните години "здравна тревожност" не е черта на характера, а е заболяване. Тук е описано горе-долу добре: http://www.dr-petarnikolov.org/heanx.html
Както и тук: https://psiholog.co/%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D … 0%B5%D1%82%D0%BE/

 Това, което се опита да ти каже според мен qrye е че нито му помагаш, нито помагаш на себе си, като се опитваш да се нагодиш към заболяването. Както каза Сирен, може и по лекари да тръгнеш да обикаляш с него и дори да сте щастливи. Въпросът е: това ли искаш или нещо друго от собствения си живот? Кое е важно за теб? Какъв би бил идеалният изход в един идеален свят, ако можеше от утре да стане така?

Аз не съм психолог.

Доколкото разбирам, този мъж е твърде често в някаква ситуация, която не просто изисква внимание от околните, ами съобразяване. И ако не ги получи следва цупене, преки и/или завоалирани упреци и прочие емоционални санкции, да ги наречем. Насреща си получава смесени сигнали - както емпатия, така и неприкрито раздразнение. Това, което според мен той търси, е партньор, който рано или късно да се предаде на една динамика, в която и двамата са заети с емоционалното обгрижване на господина, без да подлага на съмнение или дискусия кой, дали и защо има належаща емоционална нужда в конкретния момент. Такива типове според моето лаишко мнение са били или поне са се чувствали пренебрегнатото дете в семейството и са успявали да насочат родителско внимание към себе си като са били вечно нуждаещи се от някакъв тип грижа или специално отношение. За тях любовта, каквато я искат - безусловна и безгранична - минава през съжалението, ахкането, притесненията около него, всеотдайните грижи. И си търсят партньор, който не просто да ги обича, ами да им сервира тази любов по точно определен начин, за да се чувстват обичани.

Според мен анонимната не си прави услуга с подаването на смесени сигнали - когато е по-хладна в реакциите си, той си мисли "ето, тя е охладняла към мене, вече не ме обича и не и пука за мен", защото в неговата глава съчувствие е равно на любов и се фрустрира човекът. Тя също се фрустрира, защото не е съгласна емоционалният център на двойката да се премести перманентно в другия партньор и тя да е вечно в периферията, реагираща. Или поне не  е решила още дали си струва (иначе щеше тази връзка да е в минало време, да сме реалисти).

Ако реши да е с него, пътят към сърцето му минава през репликата "Ах, милият ми той.", казано със съответната загриженост в гласа. Ако е готова да я казва цял живот, ще си има този човек, той от това отношение няма да избяга. Да си прецени вече иска ли въобще такова нещо, ние тука не можем да и кажем дали това е нейният човек или не, само защото ние бихме толерирали или не дадено поведение.

Ох, много точно си го описала.
За своята настройка и рeакции-  гарантирам, че е така. За неговите- почти. Точно така се чувствам и се получава май. Обстоятелствата също са така, просто не исках да ги намесвам.
Благодаря! (Както и на всички, които изказаха мнение. Имам над какво да помисля)

не се впрягай и не го мисли.
животът е кратък. ще побелееш от много мислене 

Мисля, че и да си намери някоя, която все да го обгрижва и да възкликва "Ах, милият ми той", той пак няма фа е доволен, няма угодия.