Права е. Няма лесно решение в такива ситуации.
Виж целия пост
?Въпроси всякакви за СО?
- Публикувана: 27 юни 2015, 01:33 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2018, 09:54 ч.
# 13 441
14 май 2018, 09:35 ч.
Здравейте,
От известно време ме мъчи , наистина ме мъчи, сякаш ме изяжда отвътре че нямаме приятели.
Семейство сме с дете на 12 години. Така са се стекли обстоятелствата , че с годините се отдалечихме от всички.
На мен не ми пречи. Сама ми е най добре. Но виждам че на мъжът ми не му се отразява добре. Работя често в събота и неделя, и тогава двамата са сами. Влязли сме в един ритъм и скучно ежедневие и години нищо не се случва.
Мисля си за детето, че няма връстници около него , освен съучениците му. Някакси нямаме с кого да си сверим часовниците за живота, за работа, за битовизми.
Моля за съвет...
Виж целия пост
От известно време ме мъчи , наистина ме мъчи, сякаш ме изяжда отвътре че нямаме приятели.
Семейство сме с дете на 12 години. Така са се стекли обстоятелствата , че с годините се отдалечихме от всички.
На мен не ми пречи. Сама ми е най добре. Но виждам че на мъжът ми не му се отразява добре. Работя често в събота и неделя, и тогава двамата са сами. Влязли сме в един ритъм и скучно ежедневие и години нищо не се случва.
Мисля си за детето, че няма връстници около него , освен съучениците му. Някакси нямаме с кого да си сверим часовниците за живота, за работа, за битовизми.
Моля за съвет...
# 13 442
14 май 2018, 09:37 ч.
Повечето мъже са споделяли, че едвам са изтърпявали бременните си жени. И Милена казва, че сега той я дразни повече. Самия факт, че се хвърля на раздяла без основателна причина, на мен ми говори, че хормоните яко я тресат.
Тоя котлон..ами като си е вкъщи тя по цял ден, защо не викне майстор? Нали мъжа , а и тя нямат фин. проблем?
Не мога да повярвам, че я пращате на бракоразводен адвокат в 7 ми месец...Невероятно!
Йорс, това че нямате приятели не е болка за умиране- то приятели за маса винаги има! По- скоро нагласете времето и средствата си така, че да имате време заедно като семейство.Детето може да си намира и си намират компании навсякъде.Имам дете на 10. Понеже нямаме нищо извън Сф използвам да пращам детето по лагери, ходим по почивки, където и оставят приятелства( имат вайбъри, фейс) излизали сме заедно.От класа също си ходят на гостита( вече имаме 2 с преспивания), някой води всички в парка и така.Също имаме и допълнителни занимания- при нас е спорт, приятелства, лятна занималня и какво ли не.Тоест не се притеснявай че детето ти е изолирано, можеш да помогнеш за средата му!
Колкото до вас двамата , намерете време за вас! Знам че е трудно , но пък има и хобита - за риба, до някой манастир, басейн.Може да ходят мъжа ти и детето , ако си на работа.
Ето ние сме зле и откъм роднини, но аз винаги ровя из нета и намирам забавления. Ето скоро ходиха и на честването на ЦСКА, но мъжа ми е спортист - бивш и на него му е интересно също.Не ви познавам като хора и интереси, но със сигурност ще измислиш нещо! Успех!
Виж целия пост
Тоя котлон..ами като си е вкъщи тя по цял ден, защо не викне майстор? Нали мъжа , а и тя нямат фин. проблем?
Не мога да повярвам, че я пращате на бракоразводен адвокат в 7 ми месец...Невероятно!
Йорс, това че нямате приятели не е болка за умиране- то приятели за маса винаги има! По- скоро нагласете времето и средствата си така, че да имате време заедно като семейство.Детето може да си намира и си намират компании навсякъде.Имам дете на 10. Понеже нямаме нищо извън Сф използвам да пращам детето по лагери, ходим по почивки, където и оставят приятелства( имат вайбъри, фейс) излизали сме заедно.От класа също си ходят на гостита( вече имаме 2 с преспивания), някой води всички в парка и така.Също имаме и допълнителни занимания- при нас е спорт, приятелства, лятна занималня и какво ли не.Тоест не се притеснявай че детето ти е изолирано, можеш да помогнеш за средата му!
Колкото до вас двамата , намерете време за вас! Знам че е трудно , но пък има и хобита - за риба, до някой манастир, басейн.Може да ходят мъжа ти и детето , ако си на работа.
Ето ние сме зле и откъм роднини, но аз винаги ровя из нета и намирам забавления. Ето скоро ходиха и на честването на ЦСКА, но мъжа ми е спортист - бивш и на него му е интересно също.Не ви познавам като хора и интереси, но със сигурност ще измислиш нещо! Успех!
# 13 443
14 май 2018, 09:38 ч.
Чия беше идеята за второто дете?
От описанието ти:
на мъжа ти му е писнало да си играе на семейство.Дете на разведени родители, за него разводът не е нищо, просто "всеки си взима чантичката" и готово.
Държи се като мъж, който има друга, но не иска той да е мръсника, зарязал бременната си жена+ дете, го играе мръсно към теб..."виж ме какъв съм идиот, нетърпим съм, изгони ме и поискай развод!".
Може и да не е така, просто аз това "видях" в описанието ти.
Виж целия пост
Ситуацията е следната: семейство сме с едно дете и още едно дете напът.
Скрит текст:
Обичали сме се, имали сме връзка, изпълнена с уважение и в повечето време разбирателство, с изключение на това, че той е повече по живота и излизанията. Аз също обичам да излизам, но предимно „целево“ – на кино, театър и т.н., докато той е по безкрайните седенки на маса. Напоследък обаче той все повече зачестява с желанията за излизане и се държи сякаш му се полага независимо от ангажименти, текуща ситуация вкъщи и т.н. Да отбележа, че аз не съм го спирала, но понякога ми идва в повече и се опитвам да си кажа тактично мнението, особено, когато се касае за неща, които смятам за неприемливи, например:
Наред със засиленото желание да излиза през последните месеци, занемари и задълженията си към къщата. Някакви важни неща чакат вече с месеци да ги оправи, включително счупената плоча на котлоните, която се спука на Великден и вече ме е страх да готвя на нея, та утре ще ходя да купувам нова и да търся майстор да ми я оправи.
На всичките ми опити за разговор, отговаря с голяма вербална враждебност (леден тон, тотален отказ за диалог, груби отговори и др.) и сърденки. Ето сега, вече цяла седмица ми е сърдит пак по повод едно излизане и се държи отвратително с мен – все едно ме няма, не ми говори, ако го заговоря ми отвръща грубо.
Само че на мен вече ми дойде до гуша, още повече, че това е не знам вече кое поред подобно сърдене за последните месеци. Колкото повече го мисля, толкова повече стигам до извода, че явно не сме един за друг, светогледите ни са различни и ще се разделим в някакъв момент. Честно казано, предпочитам това да стане сега, за да мога да си изкарам спокойно остатъка от бременността и после първите месеци с бебето. Финансово независима съм, мога да разчитам на родителска помощ чисто физически за отглеждане на децата.
Може и друга жена да има, де да знам, даже не искам да го мисля това, защото не смятам, че изобщо с нещо през целия ни брак и познанството ни преди това съм заслужила подобно отошение. Напротив. Каквито и чуства и история да са замесени, аз обичам и уважавам себе си и не мисля, че той има право да се отанся с мен така. Да не говорим, че не желая да давам подобен пример на дъщеря си.
Така разсъждавам през повечето време, а после ме налягат съмнения имам ли право да причиня това на децата си, дали не съм прекален егоист, дали не са бременните ми хормони...И ако тръгна да се развеждам какво ще се случи – как да му кажа, той сигурно няма да иска да се разведе, поне първоначално, защото е дете на разведени родители и има по-специално отношение към брака. После, жилището ни е общо, сигурно аз като инициатор трябва да се изнеса с децата, ама хайде – все ще намеря квартира, това да е проблемът.
През повечето време се чувствам силна и уверена, че ще се справя дори и сама. Но например приятелката, на която споделих, смята, че е глупаво да постъпвам така, по-добре да си остана да си живеем само формално като семейство, защото той иначе е много грижовен баща, финансово допринася повече от отлично и т.н. и т.н., според нея даже ме и обича, но ако ме обича – защо се държи така?
Имам нужда от страничен поглед. Какво бихте казали вие?
За по-лесно, можете да ме наричате "Милена" в коментарите.
Скрит текст:
Само че напоследък, когато имам най-много нужда от него предвид все по-напредващата ми бременност,която не е от най-леките физически, той все повече иска да излиза. Не само това, ами просто няма интерес да бъде с мен. Например, няма интерес да седне да провери дали ще има нещо, което си заслужава да посетим като двойка или с детето, ако излезем само двамата бърза да се прибере и все мрънка, че нещо не му изнася...Бях наясно, че идва от семейство на разведени родители-бохеми, които са излизали всяка вечер по дискотеките докато него са го гледали бабите, но той действително не беше толкова зажаднял за излизания преди.Една негова братовчедка имаше уж проблеми в брака и се беше научила през 2-3 вечери да му се обажда към 22-23.00 ч. да го кара да излизат с колата и да обикалят с часове, за да му споделя и да се съветва с него. Проявих разбиране първите 2 пъти, но след това започна да ми се струва нередна ситуацията и реагирах. Истината изисква да се каже, че той уважи коментара ми.
Наред със засиленото желание да излиза през последните месеци, занемари и задълженията си към къщата. Някакви важни неща чакат вече с месеци да ги оправи, включително счупената плоча на котлоните, която се спука на Великден и вече ме е страх да готвя на нея, та утре ще ходя да купувам нова и да търся майстор да ми я оправи.
На всичките ми опити за разговор, отговаря с голяма вербална враждебност (леден тон, тотален отказ за диалог, груби отговори и др.) и сърденки. Ето сега, вече цяла седмица ми е сърдит пак по повод едно излизане и се държи отвратително с мен – все едно ме няма, не ми говори, ако го заговоря ми отвръща грубо.
Само че на мен вече ми дойде до гуша, още повече, че това е не знам вече кое поред подобно сърдене за последните месеци. Колкото повече го мисля, толкова повече стигам до извода, че явно не сме един за друг, светогледите ни са различни и ще се разделим в някакъв момент. Честно казано, предпочитам това да стане сега, за да мога да си изкарам спокойно остатъка от бременността и после първите месеци с бебето. Финансово независима съм, мога да разчитам на родителска помощ чисто физически за отглеждане на децата.
Може и друга жена да има, де да знам, даже не искам да го мисля това, защото не смятам, че изобщо с нещо през целия ни брак и познанството ни преди това съм заслужила подобно отошение. Напротив. Каквито и чуства и история да са замесени, аз обичам и уважавам себе си и не мисля, че той има право да се отанся с мен така. Да не говорим, че не желая да давам подобен пример на дъщеря си.
Така разсъждавам през повечето време, а после ме налягат съмнения имам ли право да причиня това на децата си, дали не съм прекален егоист, дали не са бременните ми хормони...И ако тръгна да се развеждам какво ще се случи – как да му кажа, той сигурно няма да иска да се разведе, поне първоначално, защото е дете на разведени родители и има по-специално отношение към брака. После, жилището ни е общо, сигурно аз като инициатор трябва да се изнеса с децата, ама хайде – все ще намеря квартира, това да е проблемът.
През повечето време се чувствам силна и уверена, че ще се справя дори и сама. Но например приятелката, на която споделих, смята, че е глупаво да постъпвам така, по-добре да си остана да си живеем само формално като семейство, защото той иначе е много грижовен баща, финансово допринася повече от отлично и т.н. и т.н., според нея даже ме и обича, но ако ме обича – защо се държи така?
Имам нужда от страничен поглед. Какво бихте казали вие?
За по-лесно, можете да ме наричате "Милена" в коментарите.
От описанието ти:
на мъжа ти му е писнало да си играе на семейство.Дете на разведени родители, за него разводът не е нищо, просто "всеки си взима чантичката" и готово.
Държи се като мъж, който има друга, но не иска той да е мръсника, зарязал бременната си жена+ дете, го играе мръсно към теб..."виж ме какъв съм идиот, нетърпим съм, изгони ме и поискай развод!".
Може и да не е така, просто аз това "видях" в описанието ти.
# 13 444
14 май 2018, 09:42 ч.
Бианка, имам предвид, че при тези обстоятелства, разводът е формално и обстоятелствено по-лесен, тоест няма утежняващи обстоятелства, като зависимости, липса на подкрепа и т.н.
Разбира се, че всяко подобно решение е ужасно трудно и няма лесно. Имам предвид, че формално разводът е най-лесната част от цялото преживяване, при тези не особено утежнени обстоятелства, по описа на авторката и според личното ми мнение.
Така по-ясно ли е
Виж целия пост
Разбира се, че всяко подобно решение е ужасно трудно и няма лесно. Имам предвид, че формално разводът е най-лесната част от цялото преживяване, при тези не особено утежнени обстоятелства, по описа на авторката и според личното ми мнение.
Така по-ясно ли е
# 13 445
14 май 2018, 09:54 ч.
Облаче,
Първо, съжалявам много за гунсното отношение, което е трябвало да изтърпиш от страна на дебилите, с които общува и е сприятелен мъжът ти.
Второ, но все пак най-важното според мен е, че мъжът не трябва да е ЗАД теб ( и да се крие като мишок, когато брутално обиждат жена му), а да бъде ДО теб.
Очевидно твоят т.нар. пътник в живота избира да бъде не до теб, а до въпросните индивиди и да ги нарича свои приятели. Още повече, че след като дори не смее да им се противопостави, вероятно в очите му същите представляват някакъв криво разбран авторитет. Наистина не знам как може изобщо да се живее с човек с подобни ценности. За мен той не е "добряк", както си го нарекла, а по-скоро безгръбначно, което няма собствено мнение и достойнство. Не е казано, че е трябвало да се бие с тях, но е можело след случилото се да прекрати всякакви отношения с грубияните и по този начин да спре да те поставя в такива неприятни за теб ситуации. Макар, че ...какво значи "за теб"...ако мъжът ти наистина те обича, тези ситуации биха били болезнени и за самия него.
Не ми се мисли този "добър" мъж в последствие какъв баща би бил, особено пък ако има късмета да му се роди син.
Виж целия пост
Първо, съжалявам много за гунсното отношение, което е трябвало да изтърпиш от страна на дебилите, с които общува и е сприятелен мъжът ти.
Второ, но все пак най-важното според мен е, че мъжът не трябва да е ЗАД теб ( и да се крие като мишок, когато брутално обиждат жена му), а да бъде ДО теб.
Очевидно твоят т.нар. пътник в живота избира да бъде не до теб, а до въпросните индивиди и да ги нарича свои приятели. Още повече, че след като дори не смее да им се противопостави, вероятно в очите му същите представляват някакъв криво разбран авторитет. Наистина не знам как може изобщо да се живее с човек с подобни ценности. За мен той не е "добряк", както си го нарекла, а по-скоро безгръбначно, което няма собствено мнение и достойнство. Не е казано, че е трябвало да се бие с тях, но е можело след случилото се да прекрати всякакви отношения с грубияните и по този начин да спре да те поставя в такива неприятни за теб ситуации. Макар, че ...какво значи "за теб"...ако мъжът ти наистина те обича, тези ситуации биха били болезнени и за самия него.
Не ми се мисли този "добър" мъж в последствие какъв баща би бил, особено пък ако има късмета да му се роди син.
# 13 446
14 май 2018, 10:04 ч.
И понеже сега чета "накуп" последните 20-на страници....
Не мога да не забележа тенденцията.
Едната вижда, че мъжът е льольо, мижитурка, за нищо не става, но отива на село заради него....да търпи обиди освен от мъжа, и от аверите му.
Другата вижда и знае, че мъжа е бохем, че идва от разведено семейство бохеми, за които купонът е всичко, на което най-вероятно са научили и сина си, и въпреки това се жени за него, че и деца създава.
Ами, момичета, сори, ама приказката "Това, което САМ си направиш, никой друг не може!", тук важи с пълна сила.
Да се "обзаведеш" със съпруг не е като да се фръцнеш в МОЛ-а и да си купиш поредния парцал.
Забелязала съм, че жените мислят повече, когато трябва да избират тоалет, цвета на прическата или височината на токчетата на обувките, но изобщо не се и замислят какво и защо избират, когато се женят.
И със същата лекота после захвърлят както несполучливите обувки, така и некадърния мъж.
Ами, който не мисли преди брака, след брака си скъсва гъза от мислене как да оправя поразиите.
------------------------------------------------
И друга заблуда, която често чета.....никак не е задължително жената-домакиня да е непременно "боса, гола и с черпак в ръка до печката".Както и не е задължително да си тръгне с 1 стотинка в джоба от брака....Нерядко такива жени остават с по-голям капитал от мъжа си.Номерът е да знаеш как да се подсигуриш и да го направиш.
Та, първо се мисли, премисля, осмисля, а после се действа.
Важи за всяка ситуация и хора.
Виж целия пост
Не мога да не забележа тенденцията.
Едната вижда, че мъжът е льольо, мижитурка, за нищо не става, но отива на село заради него....да търпи обиди освен от мъжа, и от аверите му.
Другата вижда и знае, че мъжа е бохем, че идва от разведено семейство бохеми, за които купонът е всичко, на което най-вероятно са научили и сина си, и въпреки това се жени за него, че и деца създава.
Ами, момичета, сори, ама приказката "Това, което САМ си направиш, никой друг не може!", тук важи с пълна сила.
Да се "обзаведеш" със съпруг не е като да се фръцнеш в МОЛ-а и да си купиш поредния парцал.
Забелязала съм, че жените мислят повече, когато трябва да избират тоалет, цвета на прическата или височината на токчетата на обувките, но изобщо не се и замислят какво и защо избират, когато се женят.
И със същата лекота после захвърлят както несполучливите обувки, така и некадърния мъж.
Ами, който не мисли преди брака, след брака си скъсва гъза от мислене как да оправя поразиите.
------------------------------------------------
И друга заблуда, която често чета.....никак не е задължително жената-домакиня да е непременно "боса, гола и с черпак в ръка до печката".Както и не е задължително да си тръгне с 1 стотинка в джоба от брака....Нерядко такива жени остават с по-голям капитал от мъжа си.Номерът е да знаеш как да се подсигуриш и да го направиш.
Та, първо се мисли, премисля, осмисля, а после се действа.
Важи за всяка ситуация и хора.
# 13 447
14 май 2018, 10:07 ч.
Той се държи грубо и студено с нея, прави се, че не я забелязва и я третира като част от мебелировката. Излиза си най-редовно с приятели, а тя не може да иде спокойно и на фризьор, защото ѝ се звъни през пет минути, за да чуе как детето плаче за нея и да ѝ бъде обяснено, че "достатъчно ѝ е гледал детето". Това не е ли основателна причина? Заради подобно мислене, жените търпят всякакво обидно и пренебрежително отношение, а мъжете си правят, каквото си искат.
И защо тя трябва да вика майстор? Знам, че сега някои ще обяснят как сами си викат майстор, сами си сменят крушка и т.н. Но след цялото му грубо и неуважително поведение, тя и ако ремонтите си прави вкъщи, той за какво ѝ е? За да ѝ прави деца, защото както разбрахме и трето иска.
Виж целия пост
Повечето мъже са споделяли, че едвам са изтърпявали бременните си жени. И Милена казва, че сега той я дразни повече. Самия факт, че се хвърля на раздяла без основателна причина, на мен ми говори, че хормоните яко я тресат.
Тоя котлон..ами като си е вкъщи тя по цял ден, защо не викне майстор?
Тоя котлон..ами като си е вкъщи тя по цял ден, защо не викне майстор?
Той се държи грубо и студено с нея, прави се, че не я забелязва и я третира като част от мебелировката. Излиза си най-редовно с приятели, а тя не може да иде спокойно и на фризьор, защото ѝ се звъни през пет минути, за да чуе как детето плаче за нея и да ѝ бъде обяснено, че "достатъчно ѝ е гледал детето". Това не е ли основателна причина? Заради подобно мислене, жените търпят всякакво обидно и пренебрежително отношение, а мъжете си правят, каквото си искат.
И защо тя трябва да вика майстор? Знам, че сега някои ще обяснят как сами си викат майстор, сами си сменят крушка и т.н. Но след цялото му грубо и неуважително поведение, тя и ако ремонтите си прави вкъщи, той за какво ѝ е? За да ѝ прави деца, защото както разбрахме и трето иска.
# 13 448
14 май 2018, 10:22 ч.
Той и преди си е излизал.Много е вероятно тя да е под хормонален стрес и да не е за изтрайване. Няма какво да се лъжем, грижите по децата , когато са малки или бебета основно лягат на майката.
Мисля, че е редно Милена първо да помисли за тях, после за себе си , защото е много вероятно всичко да я дразни сега в бременния период.
Време за сериозни действия ще има и след раждането.Има някаква отговорност все пак. Или може би с бебе, по майчинство и с още едно дете ще се оправя сама?
Виж целия пост
Мисля, че е редно Милена първо да помисли за тях, после за себе си , защото е много вероятно всичко да я дразни сега в бременния период.
Време за сериозни действия ще има и след раждането.Има някаква отговорност все пак. Или може би с бебе, по майчинство и с още едно дете ще се оправя сама?
# 13 449
14 май 2018, 10:39 ч.
Така или иначе изглежда, че сама ще се справя, да. Както и в момента.
Как пък някои мъже си изтрайват жените и бременни, и дебели, и в ПМС...
Виж целия пост
Или може би с бебе, по майчинство и с още едно дете ще се оправя сама?
Как пък някои мъже си изтрайват жените и бременни, и дебели, и в ПМС...
# 13 450
14 май 2018, 10:43 ч.
Не е излизал преди. От една година е започнал да движи с компания от свободни от ангажименти мъже. И проблемът не е само в излизанията, а както пише Милена, започнал е да се държи грубо и студено с нея. Този мъж се отдалечава от нея и детето, дори и тя го вижда. Няма нужда да ѝ се обяснява, че повредата е в нейния телевизор и така ѝ се струва, защото е бременна, а като роди, всичко ще си дойде на мястото.
Виж целия пост
# 13 451
14 май 2018, 10:53 ч.
Проблемът е ужасен, как си представяте да си бременна и мъжът ти да не иска да излиза с теб, а с приятелите си??
Виж целия пост
# 13 452
14 май 2018, 11:19 ч.
Явно, ти си водещата фигура в семейството и от теб зависи да направиш завой и да се съобразиш с нуждите на останалите.
Да работиш и събота, и неделя, и те да стоят вкъщи като отшелници- дори не мога да си го представя!
Виж целия пост
Здравейте,
От известно време ме мъчи , наистина ме мъчи, сякаш ме изяжда отвътре че нямаме приятели.
Семейство сме с дете на 12 години. Така са се стекли обстоятелствата , че с годините се отдалечихме от всички.
На мен не ми пречи. Сама ми е най добре. Но виждам че на мъжът ми не му се отразява добре. Работя често в събота и неделя, и тогава двамата са сами. Влязли сме в един ритъм и скучно ежедневие и години нищо не се случва.
Мисля си за детето, че няма връстници около него , освен съучениците му. Някакси нямаме с кого да си сверим часовниците за живота, за работа, за битовизми.
Моля за съвет...
От известно време ме мъчи , наистина ме мъчи, сякаш ме изяжда отвътре че нямаме приятели.
Семейство сме с дете на 12 години. Така са се стекли обстоятелствата , че с годините се отдалечихме от всички.
На мен не ми пречи. Сама ми е най добре. Но виждам че на мъжът ми не му се отразява добре. Работя често в събота и неделя, и тогава двамата са сами. Влязли сме в един ритъм и скучно ежедневие и години нищо не се случва.
Мисля си за детето, че няма връстници около него , освен съучениците му. Някакси нямаме с кого да си сверим часовниците за живота, за работа, за битовизми.
Моля за съвет...
Явно, ти си водещата фигура в семейството и от теб зависи да направиш завой и да се съобразиш с нуждите на останалите.
Да работиш и събота, и неделя, и те да стоят вкъщи като отшелници- дори не мога да си го представя!
# 13 453
14 май 2018, 11:22 ч.
А мен нищо подобно не ме мъчи, бях супер отворен човек, сега дори да съм само със семейството, ми е екстра. Не ми се правят никакви нови познанства, тотално съм се променила.
Виж целия пост
# 13 454
14 май 2018, 11:27 ч.
Аз си го представям, то така сме съвременните жени...осигуряваме всичко, от парите до забавлението. Мъжът и детето трябваше да изчакат час и половина до плуването. И не знаели какво да правят, седяли в колата до басейна. И ми звънят, защото се скарали. Щях да падна от смях. Това да излязат, да ядат, да позяпат магазини, да се видят с някой, да поритат, да се разходят и т.н....не им хрумвало какво, трябва аз да кажа. В това време аз се бях натоварила и пазарувах за вечеря. Но да напазаруват те, например, че са и с кола...ммм не. Не им хрумва.
Виж целия пост
Препоръчани теми